Решение по дело №2246/2013 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 719
Дата: 25 септември 2013 г. (в сила от 8 ноември 2013 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20133630102246
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ............                                              25.09.2013 год.                                  гр.Шумен    

 

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета година

В открито заседание  в следния състав:               

 

           Председател: Ростислава Георгиева

     

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

ГД  №2246 по описа за 2013 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по чл.12 и сл. от ЗЗДН.

            Настоящото производство е образувано въз основа на депозирана в ШРС молба от Н.Ъ.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** срещу С.Р.М., в която посочва, че ответника е нейн съпруг и че заедно живеят в с.***, на посочения по-горе адрес. Последният злоупотребявал с алкохола, при което ставал агресивен. Поведението му се изразявало в нанасяне на обиди и нанасяне на побой над ищцата.  В молбата излага, че на 01.08.2013 год., ответникът отново се прибрал пиян в дома им, като й нанесъл побой, заплашвайки, че ще я убие.

            В съдебно заседание молителката не се явява лично и не изпраща представител.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

            Ищцата Н.Ъ.М. e съпруга на ответника С.Р.М., като двамата сключили граждански брак на 26.08.2006 год. Ответникът не работел. Често злоупотребявал с алкохола, при което ставал агресивен. Поведението му се изразявало в отправяне на обиди и нанасяне на побой над ищцата. Последният акт на насилие бил на 01.08.2013 год., когато ответникът отново се прибрал пиян в дома им и нанесъл побой над ищцата, заплашвайки, че ще я убие.

            Въз основа на молбата на ищцата за произнасяне със Заповед за незабавна защита, с Определение от 02.08.2013 год. съдът е издал Заповед за незабавна защита. Същата не е била получена от ответника, доколкото от върнатия отрязък от същата се установява, че заповедта е била връчена на съпругата му, въпреки отбелязването, че същата е сред лицата, чрез които не може да бъде извършено връчване на ответника.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от приложените и приети в съдебно заседание Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, Справка за съдимост рег.№1238/05.08.2013 год. и Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 год. по искане №119/02.08.2013 год.  

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото е видно, че ответникът е съпруг на ищцата, поради което последната се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.1 от ЗЗДН.. Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се сочи, че последните действия на ответника са извършени на 01.08.2013 год., а молбата е депозирана в деловодството на ШРС на 02.08.2013 год., т.е. преди изтичане на едномесечния срок. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.

            Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо ищцата домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в отправяне на обидни думи и заплахи, физически удари, могат да бъдат характеризирани като физическо и психическо насилие спрямо ищцата.

При преценка на иска съдът съобрази обстоятелството, че данни за осъщественото домашно насилие се съдържат единствено в исковата молба и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, но съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН декларацията се явява доказателствено средство, като съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от същия закон, дори когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3.

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо ищцата домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще. С оглед характера на упражненото спрямо ищцата домашно насилие съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДН, а срока на мерките по чл.5, ал.1, т.2 и 3 от ЗЗДН следва да бъде в размер на максимално предвидения в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно 18 месеца. При определя срока на наложените мерки съдът съобрази изложените по-горе обстоятелства и характера на упражненото спрямо ищцата насилие. При преценка на мерките, които ищцата желае да бъдат наложени, съдът съобрази обстоятелството, че последната мярка, а именно забрана на ответника да доближава местата за социални контакти, които същата посещава, не е достатъчно конкретизирана, доколкото не са посочени конкретните места за социални контакти, които ищцата посещава, поради което същата не може да бъде наложена.  

Освен това на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът съобрази обстоятелството, че на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на М. да бъде наложена глоба в минималния, предвиден в закона размер, а именно 200 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват доказателства за неговото материално състояние, но доколкото същият е в трудоспособна възраст и няма данни за влошено здравословно състояние, би следвало да се приеме, че същият е в състояние да реализира доходи в размер поне на установената за страната минимална работна заплата.    

            Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:

1.ЗАДЪЛЖАВА С.Р.М., с ЕГН********** да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо Н.Ъ.М., с ЕГН**********.

*.ОТСТРАНЯВА С.Р.М., с ЕГН********** от съвместно обитаваното с Н.Ъ.М., с ЕГН********** жилище, находящо се в с.***, област Шумен, ул.”***” №62 за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.

3.ЗАБРАНЯВА на С.Р.М., с ЕГН********** да се доближава до Н.Ъ.М., с ЕГН********** и до обитаваното от нея жилище, находящо се в с.***, област Шумен, ул.”***” №62 за срок от 18 /осемнадесет/ месеца..

НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на С.Р.М., с ЕГН********** глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА С.Р.М., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че  при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.  

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП към ОД на МВР - гр.Шумен.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУП към ОД на МВР – гр.Шумен.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: