18.10.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на шестнадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№348 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1 от Закон за държавния служител във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс.
Образувано е по жалба на П.Х.Ш. *** против Заповед №РД-05-02-16
от 07.04.2022г. и Заповед №РД-05-01-17 от 08.04.2022г. на Директор Областна
дирекция Земеделие Хасково – за налагане на дисциплинарно наказание и за
прекратяване на служебно правоотношение. В жалбата се твърди, че двете заповеди
били незаконосъобразни, като постановени при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при неспазване на установената форма,
при несъобразяване на материалния закон и в противоречие с целта на закона.
Заповедта за налагане на наказание била издадена след изтичане на преклузивния
2-месечен срок, считано от откриване на нарушенията. В нарушение на чл.97,
ал.1, т.4 от ЗДСл в заповедите липсвало описание на извършените нарушения,
датата и мястото, където са извършени,
обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги
потвърждават. Не било посочено кои конкретни задължения, произтичащи от
длъжностната характеристика и изготвения индивидуален план не били изпълнени от
жалбоподателя, не били посочени кои задачи, възложени от прекия ръководител не
били изпълнени от същия, както и кои устни и писмени разпореждания на началника
на ОС Земеделие Харманли и Директора на ОДЗ Хасково не били изпълнени от
служителя или пък не били изпълнявани в срок. В нарушение на чл.97, ал.1, т.5
от ЗДСл нямало конкретизация на виновно нарушените служебни задължения.
Административният орган не изпълнил задълженията си по чл.91, ал.1, т.1, т.2 и
т.4 от ЗДСл, както и в нарушение на чл.97, ал.1, т.6 от ЗДСл не били обосновани
вида и размера на наложеното наказание. Липсвали мотиви дали приетото от органа
може да обоснове най-тежкото наложено наказание съобразно принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК. Липсата на мотиви ограничавала правото на защита и
била нарушена процедурата за провеждане на дисциплинарното производство. Не бил
нарушил виновно служебни задължения и не бил извършил посоченото в заповедта. Иска се да бъде
постановено решение, с което да бъде отменена Заповед №РД-05-02-16 от
07.04.2022г. и Заповед №РД-05-01-17 от 08.04.2022г. на Директор Областна
дирекция Земеделие Хасково – за налагане на дисциплинарно наказание и за
прекратяване на служебно правоотношение, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор ОД
Земеделие Хасково, счита, че жалбата е неоснователна. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №РД-05-01-17 от 08.04.2022г. на
Директор Областна дирекция Земеделие Хасково е прекратено на основание чл.107, ал.1, т.3 и
чл.108 от ЗДСл и във връзка със Заповед №РД-05-02-16 от 07.04.2022г.служебното правоотношение
с П.Х.Ш. на длъжност Младши експерт в Общинска служба Земеделие Харманли,
считано от датата на връчване на заповедта – 11.04.2022г. Като причини за
прекратяване на служебното правоотношение е посочено налагането на
дисциплинарно наказание Уволнение С посочената в заповедта за прекратяване
на служебното правоотношение заповед -
Заповед №РД-05-02-16 от 07.04.2022г., е наложено дисциплинарно наказание
Уволнение на основание чл.97 във вр. с чл.92 от ЗДСл и чл.3, ал.3, т.21 и чл.3,
ал.4 от Устройствения правилник на ОД Земеделие, тъй като се сочи, че с
действия и бездействия нарушил чл.21, ал.1, чл.22, чл.23 и чл.24, ал.1 от ЗДСл
и чл.2, ал.2 и ал.4, чл.5, ал.1 и ал.2, чл.6, ал.1 и чл.10 от Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация, което представлявало
дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл – неизпълнение на
служебните задължения, по чл.89, ал.2, т.2 от ЗДСл – забава на изпълнението на
служебните задължения, по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл – неспазване на правилата на
КПСДА, и което било извършено виновно. Подробно са посочени доклади, с които се
е запознал административният орган, за да издаде оспорената заповед – доклад от
20.11.2019г., от 16.01.2020г., от 10.06.2020г., от 07.07.2020г., от
21.07.2020г., от 22.03.2022г., от 17.01.2022г.
на Началник ОСЗ Харманли, протокол от 12.01.2022г. и от 18.01.2022г. на
ОСЗ Харманли, Заповед №РД-12-05-90-1 от 15.06.2020г. и №РД-04-85 от
08.02.2022г. на Директор ОДЗ Хасково, формуляр за оценка за 2021г., доклад от
09.03.2022г. на Главен експерт Салим и становище по него, както и документи от
служебното досие относими по дисциплинарното производство по дисциплинарно дело
№2/2011г. и №1/2015г. и доклад от Гл.Директор на ГД АР при ОДЗ Хасково рег.№РД-04-1061-1 от
07.04.2022г. с приложени документи, и е разгледано становището на
Дисциплинарния съвет по образуваното дисциплинарно дело №1/2022г., а също
изслушано лицето на 31.03.2022г. Изрично
се посочва, че Ш. системно нарушава вътрешния трудов ред и не е на работното си
място в границите на установеното работно време, а за често налагащите му се
отсъствия не бил уведомявал по надлежния ред прекия си ръководител; системно не
изпълнявал устни и писмени разпореждания на началник ОСЗ Харманли и директор
ОДЗ Хасково или ги изпълнявал извън определения срок и не посочва основателни
причини за това и не докладвал своевременно по установения ред за
невъзможността да изпълни възложените му задачи в срок; не изпълнявал
задълженията си по длъжностна характеристика и индивидуален работен план;
вписал в деловодната система за документооборот, че е изпълнил поставените му
задачи, като реално не бил предприел действия за изпълнението, подписал
поставената годишна оценка за изпълнението на длъжността от 2021г. без
възражения, с което се потвърждавало неизпълнението на определени задачи от ИРП
без основателни причини за това; допуснал нерегламентиран достъп от външни лица
до служебния си компютър, съдържащ служебна информация в грубо нарушение на
правилата за информационна сигурност, уредени във Вътрешни правила. Обобщено е,
че всички нарушения се потвърждавали от събраните доказателства и устните
обяснения на служителя, поради което и било наложено дисциплинарното наказание.
В представената от ответната страна
административна преписка е приложена Заповед №РД-04-31/11.06.2021г., с която е
назначен от Директор ОДЗ Хасково Дисциплинарен съвет и са определени правила за
работа. В определения със заповедта състав и след Заповед РД-04-106/22.03.2022г.
на Директор ОДЗ Хасково Председателят на ДС издава Заповед
№РД-05-02-1/22.03.2022г. с нареждане да се свика заседание на 23.03.22г. и
образува дело срещу П.Ш.. Съгласно представения Протокол №1/23.03.22г. е
образувано дисциплинарно дело №1/2022г., като са предоставени пред съвета
подробно описани документи, както и е взето решение да бъде уведомен служителят
за образуваното дело, както и да бъде поканен за изслушване. Изпратената покана
е подписана от директор ОДЗ Хасково и от председателя на ДС и е получена от Ш.
на 29.03.2022г. – л.27-30 от делото. За проведеното заседание на ДС на 31.03.2022г.
е съставен Протокол №2, в който е записано устното обяснение на Ш. – имал
здравословни проблеми и придвижването му било затруднено, като не отговаряло на
истината твърдението, че постоянно закъснявал, а и той винаги уведомявал колеги
и ръководство и това било с основателни причини. Относно описаните в докладите
закъснения, това не било до описаните часове, а и имал причина – получаване на
лични документи от МВР, като бил уведомил, много често оставал след работа, а
имало лично отношение срещу него; изпълнявал разпорежданията, които му били
издавани, като се случвало това да е със закъснение, но това било поради
възложени много задачи и твърде кратък срок на изпълнение, не си спомня за
описаните в докладите случаи, но признава, че не бил водил входящ регистър и не
бил предприел действия за изясняване на възникналата ситуация; от 09.03.2022г.
нямал достъп до компютъра си и не можел да провери изпълнени/неизпълнени
задачи; не било сядало външно лице на компютъра му и разяснява случай със
забравен отворен прозорец на програмата, с която работел; прави извод, че
извършеното от него е в резултат на това, че в ОСЗ няма организация на работния
процес, както и в поведението и отношението на началника и останалите служители
към възложените задачи и лично към него. След обсъждане дисциплинарният съвет
счел, че на Ш. следва да се наложи дисциплинарно наказание Уволнение.
Изготвен е Доклад
№РД-04-106-1/07.04.2022г. от Председателя на ДС, в който са изложени
установените нарушения, описани са обясненията на Ш. и събраните писмени
доказателства, както и изводите на съвета за нарушените законови текстове.
В преписката са приложени доклад от
20.11.2019г. за извършена проверка на 19.11.2019г. и установено отсъствие на Ш.,
както и дадените обяснения от последния;
доклад от 15.01.2020г. /в оспорената заповед е посочен доклад от 16.01.2020г./
относно извършена проверка на 14.02.2020г.
и установено отсъствие; протоколи от 12.01.2022г.и от 18.01.2022г. за отсъствие
на служителя; доклад от 10.06.2020 – за непопълнен входящ регистър по надлежния
ред и респективно липсващ такъв; доклад от 07.07.2020г.и от 21.07.2020г. –
относно неизпълнение на заповеди; доклад от 22.03.2022г. при проверка за
изпълнение на заповед и установено неизпълнение от страна на служителя Ш.;
доклад от 17.01.2022г. за обема свършена /несвършена работа / от служителя Ш.;
формуляр от 29.01.2021г. за оценка на изпълнението на длъжността от Ш. с оценка
от междинна среща на 27.08.2021г. – справя се със задачите и извършва дейността
компетентно, и годишна – изпълнението не отговаря напълно на изискванията - не
регистрира входяща/изходяща поща, частична регистрация във ферма уин, невинаги
планира и организира работата си, често пропуска важни срокове и пренебрегва
изискването за качество, трудно се справя самостоятелно и често се оправдава с
другите или с обстоятелствата, фокусира се върху изпълнението на собствени цели
без да се интересува от целите на екипа.
Представен е доклад относно проверка чрез
отдалечен достъп на 09.03.2022г. – неподписан и Доклад РД-08-3-2 от
18.03.2022г. относно дейността на ОСЗ Харманли с констатации относно
поведението на Ш..
Приложени са и Заповед №206/04.10.2011г. и
РД-26-006/04.02.2015г. – относно предишни дисциплинарни наказания за служителя Ш..
Ката свидетел е разпитан С. Н. С.,
служител на ОДЗ Хасково, който отговаря за информационната сигурност. Дава
показания, че на 09.03.2022г. получил сигнал и написал след проверка доклад –
относно това, че външни лица ползвали служебни компютри. Проверката била чрез
отдалечен достъп и по отношение на компютъра, който ползвал служителя Ш., като
направил и снимка от екран, приложена към доклада. През годините имало много
сигнали за служителя, а особено притеснително било отчетената като свършена
работа от служителя Ш. – в системата ИСАК нямало регистрирано правно основание;
имало заявления, които били отбелязани като изпълнени, но не били въведени.
Наложило се след определени срокове да дават обяснения в министерството защо
това било допуснато, натрупало се недоволство от гражданите и били предприети
мерки за прекратяване на правоотношението.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в установения
от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспорената заповед Заповед
№РД-05-02-16 от 07.04.2022г. – за налагане на дисциплинарно наказание, и
последващата за прекратяване на служебното отношение, са издадени от компетентен
орган съобразно
разпоредбата на чл.3, ал.3, т.21 от Устройствен правилник на ОДЗ - Директор ОДЗ Хасково,
в рамките на неговите правомощия.
Дисциплинарната отговорност се ангажира
при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното
нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя е необходимо да се
установи от фактическа страна конкретно деяние – било то действие или бездействие, осъществено от
дисциплинарноотговорния; да се установи
противоправността на това деяние, а именно - несъответствието между правно дължимото
и фактически осъщественото от служителя поведение, както и следва да бъде установено наличието на вина у служителя в
съответната проявна форма - умисъл или небрежност, правнорелевантния резултат – причинената вреда, и наличието на причинна връзка между
деянието и резултата. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който
се налага дисциплинарно наказание, заповедта за наказание следва да установява
посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил
мотиви за всеки от тях. Съгласно разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗДСл държавният служител,
който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в
този закон наказания. Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед на дисциплинарно наказващия орган. Разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗДСл определя минималното
задължително съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - 1. трите имена и длъжността
на дисциплинарно наказващия орган; 2. дата на издаването; 3. трите имена и
длъжността на наказвания държавен служител; 4. описание на извършеното от него нарушение,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го потвърждават; 5. служебните задължения, които
са били виновно нарушени; 6. видът и размерът на наказанието; 7. правното
основание за налагането му. Съдът намира за основателни доводите на оспорващия,
че обжалваната заповед не съответства на изискванията за форма, предвидени в чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл, тъй заповедта не съдържа конкретно описание на извършените
от наказания служител нарушения. В заповедта са посочени нарушения, за които се
твърди, че са допуснати от оспорващия и те са обобщени като вид нарушения –
неизпълнение на служебни задължения по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл, забава на
изпълнението на служебните задължения по чл.89, ал.2, т.2 от ЗДСл и неспазване
на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация
по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, както и има посочване на проявни форми – „нарушаване
на вътрешния трудов ред и не е на работното си място“, „системно не изпълнява
устни и писмени разпореждания“, „не изпълнява задълженията си съгласно
длъжностна характеристика и изготвения му индивидуален работен план“ и т.н. От съдържанието на
заповедта обаче не може да се направи категоричен извод за вида на всяко едно
от нарушенията, за
датата, на която е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както
и доказателствата, които го потвърждават. Наред с това и в нарушение на чл.96, ал.2 от ЗДСл преди налагане на
дисциплинарното наказание не са изяснени фактите и обстоятелствата относно
извършените нарушения. В
заповедта е посочено, че е обсъден доклад от 16.01.2020г., но такъв не е
установен, а има доклад от 15.01.2020г., като посочената дата на установено
нарушение е 14.02.2020г. В доклада от 10.06.2020 не е изяснено в какво се
състои непопълването по надлежен ред на регистъра и „респективно такъв липсва“.
Описанието
по този начин
на нарушенията, както и посочването им като извършвани системно, не дава нито
кой вид от посочените три нарушения е установен, нито в какво точно се изразява
неизпълнението или забавата на задължения или неспазването на правилата. Дисциплинарно
наказващият орган не е посочил кои свои служебни задължения е нарушил
държавният служител,
нито пък се сочи кои конкретно задачи са изпълнени, но забавени. Остава и напълно
неясно кои правила на поведение не са били спазени. Напълно неясно е дали има
само закъснения при явяване на работа или отсъствие за цял работен ден, както и
кога са се осъществили. По същия начин е подходил дисциплинарният орган и
относно другото твърдяно нарушение – забава на изпълнение, и отново е неясно
кое конкретно задължение е изпълнено забавено, кога е бил изтекъл конкретният
срок за изпълнение, с колко е забавата, както и другите обстоятелства - дали е
имало уважителни причини за забавата, както се твърди в обясненията – даден
твърде кратък срок. Не е изяснено как докладите относно задълженията на
служителя за регистъра са от 2020г., а при междинната среща за оценка за 2021г.
са установени изпълнения, а при годишната оценка относно 2021г. е отразено
нарушение, свързано с регистъра. С оглед изложеното съдът
намира, че заповедта в разрез с изискването на императивната разпоредба на чл.97, ал.1, т.5 от ЗДСл не съдържа посочване на
служебните задължения, които са били виновно нарушени. Доколкото в
оспорената заповед няма посочена дата на извършване на всяко нарушение, то е
възпрепятстван съдебния контрол и по процедурата, в която е наложено
наказанието, тъй като не могат да бъдат установени сроковете, предвидени в
чл.94 от ЗДСл. Процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, но в
нея не са посочени изпълнителни деяния, чрез които са извършени нарушения, като
така изложените в тази връзка в жалбата съображения са основателни. При липсата
в заповедта и на данни кога е извършено всяко нарушение, както и тъй като не е
определено мястото на извършване на нарушенията, то съдът прави извод за
липсата на задължителни реквизити, което е съществен порок на оспорения акт за
налагане на дисциплинарното наказание и налага неговата отмяна.
На следващо място следва да се има предвид
и че съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед
обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарнонаказващия орган
релевантни юридически факти и доколко същите са елементи от състава на
посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина, както и правилното
определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. В случая от
заповедта не може да се установи нарушението на служебна дисциплина, за което е
наложено дисциплинарно наказание, поради което и съдебният контрол относно
квалификацията му също е възпрепятстван.
Освен това обстоятелството, че в заповедта
са визирани няколко различни нарушения на служебната дисциплина, не обуславя
категоричния извод, че на служителя следва да се наложи най-тежкото
дисциплинарно наказание. При определяне на вида и размера на дисциплинарното
наказание не е съобразен критерият по чл.91, ал.1, т.4 от ЗДСл - цялостното служебно
поведение на държавния служител. В преписката са приложени предишни заповеди за
дисциплинарно наказание, но не е ясно дали са били ценени от наказващия орган,
тъй като в заповедта общо е посочено, че са приложени и други документи от
служебното досие. Следва да се вземе предвид и че преди налагане на
дисциплинарното наказание е определена окончателна годишна оценка и е
установено без възражение от страна на служителя, че „изпълнението отговаря не
напълно на изискванията“, но това не може да води до извод за доказаност и не
променя тежестта на доказване в настоящия процес, като се явява необосновано
твърдението за доказаност на фактите от оценката, тъй като не били направени
възражения при оценяването.
На последно място, съдът счита, оспорената
заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона - дисциплинарно
наказание да бъде налагано само при безспорно установено и доказано
дисциплинарно нарушение, извършено от служителя.
В този смисъл съдът намира, че са налице
отменителните основания по чл.146, т.2,
т.3, т.4 и т.5 от
АПК, а така жалбата като основателна
следва да се уважи и Заповед №РД-05-02-16 от 07.04.2022г. за налагане на
дисциплинарно наказание следва да бъде отменена. При формирания извод за
незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание то
последвалата Заповед №РД-05-01-17 от 08.04.2022г. на Директор Областна дирекция
Земеделие Хасково за прекратяване на служебното правоотношение също се явява
незаконосъобразна. Материалноправното основание за издаването на втората
заповед е нормата на чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл, съгласно която органът по назначаването прекратява
служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител бъде
дисциплинарно уволнен. Наложеното дисциплинарно наказание Уволнение
представлява основание за прекратяване на служебното правоотношение с
конкретния държавен служител и така е налице обусловеност на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение от заповедта, с която на служителя е
наложено дисциплинарно наказание, но при наличието на незаконосъобразно
издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание заповедта за
прекратяване на служебно правоотношение с жалбоподателя се явява издадена при
неправилно прилагане на закона.
С оглед крайния извод на съда за отмяна на
двете заповеди на жалбоподателя следва да бъдат изплатени от ответника
направените по делото разноски, представляващи 10 лева за държавна такса, както
и възнаграждение за адвокат, но като се има предвид направеното възражение за
прекомерност, както и разпоредбата на чл.8, ал.3 във вр. с ал.2 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Така за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, е предвидено възнаграждение от 500,00 лева, а в
настоящия случай се установя заплатена от жалбоподателя сума от 1000,00 лева, която е завишена с
оглед фактическата и правна сложност на конкретния спор. Поради това, а и като
се има предвид, че събраният доказателствен материал не е особено голям, но се
разглежда законосъобразност на две заповеди, то сумата, която следва да заплати
ответната страна следва да бъде ориентирана над предвидения минимум и конкретно
– 800,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Х.Ш. *** против Заповед
№РД-05-02-16 от 07.04.2022г. на Директор Областна дирекция Земеделие Хасково -
за налагане на дисциплинарно наказание, и Заповед №РД-05-01-17 от 08.04.2022г.
на Директор Областна дирекция Земеделие Хасково – за прекратяване на служебно
правоотношение.
ОСЪЖДА Областна дирекция Земеделие Хасково
да заплати на П.Х.Ш., ЕГН **********,***, направените по делото разноски общо
от 810,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: