Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 29 юни 2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Русе, в публичното заседание на шести
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: ЕЛГА ЦОНЕВА
при секретаря Бисерка
Василева и в присъствието на прокурора Пламен
Петков като разгледа
докладваното от съдията Цонева административно
дело № 201 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. по глава XI от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано по искова молба от З.С.М. *** срещу Областна дирекция по
безопасност на храните – Русе (ОДБХ – Русе). С предявения иск се претендира осъждане
на ответника за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се причинени
тревожност и стрес в резултат на незаконосъобразни негови актове и действия,
които се изразяват в съставяне на документ с невярно съдържание – справка за
налични животни към 04.01.2018 г., послужила за извършване на опис и оценка на
25 бр. овце на 27.03.2018 г. от ЧСИ В.Н. Претендира се присъждане на
обезщетение в размер на 2 000 лв., както и направените в настоящото производство
разноски.
В допълнително депозирана пред съда молба (озаглавена „отстраняване…“), в
изпълнение на дадени указания с разпореждане от
17.04.2018 г. на съда, ищецът уточнява, че претенцията му се основава на
съставянето от ответника на удостоверително писмо с невярно съдържание, от
което ищецът е претърпял вреда на 27.03.2018 г., когато е извършен опис от ЧСИ
на описаните в писмото животни, макар по твърденията на ищеца същите да не
съществуват към този момент.
Ответникът – ОДБХ - Русе, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт С.,
оспорва иска, като счита исковата претенция за неоснователна и недоказана, за
което излага подробни и мотивирани съждения в съдебно заседание и в представени
по делото писмени бележки. Заявява и претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокуратурата на Република
България, чрез участвалия в производството прокурор от Окръжна прокуратура –
Русе, счита, че искът е недопустим, тъй като актът, за който ищецът твърди, че
е незаконосъобразен, не притежава белезите на административен акт по смисъла на
АПК, а има характер на уведомително писмо.
След пълен анализ наведените в исковата молба фактически твърдения и на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Срещу ищеца З.М. е образувано
изпълнително дело № 20179140400415 пред частен съдебен изпълнител (ЧСИ) рег. №
914 В.Н. с район на действие Окръжен съд – Русе, видно от приложена по делото
призовка за принудително изпълнение (л. 9). По това изпълнително дело при ЧСИ е
постъпило писмо изх. № 17/04.01.2018 г. на ОДБХ – Русе (вх. № 156/08.01.2018 г.
на ЧСИ), с което по повод на направено от съдебния изпълнител запитване е
предоставена информация, че лицето З.С.М., ЕГН **********, е вписан като
собственик на животновъден обект с рег. № 7072-0209, находящ се в с.
Семерджиево, общ. Русе и към 04.01.2018 г. в този животновъден обект се
отглеждат 25 броя овце (л. 5). Към писмото е приложена справка за наличните
животни в ОЕЗ към 04.01.22018 г. (л.4), която е извадка от Интегрираната
информационна система на БАБХ (Българската агенция по храните). След получаване
на тази информация с цитираната по-горе призовка за принудително изпълнение
изх. № 1763/20.03.2018 г. е насрочено извършването на опис и оценка на 25 броя
овце по списък (справката от БАБХ). По делото няма доказателства, че така
насроченият опис се е състоял. Ищецът прави изявление пред съда, че не е
присъствал на този опис, но е убеден, че такъв е проведен, макар и фиктивно,
предвид това, че процесните животни не са налични в стопанството му.
Ищецът счита, че от страна на ОДБХ
– Русе е издаден незаконосъобразен акт – удостоверително писмо, в който
отразените данни не отговарят на действителното фактическо положение, тъй като
описаните в справката на БАБХ животни отдавна са умрели и към настоящия момент
той не отглежда овце и не разполага с такива. Именно тази информация обаче е
станала причина ЧСИ В.Н.да насрочи извършването на опис и оценка на животните
като имущество на длъжника по изпълнителното дело, във връзка с който опис на
ищеца по настоящото дело са изпратени множество книжа чрез кметството в с.
Семерджиево. Това създало състояние на тревожност и стрес за ищеца, което
състояние той счита, че му е нанесло нематериални вреди, подлежащи на
репариране от ответника.
Съдът изрично в съдебно
заседание на 06.06.2018 г. е указал на ищеца, че следва да докаже фактите,
които твърди в исковата молба, в писменото и устното уточнение, като тези
доказателства трябва да са свързани с доказване на незаконосъобразно действие,
акт или бездействие на ответника, причинната връзка между твърдяното
незаконосъобразно действие, акт или бездействие, както и размера на вредата.
Независимо от това, доказателства за факти, извън установените и описани
по-горе, не са представяни.
При така установената
фактическа обстановка СЪДЪТ прави следните правни изводи:
Предявен е иск за обезщетяване
на неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Исковата
претенция е насочена срещу ОДБХ – Русе, със статут на юридическо лице. От
твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба и направените допълнително
писмено и устно в съдебно заседание уточнения е видно, че претенцията му се
обосновава с твърдение, че ответникът незаконосъобразно е предоставил с писмо
невярна информация за отглежданите от него животни.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и
юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Исковете се разглеждат по реда на АПК (арг. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ). В
чл. 204 от АПК са уредени предпоставките за допустимост на иска. По силата на
тази разпоредба искът може да се предяви след отмяната на административния акт
по съответния ред (ал. 1) или заедно с оспорването на административния акт до
приключване на първото заседание по делото (ал. 2). Когато вредите са причинени
от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение (ал. 3), а
съгласно ал. 4 на същата норма, незаконосъобразността на действието или
бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетение. В последните две хипотези не се поставя като условие за
допустимост на иска предявяване на самостоятелно искане за установяване
незаконосъобразността на сочения за нищожен административен акт и на действията/бездействията
на администрацията.
В настоящия случай твърденията
на ищеца са, че ответникът е издал незаконосъобразен административен акт, от
който той е претърпял неимуществени вреди. В този случай, за да е допустимо
образуваното исково производство административният акт следва или вече да е
отменен по съответния ред или да е заявено неговото оспорване в настоящото
производство. На първо място, от данните по делото обаче не се установява нито
една от двете хипотези. Няма данни за отмяна на соченото от ищеца писмо, нито
пък той е заявил неговото оспорване. Отделен е въпросът доколко това писмо
представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК като се има
предвид, че същото не съдържа волеизявление на административен орган, а
удостоверява налична при ответника информация, която освен това е и публично
достъпна. При това положение настоящото исково производство би било недопустимо
на основание чл. 204, ал. 1 от АПК. Въпреки това с оглед фактическите твърдения
на ищеца, че вредите му са причинени именно от предоставянето от ответника на
ЧСИ на невярна информация за отглежданите от него животни, съдът намира, че по
този начин всъщност се твърди извършването на фактически действия от страна на
длъжностни лица на ответника, които ищецът неправилно определя като
административен акт, предвид обективирането им в писмо. Ето защо настоящия
състав счита, че искът, насочен срещу ОДБХ – Русе за претърпени неимуществени
вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника е
допустим.
В случая са налице всички
положителни процесуални предпоставки за разглеждане на спора по същество, и
липсват отрицателни такива. Ищецът има правен интерес от инициираното от него
производство, като този правен интерес в настоящото производство не е въпрос на
допустимост на иска, а по съществото на спора.
Настоящият съдебен състав намира
искането на З.С.М. за присъждане на обезщетения
за претърпени неимуществени
вреди за неоснователно и недоказано.
Съображенията на съда за тези
изводи са следните:
Основателността на иск с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени или
извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да са
отменени по съответния ред; 2. реална, пряка и непосредствена вреда от такъв
административен акт, респ. действието или бездействието; 3. причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилата
вреда.
В случая с оглед на наведените
от ищеца твърдения, същият следва да докаже наличието на незаконосъобразно
действие на административен орган или длъжностно лице от структурата на
ответника, извършено при или по повод изпълнение на административна дейност,
претърпяна реална пряка и непосредствена вреда от това незаконосъобразно
действие, както и причинната връзка между претърпяната вреда и
незаконосъобразното действие. При липса на някой от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде
доказано от ищеца, с оглед разпределението на доказателствената тежест.
В настоящия казус искът се
основава на предприети според ищеца незаконосъобразни действия на административен
орган на ОДБХ - Русе. Твърди се, че директорът на ОДБХ – Русе е предоставил на
ЧСИ невярна информация относно отглежданите от ищеца животни.
Един акт, респ. действие или
бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен
акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание.
Член 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ употребяват термините "актове",
"действия" и "бездействия", за които легално определение
няма в цитираните закони. Под "действие" следва да се разбира всяко
такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически
акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно
неизпълнение на определена нормативна разпоредба. За незаконосъобразно действие
на администрацията следва да се приеме това фактическо действие, за което или
няма законова база, основа за извършването му или ако има такава, то е
извършено в противоречие с нея.
В настоящия случай правото на съдебния изпълнител (вкл. ЧСИ) да изисква
информация от съдебни и административни служби, респективно задължението за
предоставяне на тази информация от тези служби е регламентирано в чл. 431, ал.
3 от ГПК. При това положение в конкретния случай ответникът е извършил действия,
които на първо място са му пряко разпоредени от правната норма и освен това не
са извършени в противоречие с нея. Следва да се посочи, че задължението за
предоставяне на информация на съдебния изпълнител за целите на изпълнителното
производство по чл. 431, ал. 3 от ГПК, както и задължението за съдействие на
съдебния изпълнител по ал. 2 на същия член не обвързват административния орган
и със задължение да извършва и допълнителни проверки на търсената от съдебния
изпълнител информация. Администрацията, в случая на ОДБХ – Русе, е длъжна да
предостави на ЧСИ наличната при нея информация по поставения въпрос – в случая
относно отглежданите от ищеца, длъжник в изпълнителното производство, животни,
но не е задължена да извършва проверки относно фактическото наличие на
регистрираните в ОДБХ – Русе животни. В тази връзка извършеното от ответника
предоставяне на информация не представлява незаконосъобразно действие по
смисъла на ЗОДОВ, а е действие, извършено именно в изпълнение на законово
регламентирано задължение. При това положение не е налице първата предпоставка
от фактическия състав на отговорността на държавата за причинени на гражданите
вреди и искът следва да бъде отхвърлен.
Независимо от това съдът намира за нужно да посочи, че по делото не е
доказано и наличието на претърпени реални вреди от ищеца. По делото няма
никакви доказателства за това, че насроченият опис на движимото имущество на
ищеца се е състоял реално, а твърденията в исковата молба и по-точно в
уточнението към нея е, че вредите са настъпили на датата, която е била обявена
за извършването на описа. Въпреки указанията на съда, ищецът не сочи
доказателства за реалното извършване на описа, респективно за настъпването на
вредите. Не са налице и доказателства относно твърденията за преживян стрес и тревожност.
На следващо място, не е налице и пряка причинна връзка между твърдяното
незаконосъобразно действие на ответника и твърдените вреди, (дори и да се
приеме, че такива са налице). Информацията, която е предоставена от ответника
на ЧСИ всъщност е публична информация, общо- достъпна на интернет страницата на
БАБХ, поради което за получаването й от ЧСИ дори не е било необходимо отправяне
на искане до ОДБХ – Русе. До тази информация ЧСИ е имал достъп и без намесата
(участието) на ответника, поради което не може да се приеме, че именно така
предоставената информация е обосновала насрочването на опис и оценка на
имуществото на ищеца.
По изложените дотук съображения, съдът намира, че така предявения иск с
правно основание чл. 1 ЗОДОВ е неоснователен и недоказан. Не е налице още
първата предпоставка за ангажиране на отговорност, а именно – незаконно действие,
извършено от административен орган в структурата на ответника при или по повод
изпълнение на административна дейност. Затова претенцията за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 143,
ал. 4 от АПК във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответната страна се следва присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени
по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.С.М. *** иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу
Областна дирекция по безопасност на храните - Русе за присъждане на обезщетение
в размер на 2 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинена тревожност и стрес от незаконосъобразни действия на ответника –
предоставяне на информация на ЧСИ за отглеждани от ищеца животни.
ОСЪЖДА З.С.М. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция по безопасност
на храните – Русе сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: