Решение по дело №627/2024 на Административен съд - Търговище

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния Кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба депозирана от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище, против Решение №141/17.10.2024 г. на Районен съд – Търговище, постановено по АНД №553/2024 г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт съдът е отменил Наказателно постановление № 44-0000228/17.06.2024 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище, с което на ответника по касация за нарушение на чл.38, предл.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ и на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвПр му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., като незаконосъобразно.

Касационното основание, което посочва касаторът е за неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните правила - по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим на осн. чл.63в от ЗАНН. Направено е искане съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение, като постанови друго, с което да потвърди издаденото НП. В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата. Не претендира разноски.

Ответната страна аргументира и становище за законосъобразност на съдебния акт и моли същият да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима и основателна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка: съставен е Акт за установяване на административно нарушение № 00151/24.05.2024 г. за това, че на 24.05.2024 г. при извършена проверка в гр.Търговище, на ул.“Мисионис“ в посока МВР, до игрална зала водача, управлявайки лек автомобил „Тойота Приус“ от кат.М1, оборудван като таксиметров, с поставена на тавана на автомобила табела „Такси“ е извършвал таксиметров превоз на пътници по маршрут - Търговище из града. При проверката е установено, че след наемане на автомобила от клиенти, водачът не е включил таксиметровия апарат, с който е оборудван автомобила. Видно от направен дневен отчет, водача включил таксиметровия апарат след спиране от служителите на МВР“. Актът е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен срещу подпис. В АУАН от страна на нарушителя е вписано възражение - „проблем с буксата на апарата“. Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 44 0000228/17.06.2024 г. от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище, с което на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвПр е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 500 лв., за извършено от него нарушение на чл.38, предл.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Видно от приетото по делото заявление с рег. № 52-00-31 4160/27.05.2024 г. до началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.Търговище, подадено в срока за възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН, ответната страна е посочила, че след спиране от органите на МВР и ДАИ е констатирал, че апарата не бил включен, след което е „бутнал“ буксата му и същият се е включил и е „започнал/продължил“ да „измерва сума на клиентите“. Посочил е, че има „проблем с буксата“, тъй като последната е „хлабава“ – „не са поставени болчетата, които я придържат към апарата“, както и че има пусната и приключена касова бележка. От приетите като доказателства по делото копия от заявление за проверка № 000029-27167/27.05.2024 г., издадено от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателно уреди“, Приложение № 1 и фактура № **********/27.05.2024 г., че на 27.05.2024 г. е извършена „сверка на час и презапояване на букса“ на автомобил с рег. № [рег. номер].

Съдът е приел, че видно от писмените обяснения на свид. Б., на процесната дата същият извикал по телефон такси като клиент, както и че е пътувал заедно със свой приятел. От дадените пред съда показания на свидетеля се установява, че малко след като е извикал таксито, същото е било спряно за проверка от органите на полицията. Не помни дали при влизане в таксиметровия автомобил апарата е бил включен, но не е разговарял с водача за цена на превоза. От показанията на свид. И. Д. и свид. И. [населено място] се установило, че на 24.05.2024 г. водача е бил спрян от органите на МВР в присъствието на двамата свидетели. При извършване на проверката е било установено, че същият превозва пътници с таксиметровия си автомобил, без да е включен електронния таксиметров апарат, а светлинния индикатор на стъклото е бил в режим „свободно“. Свидетелите считат, че нарушението се установява от писмените обяснения на пътниците в автомобила. Водачът е включил апарата след като му е било казано да пусне дневен финансов отчет. Посочват, че актът е съставен на място и че водачът е вписал, че има възражения. Според двамата свидетели буксата на таксиметровия апарат се пломбира от Метрология и няма как да бъде разхлабена. Въпреки, че е казал, че има проблем с буксата, водачът е извадил дневен отчет.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че НП е издадено от компетентен орган на осн. Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта и съобщенията, в сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН и ал.3. НП е издадено за извършено нарушение на разпоредбите на чл.38, предл.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, поради което административнонаказващият орган на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАв Пр е наложил наказание „глоба“ в размер от 500 лв.

След анализ на фактите по делото и при съобразяване на нормативната уредба, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.

При извършената проверка за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че решението се явява неправилно, тъй като при неговото постановяване контролираната инстанция е допуснала съществени нарушения във връзка със събирането и оценката на доказателствата, което, в крайна сметка, е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Отговорността за осигуряване разкриването на обективната истина в съдебната фаза на административнонаказателното производство се носи от съда – чл. 13 от НПК. По тази причина нормата на чл. 107, ал. 2 от НПК, намираща субсидиарно приложение съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвижда, че събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, но задължава инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина, а събраните доказателства подлежат на внимателна проверка съгласно чл. 107, ал. 5 от НПК.

Прието е, че както в АУАН, така и в НП е посочено, че фактическата обстановка се установява от дадените писмени обяснения от лицата ползвали услугата, както и от „направен дневен отчет“, без да е индивидуализиран отчета. Не е конкретизирано и за кой ден е този отчет. Повече от очевидно е, че този отчет следва да съвпада с датата на извършване на нарушението – той е дневен такъв. Според въззивната инстанция непредставянето му, води до липса на доказателства, които да потвърждават твърдяното административно нарушение. Формиран е извод, че с непосочването на описаните по-горе данни в НП липсват изискуемите по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизити, което съставлява съществено процесуално нарушение на административно производствените правила и като краен резултат НП е отменено.

Идентичен е и извода на съда, че АНО не представя и копие от пътна книжка, което не позволява да се установят вписаните, съответно невписаните в тях данни към момента на извършване на проверката дали съответстват на посоченото.

Прието е, че въпреки депозираните от страна на нарушителя двукратни възражения, както в АУАН, така и в заявление рег. № 52-00-31 4160/27.05.2024 г. до началника на ОО „АА“ – гр.Търговище, сочещи за наличие на спорни обстоятелства, същите не са изяснени по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН от наказващия орган преди издаване на наказателното постановление, видно от бланкетното описание в НП. Предвид изложеното, съдът е приел, че не може да се направи изводът, че лицето е извършило вмененото му нарушение.

Настоящата инстанция приема, че съдът не е дал никакъв коментар по отношение на тези спорни обстоятелства.

Не е проявил и процесуална активност, за да изпълни законово вменените му задължения и да изиска въпросния дневен отчет и пътна книжка, за да формира изводи по отношение обективната страна на твърдяното за извършено нарушение.

Неизчерпателни са съображенията на решаващия състав на съда, касаещи материалната законосъобразност на НП – отсъства какъвто и да е коментар по отношение на обективираните твърдения, че според свидетелските показания буксата на таксиметровия апарат се пломбира от Метрология и няма как да бъде разхлабена. Въпреки, че е казал, че има проблем с буксата, водачът е извадил все пак въпросния дневен отчет.

Въззивната инстанция се е задоволила да посочи, че в тежест на ответната страна по жалбата е да докаже административното нарушение, доколкото посочените в АУАН фактически положения не могат да бъдат приети от съда за безспорно установени, тъй като актът не се ползва с презумптивна доказателствена сила. Липсва какъвто и да е коментар, налице ли е противоречие в свидетелските показания, кои съдът кредитира, кои не и защо. Същите следва да бъдат съпоставени и с писмените такива и съвкупно преценени. От една страна е прието, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че проверения от контролните органи автомобил е бил таксиметров и с него е извършван таксиметров превоз на пътници, съгласно Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на министъра на транспорта. От показанията на свид. Б. се установи, че на процесната дата е повикал такси по телефона. Наетия от него таксиметров автомобил, управляван от ответника по касация и е извършвал таксиметров превоз на двамата пътници, когато е бил спрян за проверка. Изложени са били твърдения, че повредата е възникнала при спиране на автомобила за проверка. В тази връзка съдът не е формирал изводи, дали приема това като факт или е защитна теза на наказаното лице. Липсва и коментар на представения разходно-оправдателен документ - фактура за извършени ремонтни дейност и посоченото в нея и до какъв извод води това представяне. Посоченото в АУАН, че след наемане на автомобила водачът не е включил таксиметровия апарат не се установява според съда и от писмените обяснения на свид. Б. (Същевременно при спиране на автомобила именно това е констатирано от другите свидетели– служители на ОО "АА").

Като е постановил своя съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка без да прояви процесуална активност за събиране на писмени доказателства и при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, което обуславя отмяната на обжалваното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

Отговор на въпроса дали е налице нарушение следва да бъде даден от въззивната инстанция при новото разглеждане делото, след събиране на указаните доказателства и подлагането им на внимателна проверка съгласно чл. 107, ал. 5 от НПК .

Съдът е приел, че видно от депозираните, от страна на нарушителя двукратни възражения, както в АУАН, така и в заявление рег. № 52-00-31 4160/27.05.2024 г. до началника на ОО „АА“ – гр.Търговище, сочещи за наличие на спорни обстоятелства, същите не са изяснени по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН от наказващия орган преди издаване на наказателното постановление, видно от бланкетното описание в НП. Независимо от регламентацията с чл. 218, ал. 1 АПК и доколкото ответникът в настоящото производство не е разполагал с право на касационно обжалване, защото по своя резултат процесното съдебно решение е благоприятно за него, настоящият състав установи още, че липсват мотиви в касирания акт по релевираните възражения пред въззивната инстанция, което също следва да бъде отстранено при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №141/17.10.2024 г. на Районен съд – Търговище, постановено по АНД №553/2024 г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Търговище.

Решението е окончателно.