№ 34
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Н. Н.
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова
в присъствието на прокурора М. Ал. М. Б. Ив. Б.
като разгледа докладваното от Н. Н. Н. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211800600549 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 313 НПК, образувано по
протест от районна прокуратура – Б. срещу присъдата, постановена по н.о.х.д.
№ 371/19 г. по описа районен съд – Б..
С атакуваната присъда подсъдимият В. Ц. В. е признат за невинен в
извършване на престъплението по чл. 158а, ал. 1 ал. 1
НК – по обвинението за това, че на неустановена дата в началото на месец
ноември 2017 г. в гр. П., обл. С., ж.к. „С.“, бл. 308, вх. „А“, ап. 12, е набрал,
чрез обещаване за даване на облага – пари, лице, ненавършило 18-годишна
възраст – Д. С. Г. с ЕГН: **********, да участва в порнографско
представление, като извършва похотливо показване на човешки полови
органи.
С горепосочената присъда подсъдимият В. Ц. В. е оправдан и по
второто повдигнато обвинение – за престъпление по чл. 158а, ал. 5 НК,
затова, че на неустановена дата в началото на месец ноември 2017 г., в гр. П.,
обл. С., ж.к. „С.“, бл. 402, вх. „В“, ап. 31, е наблюдавал в реално време, чрез
използване на мобилно приложение „Viber” – видео връзка наживо,
1
порнографско представление – похотливо показване на човешки полови
органи от лице, ненавършило 18-годишна възраст – Д. С. Г. с ЕГН:
**********.
С оглед произнасянето по въпросите за вината първият съд се е
произнесъл и по въпроса за веществените доказателства и за разноските по
делото.
Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който в установения
законов срок по чл. 319, ал. 1 НПК е подал протест, с който изразява
несъгласие с фактическите констатации на първия съд, обосновали
решаващия му извод за оправдаване на подсъдимия, а именно, че не е
доказано авторството на подсъдимия на престъпленията, за които му е
повдигнато обвинение с обвинителния акт. В тази връзка се твърди, че
първият съд превратно е тълкувал събраните по делото гласни доказателства,
които, според прокурора, сочат по несъмнен начин подсъдимия като
извършител на инкриминираните деяния. За авторството на подсъдимия на
деянията прокурорът се позовава конкретно на показанията на пострадалия –
свид. Д. Г. които твърди да са подкрепени пряко и косвено от останалите
гласни доказателства, събрани от показанията на останалите свидетели.
Поддържа се, че неправилната интерпретация на събраните доказателства и
доказателствени източници са довели и до неправилно приложение на
материалния закон, поради което се иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, като му се наложи
наказание около средния размер на предвиденото за всяко от престъпленията
и се определи общо наказание за тях по правилата на чл. 23, ал. 1 НК.
Не са постъпили писмени възражения от подсъдимия и неговия
защитник срещу протеста.
Няма надлежни искания за събиране на доказателства.
В съдебно заседание представителят на С. окръжна прокуратура
поддържа протеста с доводите, изложени в него. Поддържа, че събраните
свидетелски показания, макар и да не са преки такива, съдържат косвени
данни за събития, илюстриращи навиците на подсъдимия и склонността му
към извършване на деяния от този вид. В подкрепа на тази теза се посочва и
приложената техническа експертиза и съдържащите се в нея изображения,
2
които косвено подкрепят извода за съпричастност на подсъдимия в
извършеното престъпление. Защитникът на подсъдимия – адв. М. - моли за
потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна. Изтъква се, че
събраните доказателства в цялост са косвени по отношение на
инкриминираното деяние. Излага се твърдението, че на изображенията, обект
на приетата техническа експертиза, няма непълнолетни лица. В подкрепа на
защитната теза се позовава на отношението на свидетелите, които твърдят, че
са се забавлявали и не намирали нищо нередно в това. Сочи се още, че
психиката на свид. Д. Г. не е била засегната, както и че същият е бил
навършил 14-годишна възраст и съответно е можел да взима решения във
връзка с предприемани от него действия. С тези аргументи се поддържа
тезата за недоказаност на обвинението и за потвърждаване на обжалваната
присъда.
Подсъдимият В. подкрепя становището на защитника си. В последната
си дума моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен
акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното:
При извършената въззивна проверка на обжалвания съдебен акт и в
рамките на своите правомощия по закон въззивната инстанция констатира
отменителното основание по чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 НПК, свързано с
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК - липса на мотиви, отстранимо при ново разглеждане
на делото от първоинстанционния съд.
Недостатъците в решаващата дейност на първоинстанционния съд се
установяват по отношение законността на формираното вътрешно убеждение
по въпросите по чл. 301 НПК. Разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК поставя
изискванията относно съдържанието на мотивите, чието съобразяване
предполага възможността да се извърши проверка на законността на
формираното вътрешно убеждение на съда при решаване на въпросите по чл.
301 НПК, които в случая не са изпълнени.
В мотивите съдът е длъжен да изложи своите фактически констатации и
да посочи кои доказателствени средства са обосновали възприетите от него
фактически констатации, като при противоречие на доказателствените
3
материали съдът следва да изложи съображения защо едни от тях се приемат,
а други се отхвърлят. Предложеният от първия съд анализ на доказателствата
и доказателствените източници е формален, като липсва яснота във волята на
съда кои от гласните доказателствени източници измежду надлежно
събраните съдът е кредитирал и защо, някои от тях са напълно игнорирани,
без да са изложени съображенията за това, а други очевидно са тълкувани
превратно.
При обсъждането на събраните показания на свидетелите Й. Ц., С.Д.,
В.С. П. С., М. М.ов, И.Р., С.К., К.В., М.М., М.М. и Ц.Ц. първоинстанционният
съд е приел, че с тях „не се установяват факти, свързани с процесната
дата/период“, като е възприел, че тези показания съдържат единствено данни
относно личността на подсъдимия, без да сочат факти, свързани с деянията, за
които е повдигнато обвинението. Съпоставяйки тези показания с показанията
на пострадалия свидетел Д. Г. и обясненията на подсъдимия В., първият съд е
стигнал до извод за недоказаност на обвинението.
Независимо от това, че районният съд е отчел показанията на
посочените свидетели като ирелевантни спрямо предмета на доказване, то на
първо място е следвало да посочи кои от тях кредитира и защо, доколкото,
освен дадените от посочените свидетели показания в хода на съдебното
следствие, първият съд е приобщил чрез прочитането им и показания на
същите свидетели, дадени на досъдебното производство. В този случай съдът
е длъжен да посочи кои показания кредитира и кои отхвърля и защо така,
както го задължава разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, което първият съд не е
сторил. По този начин остава неясна волята на съда въз основа на кои
доказателства и доказателствени източници е формирал своите фактически
констатации и изводи, което препятства проверката на формираното у него
вътрешно убеждение и следва да се приравни на допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до липса на мотиви по смисъла
на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, въвеждащо отменителното основание по чл. 334, т.
1 НПК
На следващо място въззивният съд констатира, че предложения от
първия съд доказателствен анализ игнорира надлежно събрани
доказателствени източници и предлага превратно тълкуване на съдържанието
на други. В тази връзка оценката на обсъжданите свидетелски показания,
4
дадена от първоинстанционния съд в смисъл, че „единствено се сочат данни,
имащи отношение към личността на подсъдимия, но не факти, свързани с
вменените му конкретни деяния“, почива на превратно тълкуване на
съдържанието им. При задълбочен и внимателен анализ на показанията на
посочените свидетели първият съд би могъл да достигне и до други
фактически констатации и изводи, респ. и до различни правни изводи по
въпроса има ли извършено престъпление/я от гледна точка на повдигнатото
обвинение и извършени ли са те от подсъдимия. Освен това, първият съд
напълно е игнорирал показанията на свид. П. С., приобщени по реда на чл.
281, ал. 1, т. 2 НПК (л. 68 от ДП): „зная и за още едно момче от гр. П., на име
Д.. На него В. му е дал 350 лева. Това са много пари, затова предполагам, че е
искал снимки гол или е било чат на живо“. Останали са необсъдени и
показанията на свид. М.М., дадени на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК (л. 79 от ДП), в
които свидетелят заявява: „За Д. зная, че в края на миналата година се
занимаваше с В.“. Косвеният характер на тези доказателства не освобождава
съда от задължението му да ги обсъжди, като становището на прокурора в
този смисъл, изразено пред въззивната инстанция, е напълно основателно.
Като е игнорирал част от доказателствените източници, без да изложи
съображения в тази насока, първият съд е въвел съществена неяснота в
мотивите, която също следва да се приравни на липса на мотиви,
обосноваваща отмяна на обжалваната присъда.
Въведената неяснота във волята на съда препятства проверката на
законността на формираното вътрешно убеждение на съда при решаването на
въпросите по чл. 301 НПК и води до извод за липса на мотиви по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, което е съществено нарушение на процесуалните
правила, обосноваващо отмяната на обжалваната присъда на основанието по
чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Това нарушение е неотстранимо в
рамките на въззивното производство и поради това предпоставя връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Констатираният порок в решаващата дейност на първия съд препятства
обсъждането на доводите, изложени във въззивния протест и наведените в
съдебно заседание пред въззивния съд аргументи, свързани с фактическите и
правните изводи на първоинстанционния съд. Тяхното решаване от
въззивната инстанция би довело до недопустима подмяна на волята на
5
първоинстанционния съд.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл.
348, ал. 3, т. 2 НПК СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъдата, постановена по н.о.х.д. № 371/2019 г. по
описа на Районен съд - Б., и връща делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6