Определение по дело №105/2022 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 август 2022 г.
Съдия: Павлина Димитрова Георгиева-Железова
Дело: 20227210700105
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 юни 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 412

гр.Силистра, 02.08.2022 година

 

Административен съд гр.Силистра, в закрито заседание на втори август, две хиляди двадесет и втора година, в състав: съдия Павлина Георгиева-Железова, разгледа постъпилото адм. д.№ 105 по описа на съда за 2022 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 159, т. 5 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Подадена е жалба от Е.В.В., чрез процесуален представител, против Заповед № РД-05-01-10, издадена на 31.03.2022 г., с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С разпореждане от 28.06.2022 г. съдът е коментирал данните, известни на съда към момента на произнасяне, а именно, че жалбата е своевременно подадена като е отчел, че е бил приложен плик с клеймо от 02.06.2022 г., а жалбата е била подадена на 14.06.2022 г., т.е. на 12-ия ден от удостоверената дата на получаване на акта. В тази връзка съдът е администрирал жалбата и я е внесъл за разглеждане в открито заседание като е насрочил делото за 06.10.2022 г.

В писмен отговор от 11.07.2022 г. ответникът Директорът на ОД “Земеделие“ - Силистра възразява, че жалбата е просрочена, тъй като връчването на заповедта към 02.06.2022 г. е второ поредно връчване, а първото, което е правнозначимо, е било извършено на 31.03.2022 г. В тази връзка представя писмено доказателство. На оформената втора страница на оспорената заповед /л. 42 - гръб/ е удостоверено от издателя на заповедта и от второ лице – А.А., че в 09.45 часа на 31.03.2022 г. жалбоподателят лично се е запознал със съдържанието на заповедта, взел е екземпляр от същата, отказал е да положи подпис на разписката за връчване. Направил е уговорка, че първо иска да се консултира с адвокат.

На деня, следващ получаването на заповедта - 01.04.2022 г., в деловодството на ответника е бил представен болничен лист /л. 26/, издаден на 31.03.2022 г. за временна неработоспособност за период от 31.03.2022 г. до 09.04.2022 г. Този болничен лист е бил отменен с решение № 1566 от 15.04.2022 г. на ЛКК, приложен към писмения отговор.

В обобщение - жалбата следва да се счита за просрочена. Първото по ред връчване, при което адресатът се е запознал с цялото съдържание на оспорената заповед и е взел екземпляр от същата, изчерпва потестативното право на жалба. Последвалото второ връчване, в какъвто смисъл и двете страни не спорят, че е извършено чрез пощенски оператор, не активира и не подновява правото на жалба, тъй като пропуснатият срок е преклузивен. При това положение жалбата следва да се остане без разглеждане, а производството да се прекрати на основание чл. 159, т. 5 от АПК.

Съдът съобразява, че с разпореждане от 28.07.2022 г.е изискал четливо копие на втора страница от оспорената заповед за ясно възприемане на удостоверения текст, но такова е било представено като част от административната преписка /л. 42 - гръб/.

Относно обективните рамки на жалбата и производството:

С оспорената заповед е прекратено служебното отношение на жалбоподателя поради навършени осигурителен стаж и възраст. В същата е посочено, че на жалбоподателя се дължат и обезщетения за неспазен срок на предизвестие /чл. 106, ал. 4 от ЗДСл/ и за прослужени години като държавен служител при прекратяване на служебното правоотношение /чл. 105, ал. 3 от ЗДСл/. Тези обезщетения не са обозначени като размер, следователно не са определени. В същото време чрез жалбата се коментират обезщетения и обстоятелства, които създават предпоставки за смесване на фактите, които следва да се отграничат.

На предходния ден на издаването и връчването на оспорената заповед, е издадена и връчена приложената заповед от 30.03.2022 г. /л. 43/, с която жалбоподателят е възстановен на работа в изпълнение на съдебно решение. В тази заповед е фиксирано обезщетение за времето, през което служителят не е бил допуснат до работа /чл. 122, ал. 3 от ЗДСл/ като обезщетението е определено по основание и определяемо по размер с препратка към размера на основната заплата - 839 лева.

Гореизложените факти сочат, че подадената жалба касае едната от двете заповеди - тази, която изрично е посочена в жалбата /заповед –№ РД-05-01-10 от 31.03.2022 г./, а развитите в обстоятелствената част на жалбата факти относно заповедта за възстановяване и определяне на обезщетение за времето, през което възстановеният служител не е бил допуснат до работа, е извън предмета й.

С оглед изложеното, както по-горе е споменато, на основание чл. 159, т. 5 от АПК жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 5 АПК, Административен съд Силистра

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.В.В., чрез адв. Д., против Заповед № РД-05-01-10, издадена на 31.03.2022 г.,с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 105 / 2022 г. по описа на Административен съд Силистра.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

             СЪДИЯ: