№ 4875
гр. София, 29.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110156960 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането .
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № *****/02.11.2023 г. и молба с
вх. № 30468/31.01.2024 г., на А. В. А. срещу В. В. А., С. Й. В. и Н. С. П., с която ищецът е
предявил следните искове в условията на обективно съединение:
1. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД срещу В. В. А. и С. Й. В.
за установяване нищожността на сключения между ответниците договор за дарение на
½ идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *********, обективиран в Нотариален акт за дарение на идеални части
от недвижим имот № ***, том II, рег. № ******, дело № 331/02.11.2022 г. на В. А.,,
нотариус с рег. № ***, с район на действие СРС, поради липса на съгласие;
2. в условията на евентуалност спрямо горния иск – конститутивен иск с правно
основание чл. 31 ЗЗД срещу В. В. А. и С. Й. В. за унищожаване на сключения между
ответниците договор за дарение на ½ идеална част от процесния недвижим имот
поради това, че същият е сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е
могло да разбира или да ръководи действията си;
3. в условията на евентуалност спрямо горните искове – установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД срещу С. Й. В. и Н. С. П. за установяване
нищожността на следните сключени между ответниците сделки: договор за дарение на
1/100 от ½ идеална част от процесния недвижим имот, обективиран в Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 68, том I, рег. № 1518, дело № 66/20.04.2023, на М. Д.,
нотариус с рег. № 693, с район на действие СРС, и договор за покупко-продажба на
99/100 от ½ идеална част от процесния недвижим имот, обективиран в Нотариален акт
за продажба на идеални части от недвижим имот № 69, том I, рег. № 1519, дело №
67/20.04.2023 г., на М. Д., нотариус с рег. № 693, с район на действие СРС, поради
заобикаляне на закона, по-конкретно на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС, а в условията
1
на евентуалност – установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
установяване нищожността на сключените договори поради накърняване на добрите
нрави, а в условията на евентуалност – установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 5 ЗЗД за установяване нищожността на сключените договори поради
привидност.
4. в случай че един от горните искове бъде уважен – конститутивен иск с правно
основание чл. 34, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 ЗН за съдебна делба на съсобствен между ищеца
и ответника В. В. А. недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*********, находящ се в гр. Х
В исковата молба и нейните уточнения се излагат следните твърдения:
На 26.08.1992 г. В. В. А. дарил на своя баща В. А. Л. по силата на Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 89, том LXII, дело № 12200/1992 г., своя собствен недвижим
имот - апартамент № 129, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*********, находящ се в гр. Х, ведно с припадащите се 0,956% ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото. Към датата на сключване на договора за
дарение В. А. Л. се намирал в брак с Л. Б. Л. – майка на В. В. А.. На 28.06.2009 г. В. А. Л.
починал, като оставил за законни наследници съпругата си Л. Б. Л. и двамата си синове –
ищеца А. В. А. и ответника В. В. А., като по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9 ЗН всеки от тях
наследил, респ. станал собственик на по 1/3 идеална част от процесния недвижим имот. На
12.05.2019 г. починала Л. Б. Л., която оставила за свои законни наследници двамата си
синове, които наследили нейната 1/3 идеална част от собствеността върху имота, или всеки
от синовете получил по 1/6 идеална част, вследствие на което всеки от двамата синове
станали собственици на по ½ идеална част от процесния недвижим имот – апартамент №
129. Ищецът и неговият брат – ответникът А., продължили да живеят в процесния имот,
наследен от техните родители, като в хода на времето поради заболяване здравословното
състояние на ответника А. се влошило, което довело до пълна невъзможност същият да
работи, да се издържа и да задоволява ежедневните си нужди. Заболяването, представляваща
вирусен енцефалит, довело до тежко увреждане на лявата ръка и левия крак на ответника А.,
както и на психическото му състояние. Било му издадено и решение на ТЕЛК от 19.05.2016
г., съгласно което същият е с увредено общо състояние, а оценката на степента на увреждане
била 95% с чужда помощ. Въпреки това, ответникът А. започнал да употребява алкохол,
като с годините изпаднал в почти постоянно неадекватно състояние, което довело до това
същият трудно да разбира свойството и значението на действията си. По тази причина
последвали пререкания между ищеца и ответника А., поради което последният напуснал
процесния имот и спрял да поддържа контакт с ищеца. Впоследствие с ищеца се свързал
ответникът В. с твърдения, че ответникът А. му е дарил своята собствена ½ идеална част от
процесния наследствен имот, като след проверка в Имотния регистър се установило, че
такава сделка действително била осъществена на 02.11.2022 г. по силата на Нотариален акт
за дарение на идеални части от недвижим имот № ***, том II, рег. № ******, дело №
331/02.11.2022 г. на В. А.,, нотариус с рег. № ***, с район на действие СРС. Тези
2
обстоятелства принудили ищецът да предяви иск за поставяне на ответника А. под пълно
запрещение, вследствие на което в СГС било образувано дело № 649/2023 г., което към
момента е висящо. С тези съображения се излагат доводи, че така извършеното дарение на
½ идеална част от процесния недвижим имот е нищожно поради липсата на съгласие у
ответника А., а при условията на евентуалност – унищожаемо поради това, че договорът за
дарение е сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира
или да ръководи действията си. По тази причина сочената сделка не произвела вещно-
прехвърлителен ефект спрямо процесната ½ идеална част от имота и ответникът В. не
придобил право на собственост върху нея. При последваща справка в Имотния регистър се
установило, че на 20.04.2023 г. ответникът В. се е разпоредил с дарената му от ответника А.
½ идеална част от процесния имот чрез две последователни сделки – договор за дарение и
договор за покупко-продажба, в полза на третия ответник П. по силата на Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 68, том I, рег. № 1518, дело № 66/20.04.2023, на М. Д.,
нотариус с рег. № 693, с район на действие СРС, и Нотариален акт за продажба на идеални
части от недвижим имот № 69, тим I, рег. № 1519, дело № 67/20.04.2023 г., на М. Д.,
нотариус с рег. № 693, с район на действие СРС. С договора за дарение на ответника П. била
дарена 1/100 от собствената на ответника В. ½ идеална част от имота, а с договора за
покупко-продажба на ответника П. били продадени 99/100 от процесната ½ идеална част.
Сочените сделки не са породили вещно-прехвърлителен ефект поради нищожността на
договора за дарение от 02.11.2022 г. В условията на евентуалност – ако договорът за дарение
от 02.11.2022 г. не бъде установен за нищожен или унищожаем, договорът за дарение и
договорът за покупко-продажба от 20.04.2023 г. се оспорват от ищеца като нищожни поради
заобикаляне на закона, по-конкретно на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС, а в условията на
евентуалност като нищожни поради накърняване на добрите нрави, а в условията на
евентуалност – като нищожни поради привидност. С така сключените сделки целта на
договарящите била заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС, изразяващо се в това
ищецът да не бъде поканен да закупи процесната ½ идеална част в качеството му на
съсобственик на другата ½ идеална част. Страните по оспорените две последователни
сделки имали намерение да осуетят защитата на ответника А., който бил лишен от
способността да се грижи за себе си. С тези съображения и при уважаване на един от
предявените в условията на евентуалност искове за установяване на нищожност, респ.
унищожаемост, ищецът иска съдът да допусне делба на процесния имот единствено между
него и ответника А. при равни дялове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответниците са постъпили отговори на исковата молба,
с които считат исковата молба за нередовна и заявяват възражение за недопустимост на
предявените искове за установяване нищожност, респ. унищожаемост на процесните
договори за дарение и на договора за покупко-продажба поради липса на правен интерес у
ищеца. Излагат, че липсват твърдения в исковата молба, според които така сключените от
ответниците сделки накърняват конкретни материални права на ищеца, нито се сочи
наличие на негови права, които да зависят от оспорените като нищожни, респ. унищожаеми
възникналите между ответниците правоотношения по процесните договори. Сочат, че
3
евентуалното установяване на нищожността на сделките няма да има за пряка последица
установително действие спрямо патримониума на ищеца. По отношение на евентуалните
искове за установяване на унищожаемост аргументират теза, че разпоредбата на чл. 32 ЗЗД
изрично предвижда, че унищожаване на договор може да иска само страната, в чийто
интерес законът допуска унищожаемостта, т.е., страната по договора, но не и трето за
сделката лице, каквото е именно ищецът.
След като извърши проверка за редовност и допустимост на предявените искове по
реда на чл. 140, ал. 1 ГПК и като взе предвид релевираните от ответниците възражения,
съдът намира, че исковата молба е редовна, но при така наведените в същата твърдения
предявените искове за установяване нищожността, респ. унищожаемостта на сочените
сделки се явяват недопустими.
На първо място, твърдението на ответниците, че исковата молба е нередовна поради
наличие на неясно и противоречиво изложение на обстоятелствата в нея, съдът счита за
неоснователно, доколкото на ищеца на два пъти са дадени указания да уточни предявените
от него отделни искове за установяване нищожност, респ. унищожаемост на сочените
договори, които видно от приложените по делото два броя уточнителни молби, са изпълнени
изцяло и в дадения от съда срок. По отношение на установителните претенции за
нищожност на сочените сделки, предявени в условията на евентуалност, е налице съдебна
практика, обективирана в Определение № 263 от 10.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1681/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 334 от 3.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 570/2014 г., IV г.
о., ГК, Решение № 299 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1331/2010 г., II г. о., ГК и др.,
съгласно която легитимирано да предяви установителен иск за нищожност на сделка е това
лице, чието право се засяга от правния спор. Установителният иск е насочен към
установяване на действително възникналото правоотношение, като интерес от
предявяването му имат не само субектите по спорното материално правоотношение, но и
всички трети чужди на правоотношението лица, чиито права зависят от неговото
съществуване или несъществуване. Когато искането за прогласяване нищожността на сделка
на основанията по чл. 26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по сделката, в
случай че бъде обявена нищожността на сделката и разпореденото с нея имуществено благо
се върне в правната сфера на страната по сделката, без от това да се облагодетелства
страната по делото, заявила нищожността, предявеният в този смисъл иск се явява
недопустим поради липсата на правен интерес. Това е така, доколкото във всички случаи
позоваването на нищожност от страна на трето за атакуваната сделка лице не следва да бъде
самоцелно, а в защита на обоснован негов защитим правен интерес. Съгласно мотивите по т.
1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното
наличие, респ. липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за
правния интерес от установяването, т. е., за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията,
като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже
4
фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за наличието на правен интерес при всяко положение на
делото, а когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява
производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията.
В конкретния случай твърденията в исковата молба не обосновават съществуването на
защитим правен интерес у ищеца. Това е така, защото дори и да бъде установена по съдебен
ред нищожността на процесните договори, сключени между ответниците, то това би имало
за последица единствено заличаването с обратна сила на правните последици, проявили се
вследствие извършените сделки, и връщането на процесните ½ идеални части от
собствеността върху апартамента в патримониума на ответника А., респ. в партимониума на
ответника В.. Евентуалното връщане на процесните ½ идеални части от собствеността върху
имота в партимониума на ответника А., който съгласно наведените твърдения е брат на
ищеца и е притежавал заедно с него равен дял от собствеността върху апартамента по силата
на наследствено правоприемство преди да се разпореди със същия, категорично не обуславя
наличието на правен интерес за ищеца да иска от съда да допусне извършването на делба на
процесния имот единствено между ищеца и ответника А. при квоти по ½ идеална част за
всеки. Исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД са от категорията на установителните искове
и наличието на правен интерес е задължителна процесуална предпоставка за тяхната
допустимост, т.е., липсата на правен интерес има за последица недопустимост на
предявените установителни искове /в този смисъл Решение № 152 от 31.10.2011 г. на ВКС по
т. д. № 881/2010 г., II т. о., ТК/.
На следващо място, ищецът е предявил в условията на евентуалност и конститутивен
иск с правно основание чл. 31 ЗЗД. Унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е договорът,
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да
ръководи действията си. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗЗД унищожение може да
иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, от което следва, че
по правило конститутивен иск за унищожаемост на сделките се предявява от страната, чиято
воля е опорочена, а след смъртта й - от нейните наследници, тъй като правото да се иска
унищожаване на опорочена сделка има имуществен характер. Това право не може да се
упражни от друго лице приживе на лицето, чиято воля е опорочена, освен в предвидените от
закона случаи на суброгиране в чужди права, за което в конкретната хипотеза липсват
наведени с исковата молба твърдения /в този смисъл Определение № 394 от 17.07.2009 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 409/2009 г., III г. о., ГК; Решение № 735 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1411/2008 г., I г. о., ГК/.
В допълнение, следва да се има предвид, че извършеното съединяване на предявените
с настоящата искова молба искове за установяване на нищожност, респ. унищожаемост на
процесните три сделки с иска за делба е недопустимо, в който смисъл са и разясненията,
дадени в т. 3. буква а) на ППВС 7/1973 г., според които с иска за делба не може да бъде
съединен конститутивен иск за създаване на съсобственост или на различни от законовите
дялове. Оттук следва, че не могат да се предявяват конститутивни искове за потестативни
5
права освен изрично предвидените в чл. 343 ГПК, вкл. и такива за унищожаване на договор
чрез иск или възражение - изключение е искът по чл. 30 ЗН, изрично посочен в разпоредбата
на чл. 343 ГПК /в този смисъл Определение № 4940 от 31.10.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
3669/2024 г./.
С оглед всичко гореизложено и доколкото искът за съдебна делба е предявен
единствено срещу ответника А., за когото от твърденията в исковата молба не може да се
извлече наличие на пасивна процесуалноправна легитимация, т.е., не следва, че към момента
на подаването на исковата молба същият е собственик на другата ½ идеална част от
процесния апартамент – предмет на делбата, то и заведеният с настоящото производство иск
за делба се явява недопустим поради липса на процесуалноправна легитимация като
абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Ето
защо и на основание чл. 130 ГПК съдът намира, че настоящото производство следва да бъде
прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 56960/2023 г. по описа на СРС, 113 състав,
образувано по искова молба с вх. № 290065/17.10.2023 г. от А. В. А. срещу В. В. А., С. Й. В.
и Н. С. П..
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от пределението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6