№ 3291
гр. София, 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно
гражданско дело № 20221100502688 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 32а от Правилника за вписванията (ПВ).
Образувано е по частна жалба на АЛ. Д. Х. срещу определение с №
291/25.02.2022 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е
отказано вписването на представени актове със Заявление за вписване, отбелязване или
заличаване с вх. № 11461/25.02.2022 г. по описа на Службата по вписванията (СВ), гр.
София.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно, евентуално нищожно.
Поддържа се неразбираемост на мотивите за постановяването му. Счита се, че
погрешно съдията по вписванията е приел, че всеки един от документите следвало да
бъде подаден с отделно заявление и че за всеки един не била платена държавната такса.
Твърди се, че са платени пет държавни такси, удостоверени в три вносни бележки,
приложени към делото. От мотивите не ставало ясно коя от петте държавни такси
следвало да се отнеме в полза на бюджета.
Въз основа на изложеното жалбоподателят иска отмяна на определението за
отказ за вписване и постановяване актовете да бъдат вписани.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като прецени данните по делото
приема от фактическа страна следното:
Производството пред СВ, гр. София е образувано по Заявление за вписване,
отбелязване или заличаване с вх. № 11461/25.02.2022 г. подадено от АЛ. Д. Х., с което
е поискано вписването на искова молба с вх. № 43421/20.08.2021 г., уточнителна молба
с вх. № 103448/07.12.2021 г., уточнителна молба с вх. № 116654/30.12.2021 г.,
уточнителна молба с вх. №13201/25.01.2022 г. и определение № 2537/28.01.2022 г.
постановено по гр. дело № 48337/2021 г., на Софийския районен съд, 173 състав. Към
заявлението са приложени оригинали на цитираните документи, техни фотокопия и
документи за платени държавни такси. С разглежданата частна жалба са представени
три броя преводни нареждания от 25.02.2022 г., издадени от „Токуда банк“ АД, в които
е посочено, че по сметка на Агенцията по вписванията, имотен регистър са внесени 10
1
лв. – такса за вписване на искова молба; 30 лв. – такса за вписване на три броя
уточнителни молби и 10 лв. – такса за вписване на съдебно определение. Документът, в
който се съдържат платежните нареждания е с вх. на Службата по вписванията №
11461/25.02.2022 г. Съдията по вписванията към СРС е отказал с процесното
определение да впише актовете, тъй като за всеки отделен акт е следвало да бъде
подадена отделна молба и да бъде платена отделна държавна такса.
При тази фактическа установеност, настоящият съдебен състав на Софийски
градски съд, при проверка законосъобразността на обжалваното действие във връзка с
оплакванията и исканията на жалбоподателя, при преценка на обстоятелствата и
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните
правни изводи:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, което е страна в
нотариалното производство (заявител за вписване на документи), в рамките на
законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по
вписванията по чл.577, ал.1 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка
на СГС. По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е редовна и
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Вписването е едностранно охранително производство, чиято цел е
оповестяването на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други
актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно
права върху вещи. Законодателят регламентира вписването като вид нотариално
удостоверяване. Съгласно разпоредбата на чл.569, т.5 от ГПК нотариални са
производствата, по реда на които се извършват вписвания, отбелязвания и тяхното
заличаване в случаите, предвидени в закон. В ПВ, издаден за прилагане на глава ХІ на
ЗС „Вписвания“, изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване
се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи. Съответно кои искови
молби трябва да бъдат вписани или отбелязани са изброени в чл. 11 и чл. 12 от ПВ,
които норми са императивни и се отнасят до вписванията на искови молби и решенията
по тях, постановени по изчерпателно изброените видове искове.
Охранителното производство по вписване е формално и едностранно, като
основанията за отказ да бъде извършено вписване са изрично изброени в разпоредбата
на чл. 32а от ПВ. Отказ за вписване е допустим, когато представеният акт изначално не
отговаря на изискванията на закона и когато същият не подлежи на вписване.
С т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело №
7/2012 г., ОСГТК са дадени задължителните разяснения относно проверката, която
съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ. Тази проверка е
ограничено относно това дали: 1) представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона, т.е. дали актът подлежи на вписване; 2) съставен ли е
съобразно изискванията за форма и 3) има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се
проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично
предвидено в закона – вписването (като родово понятие, включващо вписване в тесен
смисъл, отбелязване и заличаване) е едностранно охранително производство, в чиито
рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Поради изложеното съдията
по вписванията няма правомощия да проверява материалната законосъобразност на
представения за вписване акт.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на жалбоподателя, че не е
осъществена нито една от предпоставките на закона за постановяване на отказ.
2
Обжалваното определение на съдията по вписванията е издадено от
компетентно лице в кръга на службата му, с изискуемото от закона съдържание
поради, което същото е валидно. Разгледано по същество то е неправилно.
По делото е установено, че пред Софийския районен съд са предявени в една
искова молба обективно съединени искове с вещен характер, към които са правени
уточнения от ищеца с последващо подадени уточнителни молби, една от които е дала
повод за прекратяване на делото в частта по единия иск, като съдът е постановил
определение № 2537/28.01.2022 г. по гр. дело № 48337/2021 г. на СРС, I ГО, 173 състав.
Нормата на чл. 114 от Закона за собствеността (ЗС) постановява, че исковата
молба, респ. и уточненията към нея, подлежи на вписване. Изискването за конкретните
актове, които подлежат на вписване, е посочено в чл. 8, ал. 1 от ПВ. Всяко вписване е
отделно действие и за него се дължи отделна такса. В настоящия случай се установи, че
пред съдията по вписванията са представени три броя платежни нареждания за
извършени пет плащания, чийто входящ № 11461/25.02.2022 г. съвпада напълно с този
на заявлението, което е за исканото вписване, поради което следва да се приеме, че е
изпълнено изискването за внасяне на дължимата държавна такса.
Неоснователно съдията по вписванията е счел, че молбите е следвало да бъдат
подадени в СП с отделни заявления. Исковата молба и уточненията към нея са
функционално свързани документи, които не могат да се разглеждат отделно.
Процесуалният закон свързва материалните и процесуални последици на исковата
молба с датата на нейното подаване, а не с датата на уточненията по едно вече
формулирано пред съда искане. Поради тази взаимна обвързаност между молбите и
определението на СРС, те не следва да се подават за вписване с отделни заявления.
Предвид изложените съображения обжалваното определение е неправилно и
съдът го отменя, а преписката следва да бъде върната на съдията по вписванията,
който да впише документите към Заявлението за вписване, отбелязване или заличаване
с вх. № 11461/25.02.2022 г.
Съгласно нормата на чл. 577, ал. 3 от ГПК, когато съдът отмени отказа,
вписването се смята за извършено от момента на подаване на молбата за него.
Настоящото определение е окончателно по арг. от противното на т.6 на ТР №
1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. описа на ОСГК на ВКС.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен брачен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение с № 291/25.02.2022 г. на съдия по вписванията
при Софийски районен съд, с който е постановен отказ да се впишат искова
молба с вх. № 43421/20.08.2021 г., уточнителна молба с вх. №
103448/07.12.2021 г., уточнителна молба с вх. № 116654/30.12.2021 г.,
уточнителна молба с вх. № 13201/25.01.2022 г. и определение №
2537/28.01.2022 г., постановено по гр. дело № 48337/2021 г., Софийски
районен съд, 173 състав, подадени от АЛ. Д. Х., ЕГН ****, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
3
ДА СЕ ВПИШЕ по искане на АЛ. Д. Х., ЕГН **** искова молба с вх.
№ 43421/20.08.2021 г., уточнителна молба с вх. № 103448/07.12.2021 г.,
уточнителна молба с вх. № 116654/30.12.2021 г., уточнителна молба с вх.
№13201/25.01.2022 г. и определение № 2537/ 28.01.2022 г., постановено по гр.
дело № 48337/2021 г., Софийски районен съд, 173 състав;
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Службата по
вписванията, гр. София, за извършване на вписване съобразно мотивите на
настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4