№ 614
гр. Варна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110112622 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от Е.С. с адм. адрес: гр.
Варна, бул. М.Л. № 42 срещу ПЛ. ЛЮДМ. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, бул.
М.Л. № 42, ап.10, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/, формирана
както следва: сумата от 280 лева за такса управление и поддръжка, начислена за
периода от м.01.2018г. до м.04.2021г. и сумата от 200 лева за вноски за фонд ремонт
и обновление, начислена за периода от м.01.2018г. до м.04.2021г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1683/13.05.2021г., постановена по гр.дело № 6677/2021г. на ВРС, на осн. чл.51, ал. 1
ЗУЕС, по реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е собственик на
апартамент №10 в Е.С.. На проведено на 05.05.2017г. ОС на ЕС (съобразно
допълнителни уточнения на исковата молба, във връзка с допусната ОФГ при
неправилно изписване на годината на проведеното ОС на ЕС) е взето решение, като е
определена месечна такса за управление и поддръжка на Е.С. в размер на 7 лева, като и
месечна такса за фонд ремонт и обновление в размер на 5 лева, които такси се дължат
независимо дали жилището в Е.С. е обитаемо или не. Излагат се твърдения, че
ответникът не е заплатил задълженията си за период от 40 месеца, при което и във
връзка с взето решение на ОС на ЕС от 06.06.2019г., вземането срещу него, като такова
надхвърлящо сумата от 200 лева подлежи на съдебно изпълнение. Излага се, че
1
решенията на ОС на ЕС са влезли в сила, доколкото не се обжалвани в предвидения за
това срок.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
излагат възражения за недопустимост на предявения иск, а в условията на
евентуалност се посочва, че той е неоснователен. Излагат се възражения, че ОС на ЕС
на посочената в исковата молба дата – 05.05.2017г. не е провеждано, а в условията на
евентуалност решенията взети от етажните собственици не биха могли да обвържат
ответника за следващите 2018-2020г. В евентуалност посочва, че макар и проведено на
05.05.2017г. ОС на ЕС то ответникът не е присъствал на него. Намира, че решенията,
които са взети на това събрание не съответстват на действителните такива, поради
което намира представения с исковата протокол от 05.05.2017г. за неистински. Намира,
че решението в частта, с което се определя такса за необитаем апартамент, която е
равна на такава на обитаем за нищожна, като излага, че от години не живее в
жилището намиращо се в тази Е.С., поради което и не дължи такси.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен е по делото протокол от ОС на ЕС от 05.05.2017г., на което е взето
решение етажните собственици да заплащат такси за управление и поддръжка на
сградата в размер на 7 лева на месец, както и вноска за фонд ремонт и обновление в
размер на 5 лева месечно.
Представен по делото е нотариален акт № 35/1960г., с който ответникът е признат
за собственик на имот представляващ апартамент №10, намиращ се в гр. Варна, ул.
Д.Б. (М.Л.) №42.
Представен е протокол от проведено ОС на ЕС на жилищна в гр. Варна, ул. М.Л.
№42 от 06.06.2019г., на което са взети решения за избор на управител на ЕС, съобразно
което решение е избрана „К.А.“ за срок от 2 години. Взето е решение да бъдат заведени
заповедни производство по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжниците към ЕС със
задължения по-големи от 200 лева, за което е упълномощен управителя на ЕС.
Представен по делото е протокол от 12.05.2021г., на който е взето решение да
бъде преизбран управителя на ЕС – „К.А.“, съответно е приет отчет на касата на Е.С.
на жилищната сграда.
Представени са справки за задълженията на етажните собственици в Е.С. на бел.
М.Л. 42 за периода 2018-2021г.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно осн. чл. 51 ЗУЕС, по
реда на чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
2
сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е прието решение на ОС на ЕС, с което е взето решение досежно
размера на дължимите от етажните собственици разноски по управление и поддръжка
на общите части. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи
тежестта да докаже, че е заплатил процесните суми, или че не дължи същите,
съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 ЗУЕС общото събрание определя размера на
паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата и размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“. Задължение
на собствениците на жилища в Е.С. е да заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата,
подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт
и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, и разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата (чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10
ЗУЕС).
Не се спори между страните, че ответникът е собственик на апартамент №10
намиращ се в гр. Варна, бул.М.Л. №42, който факт се установява и от представения от
страната нотариален акт №35/1960г. Спорен е момента досежно приетите решения на
проведеното ОС на ЕС на 05.05.2017г., на което ответникът излага възражения, че не е
присъствал. Излага в отговора на исковата си молба, че решенията, които за взети на
това ОС не го обвързват, съответно на това ОС на ЕС „К.А.“ не е избрана за управител
на ЕС, от което счита, че същата не притежава активната процесуална легитимация да
депозира заявление за издаване на заповед за задължение по чл. 410 ГПК, съответно да
предяви иск по реда на чл. 422 ГПК срещу ответника, в качеството му на етажен
собственик. В евентуалност счита, че решението взето на ОС на ЕС за определяне на
сумите от 7 лева на месец да управление и поддръжка на апартамент на месечна база,
съответно 5 лева на месец за фонд ремонт и обновление, не следва да намери
приложение досежно необитаемите апартаменти, какъвто е този на ответника.
По отношение на активната процесуална легитимация на ищеца, съдът осъществи
проверка още към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 12.05.2021г., към което заявителят и на осн. чл. 38,
ал.2, изр. последно ГПК се представя протокол от ОС на ЕС, на което е взето решение
за образуване на заповедно производство срещу задължените етажни съсобственици. В
случая представеният протокол от ОС на ЕС, с което ответникът се легитимира за
управител на ЕС е от проведено ОС на 06.06.2019г., на което ОС ищецът е избран за
управител за срок от 2 години. Мандатът на ищеца към момента на депозиране на
заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК не е изтекъл, поради което следва да
бъде прието, че същия е надлежно активно процесуално легитимиран, като управител
на ЕС да предяви заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда. Няма данни
3
по делото, а и липсват възражения в насока, че в срока по чл. 40, ал.2 ЗУЕС този
протокол да е обжалван от ответника, поради което взетите решения в него са
произвели сила, която задължава етажните собственици в тази жилищна сграда. За
своята активна процесуална легитимация да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК,
ищецът се легитимира със следващо решение оформено в протокол от 12.05.2021г., с
което той отново е избран за управител на ЕС на жилищната сграда в гр. Варна, бул.
М.Л. №42.По отношение и на този протокол няма по делото данни, че същия е
обжалван по надлежния посочен в ЗУЕС ред, поради което решенията по същия се
считат за стабилизирани и обвързващи етажните собственици. При тези съображения
съдът намира, че ищецът е надлежно избран за управител на ЕС, срещу неговия избор
няма подадени възражения, които да породят образуване на исково производство пред
районния съд с оглед проверка законосъобразност на проведения избор, поради което и
той, в качеството си на такъв е надлежно легитимиран да предприеме процесуални
действия срещу всеки един етажен собственик, какъвто е и ответника за негови
задължения към Е.С.. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори и да
бъде прието, че към 2017г. ищецът не е все още избран за управител на ЕС, съобразно
оспорения протокол от ответника от проведено ОС на ЕС от 05.05.2017г., като бъде
прието, че изборът на управител се е състоял едва през 2019г., то няма пречка вече
избраният управител на ЕС да осъществи действия по събиране на вече натрупаните,
стари задължения от етажни съсобственици, от преди неговото избиране.
Следващата категория възражения на ответника са свързани по отношение
приложението на чл.51, ал.2 ЗУЕС, която урежда недължимостта на разходи за ЕС от
етажен собственик, който пребивава в своята собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година. В действителност нормата в ЗУЕС предвижда, че
ако етажният собственик използва по предназначение своето жилище, което се намира
в сграда в режим на Е.С. не повече от 30 дни в рамките на годината, то той по силата на
самия закон е освободен от заплащане на разноски. Взимане на решение от ОС на ЕС в
насока обратна на посочената в закона определено води до незаконосъобразност на
решението на ЕС. Проверката за незаконосъобразност на едно такова решение на ОС
на ЕС следва да бъде посочено, че се провежда по реда и в срока по чл. 40, ал.2 ЗУЕС.
Съдът не може да осъществи проверка на законосъобразност на решение на ОС на ЕС,
което е влязло в сила поради липса на обжалване на последното от етажен собственик
в посочените императивни срокове за това. Няма данни ответникът да е обжалвал
решение от 05.05.2017г. на ОС на ЕС, с което се определя размера на разходите за ЕС.
От представените към делото писмени доказателства за осъществени плащания на
задълженията в общ размер от 12 лева на месец от етажен собственик за 2018г. се
установява, че част от етажните собственици са заплащали посочените разходи, за
което обстоятелство те са полагали и собствен подпис. Не се оспорва осъществените
плащания от останалите етажни собственици, не се оспорват техните положени
4
подписи при осъществяване плащане на задължения към ЕС от тях, поради което
следва да бъде прието от съда, че към 2018г. в сградата в режим на ЕС на бул. „М.Л.“
№42 е взето решение на ОС на ЕС, което е задължило етажните собственици за
разходи в размер на процесните 7 лева на месец да управление и поддръжка на
апартамент на месечна база, съответно 5 лева на месец за фонд ремонт и обновление,
или общо 12 лева на месец. Това задължение на етажните собственици на разходи по
ЕС се установява и от взетото решение от проведено ОС на ЕС от 12.05.2021г. по
повод отчет на касата на Е.С. и приложените към него справки за плащания на
дължимите разходи от етажните собственици. Видно от приложените по делото
справки към това решение на ОС на ЕС до месец април 2021г., няма данни ответникът
да е заплащал задълженията си към Е.С.. Няма данни нито възражения от ответника, че
това решение от 2021г. е обжалвано от него в срока по чл. 40, ал.2 ЗУЕС.
Контролът за законосъобразност на решенията на Е.С. е съдебен, ограничен е със
срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40,
ал. 2 ЗУЕС. Поради изложеното следва, че наведеното възражение за недължимост на
сумите за претендираните периоди се явява неоснователно, тъй като по същество
представлява искане за отмяна на взето и влязло в сила решение на Общото събрание
на Е.С. поради неговата незаконосъобразност и противоречието му с чл. 51, ал.2 ЗУЕС.
По изложените съображения съдът приема, че за процесния период от началото
на 2018г. до месец април 2021г. в жилищната сграда в режим на ЕС намираща се в гр.
Варна, бул. М.Л. №42 е взето решение от ОС на ЕС да бъдат заплащани от всеки един
етажен собственик разходи в размер на 12 лева на месец, от които 7 лева за управление
и поддръжка и 5 лева за фонд ремонт и обновление.
От представените по делото доказателства не се установява ответникът за този
процесния период от време да е изпълнил своето задължение за плащане на
задълженията му към Е.С., поради което искът се явява основателен.
Преди съдът да се произнесе по размера на предявения иск, следва да бъдат
обсъдени възраженията релевирани в евентуалност на ответника за погасяване по
давност на част от задълженията.
Съдът напълно приема възраженията на страната, че задълженията за разходите
на етажния собственик към Е.С. имат периодичен характер по смисъла на ТР
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, поради което подлежат на погасяване по давност с
изтичане на 3 години от падежа на задължението за плащане. Разходите за Е.С. в
случая са предвидени за заплащане ежемесечно от етажният собственик. Задължението
се поражда с настъпване на съответния месец (първо число), а падежа до който
съответното задължение следва да бъде погасено от длъжника е последния ден от
месеца, за който то се отнася. Доколкото няма данни да е уговорено друго от деня
следващ последния ден за плащане, а т.е. от началото на месеца следваща месеца, за
който се дължи съответната вноска, етажния собственик изпада в забава. Така за месец
януари 2018г., падежа на задължението се явява последния ден на този месец, а от
5
01.02.2018г. длъжникът изпада в забава, от който момент започва да тече и
погасителната 3 – годишна давност. За месец 02.2018г. ответникът изпада в забава на
01.03.2018г., за месец 03.2018г. на 01.04.2018г., а за месец 04 на 01.05.2018г.
Изпадането в забава за задължението за плащане на разходи за месец 05.2018г.
настъпва на 01.06.2018г., като следва да бъде посочено, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е депозирано в съда на 15.05.2021г., поради което това
задължение не е обхванато от тригодишната погасителна давност. Основателно се
явява възражението за погасяване по давност на ответника за месеците 01-04.2018г.
вкл. в общ размер на 48 лева, в който размер следва да бъде уважено. Производството
по чл.422 ГПК се явява продължение на заповедното производство, поради което за
приложение на института на давността следва да бъде взето в предвид момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в съда.
При тези съображения съдът намира, че предявеният иск на ищеца следва да
бъде уважен за сумата от 432 лева, като за разликата над уважения размер до пълно
предявения размер от 480 лева същия е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Върху уважената част се следва и законна лихва, поискана с исковата молба,
като доколкото производство е по реда на чл. 422 ГПК, съобразно което исковата
молба се явява депозиран в съда към момента на депозиране на заявлението, от този
момент се следва законна лихва върху уважената главница.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца се дължат разноски съразмерно уважената част на предявеният
иск, като за заповедно производство се дължат 202,50 лева, а за исковото производство
сумата от 292,50 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част на предявения
иск или сумата от 30 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ПЛ. ЛЮДМ.
Г., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, бул. М.Л. № 42, ап.10 дължи на Е.С. с
административен адрес: гр. Варна, бул. М.Л. № 42 , представлявана от „К.А. М.“ ЕИК
*********, в качеството на управител на Е.С. на жилищна сграда сумата от 432 лева –
главница по незаплатено задължение за такси управление и поддръжка,както и вноски
по фонд ремонт и обновление, за периода месец май 2018г. – месец април 2021г., ведно
със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда –
12.05.2021г. до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в частта за разликата над уважения размер от 432 лева до пълно
предявения от 480 лева, като и за периода месец януари 2018г. – месец април 2018г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1683/13.05.2021г., постановена по гр.дело № 6677/2021г. на ВРС, на осн. чл.51, ал. 1
6
ЗУЕС, по реда на чл. 422 ГПК
ОСЪЖДА ПЛ. ЛЮДМ. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, бул. М.Л. № 42,
ап.10 ДА ЗАПЛАТИ на Е.С. с административен адрес: гр. Варна, бул. М.Л. № 42,
представлявана от „К.А. М.“ ЕИК *********, в качеството на управител на Е.С. на
жилищна сграда сумата от 202,50 (двеста и два лева и 50 ст.) лева разноски за
заповедното производство, както и сумата от 292,50 (двеста деветдесет и два лева и
50 ст.) лева разноски за исковото производство съразмерно уважената част на
предявения иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.С. с административен адрес: гр. Варна, бул. М.Л. № 42,
представлявана от „К.А. М.“ ЕИК *********, в качеството на управител на Е.С. на
жилищна сграда ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. ЛЮДМ. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Варна,
бул. М.Л. № 42, ап.10 сумата от 30 (тридесет) лева разноски за исковото
производство, съразмерно отхвърлената част на предявения иск, на осн. чл. 78, ал.3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7