№ 278
гр. Ямбол , 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание
на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно
гражданско дело № 20212300500248 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1 и сл ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. И. Д. от гр.Ямбол, чрез пълномощника
адвокат В.М. ат АК-Силистра, против Определение №678/14.07.2021г. по гр.д.№1411/2021г.
по описа на Ямболски районен съд, с което е прекратено производството по делото поради
недопустимост на предявения иск.
Оплакването на частния жалбоподател е за неправилност на обжалваното
определение на първата инстанция. Жалбоподателят сочи, че установяването на трудов
стаж, изчислен при съответната категория труд, представлява факт с правно значение, за
който е предвиден специалния законов ред по ЗУТОССР. Поддържа, че с предявения иск
търси установяване със сила на пресъдено нещо съдържанието на правоотношение,
определено от законодателя с термина осигурителен стаж, като не би могъл да установи
съдържанието на осигурителната връзка, без да докаже факта с правно значение, а именно
категорията труд, който факт по необходимост подлежи на доказване по спора за
установяване на правоотношението. По тези съображения счита, че има правен интерес да
установи факта, че през процесния период е работил при сочения работодател, на
посочената в исковата молба длъжност и при отчитане пълния обем на изпълняваната
трудова функция да бъде изчислен броя години трудов и осигурителен стаж. Поради това
моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба ТП на НОИ гр.Ямбол, чрез юр.к.С., е депозирал
отговор, с който е оспорил частната жалба като неоснователна, излагайки съображения, че
1
искът за установяване на категорията труд и от там преизчисляване на осигурителния стаж
на ищеца, е недопустим.
ЯОС, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните доказателства,
приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1
ГПК, от легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на самостоятелен контрол
съдебен акт.
Разгледа по същество жалбата е неоснователна.
Производството по първоинстанционното гр.д.№1411/2021г. по описа на ЯРС е
образувано по исковата молба на Т.И. Дянков от гр.Ямбол, с която против ТП на НОИ -
гр.Ямбол е предявен иск за установяване, че осигурителният стаж на ищеца възлиза на 55г.,
5 м. и 14дни, а не в размер на приетия от ответника осигурителен стаж от 48г.,5м.и 12дни,
превърнат в трета категория труд, тъй като в периода 01.03.1987г.-11.08.1997г. трудовият
стаж на ищеца при работодателя Поделение №13040- гр.София на длъжността "Механик по
ремонта на АСО", е за категория труд на военнослужещ.
С подадения отговор на исковата молба ответникът е направил възражение за
процесуална недопустимост на иска, тъй като спорът е за категорията труд на ищеца,
положен в исковия период от време, който спор подлежи на разглеждане в административно
производство по чл.98 от КСО.
С обжалваното определение ЯРС е прекратил производството по делото поради
процесуална недопустимост на иска, излагайки съображения, според които спорът е за
установяване на положения от ищеца трудов стаж на конкретна длъжност с конкретна
трудова функция, т.е. за категорията на трудовия му стаж - факт с правно значение, за който
е налице забраната на чл.124, ал.4 ГПК, освен в изрично предвидените в закона случаи.
Съдът е приел, че разглежданият случай не е измежду изрично предвидените по чл.124, ал.4
ГПК случаи, позовал се е на практика на ВКС и е посочил, че ищецът е упражнил правата си
в развило се административно производство по адм.д.№285/2020г. по описа на
Административен съд - гр.Ямбол.
Определението е правилно.
Всеки факт, който е релевантен за гражданското правоотношение, може да бъде
установен в производството по възникнал спор относно това правоотношение, но не и в
самостоятелно производство по чл.124 ГПК, ако не е изрично предвидено. Това е правилото,
закрепено в разпоредбата на чл.124, ал.4, изр.2-ро ГПК, според която иск за установяване
съществуването на факти с правно значение е допустим само в случаите, предвидени в
закон, какъвто не е настоящият иск.
2
Предявеният иск е за установяване осигурителния стаж на ищеца с оглед
характера на извършваната от него работа през исковия период от време, следователно,
както правилно е приел и районният съд, това е иск за установяване категорията труд, при
който е натрупан трудов и осигурителен стаж от ищеца за посочения от него период.
Категорията на труда и действително извършваната работа са факти с правно значение,
защото са свързани с правото на пенсия. Липсва обаче законова разпоредба за
допустимостта за установяването на тези факти по исков ред. Безпротиворечиво в
практиката на ВКС е прието, че категорията труд може да бъде установявана по исков ред
само в рамките на иска за установяване на трудов стаж по чл.1 от ЗУТОССР, както е прието
в т.14 от ППВС №8/63г., което не е загубило своята актуалност.
Съгласно чл.5, ал.1 от ЗУТОССР и съдебната практика, особена предпоставка за
допустимост на установителния иск за трудов стаж по този закон, е наличието на
удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът и който
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или
унищожени. В разглеждания случай от твърденията на ищеца и от представените към
исковата молба писмени доказателства става ясно, че между ищеца, от една страна и друга
страна - ответника ТП на НОИ, е безспорно съществуването на трудово правоотношение
към процесния период от време при сочения работодател. Ищецът не твърди в исковата
молба, че архивът на работодателя (соченото в исковата молба поделение) е изгубен или
унищожен и по отношение на продължителността на полагания труд при въпросния
работодател няма спор. Или ищецът не е предявил иск с правно основание - чл.1 от
ЗУТОССР - за установяване на продължителността на трудов стаж, като не се позовава на
изгубени или унищожени книжа, ведомости и други документи.
Следователно, с исковата молба не се предявява претенция за установяване на
трудов стаж по специалния ред предвиден в ЗУТОССР, за да може в рамките на тази
претенция да се установи категорията труд. В разпоредбата на чл.1, ал.4 ЗУТОССР изрично
е предвидено, че при установен осигурителен стаж категорията труд се установява в
производство по чл. 98 КСО, а не по общия исков ред. В разглеждания случай има данни, че
ищецът е упражнил правата си именно в административно производство по чл.98 КСО (
Решение на Адм.съд-Ямбол по адм.д.№285/2020г.).
При тези данни и след като е налице друг ред - в административно производство
за определяне категорията труд по чл.98, вр. с чл.104 КСО, общият исков ред със същия
предмет е недопустим с оглед прилагането на чл.124, ал.4, изр.2-ро ГПК.
Неоснователно се твърди от частния жалбоподател, че предявеният иск е за
установяване на трудовото му правоотношение и осигурителната връзка със сочения
работодател, при който се иска установяване на категорията труд, тъй като това
правоотношение не е спорно между страните, за наличието му по делото са представени
писмени доказателства и ищецът няма правен интерес от предявяване на такъв иск по
3
чл.124, ал.1 ГПК.
По горните съображения атакуваното определение на ЯРС следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №678/14.07.2021г. по гр.д.№1411/2021г. по
описа на Ямболски районен съд, с което е прекратено производството по делото поради
недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБългария в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4