Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Казанлък, 03.04.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Районен съд - Казанлък, наказателно отделение, трети наказателен съства в
публично заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в съдебния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОДОР ТОДОРОВ
при секретаря Марийка Иванова като
разгледа докладваното от съдията Тодоров
гр.дело № 1183 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
„А.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:*** против И.О.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищцовото дружество „А.Б.“ ЕАД, с предишно
търговско наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД (наричано по-долу за краткост А1
България), със седалище *** и адрес на управление:***, ЕИК № ****, упражнило предоставеното му от закона право да поиска от компетентния
районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 30.11.2018 г. депозирало
заявление по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното **** Районен съд-Казанлък издал заповед за изпълнение, като осъдил И.О.Ю., ЕГН **********,
да заплати на А1 България следните суми: 877,83 лева - главница; 95,67 лева -
законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 582,81 лева за периода от
02.02.2017 г. до 29.11.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на
главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 30.11.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението; 25,50 лева - съдебни разноски,
изразяващи се в заплатена държавна такса и банкова комисионна.
Видно от Разпореждане № 1672 от 11.03.2019 г.
по ч.гр.д. *****г. по описа на Районен съд-Казанлък, за което
ищцовото дружество било надлежно уведомено на 22.03.2019 г., че заповедта за
изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Предвид горното, ищцовото дружество, в
качеството си на заявител, разполагало с правен интерес и основание да предяви
иск за установяване съществуването на вземането си.
Твърди, че между ищцовото дружество - „А.Б.“
ЕАД и И.О.Ю. бил сключен Договор № ****** г. Посочения договор
бил с рамков характер и имал за предмет предоставяне на електронни съобщителни
услуги и продукти. Отделните услуги и продукт по тях били предоставяни въз
основа на подписването на допълнителни индивидуални договори и приложения към
същите.
Номера на горепосочения договор - *****, представлявал индивидуален клиентски номер и реферирал към услугите,
които ползвал абонатът. Съгласно Общите условия на един клиентски номер можело
да се предоставят множество услуги. По тези клиентски номера се издавали
месечните сметки/фактури.
Другият индивидуализиращ признак на абоната бил
ID номер (Account ID), с който клиентът се въвеждал в системата на оператора.
Под този ID номер се завеждали всички договори и приложения, сключени между
ищцовото дружество и абоната. В настоящия случай, абонатът И.О.Ю. фигурирал в
системата на ищеца под индивидуален абонатен номер (ID) *****.
Във връзка с изложеното в предходната точка,
към рамковия Договор № ***** от 21.04.2015 г., било
подписано Приложение № 1 от 21.04.2015 г. С него бил избран тарифен план за
телефонен номер *********. Месечната абонаментна такса за него била в размер на
34,90 лева (29,08 лева без ДДС). Срокът на ползване на услугата бил 24 месеца,
видно от чл. 6.2.1 от Приложение № 1 от 21.04.2015 г. и изтичал на 21.04.2017
г. Освен това, всички услуги, които били използвани извън тарифния план също се
таксували според действащите стандартни цени на Оператора за съответната
услуга, валидни за абонати по договор и публикувани на интернет адреса на
Оператора, съгласно чл. 4.7 от Приложение № 1 от 21.04.2015 г.
Във връзка с изложеното в предходната точка,
към рамков Договор № ***** било подписано
Приложение № 1 от 26.05.2015 г. С него бил избран тарифен план за телефонен
номер **********. Месечна абонаментна такса за услугата била 10,00 лева (8,33
лева без ДДС). Срокът на ползване на услугата бил 24 месеца, видно от чл. 5.2.1
от Приложение № 1 от 26.05.2015 г. и изтичал на 26.05.2017 г. Освен това всички
услуги, които били използвани извън тарифния план също се таксували според
действащите стандартни цени на Оператора за съответната услуга, валидни за
абонати по договор и публикувани на интернет адреса на Оператора, съгласно чл.
4.7 от Приложение № 1 от 26.05.2015 г.
Сочи, че по отношение на горепосочения рамков
договор били начислени и други такси, съгласно действащия Ценоразпис на
Оператора за процесния период, които били отразени в представените фактури,
като такава била таксата за уведомяване за просрочено задължение в размер на
1,49 лева (1,24 лева без ДДС).
Към рамковия Договор № ***** било подписано Приложение № 1 от 16.12.2015 г. С него бил избран тарифен
план за телефонен номер *****. Месечната абонаментна
такса за него била в размер на 15,00 лева (12,50 лева без ДДС). Срокът на
ползване на услугата бил 24 месеца, видно от чл. 5.2.1 от Приложение № 1 от
16.12.2015 г. и изтичал на 16.12.2017 г. Освен това всички услуги, които били
използвани извън тарифния план също се таксували според действащите стандартни
цени на Оператора за съответната услуга, валидни за абонати по договор и
публикувани на интернет адреса на Оператора, съгласно чл. 4.7 от Приложение № 1
от 16.12.2016 г.
По отношение на горепосочения рамков договор
били начислени и други такси, съгласно действащия Ценоразпис на Оператора за
процесния период, които били отразени в представените фактури, като такава била
таксата за повторно включване в размер на 1,58 лева (1,32 лева без ДДС).
Към посочения телефонен номер бил сключен и
Договор за продажба на изплащане от 16.12.2015 г. По силата на този договор,
продавачът - А1 България, прехвърлял на купувача - И.О.Ю., правото на
собственост върху една или няколко вещи, а последният се задължавал да му
заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и
сроковете по договора. Същият бил сключен за срок от 23 месеца (чл. 11 от
Договора), като били уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски,
всяка от които в размер на 2,00 лв. Първоначалната вноска била платима при
подписването на договора, а всяка следваща била описана в погасителния план в
Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане. Предмет на същия бил
Пакет A1000 Black+SIM64K MAT 15 23 м.
Към рамковия Договор № ***** било подписано Приложение № 1 от 18.10.2016 г. С него бил избран тарифен
план за телефонен номер *****. Месечната
абонаментна такса за него била в размер на 23,99 лева (19,99 лева без ДДС), като
била уговорена промоционална отстъпка от месечната абонаментна такса в размер
на 25% до края на договора. Срокът на ползване на услугата бил 24 месеца, видно
от чл. 6.2.2 от Приложение № 1 от 18.10.2016 г. и изтичал на 18.10.2018 г. Към
него било подписано допълнително Приложение № 1 от 18.10.2016 г. С него била
избрана услугата допълнителен пакет за Мобилен интернет към телефонен номер ******. Месечната абонаментна такса била в размер на 4,00 лева (3,33 без
ДДС),като била уговорена промоционална такса в размер на 0,00 лева, до изтичане
на договора. Срокът на ползване бил 24 месеца, видно от чл. 5.2.2. от
Приложение № 1 от 18.10.2016 г. и изтичал на 18.10.2018 г.
Към рамковия Договор № ****** било подписано Приложение № 1 от 19.10.2016 г. С него бил избран тарифен
план за телефонен номер ****. Месечната
абонаментна такса за него била в размер на 23,99 лева (19,99 лева без ДДС),
като била уговорена отстъпка в размер на 25% до изтичане на договора. Срокът на
ползване на услугата бил 24 месеца, видно от чл. 6.2.2 от Приложение № 1 от
19.10.2016 г. и изтичал на 19.10.2018 г. Към него било подписано допълнително
Приложение № 1 от 19.10.2016 г. С него била избрана услугата допълнителен пакет
за Мобилен интернет към телефонен номер *****. Месечната абонаментна такса била в размер на 4,00 лева (3,33 без ДДС),
като била уговорена промоционална такса в размер на 0,00 лева до изтичане на
договора. Срокът на ползване бил 24 месеца, видно от чл. 5.2.2. от Приложение №
1 от 19.10.2016 г. и изтичал на 19.10.2018 г.
Към рамковия Договор ***** бил сключен и Договор за продажба на изплащане от 21.10.2016 г. към
телефонен номер **********. По силата на този договор, продавачът - А1
България, прехвърлял на купувача - И.О.Ю., правото на собственост върху една
или няколко вещи, а последният се задължавал да му заплати уговорената цена на
вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора.
Същият бил сключен за срок от 23 месеца (чл. 11 от Договора), като били
уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка от които в размер
на 2,98 лв. Първоначалната вноска била платима при подписването на договора, а
всяка следваща била описана в погасителния план в Приложение № 2 към Договора
за продажба на изплащане. Предмет на същия бил Апарат Coolpad Modena DS Black
MAT 25 23 м.
Сочи, че за неуредените в индивидуалния договор
въпроси, следвало да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между
„Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „Общите
условия“). Те имали задължителна сила за абонатите. Това се удостоверявало чрез
подписа им под договора за услуги, съгласно т. 6 от Общите условия.
Съгласно т. 26.4 от Общите условия и в
изпълнение на задълженията си по посочените договори, ищцовото дружество - А1
България, издавало ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на
абоната. От своя страна обаче, последният не изпълнявал своето задължение за
заплащане на услугите и месечните вноски за изплащане на продуктите. В
настоящия случай били налице незаплатени задължения по горепосочените договори
в общ размер 582,81 лв., разпределени както следва:
По Договор № ******- по фактури за периода от 12.01.2017 г. до 12.07.2017 г., приложени като
доказателство към исковата молба:
Таблица 1
Фактура № Договор Дата на издаване Падеж Стойност
********* М4535231
от 21.04.2015 г. 12.01.2017 г. 01.02.2017 г. 98,95 лв.
********* М4535231
от 21.04.2015 г. 12.01.2017 г. 01.02.2017 г. 4,98 лв.
********* М4535231
от 21.04.2015 г. 13.02.2017 г. 05.03.2017 г. 97,82 лв.
********* М4535231
от 21.04.2015 г. 13.02.2017 г. 05.03.2017 г. 4,98 лв.
********* М4535231
от 21.04.2015 г. 13.03.2017 г. 02.04.2017 г. 104,17 лв.
********* М4535231
от 21.04.2015 г. 13.03.2017 г. 02.04.2017 г. 4,98 лв.
********* М4535231
от 21.04.2015 г. 11.04.2017 г. 01.05.2017 г. 77,88 лв.
********* М4535231
от 21.04.2015 г. 11.04.2017 г. 01.05.2017 г. 4,98 лв.
********* М4535231
от 21.04.2015 г. 12.05.2017 г. 01.06.2017 г. 77,88 лв.
********* М4535231
от 21.04.2015 г. 12.05.2017 г. 01.06.2017 г. 4,98 лв.
********* М4535231
от 21.04.2015 г. 12.06.2017 г. 02.07.2017 г. 41,53 лв.
********* М4535231
от 21.04.2015 г. 12.06.2017 г. 02.07.2017 г. 4,98 лв.
********* М4535231
от 21.04.2015 г. 12.07.2017 г. 27.07.2017 г. 54,70 лв.
Общо: 582,81
лв.
Твърди, че горепосочените задължения по
издадените фактури станали изискуеми, тъй като съгласно т. 26.5 от Общите
условия, мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване
на фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който период от време
вземането било ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането
ставало годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.
На следващо място, издадените от ищцовото
дружество фактури, относно задълженията на потребителя за процесния период, не
били оспорени в дадения срок, съгласно т. 26.6 от Общите условия, според която
месечните сметки на Потребителя можели да бъдат оспорени пред мобилния оператор
в 6 (шест) месечен срок след датата на издаване на фактурата, каквото оспорване
в случая не било налице. Гореизложеното водело до извода, че ищцовото дружество
изпълнило задължението си по горепосочените договори, поради което възниквало и
задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените услуги.
По отношение на договорите за продажба на
изплащане, следвало да се има предвид, че същите се прекратявали при неплащане
в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В
настоящия случай била налице тази хипотеза и всички суми, дължими до края на
сроковете на гореописаните договори за продажба на изплащане ставали изискуеми
от датата на издаване на фактура за тези суми (в случая това била фактура №
********* от 12.07.2017 г.) за Договор за продажба на изплащане от 21.10.2016
г. и следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във
фактурата срок - чл. 12.3, от съответните договори за продажба на изплащане.
Договорът се считал за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не
засягало задължението на купувача за плащане на дължимите суми.
Поради неизпълнение в определения срок на
задължението за заплащане на предоставяните услуги, горепосочените договори за
услуги били прекратени едностранно от страна на А1 България, съгласно т. 40.ж,
във връзка с т. 54.1 от Общите условия.
В тази връзка била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на основание чл. 92 от Закона за задълженията и
договорите, чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 21.04.2015 г.; чл. 5.3.1 от
Приложение № 1 от 26.05.2015 г.; чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 16.12.2015 г.;
чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 18.10.2016 г. и чл. 6.3.1. от Приложение № 1 от
19.10.2016 г.
Сочи, че по отношение на договорите след
01.07.2016 г. било определено, че максималният размер на неустойката не можел
да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Тази клауза била
въведена в изпълнение и при съобразяване на съдебната спогодба, подписана между
КЗП и Мобилтел ЕАД по гр.д. № **** по описа на Софийски
градски съд, документирана в протокол от 21.04.2016 г., приложен към
настоящата. В т. 1 от същата се посочвали правилата за изчисляване на
неустойката, като било уговорено в т. 2 тези правила да се въведат в договорите
за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 1 юли 2016 г. Видно от
представените към настоящата искова молба договори за услуги след тази дата,
правилата за изчисляване на неустойката, били спазени. В тази връзка,
неустойката за оставащите месечни такси при предсрочно прекратяване на договора
била начислена за всяка от предоставяните услуги, както следва:
- 49,95 лв. (15 оставащи месечни вноски х 3,33
лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер ***** по Приложение № 1 от 19.10.2016 г. по сметка № от 25.06.2017 г. към рамков
договор **** от 21.04.2015 г.;
- 59,97 лв. (3 оставащи месечни вноски х 19,99
лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер *****по Приложение № 1 от 19.10.2016 г. по сметка № от 25.06.2017 г. към рамков
договор **** от 21.04.2015 г.;
- 62,50 лв. (5 оставащи месечни вноски х 12,50
лв.) за мобилни услуги за телефонен номер ***** по Приложение № 1 от 16.12.2015 г. по сметка № ***** от 25.06.2017 г. към рамков договор **** от 21.04.2015 г.
При предсрочно прекратяване на договора по вина
на Абоната се дължало възстановяване и на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на закупените крайни устройства,
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. В тази
връзка били начислени следните неустойки за отстъпки от цената на закупено
крайно устройство:
- 122,60 лв. - отстъпки от цената на закупено
крайно устройство по Приложение № 1 от 21.10.2016 г. по сметка № ********* от
25.06.2017 г. към рамков договор М4535231 от 21.04.2015 г.
Предвид изложеното до тук, към датата на
депозиране на настоящата искова молба ищцовото дружество имало изискуемо и
непогасено вземането по гореописаните фактури. Претендираната от ищцовото
дружество с настоящата искова молба, както и с депозираното заявление за
издаване заповед за изпълнение от 30.11.2018 г.,
главница се формирала като сбор от посочените
по-горе суми във фактурите по Таблица 1 в размер на 582,81 лева и
начислената неустойка в общ размер на 295,02
лева, при неизпълнение на гореописаните договори.
Сочи, че при неизпълнение в срок на
задълженията си, потребителят дължал на А1 България обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
считано от първия ден след настъпване фактурите до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на А1 България. Това давало право на ищцовото
дружество да иска обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава,
считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от
фактурите (описани в Таблица 1 в текста на молбата) до датата на предявяване на
настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 21.12.2018 г.), която лихва за този период възлизала на сума в общ
размер на 95,67 лева.
Твърди, че настоящата искова молба се подавала
във връзка с подадено заявление по реда на чл. 410 и следващите от ГПК, във връзка
с чл. 47, ал. 5 от ГПК и следвало да се има предвид, че сама по себе си
представлявала доказателство за предявен иск относно вземането по смисъла на
чл. 415, ал. 1 от ГПК, от което следва, че за ищцовото дружество било налице
задължение само да довнесе дължимата държавна такса.
Във връзка с горното и съгласно чл. 422, ал. 1
от ГПК, за начален момент на предявяване на настоящата следвало да бъде приета
датата на подаване на заявлението с произтичащите от това законови последици.
Счита, че съобразно изхода от настоящия спор
съдът следва да се произнесе и по отношение на отговорността за направените в
заповедното производство ***** разноски.
С оглед гореизложените обстоятелства, моли съда
да призове страните на съд и след като се убеди в основателността и
доказаността на иска, да признае за установено, че ответникът И.О.Ю., ЕГН **********,
дължи на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:*** присъдените със Заповед за изпълнение на парично
задължение суми:
1. Сумата от 877,83 лв. (осемстотин седемдесет
и седем цяло и осемдесет и три стотни) - главница;
2. Сумата от 95,67 лв. (деветдесет и пет цяло и
шестдесет и седем стотни) - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от
582,81 лева за периода от 02.02.2017 г. до 29.11.2018 г.
3. Законна лихва от дата на подаване на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 30.11.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
В случай, че съдът уважи така предявената
искова претенция, ответникът следвало да бъде осъден да заплати и всички
разноски по настоящото производство, в това число 75,50 лв. - заплатена при
подаване на настоящата държавна такса и банкова комисионна. В хода на съдебното
производство ще представи списък на разноските по чл. 80 ГПК, посочващ техния
размер и основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран
писмен отговор от адв. А. Т., в качеството ѝ на особен представител на
ответника И.О.Ю..
Оспорва изцяло предявените искове, както по
размер така и по основание, счита същите за неоснователни и недоказани, като
излага следните съображения:
По отношение на Договор № ***** - на първо място номера на рамковия договор М45352231, посочен в исковата
молба не бил виден от представените доказателства по делото. Към нея бил
приложен като доказателство Договор № *********/21.04.2015 г. Към този договор
били сключени следните Приложения:
- Приложение № 1/21.04.2015 г. за определяне на
тарифния план на тел. № ***** - за срок от две
години с месечна абонаментна такса в размер на 34,90 лв.;
- Приложение № 1/26.05.2015 г. за определяне на
тарифния план на тел. № ****** - за срок от две
години с месечна абонаментна такса в размер на 15,00 лв.;
- Приложение № 1/16.12.202015 г. за определяне
на тарифния план на тел. № ***** - за срок от две
години с месечна абонаментна такса в размер на 15,00 лв., ведно с Договор за
продажба на изплащане от 16.12.2015 г. за срок от 23 месеца, като били
уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка от които в размер
на 2,00 лв.;
- Приложение № 1/19.10.2016 г. за определяне на
тарифния план на тел. № **** - за срок от две
години с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв., ведно с Приложение №
1/19.10.2016 г. за допълнителен пакет мобилен интернет с месечна абонаментна
такса в размер на 4,00 лв. за срок от две години;
- Договор за продажба на изплащане от
21.10.2016 г. за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална вноска
и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 2,98 лв. В този договор бил
индивидуализиран единствено апаратът, който бил закупен, но никъде в него не
бил посочен телефонния номер *****, който ищецът
посочвал в исковата молба;
Счита, че макар и сключени като приложения към
основния договор с № ***** г., всички
приложения имали самостоятелен характер и представлявали отделни договори,
подписани между идентични страни, но с различен предмет.
Предвид това била напълно неясна направената от
ищеца в исковата молба таблица № 1, в която били описани задълженията на
ответника, тъй като по никакъв начин не било индивидуализирано конкретното
задължение към съответния договор, респ. Приложение. Посочени били единствено
номерата на фактурите, падежа и стойността на задължението, но от никъде не
било видно, това задължение към кое приложение към основния договор било
относимо.
Представени като доказателства били и фактури с
№ ********** от 12.01.2017 г., № ********** от 13.02.2017 г., № ********** от
13.03.2017 г., № ********** от 11.04.2017 г. и № ********** от 12.06.2017 г. От
съдържанието на представените фактури не ставало ясно (независимо от Приложение
А към тях) как точно бил формиран размерът на задължението и от какво точно
произтичало то.
Твърди, че само въз основа на представените
документи не можело безспорно по делото да се приеме за установено
действителното съществуване на вземанията, предмет на настоящите установителни
претенции. Представените договори установявали само обвързаност на субектите по
тях, но не установявали размер на конкретното вземане срещу ответника.
Представените с исковата молба счетоводни документи - фактури и „сметки“
/доколкото могат да бъдат разчетени/, представлявали частни свидетелстващи
документи и не се ползвали с материална доказателствена сила. За да се ползва с
материална доказателствена сила частният свидетелстващ документ, следвало
издателят му да удостоверява неизгодни за себе си факта. Само тогава той имал
силата на извънсъдебно признание и важал срещу своя издател, какъвто не бил
настоящият случай. Доколкото не били подписани от ответника, те не установявали
по безспорен начин вземанията на ищеца срещу него. В исковата молба се излагали
твърдения, че издадените фактури относно задълженията не били оспорени от потребителя
в дадения срок, съгласно т. 26.6 от Общите условия - в шест месечен срок след
датата на издаване на фактурата. Счита тези твърдения за неоснователни, тъй
като липсвали доказателства, че представените фактури били стигнали до
получателя им, съответно той бил запознат с тях, както и с възможността му да
ги оспори. По делото не били ангажирани доказателства, от които да се
установява, че ответникът бил надлежно уведомен за предсрочното прекратяване на
договорите, възникналото задължение, неговия размер и изискуемост, за срока за
доброволно изпълнение, както и че ищцовото дружество изпълнило неговото
договорно задължение.
Представените фактури/сметки също така не
носели подпис на длъжностно лице от ищцовото дружество, те представлявали
някаква разпечатка, най-вероятно от счетоводството, но това можело само да се
предполага. Единствено бил налице подпис на пълномощника им.
Ищецът претендирал неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите, поради неплащане в срок на възникналите задължения,
в размери, както следва:
- 49,95 лв. (15 оставащи месечни вноски по 3,33
лв. - за мобилни услуги за телефонен номер *******
- 59,97 лв. (3 оставащи месечни вноски по 19.99
лв. - за мобилни услуги за телефонен номер ******
- 62,50 лв. (5 оставащи месечни вноски по 12.50
лв. - за мобилни услуги за телефонен номер *****
- 122,60 лв., част от стойността на отстъпките
от абонаментните планове и от пазарните цени на закупените крайни устройства,
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Сочи, че всички тези неустойки били начислени в
3 броя сметки. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечавала
изпълнението на задължението и служела като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да било нужно те да се доказват. Неустойката била акцесорно
съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да
престира определена /глобално или в процент/ или определяема парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да било
необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането
било необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно
задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което било
действително и неизпълнение на главното задължение. В представените Приложения
към договора било предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от Приложението, Договора или Общите условия, в т.ч. ако по негово
искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде
прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът имал право да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без
отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване. Безспорно по аргумент от чл. 9 от ЗЗД страните по договор за услуга
могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на
срока на договора по волята, на която и да е от страните или на едната от тях.
Уговарянето на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен
договор за услуга било допустимо, но само в рамките на присъщите за неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, в противен случай,
неустоечната клаузата би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за
което съдът следи служебно. /в т. см. Решение № 178/26.02.2015 г. по т. д. №
2945/2013 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г. на ВКС, II т.о./. Предпоставките и случаите, при които уговорена в
договор неустойка била нищожна поради накърняване на добрите нрави, били
изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009
г. на ВКС, ОСТК и следвало да се преценяват за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за случая факти и
обстоятелства и от общи за всички случаи критерии /естеството на обезпеченото с
неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката /компенсаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението, съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението/. При договорите
с трайно изпълнение, какъвто бил договорът за мобилни услуги, развалянето
нямало обратно действие, като прекратилия договора кредитор, за бъдещ период
имал право на обезщетение за претърпените загуби и пропуснатите ползи, което
обезщетение не било съизмеримо с неполучената от него цена, а с разликата между
нея и спестените разходи, като вредите биха се доближавали до цената, само ако
кредиторът имал твърде високи неизползваеми инвестиции или твърде малко
разходи, зависещи от реално предоставената услуга. В хипотезата на големи
доставчици на обществени услуги обичайно била налице взаимозаменяемост на
клиентите спрямо материалната база, а и възможност за известна оперативност в
управлението на персонала. Като се вземат предвид особеностите на договора за
електронни съобщителни /мобилна/ услуги и вида на насрещните престации
/мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни
услуги срещу абонаментна такса, а потребителят да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга/, както и имуществената облага, която операторът би
получил от абоната /при предсрочното прекратяване на договор за услугата в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата с което ще спести разходите по изпълнението/,
счита, че уговорената неустойка създавала условия за неоснователно обогатяване
на мобилния оператор и нарушавала принципа за справедливост /в т. см. Решение №
110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС/. Освен изложеното, съдът
намирал клаузата за неустойка за неравноправна, поради което била нищожна и на
основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП вр. с чл. 143, т. 5, т. 9 и т. 14 от
ЗЗП вр. с чл. 3, §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на
неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на
договора се създавала значителна неравнопоставеност между страните по договора.
Мобилният оператор по прекратения договор би получил имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да предоставя ползването на услугата по договора. В настоящия
случай с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че текстът
се изготвял от ищеца-търговец, следвал извода, че ответникът не е имал
възможността да влияе върху съдържанието на клаузата за неустойка. Поради това
и не можело да се приеме, че била налице индивидуално уговорена клауза между
страните. Неустойката при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги от излизала извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции т.е. противоречала на добрите нрави, което правело
неустоечната клауза нищожна. Освен това самият начин на сключване на договора
поставял в изключително неблагоприятно положение потребителят спрямо търговеца,
което също противоречало на добросъвестността. Нищожността на клаузата за
неустойка изключвала възникването на претендираното въз основа на нея вземане,
поради което начислената неустойка в търсените размери се явявала
неоснователна.
По отношение на представените с исковата молба
документи, наречени „сметка“, важали изцяло изложените по-горе аргументи за
приложените фактури към исковата молба.
Предвид изложеното, счита предявения иск срещу И.О.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: ***, от „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 и чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за сумата от 973,50 лв., от
които 877,83 лв. главница, 95,67 лв. - законна лихва за забава, както и за
законната лихва за забава върху размера на главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за неоснователен и недоказан.
Предявени са обективно съединени искове с
правни основания: чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 и
чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и
чл. 92 от ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи
основанието-наличието на облигационна обвързаност между страните; че е изправна
страна по договора – че е предоставял на ответника за процесния период далекосъобщителни
услуги на посочената в исковата молба стойност; изискуемост и размер на
мораторната лихва за забава. В доказателствена тежест на ищеца е да
установи наличието на договорена неустойка за неизпълнение; неизпълнение
на договора от страна на ответника.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно страните се намират в договорни отношения,чрез сключването на договори за
представяне на електронни съобщителни
услуги и продукти.
По делото е безспорно установено, че
ответникът е подписал договор с № ***** с рамков характер за услуги с ищеца, ползвал е мобилни номера и мобилно устройство, предоставени по
договорите и не е изпълнил задължението си да заплати дължимите суми в срок. По
делото не бяха представени доказателства за плащане на претендираните от ищеца
суми от страна на ответника.
Правният интерес от търсената защита се
извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 3160/2018 г. по описа на РС-Казанлък, по което е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същата е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
За
да е налице валидно възникнало вземане на ищеца от ответника, нужно е да бъдат
установени като настъпили следните факти: че ответникът има качество на
потребител на мобилни услуги за процесния период и абонатен номер; че от
доставчика на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено договорно
отношение са били предоставени посочените услуги на ответника, като е начислена
дължимата стойност за тях, съобразно индивидуалния договор и Общите условия,
поради което се дължи плащане в посочените във фактурите размери.
Ищецът обосновава исковата си претенция на
посочените договори и фактури.
С оглед на
ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че приложените по делото
Договори за мобилни услуги са валидно сключени между страните. Същите носят подписите на лицата, посочени в тях
като издатели и съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат в същите,
са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на
което с подписването на процесните договори за мобилни услуги и договор за
лизинг в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения.
По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основното си задължения по
договорите - да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги и
продукти. Доказателство относно факта на
плащане на сумите по фактурите не са ангажирани и до датата на приключване на
съдебното дирене.
От
експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява,че
общия размер на задължението на ответника към ищеца „А 1 Б.“
ЕАД включващ сбора от главницата,неустойки и дължима лихва за забава, изчислена
върху главницата към 30.11.2018г. е 1 068,77 лв. формирана от отделните
елементи на дълга както следва; неустойки
- 295,02 лв. ,фактури -637,51лв.,вноски за плащане / 6 х 4,98/- 29.88лв.
и законна лихва 106,36 лв., като законната лихва за забава е била изчислена
върху главница от 582,81 лв. представляваща сбора от дължимите суми по фактури и вноски за плащане, намален с
остатъка за плащане по първите две фактури-667,39-22лв.,-65,58лв..
С оглед на изложеното, съдът намира, че
исковете на ищеца към ответника за претендираните суми са основателни и
доказани, а като такива следва да бъдат уважени.
Относно
разноските в заповедното и исковото производство:
Съдът счита, че ответникът с поведението си е
дал повод за образуване на настоящото производство, същият не е представил
доказателства до приключване на
производството, че е платил задължението си към ищеца, предвид което следва да бъдат присъдени разноските в заповедното и в настоящото
производство в негова тежест.
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г.
от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и предвид пълното уважаване
на предявения установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени в
заповедното производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. ***** по описа на РС-Казанлък съдебни и деловодни
разноски в размер на 25,50 лв..
В производството по гражданско
дело № 1183 /2019 г. ищецът има разноски в общ
размер на 725 лева, от които 75 лева държавна такса, в това число комисионна за
банков превод , 300,00
лв. депозит за особен представител и 150 лв. депозит
за възнаграждение на вещото лице/ внесени/ и още 200 лв.депозит за
възнаграждение на вещото лице.
С оглед изхода на спора и на
осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца
направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в размер
на 725 лв..
Водим от горните мотиви , съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.О.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** , че дължи
на „А.Б.“ ЕАД, *** и адрес на
управление:***, с ЕИК № ****,
чрез адв. Д.Ц., преупълномощена от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и
партньори“, със съдебен адрес:***, пл.
„Света Неделя“ № 4. етаж 4, по Заповед за изпълнение № 1881/03.12.2018 г. по
ч.гр.д. № 3160/2018 г. по описа на РС-Казанлък следните суми: сумата лева, 877,83 лв.,
представляваща неизпълнение на договорни задължения, съгласно Договор за
електронни съобщителни услуги и закупени продукти № М4535231/21.04.2015 г., сключен
между И.О.Ю. с индивидуален абонатен номер (Account ID) ********* и „А.Б.“ ЕАД
(с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) с 95,67
лева – лихва за забава, изчислена върху сумата от 582,81 лева за периода от
02.02.2017 г. до 29.11.2018 г. и законна лихва върху сумата от 877,83 лева,
считано от 30.11.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.О.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „А.Б.“ ЕАД, *** и адрес на управление:***, с ЕИК № ****, чрез адв. Д.Ц., преупълномощена от
Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“, със съдебен адрес:***, пл. „***** направените съдебни и деловодни разноски в
размер на 750,50 лева /седемстотин и петдесет лева и 50 стотинки /.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд- Стара Загора.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 3160/2018 г.
по описа на РС-Казанлък.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: