Решение по дело №912/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 211/28.10.2019г.       гр.Варна

 

Варненският окръжен съд                                             Наказателно отделение

На двадесет и четвърти октомври           Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Нанкинска

                            ЧЛЕНОВЕ: Трайчо Атанасов

Красимир Гайдаров

 

Секретар  Г.Иванова

Прокурор А.Кондов

като разгледа докладваното от съдия Нанкинска

ВЧНД № 912 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

            Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на осъденото лице С.Т.К. срещу определението по ЧНД № 3121/2019 год. на ВРС, VІ състав, постановено на 22.07.2019 год.

            С атакуваното определение първоинстанционния съд се е произнесъл по реда на чл.306 НПК по отношение приложението на чл.25, ал.1 НК за предходните осъждания на С.Т.К., като е наложил най-тежкото от наказанията му по НОХД № 1059/2018 година и по НОХД № 2420/2019 година и двете по описа на Районен съд – Варна, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.

            В жалбата се излагат доводи, че защитата е лишена от възможността да се запознае с материалите по делото, поради което не било ясно за кои деяния е направено групирането, дали са влезли в сила присъдите, дали не е настъпила амнистия или реабилитация за някои от наказанията, дали не можело да се постанови УПО и какви били мерките за неотклонение и основанията за потвърждаването им. Прави искане да бъде отменен първоинстанционния съдебен акт.

            Представителят на ВОП излага становище за законосъобразност на атакуваното определение.

            Настоящият състав на съда като съобрази събраните по делото доказателства прецени следното:

К. е осъждан общо с присъди по пет отделни наказателни производства.

С присъда по НОХД № 2366/2013 година по описа на  Районен съд - Варна е признат за виновен в извършване на престъпление на 02.01.2012г., като му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на срещите два пъти седмично и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от ЕДНА ГОДИНА. Присъдата е влязла в сила на 05.07.2013 година. 

С присъда по НОХД № 3553/2015 година по описа на  Районен съд - Варна, е признат за виновен в извършване на престъпление в периода от 09.01.2013 година - 10.01.2013 година, като му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила  на 11.08.2016 година.

С присъда по НОХД № 4740/2016 година по описа на  Районен съд - Варна, е признат за виновен в извършване на престъпление на 11/12.05.2014 година, като му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 21.12.2016 година.

            С определение от 31.01.2019г. е одобрено споразумение по НОХД № 1059/2018 година по описа на  Районен съд - Варна, с което е признат за виновен в извършване на престъпление на 13.11.2016г., като му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. По същото дело са групирани наказанията на К. по НОХД № 3553/2015г. и НОХД № 4740/2016г., като му е определил едно общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА при първоначален общ режим. Определението е влязло в сила на 30.03.2019 година

Със споразумение по НОХД № 2420/2019 година по описа на  Районен съд - Варна е признат за виновен в извършване на престъпление на 18.12.2018г., като му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Съдебният акт е влязъл в сила на 01.07.2019 година.

При анализа посочените съдебни актове се установява, че реално наказанията по НОХД № 3553/2017г. и НОХД № 4740/2016г. могат да бъдат групирани, което е било сторено, като наказанието по НОХД № 1059/2018г. също може да бъде групирано с тях, което не е било сторено.

Наказанието по НОХД № 1059/2019 г. е групирано от първоинстанционния съд с наказанието по НОХД № 2420/2019 г. в проверяваното определение, което настоящият съд намира за законосъобразно, тъй като престъпленията, за които е бил признат за виновен с тези присъди са били извършени от него в условията на реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. При тези обстоятелство правилно му е било определено едно общо, най-тежко за съвкупността наказание, което в случая се явява наказанието „Лишаване от свобода“ за срок шест месеца, което К. следва да изтърпи при първоначален общ режим.

Правилно е била приложена разпоредбата на чл.25, ал.2 НК и е постановено при  изпълнение на наказанието да бъде зачетена  изтърпяната до момента част от наказанието

Настоящият състав на съда намира, че това е и най-благоприятния начин за групиране на наказанията на осъдения К..

В жалбата на защитата на осъденото лице се правят множество възражения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, които трудно могат да намерят отражение в известните на въззивния съд нормативни актове.

Първото възражение на защитата е, че не е предоставена възможност да се запознае с материалите по делото. Това възражение съдът намира за неоснователно, тъй като след като даден адвокат е приел определена служебна защита е длъжен сам да провери за какво производство е определен и какви материали се съдържат по конкретното дело. В случай, че това не е било сторено от страна на служебния защитник, то той не е изпълнил ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ, вменени му от Закона за адвокатурата, но за това не може да носи отговорност нито един съд. Още повече, че в с.з. защитника не е изразил становище, че не е подготвен по делото, нито пък е поискал да му бъде предоставена такава възможност.

По отношение на направените възражения, че не било ясно за кои деяния се извършва групирането и дали присъдите по тях са влезли в сила, въззивният съд ги намира за неоснователни, доколкото в бюлетините за съдимост се съдържат данни единствено за влезлите в сила присъди, като в тях е посочено за кои конкретни деяния са издадени.

По отношение на възражението би могло да  е налице амнистия, помилване или реабилитация, то това е облечено в съответната законова форма и при всички случаи се съобразява при постановяването на всеки съдебен акт.

По отношение на възражението, че не са преценени мерките за неотклонение и възможностите за УПО, въззивният съд трудно би могъл да даде обоснован отговор, доколкото в това производство изобщо не подлежат на обсъждане подобни процедури, за които има специален ред, а настоящото производство касае произнасяне единствено по чл.25., ал.1, вр.чл.23, ал.1 НК.

Като съобрази всичко изложено до момента настоящият състав на съда намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, не страда от пороци които да водят до изменението или отмяната му, поради което следва да бъде потвърден.

 

            Водим от изложените по-горе съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС, VІ състав постановено на 22.07.2019 год. по ЧНД № 3121/2019 год.

 

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: