РЕШЕНИЕ
№ 2895/27.06.2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 15421 по описа
на съда за 2018 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Мл. 4“, Б. П. С.,
сграда *, чрез процесуалния му представител – адв. З.Ц., срещу М.Х.А., **********, с адрес: ***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми:
- 39,18 лв. – главница по Договор за мобилни
услуги № * от 25.08.2014г. за номер *, представляваща цената на месечните
абонаментни такси за периода от 15.01.2016 г. до 14.04.2016 г.;
- 42,57 лв. – главница по Договор за мобилни
услуги № * от 26.08.2015 г. за номер *, представляваща цената на месечните
абонаментни такси за периода от 15.01.2016 г. до 14.04.2016 г.;
- 60,57 лв. – главница по Допълнително
споразумение № * от 08.12.2015г. за номер * представляваща цената на месечните
абонаментни такси за периода от 15.01.2016 г. до 14.04.2016 г.;
- 34,19 лв. – неустойка за предсрочното
прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги № * от 25.08.2014г.,
на основание т. 11 от договора, във връзка с чл. 196, б. в) от ОУ, за периода от 05.05.2016 г. до 25.08.2016 г.;
- 185,77 лв. – неустойка за предсрочното
прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги № * от
26.08.2015 г. на основание т. 11 от договора, във връзка с чл. 196, б. в) от
ОУ, за периода от 05.05.2016 г. до
26.08.2017 г.,
- 323,18 лв. – неустойка за предсрочното
прекратяване по вина на потребителя на Допълнително споразумение № * от
08.12.2015 г., на основание раздел IV, т. 4 от споразумението, във връзка с чл.
196, б. в) от ОУ, за периода от 05.05.2016
г. до 08.12.2017 г.
- 226,62 лв. – дължими лизингови вноски (18
бр.) по Договор за лизинг от * г. за мобилно устройство Lenovo А6000 Black, за
периода от 27.02.2016г. до 27.04.2016г.;
- 21,00 лв. – дължими лизингови вноски (21
бр.) по Договор за лизинг от 08.12.2015 г. за мобилно устройство Telenor SMART TAB Black,
за периода м. февруари 2016 г. до м. октомври 2017 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 11.10.2018 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5483/2018
г. на ВРС.
В исковата молба ищецът поддържа, че между страните са сключени следните договори:
Договор
за мобилни услуги № * от *г. за
мобилен телефонен номер * и мобилен апарат Nokia 108 Dual, при абонаментна такса от
10,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца; Договор за мобилни услуги № * от 25.08.2014г., за мобилен телефонен номер * и мобилно устройство
ZTE MF667 High Speed 21, при абонаментната
такса от 5,90 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца, към който е подписано Допълнително
споразумение № * от 08.12.2015г. с договорена нова месечна абонаментна такса от 19,99 лв. за нов срок от 24 месеца, до 08.12.2017
г., въз основа на което е сключен и Договор за
лизинг от 08.12.2015г. на
мобилно устройство Telenor SMART TAB Black, с обща стойност 23,00 лв., платима на двадесет и три вноски в
размер на 1,00 лв. с ДДС, фактурирани чрез сметките за ползвани мобилни услуги; Договор за мобилни услуги № * от 26.08.2015 г. за мобилен телефонен номер * при абонаментна такса от 13,99 лв. с ДДС., за срок от 24 месеца, въз основа на който е сключен и Договор за лизинг от
26.08.2015 г. на мобилно устройство Lenovo А6000 Black с обща стойност 289,57 лв.,
платима на двадесет
и три вноски в размер на 12,59 лв. с ДДС, фактурирани
чрез сметките за ползвани мобилни услуги. Поддържа се, че ответникът не
изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите месечни абонаментни такси,
съответно цената за потребените от него мобилни услуги, за което са издадени и
съответните фактури № № *** г. Твърди, че на 15.05.2016 г. отправил
писмена показа за доброволно плащане до ответника, с която го уведомил за
общата стойност на задълженията му, както и, че при неплащане в посочения
10-дневен срок сключените между страните договори ще бъдат прекратени, след
което използването на съответните мобилни номера няма да бъде възможно, като
към общия размер на дълга ще бъдат добавени и съответни неустойки, а
лизинговите вноски ще станат предсрочно изискуеми. Поради неизпълнението и на основание чл.19б, б „в“ от ОУ, ищецът упражнил правото
си да прекрати едностранно Договор за мобилни услуги № *, Договор за мобилни услуги № * и Допълнително споразумение № *, считано от спирането на
достъпа на абоната до мрежата на оператора, на дата 05.05.2016 г. От тази дата
и на основание чл. 11 от Договор за мобилни услуги № *, Договор за мобилни услуги № * и т.4 от Раздел IV на Допълнително споразумение към договор за фискирани услуги № *, поради прекратяване на договорите по вина
на потребителя ищецът начислил на потребителя неустойки, формирани от сбора от останалите неплатени месечни
абонаментни такси по отделните договори до края им. Поради прекратяване на договорите
и невръщане на лизинговите вещи – мобилни устройства Telenor SMART TAB Black и Lenovo А6000 Black,основание
чл.12, ал.2 от ОУ, ищецът упражнил правото си да прекрати едностранно
договорите за лизинг и да получи лизинговите такси до края на договора.. Излага, че за процесните вземания в
негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, която била връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, което обусловило правния интерес на
ищеца от предявяване на настоящите искове. По изложените съображения моли предявените искове
да бъдат уважени. Претендира разноски за заповедното и за исковото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М.Х.А. не е подал отговор на
исковата молба.
В о.с.з. страните не се явяват,
не се представляват. С писмена молба докладва от съда ищецът поддържа изразената
позиция по спора, чрез адв. З. Ц. от АК-С. и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение, което не е уважено от съда.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По настоящото дело е приобщено ч.гр.д. № *
г. по описа на ВРС, от което е видно, че в полза на
ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК съдържаща сумите, предмет на предявените установителни искове, която е връчена на ответника по реда на чл. 47,
ал.5 от ГПК, а подадената впоследствие искова молба с претенциите по чл. 422 от ГПК е постъпила в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В производството по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД
ищецът следва да докаже 1), че е изправна страна по валидно
възникнали облигационни връзки между страните в производството по сключени
договори за мобилни услуги и лизинг на мобилни устройства; 2) предоставянето на
твърдяните стоки и услуги в полза на ответника; 3) размера, основанието и
периода на вземанията си; 4) изпадането в забава на ответника; 5) правото на
едностранно предсрочно прекратяване на всяка от облигационните връзки; 6) наличието
на активирана валидна клауза за неустойка, съответно нейния размер.
По
установителните искове за реално изпълнение:
В случая, предвид липсата на оспорване от страна на
ответника и с оглед представените от ищеца писмени доказателства, сред които Договор за мобилни
услуги № * от 25.08.2014 г. за номер * (л.5-7), Договор за мобилни услуги № * от *г. (л.11-13), Договор за мобилни
услуги № * от * г. за номер * (л.17-18)
и Допълнително споразумение към договор за № * от *г. за номер * (л.22-23), Договор за лизинг от * г. за мобилно
устройство Lenovo А6000 Black (л.18 – гръб - 19) и Договор за лизинг от * г. за
мобилно устройство Telenor SMART TAB Black (л. 24-25) съдът
намира за установено, че между страните валидно са възникнали шест отделни
договорни правоотношения – четири по повод доставка на мобилни съобщителни услуги
и два договора за финансов лизинг, по силата на които на ответника са
предоставени мобилни устройства. Въпреки естеството на престациите, доколкото не
са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен
смисъл, договорните отношения между страните се регламентират от общите правила
за договорните задължения с предмет натурална престация. Съответно, договорената
цена се дължи при реално извършена доставка. В настоящия случай ищцовото
дружество е представило фактури № № * г. (л.28-29), * г. (л.30-31), * г. (л.32-33)
и * г. (л.34) за дължими абонаментни такси, реално
потребление под формата на изговорени минути, потребени мегабайти от мобилни
номера *, * и * и и
лизингови вноски за мобилни
устройства на стойност съответно 62,02 лв., 124,27 лв. и
185,32 лв., а последната фактура за 933,08 лв. съдържа и начислени неустойки за
прекратяване на договори от общо 543,14 лв. По делото не са налице твърдения,
нито се установиха данни ответникът като потребител на мобилни услуги да оспорва
съдебно или извънсъдебно начислените суми по фактурите, нито реалното доставяне
на посочения обем от конкретно и детайлно индивидуализирани услуги. Включително
не е оспорено и обстоятелството, че ищецът е предоставил на ответника за
ползване устройствата предмет на договорите за лизинг от 26.08.2015 г. и 08.12.2015 г., а и видно от чл. 4 на
съглашенията, подписвайки ги лизингополучателят е декларирал, че е получил
устройството във вид годен да ги ползва. Следователно се налага извод, че е
извършена реална доставка на посочените съобщителни услуги, както и предаването
на лизинговите вещи, поради което за потребителя е възникнало насрещно
задължение да заплати уговорените между страните цени за това. Доказването на
последното обстоятелство е възложено именно в тежест на ответника, който в
случая дори не оспорва да е изправна страна по облигационните връзки с ищеца. Поради
това и доколкото по делото не са установени доказателства
за извършени плащания на услугите ползвани от потребителя, нито за връщане на
лизинговите вещи на лизингодателя съдът намира, че ответникът дължи на ищеца техните
цени, така както са предявени от ищеца, поради което исковете за реално изпълнение
следва да се уважат изцяло.
Приетите за доказани по основание и размер суми, следва да се присъдят
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението- 11.10.2018 г., така както е поискано.
По исковете за
неустойки:
Доколкото по-горе вече съдът намери за установено, че ответникът-абонат
не е заплатил ползваните от него мобилни услуги и дължимите лизингови вноски за
ползването на лизинговите вещи, за които операторът е издал фактурите от 15.02.2016 г., 15.03.2016 г.,
15.04.2016 г. и 15.06.2016 г., за ищеца е възникнало съответното преобразуващо право едностранно да
развали съществуващите облигационни връзки с ответника, съгласно оправомощаващите го за това клаузи на
т. 11 от Договор за мобилни услуги № * от 25.08.2014г. и Договор за мобилни услуги №
* от 25.08.2014г. и т.
4 от раздел IV на Допълнително споразумение № *. Доколкото неизпълнението е на парично задължение, преди
да настъпи развалянето на договора по силата на чл. 87, ал.1 и 2 от ЗЗД
кредиторът е длъжен да отправи писмено изявление до длъжника съдържащо подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока договорът ще се
смята за развален (при липса на представени доказателства, че страните са
уговорили начин на разваляне на договора извън общите правила на чл. 87 от ЗЗД).
В случая ищецът не е ангажирал никакви доказателства да е изявил воля за
прекратяване на договорите, от които да бъде направен извод, че е упражнил
правото си по реда посочен в чл. 87, ал.2 от ГПК и волеизявлението му да е
стигнало до потребителя. Дори да се приеме, че ищецът е упражнил това право с
връчената на ответника искова молба, това не променя обстоятелството, че към
момента на начисляване на неустойките от ищеца, не са били налице основанията
за тяхното възникване, а именно едностранно прекратени договори за мобилни
услуги. По изложените съображения съдът намира, че към момента на тяхното
начисляване не е бил осъществен фактическият състав активиращ неустоечните
клаузи. Респективно към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
ищецът не е бил титуляр на твърдяното от него материално право и исковете с
правно основание чл. 92 от ЗЗД се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Отделно от горното следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността
на договорните клаузи, когато са е свързани с противоречие на закона или на
добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178/26.02.2015 по т.д. №
2945/2013 г., ВКС, II т.о. и Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011
г., ІІ т.о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 5.06.2010 г. по т.д. № 1/
2009 г. на ОСТК на ВКС. В тази връзка съдът намира, че клаузи като
процесните, които предвиждат при едностранно прекратяване на договора от
оператора в тежест на потребителя да се възложи задължение за заплащане на
неустойка в размер на сбора от непадежиралите абонаментни такси, не пораждат
задължения за абоната като нищожни поради накърняване на добрите нрави по
следните съображения:
Действително липсва нормативно ограничение страните по
договор за услуга да уговорят помежду си клауза за едностранно му прекратяване
преди изтичане на срока, по волята, на която и да е от страните или на една
определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка
за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента
на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/ 15.06.2010 г. по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази
преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се
задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената
му услуга. При това положениe ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски
до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора. Следователно при съпоставяне на размера на очакваните при сключване
на договора вреди от предсрочното прекратяване от страна на наемателя и размера
на конкретно договорената неустойка (всички неплатени по договора абонаментни
вноски до края на срока му) е налице несъответствие, с което се нарушава
принципът за справедливост, който е залегнал в основата на разбирането, че с
оглед защита на обществените отношения като цяло участниците в гражданския и търговския
оборот следва да упражняват правата си и изпълняват задълженията си в
съответствие с добрите нрави. Уговорката за неустойка поради неплащане на сума
по договора, определена в размер на всички вноски за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие
с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В този смисъл е
практиката на ВКС: Решение № 110/21.07.2016 г. по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК,
I т.о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и
Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.
С оглед изхода на спора и направеното искане, на ищеца следва да бъдат възстановени
част от направените разноски, съразмерно на уважените искове за реално
изпълнение. В тази връзка с оглед поисканите и доказани разноски, съдът намира
че с решението на ищецът следва да се присъдят следните суми – 10,45 лв. за
държавна такса и 150,44 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство
на основание т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, 156,71 лв.
за държавна такса и 150,44 лв. адвокатско възнаграждение в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Х.А., **********,
с адрес: ***, дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, с адрес: ***, ж. к.
„М. *“, Б. П. С., сграда *, ап.*, следните суми: 39,18 лв.
(тридесет и девет лева и осемнадесет стотинки) – главница по Договор за мобилни
услуги № * от *г. за номер *, представляваща цената на месечните абонаментни
такси за периода от 15.01.2016 г. до 14.04.2016 г.; 42,57 лв. (четиридесет и два лева и петдесет и седем стотинки) – главница по Договор за мобилни
услуги № * от 26.08.2015 г. за номер *, представляваща цената на месечните
абонаментни такси за периода от 15.01.2016 г. до 14.04.2016 г.; 60,57 лв. (шестдесет лева и петдесет и седем стотинки) – главница по Допълнително
споразумение № * от *г. за номер * представляваща цената на месечните
абонаментни такси за периода от 15.01.2016 г. до 14.04.2016 г.; 226,62 лв. (двеста двадесет и шест лева и шестдесет и
две стотинки) – дължими лизингови вноски (18 бр.) по Договор
за лизинг от * г. за мобилно устройство Lenovo А6000 Black, за периода февруари 2016 г. - юли
2017 г.; 21,00 лв. (двадесет и един лева) –
дължими лизингови вноски (21 бр.) по Договор за лизинг от 08.12.2015 г. за мобилно устройство Telenor SMART TAB Black,
за периода м. февруари 2016 г. до м. октомври 2017 г., ведно
със законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 11.10.2018 г. до окончателното им изплащане, за
които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № * г. на ВРС., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на следните суми: 34,19 лв.
(тридесет и
четири лева и деветнадесет стотинки) –
неустойка за предсрочното прекратяване по вина на потребителя на Договор за
мобилни услуги № * от 25.08.2014г., на основание т. 11 от договора, във връзка
с чл. 196, б. в) от ОУ, за периода от 05.05.2016
г. до 25.08.2016 г.; 185,77 лв. (сто осемдесет и пет
лева и седемдесет и седем стотинки) –
неустойка за предсрочното прекратяване по вина на потребителя на Договор за
мобилни услуги № * от 26.08.2015 г. на основание т. 11 от договора, във връзка
с чл. 196, б. в) от ОУ, за периода от 05.05.2016
г. до 26.08.2017 г.; 323,18
лв. (триста двадесет и три лева и осемнадесет стотинки) – неустойка за предсрочното
прекратяване по вина на потребителя на Допълнително споразумение № * от
08.12.2015 г., на основание раздел IV, т. 4 от споразумението, във връзка с чл.
196, б. в) от ОУ, за периода от 05.05.2016
г. до 08.12.2017 г.
ОСЪЖДА М.Х.А., **********, с адрес:
*** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, с адрес: ***, ж. к.
„Мл.*“, Б. П. С., сграда *, сумата 160,89 лв. (сто и шестдесет лева и осемдесет и
девет стотинки), представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № * г.
по описа на ВРС, както и сумата 307,15 лв. (триста и седем лева и петнадесет
стотинки),
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: