МОТИВИ ПО
ПРИСЪДА № 260015/17.02.2021 г. по НЧХД № 446/ 2018 г. по описа на Районен съд
гр. Дупница
И.С.М. ***, ЕГН **********, е предявил обвинение срещу подсъдимия Й.Е.Т., роден на *** ***, *** ***гражданин, *** образование,
женен, неосъждан, с ЕГН: **********,
В тъжбата се сочи, че:
І.
На 29.12.2015 г. в 17:18 часа
в гр. К., в личния си профил в социалната мрежа www.facebook.com Й.Т. е публикувал
обръщение към съгражданите и приятелите си, в което говори, че в Община К. има
множество закононарушения, измами, нередности при усвояване на публични
средства и средства от Европейския съюз, както и за съществуването на законова
и европейска наглост в особено голяма тежест, като сочи, че от предоставената
по-долу информация следва прокуратурата да се самосезира и да бъдат образувани
досъдебни производства, като е задал следните въпроси:
Въпрос № 2: Защо консултант по строителен
надзор на всичките 14 (четиринадесет) от 15 (петнадесет) строежи в община К.,
финансирани със средства от ЕС е един и същи субект, а именно „*****” ЕООД, С.(бел.
- на това се казва нередност и възможна корупция);
Въпрос № 3: Защо на 06.10.2015 г. са
съставени Констативни актове № 15 за установяване на годността за приемане на
строежите за площадите и читалищата на гр. К. и село П., при условие че
строежите все още не бяха завършени, каквото е законовото изискване и който
факт е познат на всички живущи в тези две населени места? (на това се казва
измама и възможна корупция);
Въпрос № 4: Как в един и същи ден, а именно
15.12.2015 г. са съставени 5 (пет) различни строежа в сектор водоснабдяване и
канализация. Това е невъзможно, ако е направено от една и съща приемателна
комисия, въпреки и да е назначена с различни заповеди. Не мога да си представя,
че строежите са приети от пет различни състава на приемателни комисии, защото
това означава „десант нот” - над 70 експерта, а и в община К. да има пет
експерта по темата (бел. - на това се казва нередност и възможна
корупция);
Въпрос № 5: Защо за едни и същи дейности за
строежи на площадните пространства в селата С.и М., в т.ч. и на магерницата на
православната църква в с. М. са усвоявани средства от ЕС по два проекта (бел. –
на това се казва измама и възможна корупция), като в същата публикация г-н Т.
препоръчва на прокуратурата и икономическа полиция да направят анализ на
законосъобразността, пълнотата и верността на всички документи за приемане и
въвеждане в експлоатация на строежите, както и за съответствие на информацията
в тях с тази в регистъра на обществените поръчки, и за това, че:
ІІ.
На 24.01.2016 г. в 14:56 часа
Й.Т. ***, в личния си профил в социалната мрежа www.facebook.com е публикувал обръщение към
съгражданите от община К., като е посочил следното: „….. Убеден съм, че след
предприетите от мен настоящи и предстоящи действия, той (г-н М.) също е
изпаднал във Вашето и моето състояние, ако не и в по-тежко състояние. Не вярвам
да е толкова голям непукист, че да не се страхува от:
1. Преобразуване на говорещите се в
публичното пространство досъдебни производства срещу неизвестен извършител на
престъпления в досъдебни производства срещу известен извършител на
престъпления;
2. Образуването на множество нови досъдебни
производства за извършени измами и злоупотреба на власт при разходване на
средства от Европейския съюз, Републиканския бюджет и общинския бюджет, от една
страна и от извършени регистрации на настоящ адрес на лица, които не са
подавали лично подписани заявления или без наличието на съгласие от
собствениците на жилища, или без да има къщи на административни адреси, от
друга страна” - престъпление
по чл. 148, ал. 2, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във вр. с чл.
147, във във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С тъжбата са предявени граждански искове за сума
в общ размер на 8 000 (осем хиляди)
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на извършени от същия престъпления по чл. 148, ал. 2, във вр.
с чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във вр. с чл. 147, във във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК, от които 4 000 /четири хиляди/ лева за деяние, извършено на
29.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на престъплението –
29.12.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, и 4 000 /четири
хиляди/ лева за деяние, извършено на 24.01.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на престъплението – 24.01.2016 г., до окончателното изплащане
на сумата.
Съдът е приел за съвместно разглеждане
предявения граждански иск.
Повереникът на тъжителя излага доводи,
че престъплението е доказано по безспорен начин, като счита, че в отразеното съдържание в социалната мрежа www.facebook.com подсъдимият е
осъществил двете форми на изпълнителното
деяние по чл. 147, ал. 1 от НК, а именно
разгласил е позорно обстоятелство, като в публикация на личния си
профил, на 29.12.2015 г. се е обърнал към гражданите на Община К., т.е. изложил е пред
неограничен кръг лица твърдения, че доверителят му
е извършил престъпления, като е като е посочил че е са извършени закононарушения, измами, нередности при усвояване на публични средства
и средства от Европейския съюз поставяйки въпроси под № № 2,3,4 и 5, като тъжителят се идентефицирал , че
е набеден в корупция, двойно финасиране и множество измами и нарушения на
закона.
Счита също така, че е доказано, че подсъдимия е изложил пред неограничен кръг лица
твърдения, отново в социалната мрежа www.facebook.com, като в профила си на 24.01.2016
г. че би следвало доверителят да се притеснява, за това, че в публичното
пространство се говори, че за
извършените престъпления, за които има образувани досъдебни производство срещу неизвестен извършител ще бъдатпреобразувани
в досъдебни производства срещу известен извършител на престъпления, както и че все още продължавата
да се образуват нови досъдебни
производства за извършени измами и злоупотреба на власт при разходване на
средства от Европейския съюз, Републиканския бюджет и общинския бюджет, от една
страна и от извършени регистрации на настоящ адрес на лица, които не са
подавали лично подписани заявления или без наличието на съгласие от
собствениците на жилища, или без да има къщи на административни адреси, от
друга страна.
Счита, че подаването на такава информация,
част от която е обществено достояние и може да бъде проверена от една страна, а
от друга страна подсъдимият е на такова интелектуално ниво, че може и да я
интерперетира, то с така поставените въпроси пред обществеността е с ясното
съзнание, че липсва противоправно поведение от страна на тъжителя, което води
автоматично до неговия умисъл, тъй като цели злепоставянето на доверителя му.
В тази връзка
счита, че и предявените граждански искове са доказани по основание и размер,
като моли да бъдат уважени изцяло, ведно с претендираната законнна лихва
считано от дата на деянието.
Подсъдимият е дал обяснение по обвинението. Представил е множество
писмени доказателства. Представляван е в
процеса от адв. Г.
Адв. Г.
излага доводи, че
подзащитния му не е осъществил
съставите на горните престъпления, като изтъква аргументи, че автора на деянието не е доказан по
безспорен начин, тъй като не е доказано,
че публикациите произхождат именно от фейсбук профила на неговия доверител,
като за целта е следвало да бъде назначена съдебно-техническа експертиза. От
друга страна сочи, в случай че съдът приеме, че извършител на деянието е
подсъдимия, че последния не индивидуализирал тъжителя, а че тъжителят сам се е идентифицирал като отговорен за
описаните деяния, каквото не е извършено от доверителя му, тъй като последния е
задал в първяата публикация общи въпроси
свързани с дейностата на общинската управа, а не към кмета като представител на
изпълнителната власт. Не на последно място, счита, че приложените по делото
доказателства, чрез справките от ОП гр. Кюстендил, от Община К. и ДФ
„Земеделие“, са в посока, които доказват изтъкнатето то него обстоятелства в
публикацията от 24.01.2016 г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства -показанията на
разпитаните свидетели и приложените писмените доказателства,
преценени по отделно и в съвкупност, при за установено следното от фактическа и
правна страна:
Към датата на деянието
тъжителят М. ***. Същият изпълнява длъжността кмет съгласно
Решение № 14 от 02.11.2015 г. на ОИК гр. К. от 2015 г. Издигнат е от Инициативен комитет. Преди това
за времето от 01.01.2010 г. до 12.11.2011 г. И.М. е изпълнявал длъжността Кмет
на основание Заповед № 391/12.11.2007 г., като представителството е
неограничено и е за временно отсъствие на Кмета, като с Решение от 31.10.2011
г. на ОИК К. М. ***. Решенията за откриване на процедури по ЗОП, свързани с
изпълнение на проекти на община К., финасирани със средства на ПРСР през програмния период 2007-2013 г. за времето от м. 11. 201 г. са подписвани от
Кмета на общината- Ив. М.. Публичните покани за възлагане на обществени
поръчки, свързани с изпълнение на
проекти от Община К., финасирани със средства на ПРСР през програмния
период 2007-2013 г. за времето от м. 11.
2011 г. са подписвани от Кмета на общината- Ив. М.. Договорите за възлагане на
строителен надзор, строителство, както и договорите за възлагане на управление
на проектите на община К. през програмния период 2007-2013 г. за времето от м. 11. 2011 г. са подписвани от
Кмета на общината- Ив. М.. Протоколите на комисиите за оценка на офертите,
подадени в процедурите и публичинте покани за възлагане на обществени поръчки,
свързани с изпълнение на проекти на община К., финансирани със средства ПРСР
през програмния период 2007-2013 г. за
времето от м. 11. 2011 г. са подписвани от Кмета на общината- Ив. М., който е и
представляващ Възложителя по смисъла на ЗОП. От странан на кмета на с. М. са
подавани сигнали за конкретни дефектни СМР, в гаранционите срокове, които са
били отстранени и комисия на ДНСК е установила качествено изпълнение на
строителството и обектите са въведени в експлоатация.
Заявлението на
подсъдимия Т. ***, по посочените по –горе въпроси, за предоставяне на достъп до
обществена информация, е оставено без разглеждане, поради липса на конкретика.
На изборите за
местно самоуправление и местна администрация
през 2015 г. подсъдимия Т. (издигнат от Инициативен комитет „Единение за
община К.“ е участвал като кандидат за кмет в тези избори. Имало е балотаж,
видно от Решение № 201 от 28.10.2015 г.
на ОИК К.. Избран за кмет е на втория
тур е тъжителя М..
Подсъдимия Т., като буден гражданин, заемащ съответната
позиция в политиката на община К. е бил
заинтересован относно благоустрояването на общината като от негова гледна точка,
счел че кмета като градоначалник и имащ
правомощията за осъществяването на благосъстоянието на гражданите на Община К.
не е изпълнявал съвестно своите задължения. Затова в своя профил на „фейсбук“
страницата публикувал на 29.12.2015 г. обръщение към своите съграждани и
приятели, в което е посочил под форма на въпроси, че в Община К. има извършени
закононанрушения, измами и нередности при усвояване на публични средства и следства от ЕС, като по
този начин се е нодявал Прокуратурата да се самосезира. След всеки от поставените въпроси, за които е посочвал
факти относно изградени строежи, без да са завършени –площадите ш читалищата на
гр. К. и на с. П. са издавани
констативни актове № 15; за това, че в един ден –на 15.12.2015 г. са сътавени 5
бр. Протокола обр. 16 за установяване на годността за ползване на 5 бр. различни строежа в сектор
водоснабдяване и канализация, което е невъзможно; поставил е въпросът защо за едни исъщи
дейности за строежите на площадните пространства в селата С.и М., в т.ч. и на
магерницата на православната църква в с. М. са усвоявани средства от ЕС по два
европроекта. Възмутен от действията на кмета М., подсъдимият, след описване на всяко
едно от деянията, е задал въпрос ако описаното от него не представлява
престъпление измама и корупция, то какво е. Дал е препоръка по така поставените
въпроси, с цел да се направи проверка по случая, като Прокуратата и
икономическа полиция направят анализ относно законосъобразността, пълнотата и
верността на всички документи за приемане и въвеждане в експлоатация на
строежите, както и за съответствие на информацията в регистъра на обществените
поръчки. Направил и препоръка на общинските съветници в община К. да предпиемат мерки за защита на публичния
интерес. На 24.01.2016 г. Т. отново е публикувал на личната си страница във
фейсбук, обръщение към своите съграждани, предимно към неговите избиратели,
които са му гласували доверие и са пуснали своя вот в негова полза, чене вярва кмета М. да е
такъв непукист, тъй като след предприетите от него действия много ог
образуваните досъдебни производства срещу неизвестен извършител ще бъдат
преубразувани в ДП срещу известен извършител, касаещи измами и злоупотреба с
власт при разходване на средства от ЕС и Републиканския, и общинския бюджети, както и че са извършени регистрации
на много лица на настоящ адрес без да
еспазена процедурата за това.
Видно от
представената по делото справка от Окръжна прокуратура гр. Кюстендил, издадена
към 11.11.2016 г., са образуватни множество преписки по подадени сигнали срещу
кмета на община К. –И.М.. Преписките са образувани срещу неизвестенн извршител
за престъпления по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 2 и ал. 1 от НК и по чл. 212,
ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК; по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК; по чл. 254а от НК, като
производствата не са приключили, тъй като разследването продължава. Освен това
е образувана и преписка по анонимен сигнал изпратен по компетентност на РП
Дупница.
Приложена е и
справка от ДФ „Земеделие“, от която е видно, че е подаден сигнал от собственика
на „Геоексперт“ ЕООД по мярка 321 за изграждане на канализацията на с. С.и с. М..
В сигнала са посочени факти и обстоятелства свързани с нередности и
незаконосъоблразно разходване на европейски средства при изпълнение на
сключените от Община К. с ДФ „Земеделие“
договори. Установено е, че изградената
ВиК инсталация в с. М. изцяло представлява съществено отклонение от предварително
одобрения и предложен за финансиране проект. По отоншение на реализираните СМР
по проект „Канализационна мрежа на с. Стоб“, от експерти е дадено становище, че
в по-голямата си част СМР са извършени в разрез с проекта, или въобще не са
изпълнени. На практика това означава, че да бъде реализиран проекта и се спазят
изискванията на ЗУТ и останалите нормативни документи, е необходимо
строителството за изграждане на канализациа на с. Стоби и с. М. по мярка 321, да започне от начало. На това
основание е заведена преписка в КОП за
престъпление по чл. чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 2 и ал. 1 от НК и по чл. 212,
ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, срещу неизвестен извършител.
По делото е
приложена справка от Кмета на с. Стоб, видно от която до влизане в сила на чл. 92, ал. 2 от Закона
за гражданската регистрация не се изисква документ за собственост и съгласие на
собственика при извършване на адресна регистрация. На ул. „Асен Златарев“ № 63
е имало много регистрирани лица, които не са живеели на посочения адрес,
като през 2015-2016 г. били сътавени наказателни
постановления на лицата, неживеещи на адреса и 9 от тях са прекратили
регистрацията.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен
начин от събрланите по делото писмени и гласни доказателства, като същите
не си противоречат и установяват събитията в тяхната последователност. Преценени поотделно и в съвкупност водят до следните правни изводи:
С оглед на така
установеното, съдът прие, че деянието, в което е обвинен подсъдимия Т. не е извършено
от него нито от обективна, нито от субективна страна. По делото с събрани
достатъчно писмени и гласни доказателства, които водят на извод, че по време на
управлението на кмета на Община К. преди 2015 г. са допуснати нередности, за
които са подадени сигнали до съответните институции, които са реагирали
своевременно и за това са образувани ДП от Прокуратурата и ДФ „Земеделие“ е
извършило проверка по повод подаден сигнал. Освен това по въпросите, до които
подсъдимия нямал достъп до информация, е изискал такава от Община К., която не
му била предоставена.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Съставомерен признак на
деянието по чл. 147 от НК от обективна страна е – разгласяваното обстоятелство
да е позорно, което значи твърдение
за съществуването на конкретен (конкретни) факт, свързан с дееца, с личността на пострадалия,
отнасящ се до минали и/или настоящи прояви от
личния му живот или неговата професионална реализация, укорими от гледна точка
на обществото. Този факт трябва да е достатъчно конкретизиран по съдържание,
така че да може да се извърши проверка
за неговата истинност. Правилно е, че дадено обстоятелство е достатъчно
конкретизирано, ако проверката на неговата истинност, като реален факт,
определен по съдържание и време не е непреодолима или прекомерно затруднена,
поради неясните му фактически граници. Клеветата не е оценка, тя трябва да е
факт.
В конкретния случай от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства не се установява по безспорен и несъмнен
начин на посочените в
тъжбата дати подсъдимият да е извършил описаните в тъжбата престъпления, по чл. 148, ал. 2, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 1,
т. 2, т. 3, във вр. с чл. 147, във във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Що се касае да направеното възражение от защитника
на подсъдимия, че автора на деянието и липсата на конкретизация относно
пострадалия, не е доказан по безспорен начин, съдът счита че същото не следва да се вземе предвид. Подсъдимият не
е оспорил по време на съдебното следствие, че инкриминираните публикации,
описани в тъжбата, че са от неговия фейсбук профил. Това възражение е направено
едва в хода на съдебните прения, като съдът счете, че същото е неоснователно,
тъй като съдържанието на написаното и в двете публикации отговаря на цялостното
поведение на подсъдимия, който е бил опонент на тъжителя в предизборната
кампания за местни избори 2015 г. В този дух след избиранета на тъжителя на
длъжност кмет на община К., подсъдимият е продължил да изнася факти, свързани с
предишното му управление. Достатъчно конкретизиран е пострадалия, като е
описана не само длъжността му, респ. задълженията произхождащи от нея, но и е
споменато неговото име. Тоест Т. ясно и категорично и посочил в двете
публикации, че изнесените от него факти касаят кмета на Община К..
По делото се съдържат данни за наистина образувани
ДП срещу неизвестен извършител, но касаещи дейността на кмета на Община К. – Ив. М., които към 2016 г. още не
са били приключили. Съдържат се и данни за неправилно регистриране на граждани
на настоящ адрес ***. В този смисъл Т. е задал въпрос към своите избиратели,
спокоен ли е тъжителя след като отново е избран за кмет на Община К., като има
вероятност прокурорските преписки да бъдат преобразувани в ДП срещу известен
извършител.
Разгласяването на тези
обстоятелства обаче, не осъществяват обективната страна на горното
престъпление, тъй като не са позорящи по смисъла на
горния текст, а това е обективен елемент от състава на престъплението. Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (по-нататък Конвенцията) е в сила за Република
България от 7 септември 1992 г.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, тя е част от
вътрешното право на страната и нормите й имат предимство пред тези норми на
вътрешното българско право, които им противоречат, като в случая значение на
приложимо право има и практиката на ЕСПЧ като част от общностното право на ЕС,
чийто член е Република България.
В чл. 10 от Конвенцията е
предвидена свободата на изразяването на мнение. В § 1, предвидено е, че
„Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва
свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява
информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните
граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим
радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична
продукция”. В § 2 са приети защитни механизми, доколкото „упражняването на тези
свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде
обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени
от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за
предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и
морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване
разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета
и безпристрастността на правосъдието”.
В решение № 7 от 04.06.1996 г. по к. д. № 1/96 г.
на Конституционния съд по тълкуване на разпоредбите на чл. 39, 40 и 41 от КРБ, е посочено, че с тях се
"гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и то да се прави
достояние на останалите както като лично поведение, така и като социален
процес, независимо от съдържанието на мнението", при многообразие на
средствата за изразяване и разпространяването му, като присъщо на всяко
демократично и плуралистично общество, даващо право за реализация на индивида
или съответната общност като равнопоставен участник в обществената дискусия и
възможността да се създава информирано обществено мнение у останалите. То обаче
не е и не може да се приеме като абсолютно, като чл. 10, § 2 от ЕКПЧ допуска, а КРБ в чл. 39, ал. 2 въвежда ограничения за
упражняването му, съобразно и залегналото в чл. 57, ал. 2 от същата общо положение за
всички права да не се допуска злоупотреба с упражняването им по начин, който
накърнява права или законни интереси на други.
В случая изнесената информация в социалната
мрежа „Фейсбук“ е важна за поддържането на правовата държава и за осъществяване
на демократичен контрол върху местната власт, поради което следва да бъде обект
на по-засилена защита. Конституционният съд в решението си по к.д. №1/1996 г.
подчертава, че трябва да се прави разлика между информация, важна за
политически дискусии и за дискусии по други въпроси от обществен интерес, и
информацията, равнозначна на любопитство към обособената интимна сфера на
човека, за навлизането в която следва да съществува преграда, съобразена с
морала и манталитета на разумно мислещите хора. Следвайки този подход на
разсъждение, КС извежда при тълкуването на конституционните разпоредби на чл.
39-41, че „принадлежащата към първата категория по вид информация определено се
ползва с по-висока степен на защита. В този смисъл критичните мнения и факти,
които биха могли да имат негативно влияние за авторитета на дадена личност, не
бива да бъдат изключвани“. В Решение №7/1996 г. КС застъпва виждането, че „От
гледна точка на ценностите на правото да се изразява мнение за свободата на
политическия дебат – като част от публичната дискусия, изказванията, които
засягат дейността на държавните органи или съставляват критика на политически
фигури, държавни служители или правителството заслужават по-високо ниво на
защита. Оттук може да се заключи, че държавната власт като цяло, както и
политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на
обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частни
лица“.
В този смисъл е и практиката на Европейския съд
по правата на човека, като в решението си по делото „Лингенс срещу Австрия”
Европейският съд е приел, че налагането на санкция срещу журналист, изразил
негативно отношение към политическа фигура, е равносилно на цензура, която
вероятно цели да го обезкуражи да критикува в бъдеще. Това е така, защото,
избирайки да бъде публична личност, политикът е приел да бъде внимателно
наблюдаван и обстойно коментиран не само от журналистите, но и от широката
публика. Изводите от цитираното дело, независимо че случая касае журналист, е
приложимо и към настоящия случай.
В решение по делото „Обершлик срещу Австрия”
съдът посочва, че границите на допустимата критика по отношение на политиците,
действащи в това си качество, са по-широки отколкото за обикновения гражданин.
Политикът неизбежно и съзнателно се подлага на щателно наблюдение на всяка своя
дума и действие както от страна на журналистите, така и от страна на обществото
като цяло.
Настоящият
съдебен състав приема, че в случая личната отрицателна оценка и публична критика
към определен режим на държавно управление не представлява клевета за личността
на тъжителя по делото. В този смисъл е и
решението на Европейския съд по делото “Хендисайд срещу Обединеното кралство”, в
което съдът формулира съществен принцип
за определяне на приемливите ограничения на правото на свободно изразяване на
мнение и на допустимата толерантност и представлява европейски общ стандарт,
позволяващ актуалната публицистика, представяща остро актуални и значими
проблеми на обществото с дискусионен и провокативен характер на интерпретация,
да не бъде ограничавана и преследвана по наказателен път. Доколкото тъжителят,
който е публична личност, е приел да бъде внимателно наблюдаван и коментиран не
само от журналистите, но и от широката публика, поради което в случая границите
на допустимата критика са по-широки, отколкото биха били по отношение на частно
лице.
В този
смисъл е и Решение № 85 от 10.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2383/2013 г., I н.
о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски, в което е посочено, че в тази
насока са цитираните по-горе решения на ЕСПЧ при проверка за съответност с
оглед изнесените факти, без да се престъпват наложените граници за защита
репутацията на другите. Той е презумирал, че приемайки една публична роля,
политиците и другите обществени личности се отказват в известна степен от
закрилата, предвидена в § 2 на чл. 10 на Конвенцията. От друга
страна, разграничавайки изразяването на факти и на оценки като реализация на
свободата на словото (свободата на изразяване на мнение), съдът отказва защита
на изказани оценки без каквото и да било позоваване на факти в тяхна подкрепа,
които според него следва да се възприемат като "прекалени и следователно
недопустими", потвърждавайки посочения по-горе принцип на
пропорционалността. В конкретния случай предвид изнесеното от подсъдимия
Николов е изтъкнал факти, които са му били известни, от една страна чрез
визуален контакт – липсата на направени пътища, а в същото време са отчетени и
усвоени средства за това че са направени именно тези пътища, а от друга страна
е дал сигнали до съответните институции да се самосезират, като действително,
не за всички обстоятелства е подал сигнал до компетентните органи, тъй като е
използвал медиите, но пък безспорен
факт, е че за всяко едно от обстоятелствата са налице подадени сигнали
от други лица до съответни институции, които са дали отговор по тях.
Обобщено,
в съдебната практика се приема, че "позорно обстоятелство" са онези
конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на
човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни
и обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества
на личността, които я характеризират негативно. Когато пък на лицето се
приписва престъпление, се изисква да е за общественоопасно деяние, достатъчно
конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и
без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца. За
съставомерността на деянието е необходимо обаче, не само разгласените факти и
обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но и да не отговарят на
действителността, т. е. да са неистински, а по отношение на приписваното
престъпление, че не е извършено от пострадалия, което се съзнава от клеветящия
или най-малко се допуска неистинността им, вкл. авторството. Тя ще е налице и
без да е необходимо разгласеното обстоятелство да е доведено до знанието на
повече лица, и когато е било вече известно като мълва, слух, съмнение или
изнесено преди това в медиите, щом като то се поднася наново в публичното
пространство, за да се засили неговата позорна "истинност". Следва да
се изключат обаче общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи
епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено
лице, което да се счете за засегнато от тях. Или, с клеветата се засяга
достойнството и честта на физическото лице по начин, че се унизява името му,
завоювано в обществото чрез труд, поведение, обществени и професионални изяви и
се влияе отрицателно на обществената оценка за него, която то получава в
средата, в която работи и живее. Като неотменимо право на личността,
достойнството и честта на лицето са гарантирани от Конституцията
и защитени чрез криминализиране на проявите, които неправомерно ги засягат, като
наказуемостта за дееца не е обвързана с някакви вредни последици за
пострадалия, които съставляват необорима презумпция и не подлежат на доказване.
В настоящия случай изложеното от подсъдимия в двете му публикации на личната
му фейсбук страница е било с негативна
насоченост според него, поведение на тъжителя в качеството му на кмет на Община
К. и по повод политическото му влияние, с оглед на позицията, която заема.
Както е посочено в решение № 7 от 04.06.1996 г. по к. д. № 1/96 г.
на Конституционния съд по отношение на клеветата, най-важният критерий за
преценка е доколко конкретното изразяване на факти и мнение е обществено
значимо и необходимо в контекста на обществения дебат срещу това, дали то се
използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, защитими по чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от КРБ, като се
разширяват границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в
качеството на държавна или обществена фигура, при справедлив баланс между
интересите на общността и интересите на индивида. Именно в тази насока са и
решенията на ЕСПЧ при проверка за съответност с оглед изнесените факти, без да
се престъпват наложените граници за защита репутацията на другите. Той е
презумирал, че приемайки една публична роля, политиците и другите обществени
личности се отказват в известна степен от закрилата, предвидена в § 2 на чл. 10 на Конвенцията.
В тази връзка е Решение на Европейския съд за правата
на човека, постановено по делото „М. и други срещу България” (жалби №
33502/2007,30599/2010,8241/2011 и 61863/2011), влязло в сила на 12.10.2016 год.
е установено нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и на основните свободи.
С цитираното решение ЕСПЧ е приел, че признаването на
виновен за клевета и налагането на наказание на подсъдим, представлява намеса
под формата на „наказание” в правото му на изразява на мнение, която е
съвместима с чл. 10 от ЕКЗПЧОС само, ако е
„предвидена в закона” и е „необходима в едно демократично общество”, за една от
целите, изложени във втория параграф на чл. 10 от Конвенцията.
Подсъдимият Т. е
упражнил конституционно гарантирано
право и то по никакъв начин не може да бъде ограничавано и да се подлага
на стеснително тълкуване. В този смисъл е и
Решение № 22/23.02.2017 г. по нак. дело № 12/2017 г. на наказателната
колегия на на Върховния касационен съд, с което върховните съдии са се позовали
именно на горепосоченото решение на ЕСПЧ.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Освен, че не е налице обективната страна на престъплението, липсва и
субективна такава. Престъплението по чл.147 НК е умишлено, като законодателят изисква пряк
умисъл за постигане на противоправния резултат -уронване доброто име на
тъжителя и формиране на негативна обществена оценка за неговата личност. В
случая подсъдимият не само, че не съзнавал, че кметът М. не е
извършил деянията, а напротив - с оглед изнесената информация
той е изразил своето лично мнение, гарантираното
му от КРБ, че тези факти са действителни, което се доказа и от представените по делото писмени и гласни
доказателства.
С оглед тези обстоятелства съдът прие,че
подсъдимият Т. не е осъществил състава на престъплението по чл.
148, ал. 2, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във вр. с чл. 147, във
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК нито от
обективна, нито от субективна страна, призна го за невиновен и на осн.чл.304 НПК го оправда по повдигнатото обвинение.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Предявените граждански искове
срещу подсъдимия Т.
са с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в общ размер
на 8 000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на извършени от същия
престъпления по чл. 148, ал. 2, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във
вр. с чл. 147, във във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, от които 4 000 /четири
хиляди/ лева за деяние, извършено на 29.12.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на престъплението – 29.12.2015 г., до окончателното изплащане
на сумата, и 4 000 /четири хиляди/ лева за деяние, извършено на 24.01.2016
г., ведно със законната лихва, считано от датата на престъплението – 24.01.2016
г., до окончателното изплащане на сумата. С
оглед изложеното по-горе, доколкото съдът прие, че подсъдимият Т. не е
осъществил деянието на визираното
престъпление, за които му е повдигнато обвинение,
предявените срещу него граждански искове са неоснователни и недоказани и съдът ги
отхвърли изцяло, тъй като не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД. Същият не е
причинил вреди на тъжителя и неоснователно се претендира възстановяване на
такива.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 190, ал.1 от НПК, съдът
осъди осъди И.С.М. ***, ЕГН **********, да
заплати на Й.Е.Т. ***, ЕГН **********,
деловодни разноски в размер на 1200 лв.
(хиляда и двеста лева), представляващи възнаграждение за един адвокат.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: