Р Е
Ш Е Н
И Е
№491
гр. Пловдив, 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7303/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 472837-F497968/25.10.2019 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в
ЦУ на НАП, с което на „Нави-Л“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Подофицер Георги Котов“ № 13, ет. 5, ап. 10,
представлявано от И Ф Ш на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 9
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят моли
да се отмени НП, евентуално да не се наложи наказание като се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Твърди материалният закон да е приложен
неправилно.
Въззиваемата страна
ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е основателна.
От събраните доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
При извършена
проверка от служители на 26.06.2019 г. в 18:05 часа на търговски обект – автомивка
на самообслужване, находящ се в гр. Раковски, ул. „Михаил Добромиров“ № 120 и
стопанисван от жалбоподателя на „Нави-Л“ ЕООД, свидетелят М.Г., в качеството си
на инспектор по приходите, установила, че в автомивката с един брой клетка се
извършвали продажби на услуги чрез автомат на самообслужване. При проверката е
извършена контролна покупка на услуга – измиване с водоструйка чрез пускана на
монета от 1 лв. в автомата на самообслужване, монтиран в клетката. За плащането
не била издадена фискална касова бележка на хартиен носител, а единствено се
визуализирал фискален касов бон № 005862/26.06.2019 г. Установила, че в апарата
е вградено ФУВАС Тремол V-KL с ИН ZK126899 и ИН н ФП 50163337, което няма възможност за
отпечатване на фискална касова бележка на хартиен носител. Същото устройство
било такова по чл. 2, ал. 2, т. 7 от Наредбата, при което фискалният бон,
регистриращ печалбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен
документ. За проверката бил съставен протокол за извършена проверка №
0023613/26.06.2019 г., в
присъствието на и подписан от упълномощено от дружеството жалбоподател лице Й.Ш.
без забележки, възражения и искания, а само е посочила, че ще възрази в срок.
На 04.07.2019 г. пред
орган на приходите се явило същото лице от името на дружеството жалбоподател и
въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F497968/04.07.2019 г. за нарушение на чл. 3,
ал. 9 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 4 от ЗДДС.
Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и Й.Ш. като представител на
дружеството, за което е представено и нотариално заверено пълномощно. Актът е
подписан с възражения от нейна страна, че се визуализира фискален бон и не са
укрити приходи и ощетен бюджета. В тридневен срок постъпило и писмено
възражение от управителя на дружеството.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за посоченото нарушение на основание
чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката М.Г. -
актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, Протокол за извършена проверка сер. АА № 00223613/2606.2019
г., нотариално заверено пълномощно с рег. № 2171 от 119.11.2015 г. по описа на
В Б, нотариус в района на Районен съд Пловдив, оправомощителна заповед №
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на ЦУ на НАП.
Разпитана в съдебно
заседание свидетелката Г. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите
в него. В допълнение изяснява, че проверката е съдържала контролна покупка, за
която не е издаден касов бон от устройството на самообслужване в обекта на
жалбоподателя. Спомня си да е видяла на дисплея на устройството да се е
визуализирала следната информация – име на дружеството, ЕИК, номер на фискален
бон и дата и час, която тя разпознала като визуализиран фискален бон. Не
проверила дистанционната връзка на фискалното устройство.
Показанията на
свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно
съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава
вяра. Същите съответстват на съставения протокол за извършена проверка и на
твърденията на дружеството, че за предлаганата услуга се визуализира фискален
бон.
По спазването на процедурата:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена
правна квалификация на вмененото нарушение. Не е ограничено правото му по чл.
44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал
възможност да направи своите възражения, възползвал се е от това си право, като
в тридневния срок от съставяне му е депозирал и писмени възражения. Актът е
съставен в присъствието на надлежно упълномощен представител на дружеството,
който изрично е бил овластен да го представлява пред органите на НАП.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и
е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези
(време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова
не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и
последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за това да не е издал фискална касова бележка на хартиен
носител.
От материалноправна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че неправилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател
като нарушение на посочената разпоредба на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18 на МФ,
като неправилно въобще е вменено на дружеството извършване на каквото и да е
нарушение.
Съобразно посочената нормата в редакцията ѝ към ДВ, бр. 111 от 2013
г., в сила от 01.01.2014 г., действала към датата на извършване на деянието
26.06.2019 г., лице, което извършва продажби на услуги чрез автомат на
самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер, е длъжно да
регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т.
1 или 2, което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на
хартиен носител.
Същевременно нормата на чл. 3, ал. 8 от Наредбата (отново към момента на
извършване на нарушението) задължава лице, което извършва продажби на услуги с
развлекателен характер или стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо
захранване, да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният
бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава
хартиен документ. Сходно е и съдържанието на чл.
118, ал. 3, изр. 2-ро от ЗДДС, съобразно който „в случаите на продажби на стоки
или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо
захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени
в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута,
фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей,
без да се издава хартиен документ.“
Прочитът на цитираните норми налага разбирането, че поведението, реализирано
от дружеството жалбоподател, не е съставомерно. Дружеството не е имало задължението да осигури и инсталира
в търговския обект ФУВАС, който да издава фискални бонове на хартиен носител.
Напълно достатъчно е функциониращият в обекта ФУВАС да визуализира съдържанието
на фискалния бон в дигитален вид на вградения за тази цел дисплей. Тоест, след
като в търговския обект безспорно е налице функциониращо ФУВАС, регистриращо
продажбите чрез визуализацията на фискалния бон на дигитален дисплей, то за
дружеството жалбоподател липсва задължение да отпечатва фискален бон и на
хартиен носител. Разликата между разпоредбата на чл. 3, ал. 8 и ал. 9 от
Наредбата се състои в това, че ал. 8 се прилага, когато автомата за
самообслужване е с електрическо захранване, а този по ал. 9 не е такъв.
Безспорно се установи по делото, че на обекта на дружеството жалбоподател
е бил инсталиран автомат за самообслужване с електрическо захранване, който е
имал дисплей и е визуализирал фискална касова бележка с всичките ѝ данни,
което категорично си спомня и свидетеля. В този смисъл съдът намира за
доказано, че автоматът, към който е било закрепено ФУ, е такъв с електрическо
захранване и за правилното или неправилно изпълнение на задължението по
Наредбата актосъставителят е трябвало да съобрази разпоредбата на чл. 3, ал. 8
от нея. Затова и няма как да бъде нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 9 от
Наредбата. Затова и посочената за нарушена разпоредба на чл. 3, ал. 9 от
Наредбата съдът намира за нерелевантната, а материалният закон за неправилно
приложен от органите на административнонаказателното производство.
Освен горното съдът счете, че не съществува и нарушение на която и да е
разпоредба от посочените и въобще на наредбата, доколкото автоматът е
разполагал с вградено фискално устройство, което е визуализирало фискална
касова бележка, а оттам и е регистрирана и отчетена продажбата. Затова и
обжалваното постановление се прецени като законосъобразно, а вмененото
нарушение за недоказано.
Същевременно с ДВ, бр. 8 от 28.01.2020 г., нормата на чл. 3, ал. 9 от Наредбата
е изменена, като гласи, че лице, което извършва продажби на услуги по обмяна на
валута чрез автомат на самообслужване, е длъжно да регистрира и отчита всяка
продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда
в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен носител. Тоест,
нормата на чл. 3, ал. 9 от Наредбата вече адресира дружества, чийто предмет на
дейност е единствено продажба на услуга по обмяна на валута (каквато дейност жалбоподателят
безспорно не извършва). Относима към предмета на спора, е вече нормата на чл. 3,
ал. 8, т. 1 от Наредбата (ред. ДВ, бр. 8 от 28.01.2020 г.), която задължава
лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на
самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на
валута, да регистрира и отчита всяка продажба: 1. чрез ФУВАС, като фискалният
бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава
хартиен документ, или 2. чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което
се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава
на хартиен носител.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 8 от Наредбата в редакцията си към настоящия
момент, безспорно се явяват по-благоприятната норма за дружеството
жалбоподател, предвид което следва и да се приложи разписаният в чл. 3, ал. 2
от ЗАНН институт. Съобразно изложеното, след като впоследствие е прието
изменение в нормативната база, с което поведението на дружеството жалбоподател
вече не се третира като административно нарушение, то липсва и основание да се
ангажира административнонаказателната му отговорност.
Доколкото гореизложеното се явяват самостоятелни основания за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, то настоящият съдебен състав не счита за
необходимо да обсъжда въпроса, дали процесното нарушение разкрива белези,
определящи го като маловажно.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за ангажиране
на отговорността на дружеството жалбоподател, а издаденото и обжалвано
наказателно постановление е незаконосъобразно и затова следва да се отмени.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 472837-F497968/25.10.2019
г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
„Нави-Л“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Подофицер Георги Котов“ № 13, ет. 5, ап. 10, представлявано от И Ф Ш на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.