Р Е Ш Е Н И Е
№ ………....
Град Свиленград, 20.11.2019
година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, гражданско отделение, I състав, в публично
заседание нa двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Ангелина Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 915/ 2019 година по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове с правно основание
чл.150 СК – за изменение размера на присъдена издръжка.
Ищецът С. Х. Н.
– непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си Х.Т.Н., иска от съда
да измени размера на присъдената му месечна издръжка от 90 лева, така че да
осъди ответника – майка му С.М.Н. да му заплаща месечна издръжка в размер на
170 лева, считано от завеждането на исковата молба в съда до настъпване на
законови причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
Ищецът Х.Т.Н., действащ като баща и
законен представител на малолетното дете Б. Х. Н.,
иска от съда да измени размера на присъдената за детето месечна издръжка от 90
лева, така че да осъди ответника – майката С.М.Н. да заплаща за детето месечна
издръжка в размер на 150 лева, считано от завеждането на исковата молба в съда
до настъпване на законови причини за изменението или прекратяването, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Ищецът Х.Т.Н. твърди, че с ответника С.М.Н.
са били в граждански брак, който бил прекратен с Решение № 60/ 14.04.2015г. по
гр.дело № 115/ 2015г. по описа на районен съд – Свиленград. Съгласно решението
упражняването на родителските права по отношение на децата с.х. Н. –
непълнолетен и Б.Х. Н. – малолетна, били предоставени на бащата, а майката била
осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 90 лева за всяко дете, считано
от 14.04.2005г.
Твърди, се, че от определяне на
издръжката на децата са изминали повече от три години, през което време трайно
са се завишили техните нужди от храна, облекло, средства за игри, забавления и
отдих, и други. Същевременно,
присъдената издръжка вече не била
в минималния размер по чл.142, ал.2 от
СК. От друга страна, ответникът била във възможност да заплаща търсената
издръжка, тъй като работила и получавала добро трудово възнаграждение, а и
нямала задължения за издръжка към други лица.
Ответникът, в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, признава частично предявените искове – до размера на минимално дължимата
по закон издръжка от 140 лева месечно. Посочва в отговора, че е в невъзможност
да предоставя месечна издръжка за децата в търсения размер, тъй като от месец септември
2019-та година не работи и не получава никакви доходи.
Съдът, след като прецени събраните
писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:
Между страните не се спори, а и от
представените удостоверения за раждане е видно, че Х.Т.Н. и С.М.Н. са родители
на децата с.х. Н., роден на ***г., и Б.Х. Н., родена на ***г.
Видно от представеното съдебно решение
по гр. дело № 115/ 2015 г. по описа на Районен съд - Свиленград, влязло в сила
на 14.04.2015 г., гражданският брак между Х.Н. и С.Н. е прекратен, а
упражняването на родителските права по отношение двете им деца е предоставено
на бащата. Видно от решението, месечната издръжка, дължима от майката за всяко
едно от децата С.
и Б.,
е определена в размер на 90 лева, считано от 14.04.2015г. до навършване на
пълнолетието им или до настъпване на друга законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване.
От представените служебни бележки е
видно, че понастоящем детето с.х. Н. е редовен ученик в VIII клас в Професионална гимназия по
селско стопанство и икономика „Х. *** детето Б.Х. Н. е ученик в III клас в Първо основно училище „Иван
Вазов“ – гр. Свиленград.
В представената от бащата Х.Т.Н. Декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, същият е декларирал
месечен доход в размер на 600 лева. По данни от постъпилия Социален доклад, изготвен
от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Свиленград, бащата на децата работи в гр.
Талин, Естония, на трудов договор в Кметството, в сферата на чистотата, при
средномесечно възнаграждение в размер на 1200 евро.
По делото не са представени писмени
доказателства, досежно доходите на майката С.М.Н.. Последната не представя
документ, удостоверяващ доходите й през последните шест месеца, за което е била
задължена от съда, на основание чл.190, ал.1 от ГПК, като е била предупредена за последиците по чл.161 от ГПК.
От постъпилия от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Свиленград социален доклад е видно, че към момента на
изготвянето му основни грижи за отглеждане и възпитание на децата полага бабата
по бащина линия, която получава финансова подкрепа от бащата. Видно от доклада,
за децата са осигурени добри в комунално-битово и хигиенно отношение условия за
живот в дома на бабата по бащина линия. Посочено е, че децата са привързани към
баща си, който въпреки че работи в чужбина, поддържа ежедневен контакт с тях по
телефон и интернет, а когато се връща в България, прекарва времето с тях и през
лятото ги води на море. Посочено е също, че децата са силно привързани към
своята баба, която ги дарява с обич и внимание. Видно от доклада, въпреки
положените усилия социалните работници не са осъществили среща с майката на
децата, за която се установило, че била в чужбина. Социалните работници обаче
са провели разговор с децата, при който последните са потвърдили казаното от
бащата - че майката не е осъществявала контакт с децата от месец януари 2019
г., а с бащата те поддържат ежедневен контакт. В доклада се прави заключение,
че в настоящата им семейна среда потребностите на децата са задоволени
адекватно предвид възрастта им, като не са установени рискови фактори за
развитието им.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели, ангажирани от ищците – С.
Х.
Т.
/баба на децата по бащина линия/ и А.
К.
Г.
/първа братовчедка на децата/, се установява, че след развода на родителите
децата фактически се отглеждат от своята баба по бащина линия, като основната финансова
грижи и емоционална подкрепа за тях полага бащата. Според свидетелските
показания, по-голямото дете Стефан посещава театрални курсове и в тази връзка
ходи на кастинги, разходите по които поемал бащата – за такси, облекло,
пътувания. С.
тренирал
и футбол, като за таксите за тренировките и разходите за спортно облекло също
се поемали от бащата. Б.
също спортувала – тренирала хандбал, но засега това не налагало допълнителни
разходи. Бащата купувал за децата всичко необходимо, а майката изплащала
единствено присъдената им издръжка. Съдът кредитира показанията на
горепосочените свидетели, при условията на чл.172 от ГПК,
като логични, последователни и непротиворечиви, поради което и убедителни.
При така установените факти от значение
за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника
да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на децата си,
следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен
първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от
родителите на децата, с оглед преценката на възможностите им да осигурят
издръжка, както и нуждите на децата.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК,
в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката
се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат
- чл.142, ал.1 от СК.
Алинея втора на
чл.142 от СК посочва, че минималният размер на
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и
е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете“. Съдът, с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В конкретният случай, Съдът намира, че
действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално
определения размер на дължимата на децата издръжка, като същата е присъдена
през месец април 2015-та година. За изминалия период от време обективно е
налице промяна в нуждите на децата, с оглед нарасналата им възраст. Освен това,
налице е и промяна в икономическата обстановка в страната, при която обективно
е трудно деца на такава възраст да бъдат издържани с определените преди около 4
години средства - 90 лева месечно за дете, която издръжка ответникът е осъден
да плаща. Отделен е въпросът, че така определената тогава издръжка вече е под
минимума, установен в чл.142, ал.2 от СК.
При определяне на първоначалния размер
на дължимата издръжка децата са имали нужда от по-малко средства за посрещане
на ежемесечните им нужди. Това се дължи на факта, че за разлика оттогава,
понастоящем те са пораснали. Поради това, неизбежно и нуждите им са се
увеличили, като са нараснали разходите за облекло, храна, образование,
извънкласни занимания и други. Голямото дете посещава театрален курс и тренира
футбол, като за поддържане на тези извънкласни занимания се разходват допълнителни
средства. Не се установява необходимостта от допълнителни средства по отношение
на по-малкото дете, доколкото свидетелите твърдят, че то тренира хандбал, но
„засега“ това не налага допълнителни разходи.
Предвид изложеното, съдът е на становище, че
понастоящем нуждите на децата от издръжка действително са нараснали, поради
което е необходимо увеличение размера на дължимата от ответника издръжка.
С оглед на изложеното за доходите на
родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на децата,
съдът приема, че С.
има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща
месечна издръжка в размер на поне 350,00 лева, а Б. – на поне 300,00 лв.
При разпределяне на тази издръжка следва
да се има предвид, че децата се отглеждат при бащата, а бабата по бащина линия
полага ежедневни грижи за тях. Съдът съобрази и обстоятелството, че майката
работи и получава трудов доход поне в размер на минималната работна заплата. В
тази връзка, ответникът следва да понесе последиците по чл.161,
във вр. с чл.190, ал.2 от ГПК,
тъй като не е представила релевантни за спора документи, за което е била
задължена с постановеното по делото определение от 01.10.2019г. Ответникът е
млада жена, в работоспособна възраст, няма данни да страда от заболявания, няма
задължения да издържа други лица. Не се представиха доказателства за извършвани
от нея допълнителни разходи – за наем, консумативи и други. Поради това Съдът
приема за доказано, че доходите на майката са в размер на поне на минималните за
страната.
Ищецът работи в Естония и неминуемо
реализира доход, по-висок от минималния за България, доколкото на Съда е
служебно известно, че минималната работна заплата в Естония е по-висока от тази
в страната. Затова и по-голям дял от издръжката на всяко от децата следва да се
поеме от ищеца. Настоящият съдебен състав намира, че майката следва да
осигурява 160 лева месечна издръжка на С. и 140 лева месечна издръжка на Б., а останалите средства следва да
се поемат от бащата, който полага грижи за фактическото отглеждане на децата.
Ищците претендират присъждане на
разноски по делото. С оглед частичното уважаване на исковете, следва разноските
да бъдат възложени върху ответника съразмерно с уважената част. Съгласно
представен договор за правна защита и съдействие от ищците е било заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. От тях върху ответникът следва
да се възложат 562,50 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК,
във вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, ответникът дължи държавна такса от 172,80 лева, изчислена върху
увеличения размер на издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ,
на основание чл.150 от СК, размера на определената по гражданско дело № 115/
2015 г. по описа на Районен съд - Свиленград месечна издръжка, дължима от С.М.Н.,
с ЕГН **********, на непълнолетното дете с.х. Н., с ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своя баща и законен представител Х.Т.Н., с ЕГН **********,
като УВЕЛИЧАВА месечната издръжка от 90,00 лева на 160,00 лева, считано от 12.08.2019
година до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 160,00 лева до
пълния предявен размер от 170,00 лева.
ИЗМЕНЯ,
на основание чл.150 от СК, размера на определената по гражданско дело № 115/
2015 г. по описа на Районен съд - Свиленград месечна издръжка, дължима от С.М.Н.,
с ЕГН **********, на малолетното дете Б.Х. Н., с ЕГН **********, действащо чрез
своя баща и законен представител Х.Т.Н., с ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА
месечната издръжка от 90,00 лв. на 140,00 лв., считано от 12.08.2019 г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 140,00 лева до
пълния предявен размер от 150,00 лева.
ОСЪЖДА
С.М.Н., с ЕГН **********, да заплати на непълнолетното дете с.х. Н., с ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Х.Т.Н., с
ЕГН **********, и на Х.Т.Н., с ЕГН **********, действащ като баща и законен
представител на малолетното дете Б.Х. Н., с ЕГН **********, сумата 562,50 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА
С.М.Н., с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Свиленград сумата от 172,80 лева, представляваща
дължима държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………………