РЕШЕНИЕ
№ 2068
гр. Варна, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110115285 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „К.И.И. БГ“ ЕАД, със седалище гр.
София срещу И. К. К., искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 700,00 лв. (седемстотин лева) непогасена главница,
121,64 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода 29.01.2023г. до 29.09.2023г. и
неустойка по чл.8 от договора в размер на 688,36 лв., дължими по Договор за паричен заем
№ 606727, сключен на 30.12.2022 г. с „К.Й." ООД, вземането по които е прехвърлено с
Договор за цесия от 12.01.24г. между К.Й. ООД и „К.И.И. БГ“ ЕАД, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
02.12.2024г.
Ищецът твърди, че на 30.12.2022 г. между "К.Й." ООД (заемодател), от една страна и
И. К. К. (заемател) от друга, е подписан Договор за паричен заем № 606727, с чиста
стойност в размер на 700 лв. (седемстотин лева). Договорът бил с уговорен брой 9 месечни
вноски, всяка от които в размер на 160 лв. (сто и шестдесет лева). Първата падежна дата е
била на 29.01.2023 г. Последната вноска е била уговорена на 29.09.2023 г. Общата дължима
сума, която е следвало да бъде върната на Заемодателя в края на посочения период, е в
размер на 821,64 лв. В изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно задължение
са постъпили плащания в общ размер на 0 лв.
Ищецът обосновава правен интерес с твърдението си, че на 12.01.2024г. между „К.Й."
ООД, в качеството на цедент, и "К.И.И. БГ" ЕАД се сключи Договор за цесия, по силата на
който „К.Й." ООД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за паричен
заем на "К.И.И. БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „К.Й." ООД
прехвърля на цесионера "К.И.И. БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и
неизплатени Договори за паричен заем, които са подробно описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от
12.01.2024г. е включено и вземането по Договор за паричен заем № 606727, сключен между
„К.Й." ООД и И. К. К.. Придобитото от ищеца, съгласно Приложение № 1, вземане възлиза
на 1510 лв., от които 700,00 лв. непогасена главница, 121,64 лв. договорна /възнаградителна/
1
лихва и неустойка в размер на 688,36 лв. Сочи, че към днешна дата всички непогасени
вноски по горепосочения Договор за потребителски кредит са с настъпил падеж и съгласно
чл.84, ал.1 от ЗЗД кредитополучателят е изпаднал/а в забава.
Излага се, че с пълномощно от 12.01.2024г., предишният кредитор /цедентът/ „К.Й."
ООД е упълномощил „К.И.И. БГ" ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от името на „К.Й." ООД
всички длъжници по вземанията на „К.Й." ООД, които „К.Й." ООД. Цедентът „К.Й." ООД,
чрез пълномощника си „К.И.И. БГ" ЕАД, е изпратило чрез препоръчана поща до длъжника
Уведомление за извършеното прехвърляне на вземането. Евентуално моли съдът да приеме,
че длъжникът с исковата молба е уведомен за извършената цесия.
Поради неизпълнение, ищецът предявява иска си. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор, ответникът не изразява становище.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
От договор за паричен заем № 606727 от 30.12.2022 г., погасителен план, общи
условия в сила от 22.07.2022 г. се установява, че между "К.Й." ООД като заемодател и
ответника И. К. като заемател е сключен договор за паричен заем № 606727 от 30.12.2022 г.
за сумата от 700 лв., при Размер на погасителна вноска – 91,29 лева 3. Ден на плащане - 29-
во число; 4. Вид вноска - месечна; 5. ГПР - 48, 326 %; 6. Брой вноски - 9; 7. Месечен лихвен
процент - 3, 330%; 8. Дата на първо плащане - 29.01.2023 г.; 9. Обезпечение да /по чл. 6 от
договора/; 10. Дата на последно плащане - 29.09.2023 г.; 11. Такса за усвояване - няма; 12.
Обща сума за плащане – 821,64 лева.
Съобразно чл. 6 от договора за заем страните са се съгласили договорът за заем да
бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия
към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения по избор на
заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия;
2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; З.
Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия; 4. Ценна книга, издадена в
полза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора за заем с подписването на договора
заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не
предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или
предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от
Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер
на 618,36 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към
договора за заем.
Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем, страните имат
право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговарят в самия договор
учредяването на следното обезпечение: Гаранти - две физически лица, всяко от които да
отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000
лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с
класификация, различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.
2
Видно от приложения погасителен план, неразделна част от договора за паричен
заем е, че месечната погасителна вноска без неустойка по чл. 8 от договора за заем е в
размер на 91,29 лева, като последната вноска е в размер на 91,32 лева и е с падеж 29.09.2023
г. В погасителния план е включен и размерът на разсрочената неустойка по чл. 8 от договора
за заем при липса на обезпечение в размер на 68,71 лева месечно /последна вноска в размер
на 68,68 лева/. Така общият размер на погасителната вноска с включена разсрочена
неустойка по чл. 8 от договора за заем е в размер на 160 лева месечно, видно от
погасителния план.
На 12.01.2024 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, по силата на който "К.Й." ООД е прехвърлило на заявителя "К.И.И." ЕАД вземания,
произхождащи от договори с трети лица по смисъла на ЗЗД, ЗПК, ЗКИ и ЗЗП и ТЗ, ведно с
всички привилегии, обезпечения и други принадлежности. Вземанията са
индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия, като в същото фигурират
данни за сключения договор за кредит с ответника и посочени дължи суми по него –
700главница, 121,64 лева договорна лихва и 688,36 лева неустойка.
Видно от представено по делото известие /л.14/ ответникът е уведомен за
извършената цесия преди предявяване на иска – на 27.04.2024 г. Уведомяването е извършено
от ищеца в качеството му на цесионер, надлежно упълномощен за това, видно от
приложеното на л. 28 от делото пълномощно от цедента.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Няма спор, че като вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга
процесния договор за кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143- чл.
146 ЗЗП, както и че ищеца, като кредитополучател има качеството на "потребител" по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то
и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен
правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и
правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са
от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато
страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ.
нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно
въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384
от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя
следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на
чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.
В случая от събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало
облигационно правоотношение между "К.Й." ООД и ответника по договор за паричен заем №
3
606727 от 30.12.2022 г. В тази насока са всички събрани по делото доказателства. Ответникът е
удостоверил с подписа си получаването на заемната сума.
Въз основа на така установените факти съдът приема на първо място, че
дружеството-ищец е материалноправно легитимирано да претендира процесните парични
суми от ответника. Договорът за цесия е двустранен и консенсуален договор, съгласно който
страните по същия са съгласяват едната страна – цедент да прехвърли свои вземания към
другата страна – цесионер при условията, за които страните в договорното правоотношение
са постигнали съгласие. С оглед представените договор за цесия, заедно с извлечението от
приложение към него и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, съдът намира, че е настъпило
прехвърляне на вземанията по договора.
Страните са сключили договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Предвид това ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, поради
което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с
общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при
самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12, с което са изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за формата на договора за
потребителски кредит.
Съгласно чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 ЗПК
"обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати.
Записаната обща дължима сума по договора в размер на 821,64 лева не съответства
на реално дължимата, тъй като в нея не са включени допълнителните плащания, които
ответникът-потребител ще понесе заради уговорките по чл. 6, предвиждащи предоставянето
на обезпечение и чл. 8, предвиждащи дължимостта на неустойка. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до
някакви вреди за кредитора, доколкото такива биха възникнали чак при неизпълнение на
задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя.
Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да
намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при
които да стане това. Вместо това предварително е уговорена неустойка, която от самото
начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, без да може да компенсира
едно евентуално повишаване на риска. По този начин, неустойката реално увеличава
печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно
допълнително възнаграждение. Ето защо посочените в договора ГПР от 48, 326% и обща
4
дължима сума от 821,64 лева не отговарят на действителните такива, като в тях следва да се
включи и сумата за неустойка.
Посочването в договора за потребителски кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от
Закона за защита на потребителите. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора.
Годишният процент на разходите не се уговаря между страните, а представлява
стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на
уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната,
която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г.
СЕС се е произнесъл, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула
за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни,
следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят
е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към
момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да
имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори
и подобна математическа формула. В Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022 г. на
СЕС е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48 разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в
договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от директивата, следва да се
приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.
Поради всичко изложено съдът приема процесния договор за недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 предл. 1-во от ЗЗД. В този случай намира
приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно която потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия. Законът не
прави разграничение на възнаградителна и мораторна, т. е. санкцията обхваща и двете
лихви, както и всички други разходи по кредита. Ето защо за ответника е възникнало
задължение да върне действително получената главница по договора за заем, която е в
размер на 700 лв. Доказването на погасяването й е в тежест на ответната страна, а в хода на
производството не бяха ангажирани доказателства за това.
Ето защо искът следва да се уважи за главницата от 700 лв. и отхвърли за сумата от
121,64 лв. договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка по чл.8 от договора в размер на
688,36 лв.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски.
Сумата от 50 лв. за дж.такса по уважения иск. За юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП или съразмерно сумата от
46,36 лв. съобразно уважените исокове. Съответно следва да се присъди общо сумата от
5
96,36 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят разноски на ответника
съобразно отхвърлената част от исковете, но поради липса на искане такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на „К.И.И. БГ“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр.София на основание чл.79 от ЗЗД сумата от 700 лв.
(седемстотин лева) непогасена главница по Договор за паричен заем № 606727, сключен на
30.12.2022 г. с „К.Й." ООД, вземането по които е прехвърлено с Договор за цесия от
12.01.24г. между К.Й. ООД и „К.И.И. БГ“ ЕАД, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 02.12.2024г. до
окончателното заплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.София срещу И. К. К., ЕГН **********, с адрес в гр.В. иск за заплащане на сумата от
121,64 лв. (сто двадесет и един лева и шестдесет и четири стотинки) договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 29.01.2023г. до 29.09.2023г. и неустойка по чл.8 от
договора в размер на 688,36 лв. (шестстотин осемдесет и осем лева и тридесет и шест
стотинки), дължими по Договор за паричен заем № 606727, сключен на 30.12.2022 г. с
„К.Й." ООД, вземането по които е прехвърлено с Договор за цесия от 12.01.24г. между К.Й.
ООД и „К.И.И. БГ“ ЕАД.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на „К.И.И. БГ“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр.София сумата от 96,36 лв. (деветдесет и шест лева и
тридесет и шест стотинки) - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6