РЕШЕНИЕ
№ 1356
гр. Плевен, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430100777 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2, вр.чл.79 ЗЗД, вр. с
чл.86 ЗЗД, вр.99 ЗЗД.
Пред *** е депозирана искова молба от *** против СТ. Й. Д. с ЕГН
**********, в която се твърди, процесните вземания произтичали от Договор
за паричен заем *** между *** като Заемодател и СТ. Й. Д. като Заемател,
сключен при условията на Закона за потребителския кредит. Сочи се, че с
подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверил, че е
получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните
условия по паричния заем. Твърди се, че съгласно сключения договор,
Заемодателя се задължил да предостави на Заемателя сума в размер на 1 500
лева, като договорът имал силата на разписка за предадена съответно
получена сума. Твърди се, че по това правоотношение Заемателят се
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 1 762,92 лева, ведно с договорната
лихва, на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 195,88 лв.
1
(включваща първоначална главница и договорна лихва). Твърди се, че
ответника извършил плащания в общ размер на 264,18лв. и към момента на
завеждане на настоящото производство дължал главница в размер на 1 354,49
лв.
Сочи се, че за ползването на предоставената заемна сума по процесния
договор, ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в
съглашението. В настоящия случай начислената договорна лихва възлизала в
размер на 212,55 лева за периода от *** - датата на първата вноска до ***. -
датата на настъпване на падежа на договора.
Навеждат се доводи, че ответника трябвало да изплати целия заем на
***. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и към
момента на подаване на исковата молба, сроковете по всички падежи на
остатъчните вноски били изтекли, а ответника продължавал виновно да не
изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и обезщетение за
забава върху непогасената главница в размер на 103,47 лева от 17 април 2019
г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем
до датата на подаване на заявлението - 25 септември 2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Твърди се, че по силата на сключен *** на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от ***, подписано между *** и ***, вземането
било прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности.
Излага се, че процесните вземания били претендирани по реда на чл.410
от ГПК и в производството по ч.гр.д.№*** по описа на *** била издадена
съответна заповед за изпълнение, но при наличие на основанията по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на заявителя за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземанията му.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено съществуването на вземанията
на ищеца спрямо ответника за следните суми: 1 354,49 лв. главница; 212,55
лева договорна лихва за периода от *** до ***.; 103,47 лихва за забава върху
непогасената главница за периода от 17 април 2019 г. - датата, следваща деня
2
на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението - 25 септември 2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Ответникът С.Д., чрез особения представител адв.Г.Г. е депозирал
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите
претенции.Навежда доводи за нищожност на договора за цесия и *** на
основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД. Сочи се, че предмет на цесионната сделка не
можели да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното
съществуване е условие за действителност на съглашението. В случая били
цедирани бъдещи неопределяеми вземания. Навеждат се също така доводи, че
не било налице валидно уведомление по реда на чл. 99 от ЗЗД.
Оспорва се подписа положен на Заемател по процесния договор за заем
от 20.07.2018г., като се твърди, че същия не е на ответника С.Д..
Релевира се възражение за нищожност на клаузата, обективирана в чл.2,
точка 5 и точка 8 от договора, както и чл. 4, ал.2 от договора. Сочи се, че
годишния лихвен процент и годишен процент на разходите по заема били
изключително високи – съответно 40.30 % и и 49.46 %.
Релевира се и възражение за нищожност на клаузата за неустойка в чл.
4, ал.2 от процесния договор, но такова вземане не се претендира в
настоящото производство. Търсено е в заповедното производство, но с влязло
в сила разпореждане от 07.10.20г. е отказано издаване на заповед за
изпълнение за претендираната в същото производство неустойка.
Твърди се, че към момента на иницииране на заповедното производство
не била настъпила изискуемост на вземанията, т.к. не била обявена
предсрочна изискуемост на кредита.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
От приложеното ч.гр.д. №*** по описа на *** се установява, че
исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок от даване на
указанията на заповедния съд, поради което съдът ги намира за допустими.
От представения препис на Договор за паричен заем ***, сключен
3
между ***, в качеството на заемодател и СТ. Й. Д., в качеството на заемател
(на л.38-л.40 и л.118-л.120) се установява, че по силата на постигнато между
страните съглашение заемодателя е предоставил на заемателя заем в размер
на 1 500лв. Според обективираното в чл.2 от договора, ответника е следвало
да върне предоставената му в заем сума на 9 броя месечни вноски, всяка в
размер на 195,88лв. и платима на посочени дати на падеж за периода от
19.08.2018г. до 16.04.2019г. При това са уговорили фиксиран годишен лихвен
процент по заема в размер на 40,30 % или сума в размер на 262,92лв. и
фиксиран годишен лихвен процент по заема 49,46%.
Ответникът е оспорил автентичността на процесния договор за кредит с
твърдения, че съдържащия се в него подпис за заемател не изхожда от него и
е открито производство по реда на чл.193 от ГПК за проверка истинността му.
От изслушаното в о.с.з. на 09.11.2021г. заключение по допуснатата
съдебно-графологична експертиза се установява, че всички подписи в
процесния договор за заем положени от името на ответника са действително
положени от него. Експертното заключение се кредитира от съда като
обективно, компетентно и неоспорено от страните. Поради това
производството по оспорване автентичността на документа следва да се
приеме за неуспешно проведено и това писмено доказателство се съобразява
от съда при решаване нса спора.
От изслушаното в о.с.з. на 21.09.2021г. заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след сключване на договора
ответника е направил само една вноска на сума в размер на 264,18лв., с която
са били погасени част от главницата в размер на 145,51лв., част от
договорната лихва в размер на 50,37лв. и част от начислена неустойка в
размер на 68,30лв. Установява се също така от експертното заключение, че
впоследствие не са били извършени други плащания и към 01.09.2019г.
непогасената част от главницата е възлизала на 1 354,49лв., а на договорната
лихва в размер на 212,55лв. Вещото лице е дало заключение, че
обезщетението за забавено плащане на непогасената главница за периода от
17.04.2019г. до 25.09.2020г. се изчислява на сумата от 198,59лв., като при
ищеца това вземане е отразено счетоводно за по-малка по размер сума от
103,47лв. Това експертно заключение също се кредитира от съда, като
обективно, компетенто и неоспореното от страните.
4
Установява се от приложения препис на Рамков договор за цесия от ***
и препис-извлечение от Приложение №1 към него от *** (на л.43 – л.53), че
заемодателя *** е прехвърлил на ищеца *** вземанията, произтичащи от
процесния договор за заем ***, сключен с ответника С.Д.. Представено е и
потвърждение за извършената цесия от цедента.
От представения препис на пълномощно, изходящо от ***, чрез
представляващия го, че дружеството е упълномощило цесионера *** да
уведоми от името на цедента всички длъжници по вземанията, които са били
цедирани по силата на сключения договор за цесия от *** Това касае и
цесиите, извършени във формата на допълнителни приложения към сочения
договор.
Видно е от приложения препис на уведомление, изходящо от ищеца и
адресирано до ответника, че с него е било предприето уведомяване на
длъжника за извършената цесия на вземанията, произтичащи от процесния
договор за заем. Не са ангажирани доказателства, че същото е достигнало до
адресата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Установи се в производството по делото възникнало облигационно
правоотношение между ответника, в качеството на заемател и ***, в
качеството на заемодател по сключен между тях договор за заем ***
Установи се също така от експертното заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, че заемодателя е изпълнил основното си,
произтичащо от договора задължение да предостави на заемателя уговорената
сума в размер на 1 500лв., при което в тежест на заемателя е възникнало
задължението да върне сумата по уговорения начин и срок.
Установи се от същото експертно заключение, че ответника е заплатил
единствено сума в размер на 264,18лв., с която е била заплатена първата от
уговорените вноски с падеж 19.08.2018г., като падежът на последната
дължима вноска е настъпил на 16.04.2019г.
За да прецени съществуването на претендираните от ищеца вземания,
съдът следва да се занимае на първо място с възраженията на ответника за
нищожност на договорни клаузи.
5
Първото възражение на ответника касае клаузата на чл.2, т.5 от
договора, регламентираща възнаградителната лихва.
Установи се, че страните са регламентирали фиксиран годишен лихвен
размер на възнаградителната лихва от 40,30%, при което за целия срок на
договора същата възлиза на 262,92лв., както се установи от експертното
заключение по ССЕ. Съобразявайки срока на договора, размерът на кредита,
размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от
сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята, съдът приема,
че регламентиращата задължение за възнаградителна лихва клауза не
противоречи на добрите нрави. Поради това ответника дължи изпълнение по
нея.
Неоснователно се явява възражението за нищожност на клаузата на
чл.2, ал.1, т.8 от договора, регламентираща годишен процент на разходите в
размер на 49,46%. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
ал.2 е предвидено, че ГПР се изчислява по формула съгласно приложение №
1, а в ал. 4 е определен максимума на ГПР – петкратния размер на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ***. В
случая ГПР по процесния договор не надхвърля този максимален размер по
чл.19, ал.4 от ЗПК. Поради това процесното съглашение не може да се приеме
за нищожно.
С оглед горното, съдът намира, че в тежест на ответника е останало да
лежи задължението за плащане по сключения договор на главницата и
уговорената възнаградителна лихва.
Установи се от експертното заключение, че е било извършено частично
плащане от длъжника – в размер на 264,18лв., при което са останали
непогасени главница в претендирания размер от 1 354,49лв. и договорна
лихва за периода от 19.08.2018г. до 16.04.2019г. в размер на 212,55лв.
От представените преписи на Рамков договор за цесия от *** и
Приложение №1 към него от *** се установи, че вземанията, произтичащи от
процесния договор за кредит са били прехвърлени от заемодателя *** в полза
6
на ищеца *** ЕООД на ***
Както се установи от обсъдените писмени доказателства, крайната дата
на падеж на дълга на заемополучателя С.Д. е настъпила на 16.04.2019г., която
дата предхожда сключването на съглашението към рамковия договор за
цесия, прехвърлящо вземанията, поизтичащи от процесния договор
(сключено на ***). Към този момент всички прехвърлени вземания са
съществували. Поради това неоснователни се явяват възраженията на
ответника за нищожност на договора за цесия по смисъла на чл.26, ал.2 от
ЗЗД, поради невъзможен предмет.
Нетносими се явяват възраженията за неизпълнение задължението на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем преди депозиране на
заявлението, т.к. крайната уговорена дата на падеж за плащане по процесния
договор е настъпила на 16.04.2019г., която дата предхожда подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 06.10.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а
не и такова от цесионера.
Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК).
В случая, както се установи от доказателствата по делото, цесионера
*** ЕООД е предприел уведомяване на длъжника за извършената цесия, в
качеството на пълномощник на цедента ***, съгласно изрично пълномощно
за това действие.
Съдът намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, т.к. няма представени
доказателства в тази насока.
7
Въпреки горното, обаче, уведомителното писмо, заедно с
пълномощното от цедента е връчено на ответника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, като приложение към исковата молба. Както приема трайната практика
на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009
г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II
т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК), получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство
по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по
правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. Следва отново да се отбележи, че се касае
за уведомление, изходящо от упълномощено от цедента лице, а не от
цесионера в качеството на последващ кредитор.
С оглед приетото за редовно връчване на уведомлението като
приложение към исковата молба, съдът счита, че цесията, извършена
посредством Приложение №1 от *** към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от ***, е породила действие спрямо ответника и той
дължи плащане на произтичащите от процесния договор за заем задължения в
полза на цесионера *** ЕООД. Това се отнася за задълженията, произтичащи
от приетите за валидни договорни клаузи – непогасени главница в размер на
1 354,59лв. и договорна лихва в размер на 212,55лв.
Ответникът дължи и обезщетение за забава по правилото на чл.86, ал.1
от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата за процесния период от
датата, следваща датата на падеж на последната вноска – 17.04.2019г. до
25.05.2020г. Установи се от експертното заключение, че размера на
мораторната лихва върху главницата за посочения период е в размер на
198,59лв., като ищеца претендира по-малък размер от 103,47лв. за същия
период.
Предвид изложеното, съдът счита, че претенциите на ищеца са изцяло
основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като се признае за
установено съществуването на вземанията на ищеца спрямо ответника за
непогасена главница по процесния договор за заем в размер на 1 354,49лв.,
договорна лихва в размер на 212,55лв. за периода от 19.08.2018г. до
16.04.2019г. и мораторна лихва в размер на 103,47лв. за периода от
17.04.2019г. до 25.09.2020г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да
8
се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са
били сторени разноски за държавна такса в размер на 49,24лв., а разноските за
юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото
на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната
помощ или общо разноски в размер на 99,24лв. В исковото производство
ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 50лв., за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото
на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП, за възнаграждение на
особен представител в размер на 347лв. и за възнаграждение на вещо лице в
размер на 220лв. или общо 717лв. С оглед изхода на спора всички разноски са
изцяло дължими. Ответникът следва да заплати и по сметка на *** разноски
за вещо лице по допуснатата СГЕ в размер на 200лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
СТ. Й. Д. с ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес
на управление: ***, следните суми : сумата от 1 354,49лв., представляваща
главница по *** от 20.07.2018г.; сумата от 212,55 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 19.08.2018г. до 16.04.2019г. и сумата от
103,47лв., представляваща лихва за забава за периода от 17.04.2019г. до
25.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
07.10.2020г. по ч.гр.д.№*** по описа на ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СТ. Й. Д. с ЕГН
**********, от *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на
управление: ***, следните суми: сумата от 99,24лв., представляваща
разноски за заповедното производство и сумата от 717лв., представляваща
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СТ. Й. Д. с ЕГН
9
**********, от *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски районен съд
сумата от 200лв., представляваща разноски за вещо лице за съдебно-
графологична експетиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10