Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260921
гр.Бургас, 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на тринадесети юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Диляна Бодурова,
като разгледа НАХД № 799 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата
на “*” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, против Наказателно постановление № 551666-F580513/23.12.2020 г., на Началник отдел „Оперативни
дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.26 ал.1,
т. 13 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл.
118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление,
като твърди, че е налице материална незаконосъобразност, а освен това са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. М.-Д. от САК, която поддържа жалбата.
За Административнонаказващият орган се явява юрисконсулт *, която моли постановлението да
бъде потвърдено, като посочва, че не са допуснати процесуални нарушения.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от самото НП, то е връчено на жалбоподателя на 14.01.2021г., а жалбата е изпратена по пощата
на 21.01.2021г.- л. 7). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 18.11.2020г. в 10:30 часа, от
страна на служители на НАП, сред които
св. М.Н., била извършена проверка в ТО - бензиностанция 1105, находящ се
в гр. Бургас, ул. Иван Богоров, стопанисван от „*” АД с ЕИК *. При проверката било
установено , че в отпечатания ДФО „X" отчет с №**********/18.11.20 от ЕСФП
модел „MF-TH230QR”, с индивидуален номер № ВМ008278 и фискална памет № 51009148,
регистриран с потвърждение в приходната администрация с № 4366449 от 05.12.2019г., не се
съдържал коректно отразен номер на обекта при ЕСФП. Констатираният недостаък
бил отстранен още по време на проверката. Като доказателство за констатираните
факти и обстоятелства за извършената проверка бил съставен ПИП cep. АА №
0051202/18.11.2020г. на основание чл.110 ал.4, във връзка с чл.50 ал.1 от ДОПК.
Малко преди проверката, на
12.11.2020 г., от страна на дружеството „*“ АД- производител на горепосочения
ЕСФП, било извършено дистанционно обновяване на фърмуера на фискалното
устройство.
Поради направените констатации,
свидетелят Н. съставил на дружеството - жалбоподател АУАН № F580513/23.11.2020
г., с който му вменил нарушение по чл. 26 ал. 1 т. 13 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 ЗДДС. Били
подадени обяснения, в които се сочело, че липсата на реквизита се дължи на
обновяване на софтуера от страна на производителя на устройството.
Така изложеното се установява от приложените по делото
документи, както и от показанията на актосъставителя, като доказателствената
съвкупност е еднопосочна и безпротиворечива. На практика и страните не спорят
по фактите, които са се осъществили.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя,
както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, намира от правна страна следното:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП, като са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН. Наказателното
постановление е било съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.
В обобщение, липсват формални
основания за отмяна на наказателното постановление.
Съставът обаче споделя доводите
на жалбоподателя за материална незаконосъобразсност.
Законодателят е предвидил за
всяко задължено по чл.3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. /а дружеството
жалбоподател е такова/ лице, задължение във връзка с регистриране и отчитане на
сторените продажби на стоки да издава от въведено и експлоатирано ФУ фискална
касова бележка с определени задължителни реквизити, вкл. и такива по чл.26 ал.1
т.7 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г., без значение за вида на продаваната
стока.
Нормата на чл.26 ал.1 т.13 от
Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. включва като задължително съдържание на
изискуемите се за фискалната касова бележка и такова относно номер на обект при
ЕСФП. Както е посочено в жалбата, обаче, разпоредбата предписва задължително
съдържание само и единствено относно фискалната касова бележка, но не и относно
дневния финансов отчет. Да се приеме, че посочените реквизити важат и за други
документи, означава да се допусне разширително тълкуване на разпоредба,
въвеждаща административноправно задължение, което е недопустимо.
След като в посочената от АНО за
нарушена законова разпоредба не се съдържа предписание относно ДФО, то и липсва
основание да се приеме, че при проверката е установено разминаване между фактически
установеното и правно дължимото. Тук следва да се отбележи, че отговорността на
жалбоподателя е ангажирана именно по отношение реквизитите на разпечатания
дневен финансов отчет. Това е така, на първо място защото в АУАН и НП е
записано, че „неотразения коректно номер на обекта се доказва и от отпечатан
КЛЕН с **********/18.11.2020 г., от който е видно, че ФКБ не съдържат
задължителния реквизит“. Иначе казано, АНО е посочил фискалните бележки като
доказателство, относно липсата на реквизит в ДФО. Също така, ако вмененото
нарушение се отнасяше до липса на реквизит във фискална бележка, то същата е
следвало да бъде посочена с конкретен номер и дата, което не е сторено.
По-същественото е обаче, че в разпита си на л. 72-гръб актосъставителят изрично
посочва: „Попълниха описи и извадихме дневен финансов отчет „Х“. Установихме,
че в него не се съдържат задължителни
реквизити. Там пише ХЕДЪР 1, ХЕДЪР 2, ХЕДЪР 3 и т.н. За всяко редче се състави
АУАН.“. Всичко изложено сочи, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана
във връзка със съдържанието на разпечатания дневен финансов отчет, за който
обаче посочените в НП законови разпоредби не предвиждат изисквания, което
означава, че от страна на
жалбоподателя обективно не е допуснато
твърдяното в НП нарушение.
Дори и да се приеме, че налице
нарушение, съставът счита, че са налице предпоставките за приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. От отговора на производителя на ЕСФП на л. 75
става ясно, че на 12.11.2020 г. е било извършено дистанционно обновяване на фърмуера
на фискалното устройство, а липсата на реквизит е установена на 18.11.2020 г.,
като липсват данни преди 12.11.2020 г. да е установявана такава липса. Всичко
това сочи, че дефектът се дължи на външната намеса на производителя, като е
възможно в този кратък срок той да не бъде забелязан. Освен това, недостатъкът
е отстранен още при проверката. Всичко това сочи на по-ниска степен на
обществена опасност от обичайното, респ. на маловажност на случая.
Предвид горното, наказателното
постановление се явява материално незаконосъобразно, поради което същото следва
да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение
трето от ЗАНН, Бургаският районен
съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 551666-F580513/23.12.2020 г., на Началник отдел „Оперативни
дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.26 ал.1, т. 13 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл.
118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на “*” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление: гр. *, е наложена
„имуществена санкция” в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В.О.: К.В.