Решение по дело №1824/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуален административен акт, по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от С.П., гражданин на Република Украйна, с предоставена временна закрила, представляван от пълномощник- адвокат Д.О. ***, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул. „Любен Каравелов“№ 5, вх.А, ет.1, ап.1, офис 3, против Заповед № ЗСПД/Д-А/12840 от 04.09.2023г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –гр.Бургас, с която е отказано отпускането на еднократна месечна помощ за две деца, по реда на чл.10а, ал.1 от ЗСПД- еднократна помощ за ученици записани в първи клас или записани и продължаващи обучението си във втори, трети и четвърти клас. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Наведено е твърдение за нарушаване на разпоредбите на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Иска се отмяна на отказа и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението.

В съдебно заседание оспорващата не се явява, а се представлява от упълномощения адвокат Д.О. ***, който поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване.

Ответникът–Директор на Дирекция „Социално подпомагане“– Бургас, оспорва основателността на жалбата в писмено становище по делото и иска да бъде отхвърлена. Посочено е, че не са налице условията по чл.3, т.5 от ЗСПД, вр.чл.10а от ЗСПД, тъй като право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които са постоянно пребиваващи и отглеждат децата си в страната, в случай, че получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен договор, по който Република България е страна. Изтъква се, че в конкретния случай жалбоподателят няма постоянно пребиваване в страната, а има предоставена временна закрила.

Освен това има сключен договор между Република България и Република Украйна за социално осигуряване, ратифициран на 28.11.2001г. и обнародван в ДВ, бр.107 от 11.12.2001г., съответно е влязъл в сила от м. април 2003г. Съгласно чл.2 от този международен договор са посочени областите на социално подпомагане, сред които не фигурира правото на получаване семейни помощи, каквото по същество се претендира от жалбоподателя. По същество, иска се отхвърляне на жалбата, респективно потвърждаване на оспорения административен акт.

В съдебно заседание жалбата се поддържа на наведените основания. Твърди се колизия с Конвенцията за защита правата на детето и Директива 2001/55/ЕО от 20.07.2001г. Посочва се, че Законът за убежището и бежанците е специален по отношение ЗСПД, поради което и съгласно чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ на лицата, на които е предоставена временна закрила, законодателят е предвидил, че имат право на социално подпомагане, като липсват ограничения относно правото и битовите социални подпомагания.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, в настоящият състав, след като обсъди доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства, приема следното от фактическа страна:

Установява се по делото, че в Дирекция ”Социално подпомагане“ – гр.Бургас е образувано административно производство, по повод подадено от жалбоподателя С.П. заявление-декларация, постъпило с вх. № ЗСПД/Д-А-12840/29.08.2023г., с което заявителя, в качеството на майка /законен представител/ на две малолетни лица, а именно Иван Романович П. и Михайло Романович П. прендира заплащане на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД.

От представената Регистрационна карта издадена на 24.03.2023г. с валидност до 04.03.2024г. /л.8 по дело/ се установява, че на заявителят-чужденец С.П. /гражданин на Република Украйна/ с предоставена временна закрила по чл.39 от ЗУБ.

Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства- удостоверение от СУ „Епископ Константин Преславски“-Бургас /л.13 по дело/, че Михайло П., с ЛНЧ: ********** е син на заявителя и е записан за първи път за ученик в първи клас в в дневна форма на обучение п посоченото учебно заведение през учебната 2023/2024г. Съответно, от приложената служебна бележка /л.14 от делото/, издадена от НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ - гр.Бургас се установява, че второто дете на заявителя- Иван П., е записан за първи път за ученик в четвърти клас в в дневна форма на обучение п посоченото учебно заведение през учебната 2023/2024г. Двата удостоверителни документа са издадени, за да послужат именно пред дирекция „Социално подпомагане“-Бургас.

Въз основа на подаденото заявление-декларация, е издадена оспорената в настоящото дело Заповед № ЗСПД/Д-А/12840/04.09.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“- гр.Бургас, с която е постановен отказ за отпускане на еднократна помощ за ученик, записан в първи клас и за ученик записан в четвърти клас, с която на основание чл.10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във връзка с чл. 10а, ал.5 и ал. 6 от ЗСПД, на С.П. е отказана исканата помощ за двете малолетни деца-ученици. Видно от изложените в заповедта съображения заявителят не тговаря на условията по чл. 3, т. 5 от ЗСПД, вр.чл.10а ЗСПД – Право на семейни помощи за деца: имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.“

Въз основа на така направените фактически констатации, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, и от лице, което е активно легитимирано да оспори постановения неблагоприятен по своя характер административен акт, поради което е налице и правен ин­терес от оспорването. Заповедта подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, респективно подадената жалба е процесуално ДОПУСТИМА.

При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:

В настоящият случай компетентността на издателя на оспорената заповед произтича от закона. Съобразно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Процесният административен акт е издаден именно от директора на ДСП-Бургас, който е материално и териториално компетентен, т.е. заповедта е издадена в рамките на предоставените правомощия на ответния административен орган.

При издаването на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като изложените фактически и правни основания позволяват проверка на материалната й законосъобразност. В хода на административното производство не се констатира извършването на съществени нарушения на административно-производствените правила.

Относно съблюдаване нормите на материалния закон и неговите цели, следва да се отбележи следното:

В настоящият казус страните не спорят по фактите. Противоречивите тези се изразяват в различно тълкуване на нормативната уредба, респективно застъпват противоположни становища относно материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона, по-конкретно налице ли са основания за отпускане на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД за двете малолетни деца, чиито лични данни са посочени по-горе в решението.

В тази връзка, за да се произнесе по съществото на спора, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл.47, ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане, съгласно чл. 26, ал. 2 КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

В конкретният случай жалбоподателя П. е с предоставена временна закрила на осн. чл.39, ал.1, т.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Този закон урежда условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като в чл.39, ал.1, т.4 от същия изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

Същевременно, разпоредбата на чл.3 ЗСПД определя кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съобразно установеното от фактическа страна жалбоподателят- чужденец с предоставена временна закрила, не попада в някоя от предвидените в чл.3 ЗСПД хипотези. Следва да се отбележи, че последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е публикувана в ДВ, бр.69 от 2004г., а правото на социално подпомагане по чл.39, ал. 1, т. 4 ЗУБ на чужденците с предоставена временна закрила е въведено през 2007г./ДВ, бр.52 от 2007г., изм.ДВ, бр.32/2022г., в сила от 26.04.2022 г/. При тези констатации, съгласно основен правен принцип, а именно правилото Lex posterior derogat legi priori /по-новият закон отменя по-стария/, предимство има именно по-новата правна уредба, тъй като в правният мир не могат да съществуват едновременно две правни норми, които уреждат едно и също обществено отношение по различен начин.

На следващо място, основателно е и възражението, инкорпорирано в жалбата срещу процесната заповед, че атакуваният акт противоречи на Конвенцията на ООН за правата на детето, а така също и на Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. по следните съображения: С чл. 27, т. 1 от Конвенцията за правата на детето /ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за Р.България от 03.07.1991г./ е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т.3 от същата разпоредба- че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Ето защо, следва пряко приложение на Конвенцията на ООН за правата на детето обхващата правото на образование и като социално право. Действително, с оглед на водещата се война в Република Украйна Европейският съвет активира за първи път Директивата за временна закрила на бежанци, с което се дава възможност на украинците, които влизат на територията на страните членки на ЕС, да получат незабавна помощ. В рамките на тази помощ е включена и възможността за получаване на социално подпомагане, но това подпомагане, в съответствие с възможността, дадена от чл. 29, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Установява се и противоречие с Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, която предвижда в чл.13, т.2, че държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила. Вярно е, че такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в ЗСПД. Същевременно, според § 76 от ДР на ЗУБ, Законът за убежището и бежанците въвежда изискванията на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и изискванията на Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (OB, L 180/96 от 29 юни 2013 г.), като административният орган, издал процесната заповед, е следвало да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт. Цитираният нормативен акт на ЕС не може да бъде противопоставен на двустранния договор между Р.България и Р.Украйна /в сила от 01 април 2003г./, на който се позовава ответната страна, като изтъква, че в него не фигурира правото на получаване на семейни помощи. Именно защото в този договор не е уредено правото на помощи, няма пречка тези обществени отношения да бъдат уредени въз основа на другите цитирани в настоящото решение нормативни актове. Освен това, цитираният нормативен акт – Директивата от 2013г. е задължителен и е от по-висока степен, а не на последно по важност място съставлява по-нов акт, което обстоятелство му дава приоритет дори да е налице противоречие с норми от евентуална по-стара уредба на отношенията, съгласно посоченият по-горе в решението основен принцип на правото.

Обобщено, постановяването на отказ за изплащане на еднократна помощ по чл. 10а, ал.1 от ЗСПД, с аргумент, че заявителят е с предоставена временна закрила и не представлява семейство на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такава помощ е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Р.България е страна, е в явно несъответствие с горепосочените норми и в противоречие с целта на закона. Предвид изложеното, оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена.

На основание чл.173, ал.2 от АПК, следва да бъде изпратена административната преписка на ответния орган за ново произнасяне по подаденото С.П. заявление-декларация от 29.08.23г., действаща в качеството на майка и законен представител на двете малолетни деца, съответно записани в първи и в четвърти клас, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Не се претендират разноски от жалбоподателя, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

Мотивиран от изложеното, Административен съд-Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Заповед № ЗСПД /Д-А/ 12840 от 04.09.2023г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“–гр.Бургас, с която на С.П. е отказано отпускането на еднократна месечна помощ за две деца, по реда на чл.10а, ал.1 от ЗСПД- еднократна помощ за ученици записани съответно в първи и в четвърти клас, във връзка със заявление- декларация, вх.№ ЗСПД/Д-А-12840/29.08.2023г., подадено в качеството на родител-законен представител на две малолетни лица, а именно на Иван Романович П. /четвърти клас/ и Михайло Романович П. /първи клас/.

ИЗПРАЩА преписката по заявление- декларация, вх. № ЗСПД/Д-А-12840/29.08.2023г., подадено от С.П., на ответника- Директор на Дирекция “Социално подпомагане”-Бургас, за ново произна-сяне в едномесечен срок от получаване на решението.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване /чл.10, ал.6 от ЗСПД/.

	Съдия: