№ 196 / 25.4.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 25.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….......трети наказателен състав в публично
заседание на 27 март..............……..………….……………………………….
през две хиляди и деветнадесета година......….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Н.Александрова................………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………….………….......……….....АН дело 406 по описа
за 2019г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 31/ 15.02.2019г. на Директор на РДГ-Берковица на Й.В.П. xxx e наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лева на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите във връзка с чл.52 ал.1 т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Й.В.П., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата, като представя и писмена защита.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно. Представя и писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основан на АУАН, за това, че жалбоподателя Й.В.П., като лице упражняващо лесовъдска практика и лице по чл.108, ал.1, т.4 от Закона за горите е издал позволително за сеч /ПС/ №0420601 от 20.02.2018 г. за добив на 39.00 пл.м.3 дървесина и позволително за сеч № 0467058 от 08.11.2018 г. за добив на 38.00 пл. м.3 дървесина, или общо за добив на 77.00 пл. м.3 дървесина от имот с кадастрален № 624010 - собственост на физически лица, в отдел 1251, подотдел „а”, в землището на село Горно Церовене, обл. Монтана, като общият очакван добив съгласно издадените позволителни за сеч надвишава предвиденото ползване от 59.00 пл.м.3 по горскостопанска програма, утвърдена със Заповед №ГСП - 1301/ 28.11.2017г. на Директора на РДГ - Берковица. Нарушението е извършено за периода от 20.02.2018г. до 08.11.2018г. и е открито на 11.12.2018г. в информационната система на ИАГ-system.iag.bg- модул Позволителни за сеч за имот с кадастрален № 624010 - собственост на физически лица, в отдел 1251, подотдел „п”, в землището на село Горно Церовене, обл. Монтана. С това си деяние жалбоподателят е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във вр. с чл.52, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
При предявяването на АУАН жалбоподателят вписал възражения. В срокът по чл.44 от ЗАНН направил и допълнителни писмени възражения. Административнонаказващият орган след проверка законосъобразността на АУАН издал атакуваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните мотиви:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя Й.П., е лице, упражняващо частна лесовъдска практика. Именно в това му качество е издал позволително за сеч
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на налаканото лице. Посочена е съответната нарушена и санкционна норма.
Съгласно разпоредбата на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо-лесовъдска практика, кoeтo съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.
Жалбоподателят е лице, упражняващо лесовъдска практика, което е издало позволително за сеч, с което е надвишил предвиденото ползване по горскостопанската програма утвърдена със съответната заповед в нарушение на чл.52 ал.1 т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Следователно както от обективна, така и от субективна страна е осъществен състав на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ.
Административното наказание глоба е определено в минималния размер, предвиден в чл. 257, ал. 1 ЗГ и затова не може да се приеме, че е несправедлива санкция. Предвид вида и характера на допуснато нарушение съдът намира, че в контретния случай не намира приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че жалбоподателя е извършил посоченото административно нарушение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно, а подадената жалба за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 31/ 15.02.2019г. на Директор на РДГ-Берковица, с което на Й.В.П. xxx e наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лева на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите във връзка с чл.52 ал.1 т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: