Р Е Ш Е Н И Е № 487
гр.Стара Загора, 08.12.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на шестнадесети ноември
през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора Маргарита Димитрова ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 537
по описа за 2020 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и
чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от М.М.С. *** против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.София за присъждане на сумата 60 000лв,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неправомерни
действия на служители на ответника в Ареста-Стара Загора за периода
05.04.2019г. – 10.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.06.2019г. до окончателното
изплащане на сумата. В исковата молба е посочено, че увреждането на ищеца се дължи на лоши битови
условия в Ареста-Стара Загора, неосигуряване на медицинска помощ и
неосигуряване на възможност за провеждане на телефонни разговори и свиждане, с
което е лишен от възможността да получи лекарства и да си избере адвокат. В
резултат бил подложен на стрес, страх, чувство
на незащитеност и безсилие, психически тормоз, физически тормоз и признаване на
неизвършени от него престъпления. Като поддържа, че по този начин са нарушени
норми от Европейското и националното законодателство във връзка с изпълнение на мярката “задържане под
стража”, ищецът счита, че са налице основанията за ангажиране отговорността на
държавата чрез заплащане на исковата сума.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С.П.Т.-С. в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва
предявения иск като недопустим за периода 07.06.2019г-10.06.2019г поради
непребиваване на ищеца в Ареста Стара Загора и като неоснователен и недоказан
за останалата част от процесния период. Поддържа, че всички оплаквания за лоши битови и санитарни условия, липса на
медицинска помощ и неосигуряване на възможност за провеждане на телефонни
разговори, както и на твърдените неимуществени вреди, са недоказани в хода на
съдебното дирене. Счита, че престоят на ищеца в Ареста Стара Загора не е довел
до отрицателни психически преживявания, водещи до дълбочинно засягане на
психическата сфера, което може да се аргументира с анализ на представените с
исковата молба документи и манифестираното поведение по време на проведеното
съдебно заседание. По изложените съображения е направено искане претенцията на М.
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Окръжна прокуратура
- Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1
от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което предлага да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът М.М. *** на 05.04.2019г за срок от 72 часа с
постановление на прокурор от Районна Прокуратура Стара Загора, а от 08.04.2019г
от Районен съд Стара Загора спрямо него е постановена мярка за неотклонение
"задържане под стража“ по ДП № 300/ 2019г по описа на Второ РУ Стара Загора.
За времето от 05.04.2019г до 08.04.2019г е настанен в
килия № 3 с площ 11.20 кв.м. с капацитет 3 легла и едно или две задържани лица,
а времето от 08.04.2019г - в килия № 8 с площ 11.20 кв.м. капацитет 4 легла и
две или три задържани лица. Килиите са снабдени с масичка, шкаф и химическа
тоалетна. Налично е едно общо санитарно помещение с 2 бр санитарни възли, 4 бр
мивки, 4 бр душове и 3 бр бойлери. В килиите има прозорец с размер 60/130 за
осигуряване на дневна светлина. Вентилацията се осигурява от специални
отдушници, разположени на тавана на всяка килия. Осветлението е от естествена светлина от
прозорци към буферен коридор и отвори над вратите на килиите към арестния
коридор и изкуствена светлина с осветителни тела /две енеергоспестяващи крушки/
и електрическа система със захранване до 12 волта инсталация. Престоят на
открито се провежда в специално обособено помещение с площ 33 кв.м., с пряка
естествена светлина и въздух чрез два големи четирикрилни прозореца с решетки. За
периода на задържане е извеждан за престой на открито като има подадени две
декларации за отказ.
На 02.05.2019г поради закриване на Арест Стара Загора в
сградата на ОД на МВР Стара Загора и пребазирането му в Затвора Стара Загора
ищецът е настанен в килия № 13 с площ 15.20 кв.м. с още две лица. Килията е
оборудвана с три легла, маса, три стола, шкаф. Има изградена аспирация, прозорец
с размери 200 /160м, санитарен възел, мивка и течаща вода. На 07.06.2019г с
постановление на прокурор от Районна Прокуратура Стара Загора е приведен в
Затвора Стара Загора. Освободен е на 10.06.2019г поради отмяна на мярката за
неотклонение.
По време на пребиваването в ареста 11 пъти е провел
телефонни разговори с Г.М., С.Т., Д.А.и
адвокат М.Т.. Не е провеждал свиждания и срещи с адвокат поради липса на
заявени лица. Не са налагани ограничения на правото му на кореспонденция.
Изпратил е 29 бр жалби, писма и молби до
различни институции.
При задържането ищецът е разполагал със сумата 67.39лв,
но не е заявил закупуване на фонокарта, която да ползва за провеждане на
телефонни разговори от монтирания в ареста апарат тип „Мобика“. От обясненията
му в съдебно заседание се установява, че е получил такава карта от друго
задържано лице. Не е закупувал бръснарски принадлежности.
По време на престоя в Арест Стара Загора на М. На
20.05.2019г у са извършени първоначален преглед на 05.04.2019г и последващи
четири прегледа в Медицинския център –
на 09.04.2019г, 11.04.2019г, 13.05.2019г
и 27.05.2019г, при които не са констатирани здравословни проблеми. С молба вх.№
009/ 23.04.2019г е поискал да бъде прегледан от неврохирург или невролог. На
24.04.2019г е прегледан от медицинския специалист при Арест Стара Загора, който
е констатирал липса към момента на обективна общомозъчна и огнищна неврологична
симптоматика. По повод молба вх.№М-106/ 09.05.2019г на 10.05.2019г е извършен
преглед от д-р Ш.-кардиолог без препоръчана терапия, направени са лабораторни
изследвания с резултати в референтите граници.
Тези обстоятелства са описани в приетата като
доказателство справка справка изх. №4593/01.10.2020г., изготвена от Ст.Р. –
инспектор в Арест Стара Загора.
По делото са приети като писмени доказателства фиш за спешна медицинска
помощ от 11.06.2019г., фиш за спешна медицинска помощ с нечетлива дата,
медицинско заключение от 20.04.2018г., които не съдържат данни за поставени
диагнози язва и глаукома. От извършеното с
искане от 14.03.2019г образно изследване на главата на ищеца се
установява фрактурна ивица. Амбулаторен лист №2183/17.10.2019г касае състояние
на ищеца извън исковия период и не следва да се коментира.
Извършената психиатрична консултация изх. №43/04.04.2019г сочи „Неуточнено
личностово разстройство, коморбидно с алкохолна зависимост“.
По делото е приложено арестантското досие на ищеца в цялост.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ
подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на такива нарушения се
предполага до доказване на противното.
Предявеният иск е допустим като насочен срещу надлежен ответник по смисъла
на чл. 205 от АПК, във връзка с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и от лице с правен
интерес. Възражението на ответника за недопустимост на претенцията за периода
07.06.2019г-10.06.2019г поради непребиваване на ищеца в Ареста Стара Загора е
неоснователно. Дали С. ***, респективно дали спрямо него са осъществявани
действия и/или бездействия от затворническата администрация, е въпрос по
съществото на спора.
В случая се претендират неимуществени вреди като резултат от
незаконосъобразните действия и бездействия на ГД "Изпълнение на
наказанията" и на длъжностни лица от нея, за периода на престой в
следствен арест от 05.04.2019г. до 10.06.2019г. Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси
обезщетяване за твърдени от М.М. претърпени неимуществени вреди, като последица
от недостатъчна
свободна жилищна площ, удовлетворяване на естествени нужди в кофа, невъзможност
да се поддържа добра лична хигиена, неосигуряване на престой на открито,
недобро медицинско обслужване, неосигуряване на възможност за провеждане на
телефонни разговори и свиждане, с което е лишен от възможността да получи
лекарства и да си избере адвокат.
В част четвърта на ЗИНЗС е регламентиран редът на
изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Съгласно чл.240,
ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите
относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на
обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.
Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС,
минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4
кв.м. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва
да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване
на поправително въздействие, като в ал.4 е посочено, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20,
ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения на местата за
лишаване от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване, а количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от
изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В ал.3 е предвидено
на лишените от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и
течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Съгласно
разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия
за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода като
конкретните условия и ред за медицинско обслужване са определени с Наредба № 2/
22.03.2010г на министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. Разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС предвижда правото
на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден,
разпоредбата на т.2 от същия текст - свиждания не по-малко от два пъти месечно,
разпоредбата на т.5 от същия текст -
телефонна връзка по ред и начин, определени от главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В нормата на чл.151 от ЗИНЗС е регламентирано задължение за
администрацията да осигури на лишените от свобода, респективно на задържаните
под стража, условия за поддържане на лична хигиена и хигиена на спалните
помещения. Конкретно в чл.151, ал.1, т.3
от ЗИНЗС е регламентирано задължението на ответника за осигуряване хигиенно
поддържане на лишените от свобода – къпане (баня) по възможност всеки ден, но
най-малко два пъти седмично.
Спорният въпрос по настоящото
дело е дали конкретните жилищни /битови/ и санитарно-хигиенни условия, при
които М.М. е бил поставен за времето на пребиваването му в Арест гр.Стара
Загора в изпълнение на мярка за неотклонение, сочат накърняване на признатото
му право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и на правото му по
чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права /обн. ДВ
бр.60/ 1970г., в сила за РБългария от 23.03.1976г./ и в този смисъл
представляват нарушавание на забраната по чл.3 от Европейската конвенция за
защита на правата на човека и основните свободи.
Разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на
РБългария прокламира, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за
гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено
от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на
мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на
лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното
законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от
свобода съответства насрещното административно задължение при изпълнение на
наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на
Европейския съд по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу
България/, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в
конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно
право. Според ЕСПЧ „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание
или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение,
свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите
на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Й. срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често да
съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода
лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така
че начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и
трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието,
свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на
лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”.
По делото е безспорно
обстоятелството, че спалните помещения, в които е настаняван М. до 02.05.2019г,
не са оборудвани със санитарен възел и мивка с течаща вода. Санитарното
помещение е общо, достъпът до което е по график и/или при поискване. Извън тези
интервали от време за облекчаване на физиологичните нужди е използвана химическа
тоалетна. Прилагането на предвидените в ЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите
от тях ограничения, не налагат непременно въведените в Ареста гр.Стара Загора
ограничителни условия за ползване на санитарен възел. Ответникът не е посочил
конкретни факти и обстоятелства, за да бъде определен като необходим спрямо
ищеца ограничения по брой и часове достъп до санитарно помещение за поддържане
на лична хигиена. Наложената на ищеца
мярка за неотклонение „задържане под стража” и свързаните с това законови
изисквания за сигурност и охрана на лицата, неминуемо водят до ограничения в
свободата на придвижване, но в случая прилагането на нормативно
регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях
ограничения, са довели до необосновано нарушаване на основни права на М. /право
на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност
достойнство/ и са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. Трябва да
се вземе предвид обаче установеният по делото
достъп до санитарен възел по
график и обстоятелството, че през останалата част невинаги своевременно се е
осигурявал достъп при изявено желание /изрично посочено в справка изх.
№4593/01.10.2020г/. Следователно изпитваното от ищеца неудобство от липсата на
свободен достъп до тоалетна и течаща вода през процесния период е с висок
интензитет. По делото не са налице данни за повишена нужда при ищеца от тези
потребности поради специфики във физиологичното му състояние или заболяване,
което да му е причинило значителни вреди. В същото време, периодът на
задържането в тези условия – 28 дни, е достатъчно голям да обуслови вреди. В
пилотното решение на ЕСПЧ от 27. 01. 2015 г. по делото „Н. и други срещу
България”, е прието, че относителната краткост на този период не изключва
автоматично от обхвата на чл. 3 от Конвенцията отношението, от което се оплаква
лицето, ако всички други елементи са достатъчни, за да се приведе това
отношение в обхвата на тази разпоредба, но отново в същото решение /§ 241/ се
набляга на възможността за уединение при извършване на физиологичните нужди. В
случая ищецът категорично не е разполагал с възможност за уединение, което
обуславя настъпването на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване.
От доказателствата по делото се
установява, че за периода на задържане ищецът е бил настанен в две килии с площ
11.20 км.м., оборудвани съответно с три и четири легла, шкаф и маса. Очевидно свободната
жилищна площ /при отчитане на заетата от мебели площ/ в спалните помещения за
всеки от задържаните е била под минималния национален стандарт от 4 кв.м., дори
да не е надвишаван капацитетът за настаняване на лица. На следващо място се установява, че
осветеността в килиите е слаба като се осигурява главно от енергоспестяващи
крушки, т.е. в помещенията не е осигуряван достатъчен достъп на дневна
светлина. Липсва и осигурена възможност за естествено проветрение. Помещението,
в което се е осъществявал „престой на открито”, представлява обособена част от
сградата - затворено помещение с прозорци, което не удовлетворява законовото
изискване за осигуряване на задържаните лица ежедневно на не по-малко от един
час престой на открито и на двигателна активност.
По делото не се доказа, че ответникът
не е осигурил в пълнота възможност за поддържане на необходимата лична хигиена
на задържаните лица, включително на ищеца. Твърдението му, че не е бил поставен
в невъзможност да се бръсне два месеца, е голословно. Бръснарските
принадлежности са сред разрешените за притежаване в ареста, има данни за
осигурен достъп до санитарен възел с течаща топла вода. Но предвид краткото
време на достъп и зависимостта от надзорния състав при
изявяване на желание за ползване, съдът приема, че поддържането на лична
хигиена е осигурено само на най-елементарно ниво.
Неоснователни са твърденията в
исковата молба, че администрацията на ареста не е осигурила адекватно
медицинско обслужване. Ищецът не
доказа наличието на конкретно заболяване, за което да се нуждае от постоянен
лекарски контрол или конкретни медицински действия по лечение. Твърденията, че
по време на престоя в Ареста Стара Загора е страдал от епилепсия, язва и
глаукома са абсолютно голословни. Представените по делото медицински документи
не сочат такива диагнози, а дори да съществуват реално, не е доказано да
изискват постоянно лечение или внезапно възникнала необходимост от такова. При
първоначалния медицински преглед са отбелязани диабет, диабетна полиневропатия
и ескориации /ожулване/ на носа и челото.
Заболяването хипертония и хипертонично сърце, отразено в амбулаторен
лист № 001122/ 20.05.2020г, към момента на прегледа не е изисквало лечение след
като лекар от външно лечебно заведение не е назначил терапия. Ангажираните
доказателства по делото сочат, че към С.
е проявена необходимата медицинска грижа - още с постъпването е извършен обстоен
преглед, удовлетворени са и последващите му молби за медицинска помощ. Претенцията
относно необходимост от прегледи при конкретно посочен от него вид специалист поради
счупване на черепа и припадъци се базира на негови субективни възприятия, които
не се потвърждават обективно и сами по себе си не са достатъчни да обосноват
предприемане на исканите от него конкретни действия от администрацията на
ареста. За целия период на престой С. е получавал навременна медицинска помощ
по т. 4 от чл. 134 ЗИНЗС, следователно не се касае за дължимо и неосъществено
медицинско обслужване, което да ангажира отговорността на ответника.
Неподкрепена с доказателства и поради това неоснователна
е исковата претенция относно лишаване от право на телефонни разговори. Според приложимата разпоредба на чл. 256, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС обвиняемите и
подсъдимите имат право на телефонна връзка с роднини, близки, защитници и
повереници по ред, установен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията". Този ред е регламентиран в Заповед № Л-4051/2 от 03.10.2016г, според която
на лишените от свобода се осигурява достъп до телефонен пост за разговори с
неограничен брой абонати и без ограничения в продължителността като телефонните
разговори са за сметка на лишените от свобода. В т.8 от заповедта е предвидена
възможност фонокарти да се закупуват от лавката и да се получават по време на
свиждане или чрез кореспонденция. Видно
от досието, при постъпването в Ареста Стара Загора на 05.04.2019г С. е подписал
заявление, че ще осъществява телефонни разговори за своя сметка, но без да
посочва номера и лица. По делото не се доказа да е поискал да се снабди с
фонокарта по надлежния ред, а установяването на това обстоятелство е в негова
тежест. Представената към исковата молба негова молба за закупуване на
фонокарта от 18.04.2019г не се съдържа в арестантското досие /за разлика от
молбите му с дати 23.04.2019г и 09.05.2019г/, поради което съдът я намира за
антидатирана, съставена за целите на настоящото дело и като такава неподлежаща
на обсъждане. В периода на задържането на С. е осигурено правото на провеждане
на телефонни разговори по подадени молби, като общо са проведени 11 телефонни
разговора с посочени от ищеца лица и телефонни номера.. Първата му молба в тази
насока е от 19.05.2019г и първият проведен телефонен разговор е от същата дата.
По делото не се установи в по-ранен момент от 19.05.2019т ищецът да е отправил
искане за провеждане на телефонен разговор и това да му е отказано. С оглед на
това съдът счита, че администрацията на следствения арест не е допуснала
нарушение на правото му да провежда телефонни разговори в периода на неговия
престой, респективно да организира защитата си, съответно не е нарушила
разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС.
Приетите
за установени обстоятелства /пребиваването почти 24ч. в денонощието в спално
помещение с недостатъчна жилищна площ и свързаната с това липса на двигателна
активност, удовлетворяването на естествените физиологични нужди в кофа в
присъствие на други лица, липса на пряка слънчева светлина, естествено
проветрение и престой на открито, занижена лична хигиена/ в своята съвкупност и
преценени с оглед 27-дневния период на пребиваване /от 05.04.2019г до
02.05.2019г/, неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане
на личността, до накърняване на човешкото достойнство и до физически болки и
страдания. Причинените на М.С. неудобства надхвърлят обичайните, свързани с
изпълнението на наложената мярка за неотклонение и са довели до понесени от
него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи
неизбежното ниво, присъщо на тази мярка. С оглед обичайните правила за условия
на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не
накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен М.С. при
пребиваването му в Ареста гр.Стара Загора до 02.05.2019г предвид кумулативния
им ефект следва да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото достойнство.
От 02.05.2019г ищецът е пребивавал в арестно помещение, базирано в Затвора
Стара Загора, за което са спазени всички изисквания за жилищна площ, хигиена,
проветрение и осветеност, осигурена е и двигателна активност на открито.
Във връзка с гореизложеното съдът приема за доказани само следните
факти относно описаните в исковата молба битови и санитарно-хигиенни условия,
при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в Ареста гр.Стара Загора
за периода от 05.04.2019г до
02.05.2019г: недостатъчна жилищна площ, липса на постоянен достъп до санитарен
възел, липса на пряка слънчева светлина, на естествено проветрение, на реален
престой на открито, неосигуряване на нормална лична хигиена. Като резултат
следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното
бездействие на длъжностните лица на администрацията в ареста за неспазване на
изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната
сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3
от ЕКПЧОС. При осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица
от администрацията на ареста са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС,
което е довело до накърняване на правото на задържаното под стража лице на
хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство. Установи
се настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени
от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни
ценности, което следва закономерно от обективния факт на наличие на
незаконосъобразна административна дейност.
Установените негативни
преживявания, физически и психичен дискомфорт на М.М., надвишаващи неизбежното
ниво, присъщо на наложената му мярка за неотклонение, макар и без увреждане на
здравето като следствие от тях, са довели до унижаване на човешкото му
достойнство и представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в нарушение на
изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането
на физическото и психическото здраве на задържаните и зачитане на правата и
достойнството им. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице
елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди
следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила
на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента
на увреждането. По делото не са
ангажирани доказателства за такова накърняване на физическото и психическото
здраве на задържания, при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от
обичайните за всяко лице, което е задържано при тези условия. Предвид
посочените по-горе обстоятелства и факта, че М.М. е пребивавал 27 дни в Арест
гр.Стара Загора /за периода от 05.04.2019г до 02.05.2019г/, където е бил
поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, предвид характера и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че
исковата претенция следва да бъде уважена до размер 100лв. Върху тази сума ответникът дължи законна лихва до окончателното
й изплащане от датата, когато е преустановено противозаконното бездействие на
администрацията, съобразно разрешението, дадено в т.4 от задължителното за
съдилищата Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., ОСГК на ВКС. В случая тази дата
е 02.05.2019г, но ищецът я е поискал от 10.06.2019г и от този момент се следва
присъждането й.
В останалата част до размера на
претендираното обезщетение от 60 000 лв. искът на М.С. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на М.М.С. ЕГН **********
*** сумата 100.00 /сто/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията в Арест
гр.Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и
санитарно-хигиенни условия в Арест Стара Загора за периода 05.04.2019г до 02.05.2019г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2019г до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.М.С. против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.
София в останалата му част до 60 000 лв като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд
Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: