№ 3
гр. .. , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – .., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
Секретар:В.ка Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20201200501119 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от М. А. И., чрез адв.Д.Х., със
съдебен адрес: гр.С., ул.“..“ №2, против Решение №1141 от 08.07.2020 г., постановено по
гр.д.№1129/2018 г. по описа на РС – С..
Решението се атакува в частта му, с която е допуснато извършването на съдебна делба
между съделителите – Я. А. Д., ЕГН **********, гр.С.З., ул.“...“ №5 и М. А. И., ЕГН ...,
гр.С., ул.“..“ №18, по отношение на следните недвижими имоти: южната половина от
жилищна сграда-многофамилна, с идентификатор №65334.300.2272.1, на 2 етажа,
разположена в поземлен имот с идентификатор 65334.300.2272 съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на
Изпълнителен директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр.С., п.к..., община С.,
обл..., ул.„..“ №18, с предназначение „Урбанизирана територия“, с начин на трайно ползване
„Ниско застрояване (до 10 м.)“, с площ от 680 кв.м., с номер по предходен план: 2272,
квартал 101, парцел 9, при съседи на имота: 65334.300.2273; 65334.300.2271; 65334.300.3256;
65334.300.2264; 65334.300.2265; 65334.300.2274, представляваща и състояща се от :
1.Самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, апартамент, състоящ се от
две стаи, коридор и помещение от пристройка със застроена площ от 65.87 кв.м. /съгласно
СТЕ/ и външна баня и тоалетна откъм източната фасада, с идентификатор
1
№65334.300.2272.1.3, брой нива на обекта - 1, находящ се в сграда 1, вписан с
административен адрес: гр.С., п.к..., община С., обл..., ул.„..“ №18, етаж 1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на
Изпълнителен директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 65334.300.2272.1.1; под обекта: няма; над обекта: 65334.300.2272.1.4.;
2.Самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, апартамент, състоящ се от
две стаи, коридор и помещение от пристройка с баня с тоалетна, мокро помещение и
предверие към входното антре със застроена площ от 65.87 кв.м. /съгласно СТЕ/, с
идентификатор №65334.300.2272.1.4, брой нива на обекта - 1, находящ се в сграда 1, вписан
с административен адрес: гр.С., п.к..., община С., обл..., ул.„..“ №18, етаж 2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на
Изпълнителен директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 65334.300.2272.1.2; под обекта: 65334.300.2272.1.3; над обекта: няма, при следните
квоти: за Я. А. Д. – ¼ ид.ч. и за М. А. И. – ¾ ид.ч.
Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на решението в
атакуваната част. Поддържа се, че изводът на първоинстанционния съд, че приземният етаж
има характеристики на самостоятелно жилище и в този смисъл до делба следва да се
допуснат два отделни жилищни обекта, е незаконосъобразен. Твърди се, че било видно от
заключението на вещото лице, че приземният етаж се ползва за живеене, но съгласно
характеристиките си не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище – няма баня и
тоалетна, няма кухня или кухненски бокс, не отговаря на изискванията за светла височина
на жилищните помещения, не отговаря на изискването за осветеност на източното
помещение. Вещото лице било пояснило, че самостоятелните обекти на собственост, така
както са отразени в КККР на гр.С., не съответстват на съществуващото фактическо
положение на сградата като очертание, площ и обем. Твърди се, че независимо от
заключението на вещото лице, районният съд е приел, че приземният етаж следва да бъде
допуснат до делба като самостоятелен обект на собственост – жилище, като се е позовал на
ТР №96/1971 г. на ОСГК на ВС, което се прилагало по отношение на обекти, изградени или
обособени като самостоятелни жилища до 17.05.1963 г. Посочва се, че по делото не
съществуват данни, съобразно които да бъде счетено, че към посочената дата горното
обстоятелство по отношение на приземния етаж е било налице. В тази посока се отбелязва,
че разпитаните по делото свидетели действително сочат, че между братята и сестрата е било
извършено разпределение на ползването на жилищната сграда по стаи, но това е станало
едва след смъртта на родителите им, през 2006 г. Отделно от това се твърди, че подобно
разпределение по никакъв начин не може да обуслови извода, че стаите имат самостоятелно
функционално предназначение и като такива могат да бъдат допуснати до делба като
самостоятелни обекти на собственост – жилища.
Иска се от съда постановяване на решение, с което да се отмени решението на
първоинстанционния съд в атакуваната част, с която е допуснато извършването на съдебна
2
делба между съделителите на два отделни имота, а именно: Самостоятелен обект в сграда с
предназначение – жилище, апартамент с идентификатор №65334.300.2272.1.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С. и Самостоятелен обект в сграда с
предназначение – жилище, апартамент с идентификатор №65334.300.2272.1.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., като се постанови ново решение, с
което да се допусне до делба южната половина от жилищна сграда с идентификатор
№65334.300.2272.1, брой нива на обекта – 2 (две), разположена в поземлен имот с
идентификатор №65334.300.2272, съгласно КККР на гр.С., одобрени със Заповед №РД-18-
80/11.11.2009 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр.С., общ.С., обл..., ул.“..“ №18,
предназначение: урбанизирана територия; начин на трайно застрояване – ниско застрояване
(до 10 м); площ 680 кв.м.; номер по предходен план – 2272; квартал 101, парцел 9, при
съседи на имота:65334.300.2273, 65334.300.2271, 65334.300.3256, 65334.300.2264,
65334.300.2265, 65334.300.2274.
Въззиваемата страна – А.А.Д, чрез адв.Д.К., оспорва жалбата като неоснователна, като
също така излага подробни съображения за нейната неоснователност. Поддържа, че е
неоснователно възражението на въззивника, че обект на делбата следва да бъде
еднофамилна жилищна сграда, а не два самостоятелни обекта, разположени на два етажа от
жилищната сграда. Твърди се, че първият етаж на сградата от нейното построяване до
настоящия момент се полза като жилищен етаж, в който винаги са живели хора от
семейството на съделителите. Неправилни били и твърденията на жалбоподателя, че в
процесния казус не следва да се прилага ТР №96/1971 г. на ОСГК. В тази насока се посочва,
че именно защото обектът на делбата по настоящото дело е построен преди 17.05.1963 г., то
по отношение на него следва да се приложи критерия, че дори и да не отговаря на
действащите към момента строителни правила и норми, то разделянето на етажи или части
от етажи може да бъде допуснато. Твърди се също, че по делото има достатъчно данни, че
къщата е построена преди тази дата и че и двата етажа са се използвали като самостоятелни
жилища от членовете на семейството. Това обстоятелство се установявало от Протокола за
даване на строителна линия за строителството на къщата от 03.09.1958 г., показанията на
св.В.И. и съдебно – оценителната експертиза. На следващо място, в отговора се посочва, че
правилно районният съд е допуснал до делба два самостоятелни обекта. На първо място,
защото така е заснет и нанесен имотът в плана за регулация на гр.С. и това е отразено в
схемите, издадени от СГКК – ... И на второ място, защото такова е реалното фактическо
положение на място. Имотът се ползвал като две отделни жилища – на първи и на втори
етаж, от момента на построяване на къщата до настоящия момент. В заключение,
въззиваемата страна иска потвърждаване на решението и присъждане на сторените по
делото разноски.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват лично и не изпращат процесуални
представители.
..ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия
3
закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването на
постановеното от районния съд решение в атакуваната част, поради което съдът я намира за
допустима и следва да я разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1,
изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо в атакуваната част, като постановено при наличието на
положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
Съдът намира, че атакуваното решение е и правилно в атакуваната част, а жалбата е
неоснователна, по следните съображения:
Въззивният съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, а отделно от това не се оспорва и от страните
по делото, поради което и с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, препраща към нея, като
същата се изразява в следното:
С Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот - Акт
№123, том II, дело №813 от 13.08.1996 г. по описа на Районен съд – С., Н.А.И, ЕГН ..., Я. А.
Д., ЕГН **********, В.А.И., ЕГН .. и М. А. И., ЕГН ... са признати за собственици по
наследство след смъртта на техния баща и наследодател А.П.И, починал на 09.11.1991 г., на
следния недвижим имот – ½ ид.ч. от парцел IX, кв.101 по регулационния план на гр.С. от
1991г., идентичен с парцел VI, кв.101 по регулационния план от 1956г., целият с площ от
640 кв.м. без придаваемите към парцела чужди места от 4 кв.м. съгласно Нотариален акт
№174, т.1, дело №344/1956 г. и съгласно Договор за доброволна делба от 23.06.1986 г., ведно
с южната половина от жилищната сграда – двуетажна, представляваща еднофамилно
жилище със самостоятелен вход откъм съседа Л.Б., построена в гореописания съсобствен
парцел.
С Договор за разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот с нотариална
заверка на подписите с рег.№5311 от 19.12.2006г. по описа на нотариус Е.Д., рег.№312 на
Нотариалната камара на Р България, с район на действие Районен съд-С., Н.А.И, Я. А. Д.,
В.А.И. и М. А. И. са разпределили помежду си правото на ползване на съсобствения си
4
/наследствен/ недвижим имот, представляващ южна двуетажна еднофамилна жилищна
сграда /калкан/, построена в УПИ IX, кв.101 по действащия план на гр.С., целият с площ от
640 кв.м., при съседи: улица, УПИ VIII, УПИ XXI, УПИ XX и УПИ X, съгласно Нотариален
акт №174, т.1, дело №344/1956г. и съгласно Договор за доброволна делба от 23.06.1956 г.,
както следва: Н.А.И – получава правото на ползване на югоизточната стая, находяща се на
първи жилищен етаж; Я. А. Д. - получава за ползване югозападната стая, находяща се на
първи жилищен етаж; М. А. И. – получава за ползване югоизточната стая, находяща се на
втори жилищен етаж; В.А.И. – получава за ползване югозападната стая, находяща се на
втори жилищен етаж, като коридора на първия жилищен етаж ще се ползва от ползвателите
на жилищните стаи в същия етаж, а коридора на втория жилищен етаж ще се ползва от
ползвателите на жилищните стаи в същия етаж.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №10/27.12.2006г., том V, рег.№3974,
дело №809/2006г., вписан в СВ-С. с вх.рег.№3967/27.12.2006г., Акт №189, том XV, дело
№3390/2006г. от 27.12.2006 г., В.А.И. е дарил притежаваните от него 1/8 ид.ч. от УПИ IX,
кв.101 по действащия план на гр.С., целият с площ от 640 кв.м., ведно с ¼ ид.ч. от южната
двуетажна еднофамилна жилищна сграда /калкан/, построена в описания имот, с
административен адрес гр.С., ул.“..“ №18, с право на ползване на югозападната стая и
коридора, находящи се на втори жилищен етаж в същата сграда, на дъщеря си Д.В.И
/впоследствие М./, която от своя страна с Нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижим имот №184/15.04.2008г., том I, рег.№1001, дело №173/2008г., вписан в СВ-С. с
вх.рег.№1087/16.04.2008г., Акт №30, том V, дело №976/2008г. е дарила на М. А. И.
притежаваната от нея ¼ ид.ч. от южната двуетажна еднофамилна жилищна сграда /калкан/,
построена в УПИ IX, отреден за имот с пл.№2272, кв.101 по плана на гр.С., целият с площ от
640 кв.м., при съседи: УПИ X-2273, УПИ XX-2274, УПИ XXI-2265, УПИ VIII-2271, с
правото на ползване на югозападната стая и коридора, находящи се на втори жилищен етаж
в същата сграда.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №56/05.12.2013 г., том III,
рег.№6286, дело №411/2013г., вписан в СВ-С. с вх.рег.№2885/03.12.2013г., Акт №162, том
X, дело №1917/2013г., Н.А.И е продал на М. А. И. наследствената си ¼ ид.ч. от следните
недвижими имоти, находящи се в южната половина на сграда с предназначение – жилищна
сграда - многофамилна, с идентификатор №65334.300.2272.1, на два етажа, със застроена
площ 113 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор №65334.300.2272 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед №РД-18-
80/11.11.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес гр.С.,
ул.“..“ №18, с предназначение „урбанизирана територия“, с начин на трайно ползване „ниско
застрояване“ /до 10/ с площ от 680 кв.м., с номер по предходен план 2272, кв.101, парцел 9,
представляващи: 1.Самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, апартамент, с
идентификатор №65334.300.2272.1.3, с декларирана застроена площ от 51 кв.м., брой нива
на обекта - 1, находящ се в сграда 1, вписан с административен адрес: гр.С., п.к..., община
С., обл..., ул.„..“ №18, етаж 1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.,
5
одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 65334.300.2272.1.1; под обекта:
няма; над обекта: 65334.300.2272.1.4.; 2.Самостоятелен обект в сграда с предназначение –
жилище, апартамент, с идентификатор №65334.300.2272.1.4, с декларирана застроена площ
от 51 кв.м., брой нива на обекта - 1, находящ се в сграда 1, вписан с административен адрес:
гр.С., п.к..., община С., обл..., ул.„..“ №18, етаж 2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.С., одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на Изпълнителен директор
на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 65334.300.2272.1.2;
под обекта: 65334.300.2272.1.3; над обекта: няма, които по предходен документ за
собственост - Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот -
Акт №123, том II, дело №813 от 13.08.1996г. по описа на Районен съд – С., представлява ¼
ид.ч. от южната половина от жилищна сграда-двуетажна, представляваща еднофамилно
жилище със самостоятелен вход откъм съседа Л.Б., построена в парцел IX, кв.101 по
регулационния план на гр.С. от 1981г., идентичен с парцел VI, кв.101 по регулационния
план от 1956г., целият с площ от 640 кв.м.
От заключението на вещото лице инж.Х.Г. по изготвената съдебно-техническа
експертиза се установява следното: Парцел VI, кв.101 по плана на гр.С. от 1956 г. е
идентичен на парцел IX, кв.101 по плана от 1981 г., представляващ поземлен имот с
идентификатор 65334.300.2272 по КККР на гр.С., одобрени със Заповед №РД-18-
80/11.11.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК. Вещото лице е установило, че в
техническата служба при Община С. не се съхраняват строителни книжа за построената в
посочения имот жилищна сграда-къща близнак. От страна на ответника са предоставени на
вещото лице копие от Протокол №90/03.09.1958 г. за даване на строителна линия и копие на
одобрен архитектурен проект на жилищна сграда, от които вещото лице е установило
следното: Жилищната сграда по проект е къща-близнак на два етажа – приземен /1-ви етаж/
със светла височина 2.30 м. и надземен /2-ри етаж/ със светла височина 2.80 м. Къщата е без
мазе и с таван /подпокривно пространство/. Височината на сградата до кота стреха е 5.75 м.
и до кота било 8.15 м. По проект в южната половина на къщата-близнак е предвидено да се
изпълни на първи етаж една стая от изток и вътрешно стълбище за връзка с втория етаж, а
на втория етаж – две стаи, означени като кухня – откъм източната фасада, и стая – от запад,
и помещение между двете стаи, предназначено за вътрешно стълбище. По проект подход
към втори етаж е предвиден и по външно стълбище. Не е предвидена баня с тоалетна.
При извършения на оглед място вещото лице е установило, че на място на първи етаж
/на ниво терен/ в южната половина от къщата близнак са изпълнени – две стаи и коридор.
Източната стая е със светли размери – 3.40/3.65 м., височина 2.25 м., прозорец на източната
фасада с размери 100/110 см., врата 90/200 см. Западната стая е със светли размери 3.75/3.65
м., височина 2.25 м., два прозореца с размери 115/115 см. и 114/110 см. и врата 90/200 см.
Между двете стаи е входното антре със светли размери 2.46/3.65 м., височина 2.25м. В
пристройка към първия етаж от юг е изградено помещение със светла височина 2.77 м., със
6
застроена площ 7.40/2.20 м. и вход откъм външното стълбище. В това помещение е
изградена кухненска мивка от бетон. Входът към трите помещения на първи етаж е през
пристройката и по стълбище с три стъпала с обща височина 52 см., разположени в тази
пристройка. В първия етаж няма изградени баня и тоалетна. На ниво терен откъм източната
фасада на южния дял е направена пристройка с две помещения – баня и тоалетна /външни/.
Общата застроена площ на първия етаж по одобрен проект е 49.59 кв.м., и с допълнително
изградената пристройка, която е 16.28 кв.м., общата ЗП възлиза на 65.87 кв.м. На втория
етаж в къщата са изградени – две стаи /източна и западна/ и коридор между двете стаи.
Подходът към втория етаж е по външно двураменно масивно стълбище, откъдето се стига до
помещение от пристройката, приобщено към южния дял от къщата. В това помещение на 2-
ри етаж са разположени баня с тоалетна, мокро помещение, кухненско обзавеждане и
предверие към входното антре на южния дял от къщата. Източната стая е със светли размери
– 3.65/3.88 м., прозорец с размери 140/150 см. Западната стая е със светли размери 4.00/3.90
м., два прозореца с размери 140/150 см., а средното помещение – 2.48/3.90 м. Светлата
височина на етажа е 2.64 м. Общата застроена площ на втория етаж по одобрен проект е
49.59 кв.м., и с допълнително изградената пристройка, която е 16.28 кв.м., общата ЗП
възлиза на 65.87 кв.м.
Вещото лице е дало заключение, че първият етаж от южната половина на къщата-
близнак съгласно строителните правила и норми на ЗУТ представлява „самостоятелен
обект“ в сграда, тъй като обектът е пространствено и функционално обособен и има
самостоятелен вход, но не отговаря на условията за самостоятелно „жилище“ поради това,
че на етажа няма баня и тоалетна, кухня или кухненски бокс, не отговаря на изискванията за
светла височина на жилищните помещения /мин. 2.60 м./, както и за осветеност на
източното помещение. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че функционалното
предназначение на самостоятелно обособения обект на първия етаж е складово, тъй като по
проект това е мазе, но първият етаж е приспособен и се ползва като жилищен. Вторият етаж
отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен жилищен обект, тъй като помещенията в
етажа са пространствено и функционално обособени, налични са 2 жилищни помещения в
обекта, както и баня с тоалетна и кухненски бокс. Обектът отговаря и на останалите
изисквания за „жилище“ относно светлата височина на етажа, естествената осветеност на
помещенията, изложение, наличие на комини, наличие на външни стълби. Експертът е
обяснил, че изготвените схеми на двата етажа от СГКК-.. не отразяват действителното
положение на място. В схемата за първия етаж е отразена и пристройката, която е
пространствено обединена към останалите три помещения /две стаи и коридор/, но площта
на първия етаж неправилно е посочена като 51 кв.м., без да е взета предвид площта на
пристройката. В схемата за втория етаж е отразена площ от 51 кв.м., която включва двете
стаи и коридора, но не е отразена пристройката от юг, която е пространствено обединена с
трите помещения, откъдето е и входът към етажите. По тази причина на вещото лице е
възложена допълнителна задача да заснеме графично и да отрази в скица очертанията и
площта на двата етажа на южната половина на жилищната сграда – Приложение №1 и №2
7
към допълнителното експертно заключение. Експертът е дал заключение, че извършените
допълнителни пристроявания към първи и втори етаж на южната половина на къщата-
близнак представляват търпим строеж с оглед на периода, в който е извършено
пристрояването и одобрения със Заповед №21/12.02.1987 г. на ОбНС частичен квартално-
застроителен и силуетен план за кв.101 на гр.С., от който е видно, че пристройките към
къщата са включени в общата застройка на къщата-близнак, като в плана се предвижда и
застрояване с още един етаж /копие на частичния квартално-застроителен и силуетен план -
Приложение №4 към допълнителното експертно заключение/. Така вещото лице е
констатирало вкл. от огледа на място, че пристройката е правена в период преди 1987 г.
Свидетелят В.И. твърди, че къщата е построена през 1957-1958 г. Сочи, че е живял в
нея до 1974г., като родителите му са обитавали едната стая на първия етаж; той и брат му
М.И. – другата стая на първия етаж, а брат им Н. е живеел със семейството си на втория
етаж. Твърди, че около 1980г. на втория етаж било направено разширение на терасата, като
1982-83г. терасата била остъклена. Самата тераса на втория етаж била направена 1977-1978г.
На приземния етаж под тази тераса имало празно пространство, което през 1982 г. също
било остъклено. Остъкляването на първия етаж било направено върху изграден зид около 80
см. Твърди, че след 2008 г., когато между братята и сестра им е направено разпределение на
ползването на стаите в наследствената им къща и М. е получил стая от втория етаж,
остъклението на терасата на втория етаж било премахнато и била изградена стена, като на
мястото на остъклената тераса сега има баня и тоалетна и кухненска част.
Свидетелят Н. И. твърди, че през 1955 г. е започнало строителството на къщата. На
първия етаж едната стая се е обитавала от техните родители, а другата стая – от неговите
братя М. и В., а в коридора имало кухненски инвентар. Впоследствие когато била направена
външната стълба към втория етаж, стълбата била сложена на площадка /тераса/. Това е
станало около 1962 г., а около 1965-66г. терасата била разширена и впоследствие остъклена.
Тази тераса на втория етаж била подпряна на бетонни колони, така че и под нея да се
образува помещение. Около 1980 г. и пространството под тази тераса било заградено и
остъклено. След като М. се нанесъл да живее на втория етаж след разпределението на
ползването, остъклението било свалено и терасата била иззидана.
Свидетелят Д.П. твърди, че е бил повикан от М.И., за да направи ел.инсталация на
мокрото помещение и кухненския бокс, разположени на втория етаж от къщата. Сочи, че
към този момент банята и кухненския бокс са били изградени. Не помни точната година, но
заявява, че е било преди 2000 г. и майката на М.И. още е била жива. Сочи, че под това
помещение, на приземния етаж има остъклена тераса, която е изградена от каменна стена и
нагоре с винкели. Самата тераса на втория етаж се държи на две колони. Свидетелят сочи, че
последно е ходил в къщата, за да прави нова ел.инсталация в южната стая и фоайето на
първия етаж. Тогава разбрал от М., че другата стая на първия етаж е на сестра му и в нея не
се влиза.
8
Свидетелят С.Д. твърди, че спомените му за къщата датират от 1990г. и оттогава
къщата не е променяна нито като площ, нито като етажност. Същата се състои от два етажа,
всеки с по две стаи и антре. Помни, че на първия етаж са живели родителите на М.. Сочи, че
като влезеш на втория етаж, има кухненски бокс, а по-натам баня и тоалетна, за които
свидетелят твърди, че винаги ги е имало. На приземния етаж имало помещение заградено с
винкели, където била разположена мивка.
По направеното искане с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК са допуснати
доказателства – обяснения на ищцата по реда на чл.176 от ГПК, съдебно-оценителна
експертиза, изготвена от в.л. инж.Х.С. и свидетелски показания на св.Ж.Д. и М. И.. Тези
доказателства няма да се обсъждат с настоящия съдебен акт, тъй като решението в частта
относно произнасянето по чл.344, ал.2 ГПК не е обжалвано в срок, срещу тази част от
решението не е постъпила жалба, поради което в споменатата част решението е влязло в
законна сила.
При така установените факти, относими към иска по чл.344, ал.1 ГПК вр. с чл.34 ЗС, с
атакуваното решение РС – С. е допуснал извършването на съдебна делба между
съделителите – Я. А. Д., ЕГН **********, гр.С.З., ул.“...“ №5 и М. А. И., ЕГН ..., гр.С.,
ул.“..“ №18, по отношение на следните недвижими имоти: южната половина от жилищна
сграда-многофамилна, с идентификатор №65334.300.2272.1, на 2 етажа, разположена в
поземлен имот с идентификатор 65334.300.2272 съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на
Изпълнителен директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр.С., п.к..., община С.,
обл..., ул.„..“ №18, с предназначение „Урбанизирана територия“, с начин на трайно ползване
„Ниско застрояване (до 10 м.)“ с площ от 680 кв.м., с номер по предходен план: 2272,
квартал 101, парцел 9, при съседи на имота: 65334.300.2273; 65334.300.2271; 65334.300.3256;
65334.300.2264; 65334.300.2265; 65334.300.2274, представляваща и състояща се от :
1.Самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, апартамент, състоящ се от
две стаи, коридор и помещение от пристройка със застроена площ от 65.87 кв.м. /съгласно
СТЕ/ и външна баня и тоалетна откъм източната фасада, с идентификатор
№65334.300.2272.1.3, брой нива на обекта - 1, находящ се в сграда 1, вписан с
административен адрес: гр.С., п.к..., община С., обл..., ул.„..“ №18, етаж 1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на
Изпълнителен директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 65334.300.2272.1.1; под обекта: няма; над обекта: 65334.300.2272.1.4.;
2.Самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, апартамент, състоящ се от
две стаи, коридор и помещение от пристройка с баня с тоалетна, мокро помещение и
предверие към входното антре със застроена площ от 65.87 кв.м. /съгласно СТЕ/, с
идентификатор №65334.300.2272.1.4, брой нива на обекта - 1, находящ се в сграда 1, вписан
с административен адрес: гр.С., п.к..., община С., обл..., ул.„..“ №18, етаж 2 по кадастралната
9
карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на
Изпълнителен директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 65334.300.2272.1.2; под обекта: 65334.300.2272.1.3; над обекта: няма, при следните
квоти: за Я. А. Д. – ¼ ид.ч. и за М. А. И. – ¾ ид.ч.
Решението в така посочената част е правилно и законосъобразно, поради което
следва да се потвърди, по следните съображения:
Производството е за делба и е в своята първа фаза.Правното основание на предявения
иск за делба е чл.34 от Закона за собствеността /ЗС/. Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗС
всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго,
или ако е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта, т.е. правото на делба е
потестативно субективно право, което съгласно чл.34 ЗС може винаги да се упражни, освен
ако законът разпорежда друго. Предявявайки конститутивен иск за делба ищецът реализира
потестативното си право за ликвидиране на съсобствеността и превръщането й в
индивидуална собственост. Съгласно чл.344, ал.1 ГПК с решението по допускане на
делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки съделител. По делото в случая не се спори по въпроса между
кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител,
поради което тези въпроси не следва да се обсъждат.
Спорно по делото е дали обектът на делбата е многофамилна жилищна сграда,
състояща се от два етажа, всеки от който представлява самостоятелен обект или до делба
следва да се допусне еднофамилна жилищна сграда с функционално свързани помежду си
два етажа, т.е. дали обектът на делбата да бъде един имот или два самостоятелни имоти. В
тази насока са и оплакванията на жалбоподателя, който счита, че делба следва да бъде
допусната на един обект – еднофамилна жилищна сграда на две нива, в която двата етажа
нямат самостоятелно значение и не отговарят на изискванията за самостоятелни жилищни
обекти.
БлОС счита, че оплакванията на жалбоподателя в горната насока са неоснователни,
като намира, че правилно първоинстанционният съд е допуснал до делба южната половина
от процесната жилищна сграда, като такава състояща се от два етажа, всеки от които
представлява самостоятелен обект, заснет с отделен идентификатор в КККР. От
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява,
че всеки от двата етажа от южната половина на къщата съгласно строителните правила и
норми на ЗУТ представлява самостоятелен обект в сграда, тъй като всеки от обектите е
пространствено и функционално обособен и има самостоятелен вход, като първият етаж е
приспособен и се ползва като жилищен, а вторият етаж отговаря на условията за
самостоятелно жилище. От експертното заключение по категоричен начин се потвърждава,
че двата етажа са обособени един от друг и имат самостоятелно функционално
предназначение. Не се установява първият етаж да има характеристиките на принадлежност
10
към втория етаж с обслужващо предназначение. Съдебният състав не споделя доводите на
жалбоподателя, че първият етаж представлява складови помещения, които обслужват и
съответно са принадлежност към втория жилищен етаж. От заключението на съдебно-
техническата експертиза безпротиворечиво се установява, че първият етаж от къщата се
използва като жилище, а не като склад, макар да е проектиран като такъв. Тези изводи се
подкрепят и от събраните по делото гласни доказателствени средства. Свидетелите са
единодушни, че още от построяването на къщата през 50-те години, семейството е живеело
на първия етаж, а по-късно на втория етаж се е настанило да живее семейството на един от
синовете им. Съвкупната оценка на събраните по делото доказателства /експертни
заключения и свидетелски показания/ относно характера и функционалното предназначение
на южната половина от сградата, дават основание да се направи извод, че всеки от етажите е
обособен като отделен обект, със самостоятелно функционално предназначение – може и се
ползва самостоятелно, без да обслужва другия като негова принадлежност, т.е. между тях
липсва функционална връзка, всеки е със самостоятелен вход и отделен идентификатор по
КККР, поради което отговаря на критериите за самостоятелен обект по смисъла на пар.5,
т.39 от ДР на ЗУТ и пар.1, т.1 от ДР на ЗКИР. В подкрепа на тези изводи на съда са още
Решение №368/17.01.2011г. по гр.д.№851/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение №89/07.05.2012г.
по гр.д.№549/2011г., II г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, в които е прието, че
когато в една жилищна сграда, етажите са изградени по начин за самостоятелно ползване и
се ползват като самостоятелни обекти на правото на собственост, и на всеки от тези обекти е
даден и регистриран самостоятелен идентификатор по реда на ЗКИР, то делбата на всеки от
тези обекти може да се извърши самостоятелно.
От заключението на СТЕ се установява, че вторият жилищен етаж отговаря на
критериите за „жилище“ по смисъла на пар.5, т.30 от ЗУТ и чл.40 от ЗУТ. По отношение на
първия жилищен етаж събраните по делото доказателства са безпротиворечиви, че още от
построяването му през 50-те години, той се използва като жилищен. Освен това предвид
периода на построяване на сградата, тя попада в обхвата на тогава действащата строителна
нормативна уредба, която се отклонява от сега действащите правила за строителство, поради
което и по силата на Тълкувателно решение №96/16.11.1971 г. на ОСГК при съдебното
поделяне на жилищни сгради, заварени към 17.05.1963 г., разделянето на етажи или части от
етажи по смисъла на чл.39, ал.2 от ЗС следва да стане и без спазването напълно на
строителните правила и норми само за обособените дотогава отделни жилища и за жилища,
при чието преустрояване не се достига до създаване на нови жилища. Доказателствата сочат,
че след построяването му първият етаж се е ползвал като самостоятелно жилище от
родителите на страните, а вторият етаж е ползван като отделно жилище от семейството на
един от техните синове, т.е. етажите са били фактически разделени и са се ползвали по този
начин към посочения период.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че до делба следва да бъде допусната южната
половина от жилищната сграда, състояща се от два етажа, всеки от които представлява
самостоятелен обект, заснет с отделен идентификатор в КККР. Като е допуснала делбата по
11
този начин, районната инстанция е постановила законосъобразен съдебен акт, който следва
да се потвърди в атакуваната част, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща и към
мотивите на районния съд.
С оглед изхода от делото жалбоподателят следва да се осъди да заплати на
въззиваемата страна сторените от последната разноски по делото, възлизащи в размер на
500 лв. за адвокатски хонорар (вж. договора за правна защита и съдействие на гърба на л.12
от делото).
Водим от горните съображения, ..ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1141 от 08.07.2020 г., постановено по гр.д.№1129/2018
г. по описа на РС – С., в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между
съделителите – Я. А. Д., ЕГН **********, гр.С.З., ул.“...“ №5 и М. А. И., ЕГН ..., гр.С.,
ул.“..“ №18, по отношение на следните недвижими имоти: южната половина от жилищна
сграда-многофамилна, с идентификатор №65334.300.2272.1, на 2 етажа, разположена в
поземлен имот с идентификатор 65334.300.2272 съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на
Изпълнителен директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр.С., п.к..., община С.,
обл..., ул.„..“ №18, с предназначение „Урбанизирана територия“, с начин на трайно ползване
„Ниско застрояване (до 10 м.)“ с площ от 680 кв.м., с номер по предходен план: 2272,
квартал 101, парцел 9, при съседи на имота: 65334.300.2273; 65334.300.2271; 65334.300.3256;
65334.300.2264; 65334.300.2265; 65334.300.2274, представляваща и състояща се от :
1.Самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, апартамент, състоящ се от
две стаи, коридор и помещение от пристройка със застроена площ от 65.87 кв.м. /съгласно
СТЕ/ и външна баня и тоалетна откъм източната фасада, с идентификатор
№65334.300.2272.1.3, брой нива на обекта - 1, находящ се в сграда 1, вписан с
административен адрес: гр.С., п.к..., община С., обл..., ул.„..“ №18, етаж 1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на
Изпълнителен директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 65334.300.2272.1.1; под обекта: няма; над обекта: 65334.300.2272.1.4.;
12
2.Самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, апартамент, състоящ се от
две стаи, коридор и помещение от пристройка с баня с тоалетна, мокро помещение и
предверие към входното антре със застроена площ от 65.87 кв.м. /съгласно СТЕ/, с
идентификатор №65334.300.2272.1.4, брой нива на обекта - 1, находящ се в сграда 1, вписан
с административен адрес: гр.С., п.к..., община С., обл..., ул.„..“ №18, етаж 2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на
Изпълнителен директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 65334.300.2272.1.2; под обекта: 65334.300.2272.1.3; над обекта: няма;
-при следните квоти: за Я. А. Д. – ¼ ид.ч. и за М. А. И. – ¾ ид.ч.
Решението в частта относно произнасянето по чл.344, ал.2 ГПК, не е обжалвано в
срок, поради което е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН ..., с адрес: гр.С., ул.“..“ №18, да заплати на Я. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр.С.З., ул.“...“ №5, сумата от 500 лв. (петстотин лева), сторени
разноски по въззивното дело за заплащане на адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България, в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13