РЕШЕНИЕ
№ 561
гр. Ямбол, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20232330102607 по описа за 2023 година
Производството е за делба, във фазата по допускане на делбата.
Образувано е по предявен от С. Х. К. и Ц. Г. К. против С. Н. Н. иск за делба на
ПИ находящо се в землището на с. Ч., общ. Т., подробно описано, придобито по
силата на– покупко – продажба по време на брака от двамата ищци и покупко –
продажба по отношение на ответницата.
В исковата молба се посочва, че страните са съсобственици на делбения имот.
Имотът бил собственост на Х. и С.П., които решили да го поделят между децата си,
като с НА от 1997 год. продали на първия ищец по време на брака му с втората ищца
½ ид.ч. от дворното място, а другата ½ ид.ч. продали на З.Х.К.., която на 10.11.2016
год. се разпоредила с нея посредством покупко – продажба в полза на ответницата.
Предвид влошени отношения и факта , че не можели да постигнат споразумение за
доброволна делба се иска да бъде допусната съдебна делба при посочени квоти.
В законоустановения срок не е депозиран отговор на исковата молба от
ответницата.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищците и процесуалния им
представител.
Ответницата се представлява от упълномощен адвокат, чрез когото оспорва иска
като недопустим и неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От представеното Удостоверение за граждански брак се установява, че ищците са
съпрузи , сключили граждански брак на *** год.
С НА № *** год. Х. К. П. и С.Г.П. продават на своя син С. Х. К. ½ ид.ч. от
1
дворно място, находящо се в с. Ч., съставляващо парцел ***-*** , цялото с площ 1690
кв.м. заедно с построения в същото дворно място гараж , при посочени граници.
С НА № *** год. З.Х.К. продава на С. Н. Н. ½ ид.ч. от дворно място, цялото с
площ 1690 кв.м., съставляващо парцел ***-*** по плана на с. Ч., в едно с построените
в северната част на имота жилищна сграда с площ 68 кв.м., жилищна сграда /лятна
кухня/ със застроена площ 24 кв.м. и навес със застроена площ 19 кв.м. при посочени
граници.
Ищците са представили още – разрешение за строеж, обяснителна записка,
Протокол за определяне на строителна линия и ниво от 1990 год.
Прието е и заявление за изменени на ПУП по реда на чл. 135,ал.1 от ЗУТ; скица –
предложение за изменение на ПУП за процесното УПИ с изпълнител ***, Скица изх.
№ *** год. на Община Т..
По делото е назначена и прието заключението на СТЕ,вещото лице по която
посочва, че след запознаване с материалите по делото и извършен оглед и измервания
на място е констатирало, че и при най-малката измерена ширина на имота от същия
могат да бъдат обособени два самостоятелни имота с лице към улицата 14 м и площ
825 кв.м. В имота има изпълнено застрояване , с оглед на което е необходимо при
обособяване на самостоятелни УПИ да бъдат спазени и правилата и нормите за
застрояване , т.е. всяка от сградите да попадне в частта на отделния съсобственик и да
не бъдат нарушавани правилата на ЗУТ касаещи разстоянията между сградите. В
случая разстоянието между двете жилищни сгради е 2, 55 м.
В обобщение вещото лице приема, че от процесното УПИ не могат да бъдат
обособени две самостоятелни ПИ, т.к. не са изпълнени изискванията на чл. 31, ал.1,т.1
и чл. 36,ал.1 от ЗУТ.
При изслушването си в с.з. вещото лице заявява , че поддържа изцяло
заключението си , като конкретизира, че е взело предвид и допустимите отклонения за
разстояние между сградите, т.е. намаляване с 1/3, като дори и в този случай отново е
невъзможно разделянето, т.к. разстоянието между двете сгради е 2, 55 м., а на
новопостроената сграда има и тераса, като разС.ието от нея до старата сграда е още
по-малко – 1, 80 м и остава само едно тунелче. Представената скица, издадена от
Община Т. във връзка с искането за изменение на ПУП според вещото лице би била
вариант за доброволна делба , а ако новопостроената сграда следва да попада на
границата между два новоообразувани имота същата следвало да е на калкан, както не
била изпълнена на място.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.34 ЗС.
По силата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът
следва да се произнесе по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши
тя, както и каква е частта на всеки съделител.
В процесния случай страните не спорят, че са съсобственици на дворното място
при равни квоти. Всъщност единствения спор в процеса е допустима ли е делба на
процесното дворно място при положение, че в същото има изградени сгради, които са
индивидуална собственост на различни съделители.
В т. 1, б. "д" и "е" на ППВС № 2/1982 г. е разгледан въпросът за недопустимостта
на делба на съсобствен парцел, когато в него има хоризонтална или вертикална етажна
2
собственост, т. е. когато отделни сгради при хоризонталната ЕС или отделни етажи при
вертикалната ЕС, са индивидуална собственост на различните съсобственици на
дворното място. Прието е, че в този случай земята има характеристиката на обща част
по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и нейната делба е недопустима, съгласно чл. 38, ал. 3
ЗС.
Изключение от горното правило е дадено в Решение № 97 от 17.01.2019 г. по
гр. д. №3051/2017 г. на ВКС, II-г.о., Решение № 115/02.07.2019 год. по гр. дело №
3411/2019 год. на ВКС, в които се приема, че в този случай делбата е допустима само
ако е възможно от съсобствения урегулиран поземлен имот да се обособят толкова
урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците на мястото, като всеки
съсобственик получи УПИ, в който се намира собствената му сграда. С актуалната
практика на ВКС е прието допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено
дворно място да се преценява с оглед състоянието на имота към момента на
приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството, включително с
оглед градоустройствения статут на имота. В тази връзка на изследване подлежат
въпросите възможно ли е обособяването на два или повече самостоятелни УПИ при
спазване изискванията за лице към улица, повърхнина и отстояние на сградите една от
друга и налице ли е изменение на плана за регулация по чл. 201, ал. 3 ЗУТ. В случай,
че това не може да се осъществи делбата следва да се приеме за недопустима, тъй като
дворното място има за предназначение да обслужва всички построени в него сгради.
В настоящия случай съдът е предприел необходимите действия
назначавайки в първа фаза на производството СТЕ за изясняване на горепосочените
въпроси. Вещото лице изготвило назначената СТЕ посочва, че от делбения имот могат
да се образуват два нови УПИ, отговарящи на изискванията за лице и повърхност по
чл. 19, ал. 1 ЗУТ при приложението и на чл. 19, ал. 4 ЗУТ (при това - съответни по
площи на правата на страните в съсобствеността). Същевременно обаче не е възможно
спазването на чл. 35,ал.1 от ЗУТ , вкл. и при съобразяване на чл. 36, ал. 1 ЗУТ за
намаляване на изискващото се разстояние между заварените обекти, предвид
изключително малкото разстояние между сградата индивидуална собственост на
ответницата и новопостроената от ищците сграда, като в този смисъл и не са
представени скици-проекти за разделянето на ПИ.
При така събраните доказателства, съдът приема, че на основание чл. 201,
ал. 2 ЗУТ, процесото ПИ, с оглед състоянието му към момента на приключване на
съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция е неподеляемо , поради което
искът за делбата му следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора в тежест на ищците следва да бъде възложена
дължимата по сметка на ЯРС държавна такса в размер на 50 лв. , съобр. чл. 9 от
ТДТССГПК.
На осн. чл. 78,ал.3 от ГПК ответницата право на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение. При своевременно релевирано възражение по чл. 78,ал.5
от ГПК съдът приема, че уговореното и заплатено възнаграждение в размер на 1500
лв. действително е прекомерно. Съобразявайки Решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/2022 г. на Съда на ЕС, според което съдът при определяне на адвокатско
възнаграждение не е длъжен да се съобрази с минимално определените размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ниската фактическа и правна сложност на
делото, малкото събрани доказателства, фактът че процесуалния представител на
ответницата е упълномощен едва за първото по делото с.з. и не е подаван отговор на
3
ИМ, съдът приема, че справедливото адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв.
По изложените съображения , Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Х. К., ЕГН ********** и Ц. Г. К., ЕГН **********
против С. Н. Н., ЕГН ********** иск за съдебна делба на следния недвижим имот -
дворно място, находящо се в с. Ч., общ. Т., представляващо парцел ***-*** в кв. ***
по плана на селото, цялото с площ 1690 кв.м., при граници и съседи – улица; УПИ ***,
УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***.
ОСЪЖДА С. Х. К., ЕГН ********** и Ц. Г. К., ЕГН ********** да заплатят С.
Н. Н., ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА С. Х. К., ЕГН ********** и Ц. Г. К., ЕГН ********** да заплатят по
сметка на ЯРС, сумата от 50 лв. – държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4