Р Е Ш Е Н И Е
№ 24/25.1.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1006 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото
е образувано по жалба на М.А.И., ЛНЧ **********,
сирийски гражданин, притежаващ карта на чужденец с хуманитарен статут №
*********, изд. на 19.07.2022 г. от МВР – Пазарджик, валидна до 21.06.2025 г.,
с постоянен адрес:***, чрез адв. Н.Г. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-3389-000123/10.09.2022 г. по
чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, издадена от старши полицай Д.Б.към 6-то РУП,
ОД на МВР – Пловдив.
Делото
е първоначално образувано пред Административен съд – Пловдив, но с Определение
№ 1697 от 01.11.2022 г., постановено по адм.д. № 2708/2022 г. на
Административен съд - Пловдив, е изпратено по подсъдност на Административен съд
– Пазарджик, ведно с представената административната преписка по издаването на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
22-3389-000123/10.09.2022 г.
Заповедта
за прилагане на принудителна административна мярка е оспорена като нищожна,
неправилна, необоснована и незаконосъобразна. По същество се твърди, че не са
налице фактическите основания за издаване на заповедта- жалбоподателят не бил
предоставял МПС за управление на М.Д.У.. Липсата на установено административно
нарушение по ЗДвП, с извършител М.Д.У. лишавало административно-наказващият
орган от правомощието му да издаде заповед с такова съдържание. Освен това се
изтъква, че в оспорената ЗППАМ като срок за наложена санкция е посочено от 6
месеца до 1 година, което са минималният и максималният срок за налагане на
ПАМ, съгласно предвиденото в закона, което препятства възможността на
жалбоподателя да установи срока на наложената мярка, особено в контекста на
факта, че същият е чуждестранен гражданин.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. С писмено становище от адв. Г. жалбата се поддържа. Претендират
се разноски.
Ответникът,
редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. По
делото е постъпило становище от 15.12.2022 г. от Началника на 6-то РУ към ОД на
МВР - Пловдив, с което се оспорва жалбата и се представят доказателства за
компетентност на издателя на заповедта.
Административен съд – Пазарджик като обсъди
доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши
проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да
се произнесе съобрази следното:
Принудителната
мярка е наложена от компетентен орган, което се установява от приложените с молба-становище
с вх. № 10311/21.12.2022 г. План-разстановка рег. № 3389р-10794/30.08.2022 г.,
Разпореждане рег. № 3389р-11217/09.09.2022 г. и Заповед № 317з-11675/31.12.2021
г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по
пътищата - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки (ПАМ), като прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който е предоставил управлението на собствения
си лек автомобил на водач, който не е правоспособен, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4, или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
- за срок от 6 месеца до една година.
Волеизявлението
за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 171 от ЗДвП се обективира в заповед,
която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на
хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с
акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни
лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съставеният АУАН се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената
тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи
върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.
За
установяване на нарушението, е съставен АУАН № GA608017 /10.09.2022 г. против: М.А.И.
с ЛНЧ ********** ***, за това, че на 10.09.2022 г. около 17:50 часа в град
Пловдив на ул. „Удроу Уилсън“ до № 2 при извършване на полицейска проверка, като
собственик на лек автомобил допуска същият да бъде управляван от
неправоспособен водач - М.Д.У. с ЛНЧ: **********.
В
конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е собственик на лекия
автомобил, който е бил предоставен за управление на лицето М.Д.У., което пък не
притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Тези обстоятелства не
са оборени от страна на жалбоподателя, въпреки разпределената доказателствена
тежест в процеса и дадените в тази насока изрични указания. Констатациите на
проверяващите служители на МВР не са опровергани и от представените по делото
доказателства. Предвид това се установява, че са били налични основанията за
налагане на процесната ЗППАМ. Същата е издадена и след съставяне на посочения в
нея АУАН, като не се констатират нарушения на административнопрозиводствените
правила в тази насока.
При
издаването на процесната заповед обаче е
допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в разпоредителната част
на заповедта не е конкретизиран срокът, за който е наложена ПАМ.
Разпоредителната част на административния акт е особено съществена, защото
съдържа волята на административния орган, съобразно вменените му правомощия, да
създава или ограничава права или задължения, и поради това тя трябва да е
конкретна и ясна. Визираният в оспореният акт срок за прекратяване на
регистрацията на МПС - от 6 месеца до 1 година, създава неяснота по отношение
на времето, през което органът е наредил прилагане на ограничението и не може
да бъде отстранена от съда чрез тълкуване. Срокът, за който се налага
принудителната административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП е определен в
закона и той е от шест месеца до една година. Разпоредбата изрично предписва
определяне на срок от административния орган в определени граници. Следователно
при посочването на срока, за който е наложена принудителната административна
мярка, административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, като при определянето му е необходимо да се изложат конкретни
съображения в тази връзка, мотивиращи продължителността на срока на действие на
мярката. Липсата на конкретизация на времетраенето на мярката се приравнява на
липса на разпоредителна част на акта, което съставлява нарушение на изискването
на чл. 59, ал. 2, т.5 от АПК. След като законодателят е предвидил граници на
срока за налагане на ПАМ, то административният орган е длъжен да посочи
конкретното времетраене и да го обоснове. Срокът за който се налага
принудителната административна мярка, във всеки отделен случай трябва да е
определен конкретно, в рамките на посочените долна и горна времеви граници и то
в такъв обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел. В случая административният
орган не е съобразил тези обстоятелства и е издал заповедта в противоречие с
нормативните правила, което съставлява самостоятелно и достатъчно основание за
отмяната ѝ.
Предвид
изложените мотиви, жалбата се явява основателна и оспорената заповед следва да
бъде отменена като незаконосъобразна.
По
отношение на възражението за нищожност на оспорената заповед, настоящият състав
не установява нарушения при издаване на заповедта с тежест на порока, които да
обосновават прогласяване на нейната нищожност.
При
този изход на делото, на основание чл.143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лева заплатен
адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.10.2022
г. Размерът на адвокатското възнаграждение съответства на минимално предвидения
по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.06.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и в тази връзка възражението за негова прекомерност
се явява неоснователно.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Административен
съд - Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на М.А.И., ЛНЧ **********, сирийски гражданин, притежаващ карта на чужденец
с хуманитарен статут № *********, изд. на 19.07.2022 г. от МВР – Пазарджик,
валидна до 21.06.2025 г., Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-3389-000123/10.09.2022 г. по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП,
издадена от старши полицай Д.Б.към 6-то РУП, ОД на МВР – Пловдив.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР гр. Пловдив да заплати М.А.И., ЛНЧ ********** сумата в
размер на 500 (петстотин) лева разноски по настоящото дело.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
/П/