Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 17.06.2022 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на девети февруари,  две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

при секретаря Росина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1484 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3  ЗЗД и

Иск по чл. 108 ЗС

              Предявени са искове от Г.Г.Г., ЕГН **********,***, лично и като управител на БАЛКАН ОИЛ ЕНД ЕНЕРДЖИ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, срещу: С.К.П., ЕГН ********** *** и ПЕПЕ ГРУП ООД, ЕИК *********, гр. София, за прогласяване нищожност на договор за аренда и ревандикация на идеални части от недвижими имоти.

              В исковата молба се твърди, че:

Ищецът Г.Г. е собственик на 369/720 ид.ч. от осем земеделски имота, находящи се в землището на с. Якимово, обл. Монтана, а ответникът С.П. – 126/720 ид.ч. от същите имоти.

Дяловете на страните са определени с влязло в сила решение по допускане на делба по гр.д. № 3021/2017 год. на ЛРС.

              За тези имоти ищецът Г.Г. е сключил аренден договор с ищеца БАЛКАН ОИЛ ЕНД ЕНЕРДЖИ ЕООД за срок от десет стопански години. Договорът е вписан в Сл.вп. Лом под дв.вх.рег. № 7553/11.12.2018 год., акт № 182, т. 14.

От своя страна отв. С.П. също е сключил с отв. ПЕПЕ ГРУП ООД аренден договор за същите имоти (както и за още 51 имота, в които той притежава миноритарен дял, но които не са предмет на настоящото производство) – безсрочен, входиран като договор за 100 години в ОСЗ Якимово, обл. Монтана.

В сключения между ответниците аренден договор е уговорено годишно рентно плащане от 10 лв./дка.

Този договор е вписан в Сл.вп. Лом под дв.вх.рег. № 674/02.02.2017 год., акт № 212, т. 2 и предхожда по време както арендния договор на ищците, така и влизането в сила на измененията в чл. 3 от ЗАЗ, публ. ДВ, бр. 13/2017 год. (07.02.2017 год.)

Срокът го превръща в пожизнен за ищеца Г. и на практика го лишава от възможност да упражнява правата си на собственик.

Ищците считат, че така уговорените срок и цена противоречат на добрите нрави, като съглашението е явно неизгодно и целящо увреждането на останалите съсобственици.

Като мажоритарен съсобственик първият ищец и като страна по сключения, вписан на 11.12.2018 год. аренден договор – вторият ищец считат, че имат правен интерес от установяване нищожността на сключения между ответниците аренден договор, вписан на 02.02.2017 год.

Отделно, първият ищец като съсобственик има интерес да упражнява правото си на собственост.

Изпратил е на втория ответник нотариална покана с искане за прекратяване на договора, но без резултат.

              За това се иска:

1.                    Да бъде прогласена нищожността поради накърняване на добрите нрави на сключения между ответниците Договор за аренда, вписан в Сл.вп. Лом под дв.вх.рег. № 674/02.02.2017 год., акт № 212, т. 2.

2.                    Да се постанови, че ищецът е собственик на 369/720 ид.ч. от процесните имоти и се осъди ответникът да му предаде владението върху тях.

Ответниците ПЕПЕ ГРУП ООД, ЕИК *********, гр. София и С.К.П., ЕГН ********** *** са подали писмени отговори в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В отговорите си, двата подадени чрез адв. М. М., САК и идентични, ответниците правят възражение за местна подсъдност, по което съдът се е произнесъл с определението за насрочване на открито съдебно заседание, а също така въвеждат две групи възражения: по допустимост и по основателност на предявените искове.

Относно допустимостта:

Предявеният иск по чл. 108 ЗС считат за недопустим, тъй като първият ищец е инициирал делбено производство за същите имоти и то е във фазата на извършване на делбата. Т.е. има влязло в сила решение по допускане на делбата, в което със СПН са установени дяловете на съсобствениците, а след приключването му ще бъдат обособени и реални такива.

Това възражение се преценява като неоснователно.

Настоящият състав споделя приетото с Определение №37/22.01.2020 по дело №1995/2019 на ВКС, ГК, II г.о., според което „съгласно константната практика на ВКС допустимостта на иска по чл. 108 ЗС не е предпоставена от предварително проведено производство по реда на чл. 32 ЗС. В тези случаи исковете по чл. 32, ал. 1 и чл. 32, ал. 2 и чл. 34 ЗС не могат да заместят защитата, която дава искът по чл. 108 ЗС, тъй като не осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална част, което се постига с ревандикационния иск /в този смисъл решение № 128/12.2018 г. по гр. д. № 4841 / 2017 г. на ВКС, ІІг.о./“, още повече, че „съгласно константната практика на ВКС, допустимостта на иска по чл. 108 ЗС не е предпоставена от предварително проведено производство по реда на чл. 32 ЗС. В тези случаи исковете по чл. 32, ал. 1 и чл. 32, ал. 2 и чл. 34 ЗС не могат да заместят защитата, която дава искът по чл. 108 ЗС, тъй като не осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална част, което се постига с ревандикационния иск /в този смисъл решение № 128/12.2018 г. по гр. д. № 4841 / 2017 г. на ВКС, ІІг.о./“.

Предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД считат за недопустим, доколкото правният интерес от предявяването му не произтича от изложените в исковата молба фактически твърдения.

По основателността на предявените искове:

Предявеният иск по чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД считат и за неоснователен тъй като процесният аренден договор е сключен в установената от закона форма, с достоверна дата и е надлежно вписан. Оспорват твърдението, че същият противоречи на добрите нрави.

С оглед становището по първия иск, считат за неоснователен и като така – подлежящ на отхвърляне и иска по чл. 108 ЗС, тъй като вторият ответник държи имотите на валидно правно основание. Не твърди и не владее притежаваните от ищеца идеални части от процесните имоти.

Молят за отхвърляне на предявените искове и претендират разноски.

В откритото съдебно заседание ищецът Г.Г. се явява в лично качество и като представляващ втория ищец, БАЛКАН ОИЛ ЕНД ЕНЕРДЖИ ЕООД, с пълномощника, адв. В.П., МАК, редовно упълномощен. Поддържат предявените искове като основателни и доказани. Молят да бъдат уважени, като съображения излагат в писмено становище. Претендират разноски.

Ответниците С.К.П. (в лично качество) и ПЕПЕ ГРУП ООД, представлявано от първия ответник не се явяват. Не се явява и пълномощникът им, адв. М.М., САК. Не изразяват становище по същество.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Договор за аренда, вписан в Сл.вп. Лом под дв.вх.рег. № 674/02.02.2017 год., акт № 212, т. 2 и с нотариална заверка на подписите, рег. № 558/27.01.2017 год. на нот. С.С., рег. № ****в РНК, р-н на действие РС Лом, е сключен между първият ответник, С.К.П., като арендодател, и втория ответник, ПЕПЕ ГРУП ООД, ЕИК *********, гр. София, като арендатор.

Договорът има за предмет 59 земеделски имота, от които 35 – находящи се в землището на с. Черни връх, обл. Монтана, 1 – в землището на с. Септемврийци, обл. Монтана, и останалите 23 имота – в землището на с. Якимово, обл. Монтана.

Между последните са и: 1/ нива от 0,280 дка в м. Градището, имот № 026062, 2/ нива от 8,951 дка в м. Лъката, имот № 234015, 3/ нива от 8,600 дка в м. Големия гред, ПИ № 250001, 4/ нива от 4,040 дка в м. Мекотина, ПИ № 315005, 5/ нива от 7,279 дка в м. Ракева могила, ПИ № 331019, 6/ нива от 6,460 дка в м. Градището, ПИ № 342027, 7/ нива от 70,770 дка в м. Драгоевското, ПИ № 377001 и 8/ нива от 1,320 дка в м. Долни връх, ПИ № 394008.

Това са последните осем имота, индивидуализирани в арендния договор, който е сключен като безрочен, считано от 01.10.2017 год. и при договорено арендно плащане в размер на 10 лв./дка годишно, платими между 01.09 и 31.12. на календарната година.

С влязло в сила Решение от 18.07.2018 год., по гр.д. № 3021/2017 год. на РС Лом е допусната съдебна делба между страните по делото, в т.ч. ищеца Г.Г., по отношение на осемте земеделски имота, находящи се в землището на с. Якимово, обл. Монтана, описани по-горе, като правата на ищеца Г. Г. са 369/720 ид.ч. Делбеното производство е във фазата на извършване и не е приключило към момента на постановяване на настоящото решение.

С нотариална покана, рег. № 34, т. 1, акт № 3 от 07.01.2019 год. на С.Т., рег. № ****в РНК, р-н на действие РС София, ищците са уведомили отв. ПЕПЕ ГРУП ООД че на 14.06.2018 год., че са придобили собствеността по отношение на три имота в землището на с. Якимово, обл. Минтана, а именно: нива от 6,240 дка, ПИ № 311009, нива от 1,263 дка, ПИ № 274002 и нива от 12449 кв.м., ПИ с идентификатор 12543.63.20, за които е вписан Договор за аренда от 30.06.2014 год., акт № 41, т. 10 на Сл.вп. Лом.

Със същата нотариална покана ответникът е уведомен за размера на правата на ищеца върху имотите, предмет на гр.д. № № 3021/2017 год. и 2331/2016 год., двете на РС Лом, по второто от които делбата е и извършена, като в негов дял са поставени: нива от 4,760 дка, имот № 011024, нива от 13,498 дка, имот № 024010, нива от 12,091 дка, имот № 056021 и нива от 8,933 дка, имот № 062023, четирите в землището на с. Долно Церовене, обл. Монтана, за които са сключени с ответника: Аренден договор,вписан под дв.вх.рег. № 7911/26.09.2011год., акт № 92. 18в Сл.вп. Лом и и Договор за аренда, вписан в Сл.вп. Лом под дв.вх.рег. № 674/02.02.2017 год., акт № 212, т. 2, в сила от 01.10.2017 год. Отправено е предложение да се прекратят арендните договори по отношение на имотите, собственост на ищеца или да се променят цената и срокът им на действие, като цената се определя ежегодно, а срокът се намали на 10 стопански години, считано от стопанската 2017/2018 год.

Нотариалната покана е връчена на ответниците на 10.01.2019 год.  

На 15.03.2021 год. (в хода на настоящото производство), между страните – ответниците, като арендатор и ищецът Г.Г.Г. като арендодател е сключен Анекс към Договор за аренда, вписан в Сл.вп. Лом под дв.вх.рег. № 5998/27.07.2015 год., акт № 101, т. 14, с който арендното плащане за стопанската 2020/2021 год. е променено на 60 лв./дка, а падежа – до 30.10.2021 год.

На 07.04.2021 год. (също в хода на настоящото производство), между страните – ответниците, като арендатор и ищецът Г.Г.Г. като арендодател е сключен Анекс към Договор за аренда, вписан в Сл.вп. Лом под дв.вх.рег. № 674/02.02.2017 год., акт № 212, т. 2, с който арендното плащане за стопанската 2020/2021 год. е променено на 60 лв./дка, а падежа – до 30.10.2021 год.

На 07.04.2021 год. (в хода на настоящото производство), между страните – ответниците, като арендатор и ищецът Г.Г.Г. като арендодател е сключен Анекс към Договор за аренда, вписан в Сл.вп. Лом под дв.вх.рег. № 6981/25.11.2019 год., акт № 240, т. 9, с който арендното плащане за стопанската 2020/2021 год. е променено на 60 лв./дка, а падежа – до 30.10.2021 год.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от  в.л. Л.З.Ц. се установява, че:

Средното арендно плащане за стопанската 2019/2020 година в землището на с. Якимово, обл. Монтана е било 55 лв./дка, а между ответника и други арендодатели – 60 лв./дка.

Договорната арендна цена за периода е 50-60 лв./дка, а арендното плащане – 60 лв./дка.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че заключението е изготвено на база данните от Сл.вп. Лом и счетоводството на ответника в офиса в с. Якимово, обл. Монтана. При изчисляване на средната цена на арендните плащания са ползвани данни за реалните плащания, а не за договорените, тъй като данните са различни – има разлика и се плаща повече от договореното. Конкретно за ищеца не са били предоставени данни за плащанията.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Иска се от съда: 

1.                    Да бъде прогласена нищожността, поради накърняване на добрите нрави на сключения между ответниците Договор за аренда, вписан в Сл.вп. Лом под дв.вх.рег. № 674/02.02.2017 год., акт № 212, т. 2.

2.                    Да се постанови, че ищецът е собственик на 369/720 ид.ч. от процесните имоти и се осъди ответникът да му предаде владението върху тях.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:

На първо място, процесният Договор за аренда, вписан в Сл.вп. Лом под дв.вх.рег. № 674/02.02.2017 год., акт № 212, т. 2 и с нотариална заверка на подписите, рег. № 558/27.01.2017 год. на нот. С.С., рег. № ****в РНК, р-н на действие РС Лом е сключен между ответниците и негов предмет е отдаването под аренда на 59 земеделски имота в землищата на три селища.

От тези 59 имота само от последните осем, а именно 1/ нива от 0,280 дка в м. Градището, имот № 026062, 2/ нива от 8,951 дка в м. Лъкята, имот № 234015, 3/ нива от 8,600 дка в м. Големия гред, ПИ № 250001, 4/ нива от 4,040 дка в м. Мекотина, ПИ № 315005, 5/ нива от 7,279 дка в м. Ракева могила, ПИ № 331019, 6/ нива от 6,460 дка в м. Градището, ПИ № 342027, 7/ нива от 70,770 дка в м. Драгоевското, ПИ № 377001 и 8/ нива от 1,320 дка в м. Долни връх, ПИ № 394008 първият ищец притежава идеални части (установени в делбеното производство по гр.д. № 3021/2017 год. на РС Лом на 369/720 ид.ч.) и само за седем от тях (без първия) между двамата ищци е сключен последващ аренден договор от 11.12.2018 год. (при цена от 30 лв./дка).

Собствеността по отношение на останалите 51 земеделски имота, предмет на процесния договор не е установена по делото и собствениците им не участват в процеса като обикновени другари. Следователно за първия ищец липсва правен интерес от предявяването на иск за установяване нищожността на целия аренден договор и от там – предявеният иск се явява частично недопустим – за първите 51 имота и производството по иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД подлежи на частично прекратяване по отношение на всички имоти, с изключение на 1/ нива от 0,280 дка в м. Градището, имот № 026062, 2/ нива от 8,951 дка в м. Лъката, имот № 234015, 3/ нива от 8,600 дка в м. Големия гред, ПИ № 250001, 4/ нива от 4,040 дка в м. Мекотина, ПИ № 315005, 5/ нива от 7,279 дка в м. Ракева могила, ПИ № 331019, 6/ нива от 6,460 дка в м. Градището, ПИ № 342027, 7/ нива от 70,770 дка в м. Драгоевското, ПИ № 377001 и 8/ нива от 1,320 дка в м. Долни връх, ПИ № 394008.

По отношение на тези, последните осем горепосочени имоти, искът е допустим, но само до размера на правата на първия ищец - 369/720 ид.ч., като съображенията за това са идентични с вече изложените – поради принципната процесуална забрана на чл. 26, ал. 2 ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция, какъвто настоящият не е.

Или в обобщение – предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е допустим само по отношение на 369/720 ид.ч. от: 1/ нива от 0,280 дка в м. Градището, имот № 026062, 2/ нива от 8,951 дка в м. Лъкята, имот № 234015, 3/ нива от 8,600 дка в м. Големия гред, ПИ № 250001, 4/ нива от 4,040 дка в м. Мекотина, ПИ № 315005, 5/ нива от 7,279 дка в м. Ракева могила, ПИ № 331019, 6/ нива от 6,460 дка в м. Градището, ПИ № 342027, 7/ нива от 70,770 дка в м. Драгоевското, ПИ № 377001 и 8/ нива от 1,320 дка в м. Долни връх, ПИ № 394008. По отношение на останалите 351/720 ид.ч. от тези осем имота и за всички останали 51 имота, искът е недопустим поради липса на правен интерес.

Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

              Настоящият съдебен състав споделя мнението изразено в Решение № 24/09.02.2016 по дело № 2419/2015 на ВКС, ГК, ІІІ г. о., по реда на чл. 290 и сл. от ГПК, в което е прието: "В решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на Пето Г. О. на ВКС е посочена нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В това решение липсват критериите, по които съдът преценява кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на сделката. Такива критерии са необходими, тъй като в противен случай преценката на съда би заменила волята на страните. По този начин би се накърнил принципът на свободата на договарянето/чл. 9 от ЗЗД/, защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес. Затова като критерий в съдебната практика е възприета голямата разлика в престациите, в частност решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на ІІІ Г. О. на ВКС. Подчертана е необходимостта от липса на еквивалентност в насрещните престации. По абстрактен и принципен начин е формулиран критерият за преценка на значителната нееквивалентност в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277 по описа за 2008 г. на І Г. О. на ВКС. Според това решение съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. В същото време понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката.

В обобщение, само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД“.

              В конкретния казус обаче има няколко особености, които са определящи за крайния извод на съда за неоснователност на предявения иск.

На първо място, процесният Договор за аренда, вписан в Сл.вп. Лом под дв.вх.рег. № 674/02.02.2017 год., акт № 212, т. 2 и с нотариална заверка на подписите, рег. № 558/27.01.2017 год. на нот. С.С., рег. № ****в РНК, р-н на действие РС Лом е сключен между ответниците като безсрочен.

Това означава, че за страната, която не е доволна от договора съществува правната възможност на чл. 29, ал. 1 ЗАЗ, съгласно която норма, „Договорът за аренда, сключен без определен срок, може да бъде прекратен едностранно от всяка една от страните с писмено предизвестие, отправено след изтичането на четвъртата година. Ако не е уговорено друго, предизвестието е със срок две стопански години. То трябва да се отправи най-късно до изтичането на стопанската година, предшестваща началото на срока от две стопански години“.

В случая се твърди, че първият ищец, мажоритарен собственик не е страна по договора и поради това не може да се възползва от възможността по чл. 29, ал. 1 ЗАЗ. Това разбиране се споделя от съда.

Същевременно обаче, в хода на делото първият ищец представя Анекс от 04.04.2021 год. към Договор за аренда, вписан в Сл.вп. Лом под дв.вх.рег. № 674/02.02.2017 год., акт № 212, т. 2, който е сключен между страните – ответниците, като арендатор и ищецът Г.Г.Г. като арендодател с който арендното плащане за стопанската 2020/2021 год. е променено на 60 лв./дка, а падежа – до 30.10.2021 год.

              В чл. 2 от Анекса е договорено, че останалите условия по договора за аренда не се променят. Доколкото ищецът Г.Г. не е страна по първоначалния договор, то следва да се приеме, че анексът по същество е нов безсрочен договор, в който е договорено арендно плащане само за текущата към датата на сключването му стопанска година при запазване на останалите условия.

              Касае се за новонастъпило обстоятелство, с което съгл. чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да се съобрази.

Договорената с анекса цена от 60 лв./дка е съобразена със средните рентни плащания за района така, както са установени и в заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. Л.Ц., поради което и в случая не е налице нееквивалентност на престациите, водеща до накърняване на добрите нрави. Ето защо искът по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.

Относно предявеният иск по чл. 108 ЗС:

Иска се Да се постанови, че ищецът е собственик на 369/720 ид.ч. от процесните имоти и се осъди ответникът да му предаде владението върху тях

              За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки: ищецът да  е собственик на имота, имотът/вещта/ да се владее от ответника и това владеене да е без правно основание.

Липсата на която и да е от горните предпоставки води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.

В случая се установява от влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 3021/2017 год. на ЛРС, че правата на първия ищец по отношение на осем от имотите, предмет на Договор за аренда, вписан в Сл.вп. Лом под дв.вх.рег. № 674/02.02.2017 год., акт № 212, т. 2 и с нотариална заверка на подписите, рег. № 558/27.01.2017 год. на нот. С.С., рег. № ****в РНК, р-н на действие РС Лом, а именно: 1/ нива от 0,280 дка в м. Градището, имот № 026062, 2/ нива от 8,951 дка в м. Лъката, имот № 234015, 3/ нива от 8,600 дка в м. Големия гред, ПИ № 250001, 4/ нива от 4,040 дка в м. Мекотина, ПИ № 315005, 5/ нива от 7,279 дка в м. Ракева могила, ПИ № 331019, 6/ нива от 6,460 дка в м. Градището, ПИ № 342027, 7/ нива от 70,770 дка в м. Драгоевското, ПИ № 377001 и 8/ нива от 1,320 дка в м. Долни връх, ПИ № 394008 е 369/720 ид.ч. Този въпрос не е спорен между страните.

Не е спорно по делото и това, че вторият ответник ползва имотите. За първия ответник – физическо лице, такова ползване не се доказва.

Предвид изводите на съда по предявения обуславящ иск – по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ползването на имотите от втория ответник е на валидно правно основание, поради което и искът по чл. 108 ЗС подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Ето защо съдът намира, че са налице осъществени всички необходими предпоставки за уважаване на предявения иск.

Относно разноските:

С оглед изхода от делото, направените от ответниците разноски за воденето му пред настоящата инстанция следва да бъдат възложени на ищеца.

Ответниците не  представят списък с разноски по чл. 80 ГПК. В представените пълномощни (л. 71 и л. 72 от делото) не са договорени по размер и не са обективирани разписки за сторени разходи за процесуалното представителство, поради което съдът не дължи произнасяне и сторените от страните разноски следва да останат така, както са направени.

Воден от горните мотиви, съдът

                                                             Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Г.Г., ЕГН **********,***, лично и като управител на БАЛКАН ОИЛ ЕНД ЕНЕРДЖИ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, срещу С.К.П., ЕГН ********** *** и ПЕПЕ ГРУП ООД, ЕИК *********, гр. София искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – да бъде прогласена нищожността, поради накърняване на добрите нрави на сключения между ответниците Договор за аренда, вписан в Сл.вп. Лом под дв.вх.рег. № 674/02.02.2017 год., акт № 212, т. 2 – по отношение на 369/720 ид.ч. от следните имоти, предмет на договора: 1/ нива от 0,280 дка в м. Градището, имот № 026062, 2/ нива от 8,951 дка в м. Лъката, имот № 234015, 3/ нива от 8,600 дка в м. Големия гред, ПИ № 250001, 4/ нива от 4,040 дка в м. Мекотина, ПИ № 315005, 5/ нива от 7,279 дка в м. Ракева могила, ПИ № 331019, 6/ нива от 6,460 дка в м. Градището, ПИ № 342027, 7/ нива от 70,770 дка в м. Драгоевското, ПИ № 377001 и 8/ нива от 1,320 дка в м. Долни връх, ПИ № 394008 – всички в землището на с. Якимово, обл. Монтана, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и прекратява производството по предявените от Г.Г.Г., ЕГН **********,***, лично и като управител на БАЛКАН ОИЛ ЕНД ЕНЕРДЖИ ЕООД, ЕИК *********, гр. София срещу С.К.П., ЕГН ********** *** и ПЕПЕ ГРУП ООД, ЕИК *********, гр. София искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – да бъде прогласена нищожността, поради накърняване на добрите нрави на сключеният между ответниците Договор за аренда, вписан в Сл.вп. Лом под дв.вх.рег. № 674/02.02.2017 год., акт № 212, т. 2, по отношение на първите 51 земеделски имота, предмет на договора, както и по отношение на 351/720 ид.ч. от следните имоти, предмет на договора: 1/ нива от 0,280 дка в м. Градището, имот № 026062, 2/ нива от 8,951 дка в м. Лъкята, имот № 234015, 3/ нива от 8,600 дка в м. Големия гред, ПИ № 250001, 4/ нива от 4,040 дка в м. Мекотина, ПИ № 315005, 5/ нива от 7,279 дка в м. Ракева могила, ПИ № 331019, 6/ нива от 6,460 дка в м. Градището, ПИ № 342027, 7/ нива от 70,770 дка в м. Драгоевското, ПИ № 377001 и 8/ нива от 1,320 дка в м. Долни връх, ПИ № 394008, всички в землището на с. Якимово, обл. Монтана, като НЕДОПУСТИМО.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г.Г.Г., ЕГН **********,*** и С.К.П., ЕГН ********** *** и ПЕПЕ ГРУП ООД, ЕИК *********, гр. София, че Г.Г.Г., ЕГН **********,***, е собственик, съгласно влязло в сила съдебно Решение от 18.07.2018 год., по допускане на делба, постановено по гр.д. № 3021/2017 год. на РС Лом, на 369/720 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1/ нива от 0,280 дка в м. Градището, имот № 026062, 2/ нива от 8,951 дка в м. Лъкята, имот № 234015, 3/ нива от 8,600 дка в м. Големия гред, ПИ № 250001, 4/ нива от 4,040 дка в м. Мекотина, ПИ № 315005, 5/ нива от 7,279 дка в м. Ракева могила, ПИ № 331019, 6/ нива от 6,460 дка в м. Градището, ПИ № 342027, 7/ нива от 70,770 дка в м. Драгоевското, ПИ № 377001 и 8/ нива от 1,320 дка в м. Долни връх, ПИ № 394008, всичко в землището на с. Якимово, обл. Монтана, като

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният  от Г.Г.Г., ЕГН **********,***, лично и като управител на БАЛКАН ОИЛ ЕНД ЕНЕРДЖИ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, срещу С.К.П., ЕГН ********** *** и ПЕПЕ ГРУП ООД, ЕИК *********, гр. София, иск с правно основание чл. 108 ЗС – за предаване владението на 369/720 ид.ч. от тези имоти.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :