Определение по дело №348/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 561
Дата: 12 октомври 2018 г. (в сила от 24 ноември 2018 г.)
Съдия: Росица Богданова Савова
Дело: 20181500500348
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2018 г.

Съдържание на акта

         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                гр. Кюстендил, 12.10.2018 г.

 

                                                  В  И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на дванадесети октомври  две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА САВОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                                               ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                                

като разгледа докладваното от съдия Савова  в.ч.гр.д. № 348 по описа за 2018 г.на КОС  и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

 

            Производството е образувано по частна жалба на Е.П.Я. , ЕГН **********, живуща в гр.***, съдебен адрес:***,чрез адв.П. К., против определение на Дупнишкия районен  съд от 02.05.2018г, постановено по гражданско дело № 226/2018 г. по описа на същия съд в частта, в която Районен съд-Дупница  е приел, че българският съд е международно компетентен да се произнесе по иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс (СК), оставяйки без уважение искането за прекратяване на производството по предявения иск за развод по чл.49, ал.1 от СК, като международно неподведомствено на български съд.

Направени са възражения за незаконосъобразност на решението в тази част и се иска отмяната му и постановяване на друго определение, с което да се прекрати производството  и в тази част.

Не е депозиран писмен отговор на ответника по тази жалба А.И.Г. , ЕГН **********,с посочен адрес ***.

Кюстендилският окръжен съд, след като разгледа  частната жалба  и след като обсъди  наведените в нея доводи,  намира  за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и е в срока по чл.275, а.1 от ГПК.

Разгледана по същество същата е  неоснователни. Съображения :

С обжалваното определение от 02.05.2018г ., постановено по гражданско дело №226/2018 г. Районен съд – Дупница е прогласил, че не е международно компетентен да разгледа и реши предявените при условия на обективно съединяване с иска с правно основание чл.49, ал.1 от СК искове по чл.59, ал.2 и чл.143, ал.2от СК , прекратявайки производството в тази част, и е оставил без уважение искането на процесуалния представител на ответницата за прекратяване на производството по предявения иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК, като международно неподведомствено на български съд.

 Приел е, че по въпроса за прекратяване на брака между страните, които са български граждани с обичайно местопребиваване в  Испания,  компетентни да се произнесат са както българският съд, така и испанският съд, чиято компетентност е паралелна, и доколкото от представените доказателства за наличие на заведено дело за развод между страните и в Испания се установява, че делото в Испания е по-късно заведено, то компетентен да се произнесе по иска за прекратяване на брака е българският съд.

По отношение на исковете  по чл. 59, ал.2 от СК и чл.143,ал.2 от СК първоинстанционният съд е счел, че децата  на страните имат обичайно местопребиваване в Испания, като с оглед правилото на чл.8, пар.1 от Регламент 2201/2003 г. компетентен да се произнесе по исковете за родителска отговорност е испанският съд.В тази част определението не се обжалва.

В случая не е налице спор относно българското гражданство на страните по делото, респ.установява се тяхното местоживеене в друга държава член на ЕС- преди предявяване на брачния иск.

В тази насока е формирана съдебна практика на Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, напр. определение № 715 от 20.12.2010 г. по ч. гр. д. № 645/2010 г., IV г. о., определение № 38 от 25.01.2011 г. по ч. гр. д. № 647/2010 г., III г. о., определение № 723/19.11.2013 г. по ч. гр. д. № 5785/2013 г., III г. о., определение № 937/15.12.2014 г. по ч. гр. дело № 4035/2014 г. на IV г. о. и определение № 420 от 13.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2224/2014 на III г. о., Определение № 266 от 29.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1816/2017 г., IV г. о.,  в които се приема, че изричната разпоредба на чл. 3, т. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета на Европа от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, при наличие на общо гражданство на двамата съпрузи, независимо от обичайното им местопребиваване на територията на друга страна - членка, съдът на отечествената им държава-членка има международна компетентност да разгледа делото. Компетентността по чл. 3-5 е изключителна, но e паралелна, т.е. първият по време сезиран съд може да приеме делото за разглеждане, въпреки че и други съдилища разполагат с международна компетентност , което е сторено от Районния съд – Дупница чрез приемане за разглеждане на иска за развод и даване на указания с обжалваното определение от 02.05.2018г. по образуваното на 05.02.2018г. гражданско дело № 226/2018г. докато вместо спиране сезираният по-късно съд в Испания  е излязъл с постановление от 18.05.2018г., изисквайки делото.

Въввивният съд счита, че международно компетентен да се произнесе по  иска с правно основание чл.49, ал.1 от СК е Районен съд – Дупница, доколкото е същият е приел за разглеждане иска по правилата на  чл. 3, т. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г.- при наличие на общо гражданство на двамата съпрузи, независимо от обичайното им местопребиваване на територията на друга страна – членка българският съд е компетентен да разгледа делото като съд на отечествената им държава - членка.

Тъй като първият по време сезиран съд е приел делото за разглеждане, въпреки че и друг съд е разполагал с международна компетентност, съдът, пред който искът е предявен по-късно, е следвало да спре съдебното производство до установяване компетентността на първия сезиран съд. След установяване компетентността на първия сезиран съд, съдът пред който искът е предявен по-късно, се отказва от компетентност в полза на съда, който първи е сезиран. Това изрично е предвидено в чл. 19 от Регламент № 2201/2003 г., а за своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от нашата страна, или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други международни актове.

По изложените съображения въззивният съд намира  съдебния  акт на първоинстанционния съд в обжалваната му част за законосъобразен , поради което следва да бъде потвърден.

         Мотивиран от изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд

 

 

                                                            О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на Дупнишкия районен  съд от 02.05.2018г., постановено по гражданско дело  № 226/2018 г. по описа на същия съд в частта, в която Районен съд-Дупница  е приел, че българският съд е международно компетентен да се произнесе по иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) за развод, предявен от А.И.Г. , ЕГН **********,с посочен по делото адрес: ***, против Е.П.Я. , ЕГН **********, живуща в гр.***, със съдебен адрес:***,чрез адв.П. К., като не е уважено искането  на ответницата за прекратяване на производството като международно неподведомствено на български съд.по предявения иск за развод по чл.49, ал.1 от СК.

В останалата си част определението от 02.05.2018г, постановено по гр.дело № 226/2018 г. по описа на на Дупнишкия районен  съд не е обжалвано, съответно е влязло в сила.

 

         Настоящото определение  подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                              

                                                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                  2.