№ 2478
гр. Варна, 30.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20223100501308 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4
от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Интернешънъл Саламанка
Капитал“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, срещу определение № 4239/14.04.2022 год., постановено по гр.д.
№ 14658/2021 год. на ВРС -25 състав, с което е изменено постановеното по
делото решение № 430/22.02.2022 год. в частта за разноските като е увеличен
размера на присъденото в полза на адв.Д.В. М. възнаграждение от 350 лева на
535.80 лева.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните
съображения:
Видно от материалите по първоинстанционното дело, производството
пред ВРС е образувано по искова молба на Д. М. ЗЛ., чрез пълномощник
адв.Д.В. М. срещу „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
С решение № 430/22.02.2022 год., решаващият състав е обявил за
нищожна клаузата по чл.1 от Договор за потребителски кредит SO
2376/27.01.2021 год., сключен между страните, предвиждаща дължима такса
за експресно разглеждане в размер на 4368.60 лева, на основание чл.26, ал.1
пр.1 ЗЗД, като е осъдил ответник да заплати на представляващият ищцата
1
адвокат Д.М. сумата от 350 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
на основание чл.38, ал.2 Задв.
По постъпила от ищцата молба, с правно основание чл.248 ГПК, съдът е
изменил постановеното по делото решение № 430/22.02.2022 год. в частта за
разноските като е увеличен размера на присъденото в полза на адв.Д.В. М.
възнаграждение от 350 лева на 535.80 лева, който съдебен акт е предмет на
сезиралата настоящия състав частна жалба.
Нормата на чл.78, ал.1 ГПК урежда правото на ищеца да иска
репариране направените от него в хода на производството разноски като дава
възможност те да бъдат в тежест на ответника съобразно с уважената част от
иска. В конкретния случай, ищцата е сезирала съда с искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на представлявалия я адвокат поради
наличието на сключен договор за правна защита и съдействие в хипотезата на
чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв.
Трайната и безпротиворечива е съдебна практика, че в хипотезите на
чл.38, ал.1 ЗАдв. не е необходимо доказване от адвоката или от страната
основанието за оказване на безплатна адвокатска помощ, но следва да бъде
представено доказателство за предоставянето й. Видно от приобщените към
първоинстанционното дело писмени документи, доказателства за наличие на
договорни отношения между страните по предоставяне на безплатна правна
помощ /договор за правна защита и съдействие/ са представени с молба от
08.02.2022 го. /л.70/, поради което и правилно съдът е присъдил разноски за
адвокатско възнаграждение.
Това, че основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не
подлежи на доказване от страната обуславя и неоснователност на
оплакванията на частния жалбоподател за липса на представени доказателства
за обстоятелството, че ищцата има качеството на „материално затруднено
лице“.
За несъстоятелни се преценяват от състава и доводите за злоупотреба с
права от страна на пълномощника на ищеца, каквото би било при наличие на
заплатено от страната в негова полза адвокатско възнаграждение и
претендирано от него при условията на чл.38 ЗАдв. такова.
В допълнение следва да се посочи, че и тези доводи са ирелевантни с
оглед предмета на обжалване. Същият касае определението на съда,
постановено по реда на чл.248 ГПК, касаещо изменение чрез увеличение на
размера на вече присъдените от съда по реда на чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв. разноски
в полза на представляващия ищцата адвокат, а не присъждането им по
принцип. Последното би могло да бъде предмет на разглеждане на подадена
от ответника молба по реда на чл.248 ГПК, каквато видно не е налице по
делото.
За неоснователно съдът преценява и оплакването на частния
жалбоподател присъдения размер на възнаграждението, който е в
предвидения по Наредба № 1/09.07.2004 год. размер. Обстоятелството, че
производството не се отличава с фактическа и правна сложност, както и това,
че процесуално представителство в заседание не е било осъществявано, не е
2
основание за определяне на възнаграждение под предвидения минимум.
Нещо повече, че самият частен жалбоподател е претендирал в
първоинстанционното производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева /незначително под присъдения размер/,
като и за самия него процесуално представителство в съдебно заседание не е
било осъществявано.
Налага се извод за правилност на обжалвания съдебен акт, който следва
да бъде потвърден.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4239/14.04.2022 год., постановено по
гр.д. № 14658/2021 год. на ВРС -25 състав, с което е изменено постановеното
по делото решение № 430/22.02.2022 год. в частта за разноските като е
увеличен размера на присъденото в полза на адв.Д.В. М. възнаграждение от
350 лева на 535.80 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3