РЕШЕНИЕ
№ 1319
гр. Пловдив, 14.11.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ГО, V- ти въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет
и пети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при
участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия
Зорница Тухчиева въззивно гражданско дело № 1492 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 20358
/ 03.07.2019 г. по описа на ОС- Пловдив, подадена от Д.И.М., действащ чрез
пълномощника си адв. Д., с която се обжалва Решение № 172/ 09.05.2019 г.,
постановено по гр. дело № 1586 по описа за 2018 г. на РС- Карлово в частта с
която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от жалбоподателя
иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ГПК за осъждане на Х.А.Ц. да му
заплати сумата 2499.58 лв. за
закупуване на строителни материали, която сума представлява част от претендирано
обезщетение в общ размер от 4999,58 лева за претърпени имуществени
вреди в собствения му апартамент в град ***, вследствие на наводнение в
апартамент в град ***, собственост на ответника Х.А.Ц.. С обжалваното решение Д.И.М.
е осъден да заплати и сумата от 350 лв., представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
В жалбата се поддържа
становище за неправилност на първоинстанционното решение, като се прави искане да
бъде постановено ново решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 2499.58 лв. за нанесени материални вреди на недвижимия му имот,
причинени от наводняване на същия.
В срока по чл. 263,
ал.1 ГПК, е постъпил отговор на жалбата, депозиран от адв. Н.Г. – пълномощник
на Х.Ц. – ответник в първоинстанционното производство. Излагат се подробни
съображения за неоснователност на същата, съответно иска се обжалваното решение
да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно постановено.
Настоящият въззивен състав след като прецени събраните
по делото доказателства, становищата на страните и наведените от тях
възражения, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона
срок от лице, имащо право на жалба срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на
решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга
приложението на императивна материалноправна разпоредба, както и не се твърди
конкретно нарушение на процесуалните правила, обосноваващо служебно събиране на
доказателства.
По отношение на възприетата от районния съд
фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от
онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея
липсват оплаквания, т.е контролиращата инстанция не може да приеме за
установена различна фактическа обстановка без за това да са наведени нарочни
възражения от страна на въззивника или въззиваемия.
В настоящия случай спор по фактите не се констатира, като от събраните в
хода на производството доказателства се установява, че ищецът – жалбоподател в
настоящото производство Д.М. е собственик на апартамент № 1, находящ се в ***.
Като безспорно е установено и обстоятелството, че ответникът – въззиваема
страна в настоящото производство – Х.Ц. обитава апартамента, находящ се на
втори жилищен етаж / над този на ищеца/.
Като безспорно е изяснено и обстоятелството, че в обитавания от ответника
апартамент е имало теч, за който той е бил уведомен по телефона.
От фактическа страна, като неизяснено е останалото обстоятелството за
момента на настъпване на твърдяното от ищеца наводнение.
От заключението на изслушаната по делото съдебно
техническа експертиза /л. 47-49/, се установява, че в апартамента на Д.М. са
извършвани строително - монтажни работи, които съгласно изготвената
количествено - стойностна сметка възлизат на сумата от 3232,60 лева без ДДС.
Вещото лице е посочило, че при извършения от него оглед на място се установява
наличието на осъществени строителни дейности, включително по тавана на част от
коридора, баня, тоалетна и кухня. В допълнение посочва, че в момента на огледа
не е констатирал признаци на ново наводняване след ремонта. При изслушването му в съдебно заседание,
експертът акцентира, че е констатирал извършването на строително - монтажни
дейности и към момента на огледа на ищцовия апартамент, като е в
невъзможност да се ангажира със становище дали е имало теч, какъв е бил и какви
са били последствията от този теч.
По делото с цел установяване размера на твърдените от
ищеца имуществени вреди са ангажирани писмени доказателства – копие на фактура
на обща стойност от 808,79 лева, по отношение на която липсва отбелязване на
датата на издаване, нито кой е съставителят ѝ, не е посочено и лицето,
което я е получило. Посочените недостатъци са правилно констатирани от
първостепенния съд, който е приел, че същата е без доказателствена стойност.
До идентичен извод е достигнал първоинстанционният съд
и по отношение на представените копия на касови бележки от 2017 г. и от първата половина на 2018 г., които съдът е
приел, че са неотносими към предмета на делото, доколкото са издадени преди
настъпване на твърдения от ищеца инцидент през „м.
юни или юли тази година“, т. е. 2018 г.
В хода на
производството са разпитани и свидетелите И. М. и К.Ц., които споделят за повреда на бойлера на
отвеника през юни или юли 2017 г. която довела до смяна на същия и оплаквания
от страна на ищеца за теч в тоалетната, банята и северната стая в апартамента
му.
Районен съд Карлово е
бил сезиран с иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
За уважаване на иск с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
следва да се установят следните елементи от фактическия състав: 1)неправомерно
поведение на ответника 2) противоправност, разбирана като накърняване на чуждо абсолютно субективно право 3)
вреди, разбирани като неблагоприятно изменение в имуществената сфера на ищеца в
резултат от накърняване на негово абсолютно право 4) причинна връзка между
неправомерното поведение на ищеца и претърпените от ответника вреди 5) вина.
За да отхвърли искът, съдът е приел за безспорен фактът на настъпила авария
в апартамента, ползван от ответната страна. Приел е, че недоказани са останали
щетите в претендирания размер, както и причинно - следствената връзка между поведението
на отвеника и вредоносния резултат. Анализирайки събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до извода, че в
апаратамента на ищеца са извършвани множество строително -ремонтни дейности още
от момента на закупуването на процесното жилище на 06.06.2016 г. Приел е, че по делото са останали недоказани
момента на настъпване на твърдяната увреда, както и, че именно аварията в
жилището на ответната страна е била причината за извършването на множество
строително - монтажни дейности. Правилно съдът е приел, че дори и относимите към процесния
период касови бележки – на обща стойност 138,47 лв., не доказват разходи за
поправяне на точно на тези щети, за които ищецът твърди, че са причинени от
ответника. В една от тях е записана покупка на „ел. материали“, в друга –
„пром. стоки“, а в трета „стоки“.
Настоящият съдебен състав споделя
фактическите и правни изводи на районния съд. С оглед направените възражения
във въззивната жалба допълнително следва да се посочи:
Окръжния съд не споделя
виждането на жалбоподателя, че настъпването на процесното събитие се установява
по категоричен и безсъмнен начин от разпитаните в хода на производството
свидетели – Иван М. и К.Ц., както и от събраните по делото писмени
доказателства - фактура и касови
бележки. Тези доводи са несъстоятелни. В тежест на ищеца е било да докаже
точния момент на настъпване на твърдяната увреда, както и горепосочените
елементи от фактическия състав на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Очевидно това не е
сторено, поради което правилно първостепенния съд е отхвърлил иска като
недоказан и неоснователен.
Мотивът, че датата на
настъпване на наводнението е 08.07.2017 г. /която дата за първи път се заявява
с въззивната жалба/ и че непосочването ѝ в исковата молба се дължи на
допусната явна фактическа грешка също е неоснователен. Както беше отбелязано в
тежест на ищеца е било да посочи и докаже точния момент на настъпване на
твърдяното събитие. В този смисъл неоснователно се явява и възражението на
жалбоподателя, че първостепенният съд не
е взел предвид приложените с исковата молба писмени доказателства. Последните
са коментирани по отделно и в съвкупност с останалите доказателствени
източници, като въз основа на тях съдът е извел своите изводи от фактическа и
правна страна.
Предвид всичко гореизложено и доколкото районният съд
е достигнал до същия краен извод, то решението му в обжалваната част като
правилно следва да се потвърди, а въззивната жалба да се остави без уважение.
С оглед изхода на
спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски за процесуална защита и съдействие. От представените своевременно в производството пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 18.06.2019г. за представителство пред въззивната
инстанция, се установява, че Х.Ц. е заплатил 350,00 лева за представителство
пред настоящата инстанция. С оглед липсата на направено възражение за
прекомерност, претендираните разноски следва да бъдат присъдени в пълен размер.
С оглед на правилата, установени от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като настоящото решение е по граждански
дело по смисъла на същата разпоредба с цена на иска до 5000 лв.
По
изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 172/ 09.05.2019 г.,
постановено по гр. дело № 1586 по описа за 2018 г. на РС- Карлово, в частта с която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от Д.И.М. иск с правно основание
чл. 45, ал.1 от ГПК за осъждане на Х.А.Ц. да му заплати сумата 2499.58 лв. за
закупуване на строителни материали, която сума представлява част от
претендирано обезщетение в общ размер от
4999,58 лева за претърпени имуществени вреди в собствения му апартамент в град ***,
вследствие на наводнение в апартамент в град ***, собственост на ответника Х.А.Ц..
ОСЪЖДА Д.И.М. ЕГН ********** да
заплати на Х.А.Ц.,
ЕГН **********, сумата от 350,00
лева – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
В останалата необжалвана част решението е влязло в
сила.
Решението е окончателно на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: