№ 84
гр. Сливен, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. М.а Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20232200500095 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК, вр. чл. 310 и сл. от ГПК, вр. чл.17 ал. 5 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
44/20.02.2023г. по гр.д. № 1030/22г. на НзРС, с което съдът
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно
насилие по молба на С. С. Г., с ЕГН **********, с адрес - *** за себе си и
като майка и законен представител на малолетното си дете Д. Г. Г., с ЕГН
********** против Г. Е. Г., с адрес - **** за извършено спрямо нея домашно
насилие на 01.09.2022г. и спрямо нея и детето Д. Г. Г., с ЕГН **********
домашно насилие на 03.09.2022 год., както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Г. Е. Г., с адрес -
**** да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие по
отношение на С. С. Г., с ЕГН **********, с адрес - *** и детето Д. Г. Г., с
ЕГН **********;
ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на Г. Е. Г., с адрес -
**** да приближава С. С. Г., с ЕГН **********, с адрес - *** и детето Д. Г.
1
Г., с ЕГН **********, както и жилището им, местоработата на ищцата,
училището което посещава детето Д. - НУ“***“,гр.Н.З. и посещаваните от
тях места за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100
метра, за срок от 11/единадесет/ месеца;
ОСЪЖДА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН Г. Е. Г., с адрес - **** да
заплати глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/;
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, Г. Е. Г., с адрес - ****, да
заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Н.З. държавна такса в размер на 30,00 лева и 5.00 лева за служебно издаване
на изпълнителен лист;
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г. Е. Г., с адрес - **** да
заплати на адв. Г. С. с ЕГН ********** от АК Сливен с адрес **** сумата
от 400/четиристотин/ лева - адвокатско възнаграждение и разпорежда,
въз основа на решението, на основание чл.15, ал.2 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
издаде заповед за защита на С. С. Г., с ЕГН **********, с адрес - *** за себе
си и като майка и законен представител на малолетното си дете Д. Г. Г., с
ЕГН **********, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се предупреди Г.
Е. Г., с адрес - **** за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН, в случай на
неизпълнението й.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника по
молбата в първоинстанционното производство.
Въззивникът обжалва изцяло решението, като твърди, че то е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че домашно насилие е
налице когато страните са в брачно или фактическо съжителство, каквото
няма в случая. Развива съображения за неправилно ценене на събраните
доказателства, представя свой анализ на същите и счита, че следва да се
направи извод, че не е доказано осъществяването на домашно насилие.
Счита и наложените мерки за несъразмерни. Иска от въззивния съд да
отмени атакуваното решение. Няма претенция за разноски.
Прави искане за допускане събиране на доказателствени средства от
въззивната инстанция – 1. да бъде изготвена психологическа експертиза на
детето, молителката относно емоционалното и психическото им
състояние след извършеният акт на домашно насилие върху тях, а също
така и на Г. Е., като отговори на въпроса: какво е неговото емоционално
2
състояние в следствие на множеството оплаквания от молителката,
възпрепятстването на контактите му с детето и дългия период, определен
с ограничителната заповед; 2 – да се допуснат при довеждане двама
свидетели, станали му известни след приключване на делото, присъствали
на случилото се на 03.09.2022 г. Иска и възможност да сочи и други
доказателства в хода на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна,
заявява, че липсват нарушения на материалния закон, страните са
процесуалнолегитимирани, всички доказателства са ценени поотделно и в
съвкупност, няма неизяснени противоречия между показанията
насвидетелите, полицейски служители, съдът е извел вярна фактическа
обстановка и правилно е приложил относимите материалноправни норми.
Противопоставя се на уважаването на направените с въззивната жалба
доказателствени искания.
Поради това моли да не се уважава въззивната жалба, атакуваното
решение да се потвърди и да й се присъдят разноските за тази инстанция.
Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за
тази фаза на производството.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа
въззивната жалба и иска въззивният съд да отмени решението и остави без
уважение молбата, в защита по същество поддържа доводите и
съображенията, изложени с въззивната жалба, като евентуално иска
намаляване на срока, определен от районния съд, тъй като той може да
доведе до отчуждаване между бащата и детето.
Въззивникът излага и своите съображения, като счита, че
ограничаването на контактите му с дъщеря му е във вреда на последната и
на него самия.
В с.з. от двете въззиваеми, редовно призовани – втората, чрез първата
като нейна майка и законен представител, първата не се явява лично, двете
не се представляват. С писмено становище процесуалният им представител
по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва въззивната жалба, като я
3
счита за неоснователна, поддържа отговора и моли да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно обжалваното решение, претендира
разноски за тази инстанция.
В с.з. не се явява социален работник съгасно чл. 15 ал. 6 от ЗЗДт,
представен е социален доклад.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй
като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е
подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт
районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от
жалбата, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че той е частично неправилен.
В чл. 3 от ЗЗДН лимитативно е очертан кръгът от субектите, чиито
действия се санкционират от този закон и е несъмнено, че ответникът
влиза в пределите, очертани от нормотвореца, при условията на чл.2, т. 1 и
т. 4 от ЗЗДН – бивш съпруг и възходящ.
Първостепенният съд е разгледал в съвкупност и поотделно всички
събрани доказателствени средства и въз основа на тях е изградил
обективна и вярна фактическа обстановка.
Настоящият състав счита, че са събрани достатъчно убедителни
писмени и гласни доказателствени средства в подкрепа на декларацията по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, подадена от молителката лично и като майка и законен
представител на малолетното дете, заедно с молбата по чл. 8.
Установява се, че първата молителка и ответникът са бивши съпрузи,
втората молителка е тяхно малолетно дете Д., родено през 2015г. и
упражняването на родителските права спрямо него е предоставено на
майката, на бащата е определен режи на лични контакти. Ответникът е
проявявал трайно агресивно поведение спрямо бившата си съпруга,
включително пред детето, изразяващо се основно във вербални атаки,
4
състоящи се от обиди и закани. Пресрещал я навън на различни места,
понякога и при взимането на детето и се държал грубо, натрапчиво и
заплашително, като въпреки нежеланието й да общува с него, той
настойчиво оставал в близост или се движел край нея и изричал обидни,
унизителни и оскърбителни думи. Тя се чувствала уплашена, разсроена и
безсилна да се противопостави на тези действия. В единия номиниран
случай конфликтът между двамата родители е станал пред детето, което
било поставено в недопустимото положение на защитник на майка си от
баща си. Първата молителка е посавала сигнали на телефон 112, като
последните два, регистрирани и изслушани от съда, са от 01.09.2022г. и от
03.09.2022г., в които описва действията на ответника – че я притеснява,
преследва из града, обижда я и я плаши. Представени са и двете докладни
записки от посещенията на органите на МВР, в които те възпроизвеждат
чутото от молителката, на място не са установявали ответника и не са
провеждали разговор с него. Има подадено писмено сведение до ОД РУ-Н.З.
от молителката за инцидента на 01.09.22г. По-рано, през 2021г., е имало и
образувано дело с предмет защита от домашно насилие по молба на
молителката, което било прекратено поради оттегляне на молбата.
Поведението на бащата се отразява негативно на детето, което реагира с
тъга и притеснение на отношението му към майка му, които споделя и с
баба си по майчина линия и със служителя към ЦОП – Н.З.. Детето, както и
молителката, са започнали индивидуална работа с психолог от м. май 2022г.
и до 29.11.2022г. с Даяна са били провезени 13 срещи за консултиране, от
които професионалистът е направил категоричен извод, че детето се
чувства изплашено от конфликтите на баща му с майка му, определя
поведението на баща си като агресивно и лошо, чувства се притеснено за
майка си и се стреми да поеме ролята на закрилник спрямо нея, което
психологът отчита като крайно неподходящо за дете на неговата възраст.
Момичето станало по-спокойно след издаване на ограничителната заповед
за незабавна закрила и изразило облекчение, че няма да ходи на посещения
при своя баща.
Към момента, с оглед представения социален доклад пред въззивната
инстанция, се установява, че детето е ведро и спокойно, няма негативни
емоции спрямо баща си.
5
За да формира горните фактически констатации въззивният съд се
опира главно на писмените доказателствени средства, като твърдяните в
молбата конкретни случаи счита за доказани посредством официалните
свидетелстващи документи, чиято материална доказателствена сила не е
оборена. Вярно е, че липсват свидетели-очевидци, както и че служителите
на МВР не са намерили при пристигането си ответника, но съдът няма
причина да дискредитира декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, тъй като
законодателят е предвидил изготвянето й именно в хипотеза на извършени
действия в отсъствието на други лица, освен адресата им. Идеята на
закона е да осигури максимална закрила на лицата, които са в слабо, уязвимо
и най-общо казано – неравностойно положение, поради което и е придадена
съответната доказателствена сила на тази декларация. Всички данни,
събрани от взаимно допълващи и кореспондиращи си източници, са,
еднопосочни, плътни, конкретни и се подкрепят от събраните
доказателства за сходно и константно агресивно поведение на ответника
във времето, извън процесните дати, тоест – може да се изключи
инцидентния им характер. Също така, в основата на изградената
фактическа обстановка въззивният съд поставя и изводите на психолога
И.И., които са събрани под формата на писмено доказателствено средство
– „информация“. То е допустимо съгл. чл. 13 ал. 2 от ЗЗДН и не е необходимо
изслушването на лицето в качеството му на свидетел, тъй като
документът се издава с оглед предоставянето на специална,
законовоустановена социална услуга – работа с психолог, която се
осъществява в център за обществена подкрепа. Психологът е лице,
едновременно незаинтересувано от изхода на спора, трето спрямо
отношенията между страните и такова, притежаващо професионална
експертиза да даде становище. Той излага констатации, направени в
резултат на трайно, лично общуване както с молителката, така и с детето
Д., пречупени през специалните му знания. По тази причина и с оглед
специфичния характер и насоченост на производството по ЗЗДн въззивният
съд счита за ненужно и крайно неуместно назначаване на съдебно
психиатрична експертиза с обект малолетното дете, тъй като
релевантните факти са категорично доказани с надеждни, годни и
допустими доказателствени средства, а извършването на експертиза
допълнително би разстроило детската психика, което съдът не може да си
6
позволи да допусне.
С оглед горното, се налагат следните правни изводи:
Най-общо насилието е действие или поведение, насочено срещу друг
човек /или собствената личност/, което предизвиква физическо, психическо и
емоционално страдание.
В случая твърдяните конкретни действия изключват физическото,
сексуалното и икономическото насилие, тъй като не притежават
основните им белези. Съдът счита, че те могат да бъдат квалифицирани
като емоционално и психическо насилие, доколкото второто представлява
въздействие върху психиката на жертвата, с което й се причинява тормоз,
който от своя страна е легално дефиниран като „непристойно поведение,
осъществявано през определен период от време, многократно или
систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с
жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да
накърнят физическата и психологическата цялост на друго лице.” Тоест -
психическото насилие се изразява в това, че едно лице, чрез начина по който
се отнася спрямо друго, предизвиква попадането на последното в състояние
на психологическа травма, от рода на тревожност, депресия или пост-
травматичен стрес.
От своя страна при емоционалното насилие отново въздействието е
върху психиката на жертвата, но при него се увреждат емоциите й –
чувства и мисли, свързани с преживявания от негативния спектър.
Разликата е в продължителността на въздействието, трайността на
последиците и дълбочината на посегателството, поради което
емоционалното насилие е по-лека форма на психическото.
Следователно в настоящия случай, с оглед установената системност
на отношението на ответника към бившата му съпруга и дъщеря му и
отражението на действията му върху тях в конкретните ситуации, като
резултат на цялостното му поведение, съдът намира, че е налице
хипотезата на емоционално и психическо домашно насилие, като се отчете,
че съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от ЗЗДн за насилие срещу малолетно
дете се счита не само извършеното такова пряко срещу него, но и всяко
насилие извършено в негово присъствие.
Така, след като е доказано по категоричен начин, че осъществените от
7
ответника действия попадат в законовата дефиниция за “домашно
нсилие”, спрямо него се задейства механизма на принудително въздействие
върху правната му сфера заради това. Без всякакво легално значение по
отношение на това специфично правоотношение е дали са съществували и
други правоотношения между страните – формирани като обуславяща
причина, възникнали като последица от този акт или съпътстващи такива
– те не са предмет нито на изследване, нито на обсъждане, нито на
регулиране в това производство, страните евентуално могат да ги уредят в
самостоятелно такова, по съответния предвиден законов ред. За целите на
това производство са несводими причините, довели до разногласия между
двамата бивши съпрузи – целта на ЗЗДН е да защити обективно всяко лице в
уязвимо положение, независимо дали то е дало повод на насилника да прояви
агресия или не.
Ето защо, след като е констатирал наличие на визираните от ЗЗДН
белези на поведение от страна на ответника, съдът е преценил неговата
степен и тежест, и е наложил номинирани от закона, адекватни мерки за
защита, кореспондиращи с накърненото право. Определил е подходящ срок
за действието им и с оглед императивно въведеното задължение, е наложил
и глоба по чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, чийто размер въззивният състав счита за
съобразен с конкретните обстоятелства – пол, възраст, положение както
на насилника, така и на пострадалите, едната от които е малолетно
момиченце и защитата на неговите интереси е изцяло приоритетна, а също
и с вида насилие. Съобразен с конкретните субективни и обективни
фактори е и определеният за неприкосновен пространствен обсег на
действие на заповедта за закрила и няма причина за изменението му.
Този въззивен състав намира, че определеният от районния съд срок е
адекватен на установените факти и максимално защитава молителките,
тъй като, от една страна, и двете се намират в лесно накърнимо
физическо, психическо и емоционално състояние, подсилено от
обстоятелството, че заплашващото поведение се демонстрира от бащата
на втората, който презумптивно, би следвало да е лицето, което да й
осигурява помощ, закрила и обич.
От друга страна обаче следва да се отчете, че макар и проявена пред
детето, вербалната и емоционална агресия на бащата не е насочена пряко
8
срещу него и той не е проявявал поведение, което да представлява заплаха за
Д.. При рязко и трайно пълно прекъсване на връзката на бащата с дъщерята
дългосрочните последици могат да добият крайно неприемливи и вредни за
детето измерения, които ще рефлектират върху живота му, като за
утвърждаване верността на това съждение не са необходими специални
знания. Поради това горната забрана следва да бъде изключена само и
единствено по отношение на времетраенето на определения със съдебното
решение режим на лични контакти на бащата сдетето. За да се изпълни в
пълна степен забраната по отношение на първата молителка, следва да се
постанови предаването на детето на и от бащата да става чрез социален
работник в определените дни и часове. Извън тези периоди, в рамките на
действие на заповедта за защита, забраната за приближаване и на двете
молителки е активно действаща.
На последно място може да се изтъкне още, че сама по себе си
забраната не представлява абсолютна пречка за реставриране и
поддържане на компрометираната връзка на бащата с детето.
Държавната принуда действа по отношение на ответника във всички
случаи, когато съвпада с желанието на молителката. В случай, че тя
прецени, че са налице подходящи условия за това, може доброволно да
суспендира еднократно или повече пъти действието на заповедта извън
горепосоченото изключение. Идеята на законодателя в никакъв случай не е
авторитарно и механично администриране на лични отношения пряко
волята на заинтересуваните лица. Съдебната заповед не контролира
чувствата между роднините, и не въз основа на нея ответникът ще
формира отношението си към своето дете и жената, която освен негова
бивша съпруга е и майка на това дете, тя е насочена само към контрол над
обективното му поведение, с оглед интерес на пострадалите от насилието
лица.
Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав намира жалбата
за частично основателна, поради което атакуваното решение следва да
бъде изменено в частта, относно наложената забрана при гореописаните
параметри и бъде издадена нова заповед.
В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на процеса разноските следва да се възложат на
9
въззивника, но тъй като въззиваемата страна не е представила
доказателства за реално направени разноски за настоящата инстанция,
такива не следва да й се присъждат.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ първоинстанционно решение № 44/20.02.2023г. по гр.д. №
1030/22г. на НзРС в частта по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН като Я ДОПЪЛВА
както следва: „с изключение само спрямо Д. Г. Г. и единствено през времето,
за което е определен със съдебно решение режим на лични отношения на Г.
Е. Г. с малолетното му дете Д. Г. Г. и всяко предаване на детето на бащата
и от бащата да се извършва чрез социален работник“.
ОСТАВЯ В СИЛА първоинстанционно решение № 44/20.02.2023г. по
гр.д. № 1030/22г. на НзРС, в останалите обжалвани части като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОБЕЗСИЛВА издадената от НзРС заповед и ПОСТАНОВЯВА
издаване въз основа на това решение на нова заповед за защита съгласно чл.
17 ал. 5 от ЗЗДн, в която на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДн, Г. Е. Г. да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.3 от ЗЗДН в случай на
неизпълнението й.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се връчи на АСП Н.З. за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11