№ 1556
гр. Русе, 01.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20254520102387 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“АД, гр.Варна твърди, че ответницата е
негов клиент, с кл.№ ********** във връзка с продажба на ел. енергия за
обект на потребление, заведен с абонатен № **********, находящ се в гр.
Русе, ж.к.“Ч.“, бл.307, вх.В, ет.6, ап.18. Тези облигационни отношения се
регламентирали от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, одобрени от КЕВР.
Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, приложими към настоящия момент,
„потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и пo начина, определени в тези Общи
условия".
На основание чл. 410 ГПК, във връзка с чл. 107 от 3Е, на 16.01.2025 г. в
Районен съд - Русе било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу Д. Д. Б., в резултат на което било образувано ч.г.д.№
295/2025 г. Към момента на подаване на заявлението този потребител на
електрическа енергия имал неизплатени задължения в общ размер 225,20 лв.,
от които: 195,49 лв., представляващи главница за консумирана ел. енергия по
фактури, издадени в периода 23.10.2023 г. - 23.11.2023 г., както и 29,71 лв.
1
общ размер на мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й
до 16.01.2025 г.
Със съобщение, получено от „Енерго-Про Продажби“ АД на 20.03.2025
г., съдът му указал, че може да предяви иск за вземането си. В тази връзка и в
срока по чл. 415 ГПК предявява настоящия иск, като моли да бъде признато за
установено, че Д. Д. Б. дължи на ищеца сумата 225,20 лв. за обект на
потребление с аб.№ **********. В посочената сума били включени
неплатените фактури в размер на 195,49 лв., представляващи стойност на ел.
енергия по фактури, издадени в периода 23.10.2023 г. - 23.11.2023 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнеие, както и мораторна лихва в общ размер 29,71 лв., представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до
16.01.2025 г. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
В съдебно заседание ответницата, чрез назначения й особен
представител, моли да бъде преценена основателността на предявените искове
съобразно събраните по делото доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
В полза на ищцовото дружество по приложеното ч.гр.д.№ 295/2025 г.
по описа на РС-Русе е издадена заповед № 145/20.01.2025 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответницата Д. Д. Б. за сумите:
195,49 лв., представляваща главница за неплатена ел.енергия по фактури,
издадени за периода 23.10.2023 г. – 23.11.2023 г., както и 29.71 лв. мораторна
лихва за периода 15.11.2023 г. – 16.01.2025 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането, 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск за установяване вземането си срещу длъжника.
Към исковата молба е приложено Заявление от 06.03.2020 г., подадено
от ответницата до ищеца, за продажба на електрическа енергия при Общи
условия на съществуващ обект с кл.№ ********** и аб. № **********,
находящ се в гр.Русе, ж.к.“Ч.“, бл.307, вх.В, ет.6, ап.18.
2
По делото са представени 2 бр. фактури, съгласно които за периода
14.09.2023 г. - 13.11.2023 г. ответницата е потребила ел.енергия на обща
стойност 195,49 лв.
Представена е справка от ищцовото дружество за потреблението на
електрическа енергия от ответницата за същия обект, както и справка за
платени и неплатени от Д. Б. фактури за процесния период.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът
следва да докаже наличие на спорното право, а ответникът - фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за
изпълнение.
"Енерго - Про Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на
валидна облигационна връзка с ответницата, основана на договор за продажба
на електрическа, регулирана от общи условия на дружеството, одобрени с
решение № ОУ-061/07.11.2007 г.
Съобразно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, общите условия произвеждат
обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна
на потребителите. Следователно те са част от правоотношението между
страните по делото и имат обвързваща сила.
Понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" е
определено в чл.4, ал.1 от ОУ: „....физическо лице - собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про
Мрежи" АД, което купува електрическа енергия за стопански нужди от
"Енерго - Про Продажби" АД“.
Битов клиент е само лице, което е собственик или носител на
ограниченото вещно право на ползване върху процесния обект. Няма пречка
клиенти на електрическа енергия за битови нужди да бъдат и правни субекти,
различни от посочените, ако ползват имота със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на електрическа
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с енергоснабдителното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на електрическа енергия за
3
битови нужди и като страна по договора за доставка на енергия дължи цената
й на предприятието.
С ТР № 2/2018 г. по т.д.№ 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, е дадено
нормативно тълкуване разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че
ЗЕ свързва качеството длъжник на цената на доставена топлинна енергия за
битови нужди с качеството собственик на имота, съответно с качеството
носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма
сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на
топлинна енергия (в този смисъл Решение № 205/28.02.2019 г. по гр.д.№
439/2018 г. на ІІІ г.о., ВКС).
В настоящия случай, спорното правоотношение намира правната си
уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и
договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по
който регламентира договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. От депозираното от ответника заявление за продажба на електрическа
енергия от „Енерго-Про Продажби“ АД е видно, че към заявлението на
ответницата за продажба на ел.енергия е приложено и съгласие от същата дата
– 06.03.2020 г. от собственика на недвижимия имот - Община Русе с
нот.заверка на подписа.
Ответникът не оспорва, че посочените количества неплатена ел.енергия
са реално доставени и потребени.
Изложеното води до извод, че искът като основателен следва да бъде
уважен изцяло.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК,
съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
Предвид изхода на спора, в тежест на ответницата са направените от
ищеца разноски в размер на: 75 лева по ЧГД № 295/2025 г. по описа на РС-
Русе и 575 лева – възнаграждения за процесуално представителство,
юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса по настоящото
исково производство.
4
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, по
отношение на Д. Д. Б., с ЕГН **********, че дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс–Г, бул.”Владислав
Варненчик” 258, представлявано от Пламен Стефанов и Яна Димитрова,
сумите: 195.49 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури,
издадени в периода 23.10.2023 г. – 23.11.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 17.01.2025 г. до окончателно изплащане на сумата и 29.71 лева –
мораторна лихва за периода 15.11.2023 г. - 16.01.2025 г., предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение № 145/20.01.2025 г., издадена на по ЧГД
№ 295/2025 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Д. Д. Б., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“О.“ 12, вх.3, ет.6,
ап.18, да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ********* сумата 75
лева – разноски по ЧГД № 295/2025 г. по описа на РРС, както и 575 лева –
разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
гр.Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5