РЕШЕНИЕ
№ 2795
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330112792 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша“
№ 17, ап. 1, с която е предявен иск срещу ЯС. Г. Г., ЕГН **********, с адрес
*********, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 800 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № *******г., и 154 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от
01.01.2019 г. до 26.03.2021 г., като за периода 13.03.2020 г. – 15.07.2020 г. не е
начислявана лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда 02.04.2021 г. до окончателното погасяване на
вземането, за които суми е издадена Заповед № ******г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6667/2021 г. по описа на ПРС, VI гр.с.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за предоставяне
на кредит от разстояние № *****от 27.11.2017г. при условията на ЗПФУР.
Сключването на договора се извършвало въз основа на информация и общи условия на
ищеца, публикувани на интернет сайт, след регистрация на потребителя, попълване на
въпросник и неговото съгласие с общите условия. След което потребителят получавал
имейл с преддоговорната информация, а при одобрение и договора и общите условия
за писмено потвърждение, на посочен от потребителя телефонен номер, последният
получавал четири цифрен код за потвърждение, а на имейл – линк, след отварянето на
който да въведе кода. По принцип преди извършването на паричния превод следвало
да се проведе разговор с потребителя за потвърждаване сключването на договора,
който се записвал, като след направено уточнение сочи, че в конкретния случай такъв
запис е бил извършен. Сключването на договор по описания начин било годно да
установи наличието на правоотношения между страните по смисъла на чл. 10 ЗПК вр.
1
чл. 9 и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР. Въз основа на процесния договор за кредит от
разстояние на ответника била предоставена сумата от 800 лв. на посочена от него
банкова сметка, която той следвало да върне на осем равни месечни вноски от по 100
лв. с падежна дата на последната вноска – 25.07.2018 г. Кредитът бил изцяло
падежирал, а дължимите суми – незаплатени. Поради настъпилата забава се
претендира и мораторна лихва в размер на 154 лв. за периода от 01.01.2019 г. до
26.03.2021 г., като за периода 13.03.2020 г. – 15.07.2020 г. не била начислявана лихва.
За посочените суми било образувано заповедно производство, като издадената заповед
за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което били
дадени указания за предявяване на иск. По изложените съображения се моли за
уважаване на исковата претенция.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЯС. Г. Г.,
чрез назначения особен представител адв. П.С., с който се оспорва като неоснователен
иска. Релевира се възражение за нищожност на договора поради липса на съгласие.
Ищецът не бил установил, че именно ответникът е лицето, което се регистрирало в
сайта на кредитора, че то е провело разговор по телефон и че на негова електронна
поща са изпращани документите. Счита договора за недействителен на основание чл.
22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като шрифтът бил по-малък от 12. Не бил
предоставен на ответника и Стандартен европейски формуляр съгласно Приложение №
2. Оспорва се Я.Г. да участвал в записан телефонен разговор. По изложеното се моли за
отхвърляне на иска.
С представено становище, депозирано за първото по делото открито съдебно
заседание, ищецът е изразил становище за неоснователност на възраженията на
ответника за нищожност на договора. Счита, че договорът е валидно сключен,
съобразно специалните правила на ЗПФУР. За ирелевантно намира възражението, че
шрифтът на такса на договора бил под 12, тъй като самият договор бил сключен в
електронен формат. Направил е искане за прилагане на чл. 23 ЗПК и да се присъди
главницата по кредита, в случай че съдът намира възраженията за недействителност на
договора за кредит за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6667/2021 г. на Районен съд Пловдив, VI гр.
състав, образувано по депозирано от „Изи Финанс“ ЕООД, заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е
издадена заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на уведомление, като
са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, поради което с разпореждане
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В
законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет
между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на
производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За уважаване на исковата претенция ищецът следваше да докаже при условията
на пълно и главно доказване своето вземане на претендираното договорно основание и
в претендирания размер, като установи наличието на валиден Договор за предоставяне
на кредит от разстояние № *****., сключен, чрез средствата за комуникация от
разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация
2
на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя
за сключване на договора в т.н. чл. 18 ЗПФУР/, предаването на уговорената сума на
ответника, настъпването уговорения падеж на договора и изискуемостта на
претенциите, както и да установи вземанията си по размер. В тази връзка по делото са
представени неподписани екземпляри на хартиен носител от процесния договор за
кредит, общите условия към същия и условията по изплащане на кредита. Според
общите условия на ищцовото дружество при сключването на договор за кредит
страните водят имейл кореспонденция, чрез която се изпращат и книжата във връзка с
това правоотношение – екземпляр от договора и приложенията към него, като е
необходимо и потвърждение чрез текстово съобщение от телефонния номер на
потребителя. Предвид това са приложени към исковата молба (л.23-30) и електронни
съобщения – имейли, за които се сочи, че са по повод на сключването на договора и
неговото изпълнение. От така представените писмени доказателства обаче не може да
се направи положителен извод за съществуването на валидни облигационни
правоотношение по повод на конкретния Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № *****.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. По силата на чл. 8, ал. 1 ЗПФУР доставчикът е задължен преди потребителят
да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, да му предостави своевременно информация, с посочени в закона
реквизити, за самия доставчик, за конкретната финансова услуга, за договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и друга съществена
информация. Съгласно чл. чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете
по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора
и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят
има право да се откаже от сключения договор.
От събраните по делото писмени доказателства не се установяват условията,
визирани в закона и общите условия на ищеца, свързани с надлежно сключване на
конкретния договор за кредит от разстояние с конкретния длъжник – настоящ
ответник. В представените писмени екземпляри от договора и приложенията към него
липсва подпис на страната, а от приложената имейл кореспонденция не може да се
установи, че именно ответникът ЯС. Г. Г. е лицето, до което са адресирани
съобщенията, с прикачени към тях файлове, съдържащи екземпляри от договора и
общите условия. За установяване спазването на предвидения от кредитора алгоритъм за
сключване на договора е назначена съдебно-техническа експертиза по искане на
ищеца, но последният не е внесъл депозит за възнаграждение на вещото лице в
указания му срок и а след това, до приключване на съдебното дирене. Налице са
твърдения, че е проведен и записан телефонен разговор с постигнатото между страните
съгласие, в каквато насока е представен материален носител, на който се сочи, че се
съхранява записа. Автентичността на последния не е доказана обаче по делото, респ.
същият не е изслушан и съдът не го е ползвал. Самият кредитор не се е възползвал и от
издаденото му съдебно удостоверение, отново по негово искане, за да установи кой е
бил титулярът към 27.11.2017 г. на мобилен номер, използван при сключване на
договора.
3
По делото обаче са налице данни – платежно нареждане за сумата от 800 лв. в
полза на ответника и справка от „Уникредит Бубланк“ АД, че тази сума е постъпила по
сметка на ответника с наредител „Изи Финанс“ ЕООД и основание „Дог. за заем номер
190622“, които са явна индиция за съществуването на твърдените между страните
правоотношения, макар и не възникнали по установения ред. В тази връзка следва да се
отбележи, че договорът за потребителски кредит, за разлика от стандартния договор за
заем за потребление по чл. 240 ЗЗД, не е реален договор и не се сключва единствено с
предаването на заетата парична сума. Същият по аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗПК се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, която форма по своето
естеството е за действителност, тъй като нарушаването й води до недействителност на
договора по силата на чл. 22 ЗПК.
Предвид изложеното и при доказателствена тежест за ищеца по делото не се
установи при условията на пълно и главно доказване надлежното и съобразено със
закона и общите условия на ищцовото дружество сключване на процесния договор за
кредит от разстояние между настоящите страни – ищеца като кредитодател, и
ответника – като кредитополучател, в предвидената от закона форма. Доколкото е
видно от събраните писмени доказателства, че „Изи Финанс“ ЕООД е превел на
ответника Я.Г. сумата от 800 лв. с основание договор за кредит №190622, то съдът
намира, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по силата на
твърдения договор за кредит. Същият обаче, поради посочените по-горе пороци в реда
на сключването му и на неговата форма – договорът не е в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, се намира за недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал.
1 ЗПК.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК и трайната съдебна практика - Решение № 23 от
7.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 101 от 4.03.2022
г. на ВКС по т. д. № 871/2021 г., I т. о., ТК и др., съдът следи служебно за наличие на
неравноправни клаузи в потребителските договори. В случая следва да се отбележи и
че страните са развили съображение относно спазването на реда за сключване на
договора, надлежно постигнато съгласие между тях и изискванията за неговата форма
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, макар и в частност само относно шрифта. Също така
съобразно задължителните указания в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/ 2020 г. на
ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. Видно от мотивите на посоченото тълкувателно решение неспазването
на разпоредбите, установяващи форма за действителност, също е видимо от самата
сделка, и при неговата констатация съдът не следва да зачете правните последици на
сделката.
С оглед на гореизложеното и доколкото настоящият договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, то приложение в
случая следва да намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК, в каквато насока е направено и
искане от ищеца в нарочна молба, депозирана преди първото по делото открито
съдебно заседание. Съгласно текста на тази разпоредба когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото се
установи, че ответникът е получил сумата от 800 лв., предоставена като главница по
кредита. Не са налице данни същият да е възстановил изцяло или частично тази сума,
нито са налице данни за други плащания по кредита. Поради това съдът намира, че
искът ще следва да се уважи за тази сума.
4
По отношение на претенция за обезщетение за забава в размер на 154 лв.,
начислено за периода от 01.01.2019 г. до 26.03.2021 г., исковата претенция няма да се
уважи. Съгласно приетото в ТР № 5 от 21.11.2019 г. по т.д. № 5/2017 г. на ОСГТК на
ВКС при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.
Посоченото тълкувателно решение намира съответно приложение и в настоящия
случая, доколкото чл. 23 ЗПК е частен случай на общия принцип за неоснователно
обогатяване на правните субекти, визиран и в чл. 55 ЗЗД, и по-конкретно на дадено
нещо при начална липса на основание. Следователно в случая лихва ще се дължи от
поканата. Това е датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, доколкото
по арг. от чл. 422 ГПК тя съответства на датата на депозиране на исковата молба. От
този момент длъжникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за това. По делото
липсват данни да е отправяна предходна покана за изпълнение до ответника от страна
на ищеца, като в тази насока съдът съобрази, че адресата на приложените имейл
съобщения не е известен.
С оглед на горното ще се уважи претенцията са главница, а ще се отхвърли тази
за мораторната лихва.
При посочения изход на спора право на разноски съразмерно с уважената част
на иска има ищецът. В полза на същия ще се присъди сумата от 309,49 лв.
съдебноделоводни разноски, от които 57,92 лв. за държавна такса и 251,57 лв. за внесен
депозит за особен представител, както и сумата от 83,86 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Ще се присъдят по съразмерност и направените в заповедното
производство разноски, от които 20,96 лв. за държавна такса и 41,93 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Доколкото ответникът се е представял от особен
представител, разноски няма му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЯС. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес *****, ДЪЛЖИ на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.
„Балша“ № 17, ап. 1, сумата от 800 лева – предоставена главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № *****г.,, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 02.04.2021 г. до
окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед № *****г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6667/2021 г. по описа
на ПРС, VI гр.с, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 154 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2019 г. до 26.03.2021 г. /като за
периода 13.03.2020 г. – 15.07.2020 г. не е начислявана лихва/, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЯС. Г. Г., ЕГН **********, с адрес *****, ДА ЗАПЛАТИ на „Изи
Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, сумата от 309,49 лева
съдебноделоводни разноски за исковото производство и сумата от 83,86 лева за
юрисконсултско възнаграждение, както и сторените от ищцовото дружество разноски
по ч.гр.д. № 6667/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, от които 20,96 лева за
държавна такса и 41,93 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6