РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Габрово, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Диана Василева
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора П. П. Д.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20254200600045 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК.
С присъда № 4 от 27.01.2025 г. по НОХД № 807/2024 г. по описа на Районен
съд – Габрово подсъдимият М. М. М. от *** е признат за виновен в това, че около
22:55 ч. на 16.08.2024 г., по ул. „Николаевска” в гр. Габрово, управлявал МПС – лек
автомобил „****” с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а
именно – 1,57 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК, като на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане в
сила на присъдата.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК на подсъдимия М. М. М. не е наложено
кумулативно предвиденото в чл. 343б, ал. 1 от НК наказание глоба.
Със същата присъда, на основание чл. 343г от НК, подсъдимият М. М. М. е
лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 2 от НК, в случай на привеждане в изпълнение на
1
наказанието лишаване от свобода, е постановено да се приспадне времето, през което
подсъдимият М. М. М. е бил задържан по реда на ЗМВР със Заповед рег. № 1752з-136
от 16.08.2024 г., като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от
свобода.
С присъдата, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, е отнето в полза на държавата
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението,
собственост на подсъдимия М. М. М. - лек автомобил „***” с рег. № ***.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият М. М. М. е осъден да заплати
на държавата по сметка на ОД на МВР – Габрово направените по делото разноски на
досъдебната фаза в размер на 195,93 лева, както и сумата от 5 лева по сметка на РС –
Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
Против присъдата е депозирана въззивна жалба от подсъдимия М. М., чрез
защитника му адв. Р. Б.. В жалбата се твърди, че макар и правилно съдът да е
приложил института на чл. 55 от НК, наказанието е следвало да бъде в размер на шест
месеца лишаване от свобода. На следващо място се развиват съображения за това, че
районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, въпреки
задължителната за него практика на Съда на Европейския съюз, а също така и прякото
приложение на Конституцията на Република България. Искането в жалбата е
въззивният съд да измени атакуваната присъда в частта за наложеното наказание
лишаване от свобода, като редуцира същото на шест месеца, както и да измени
присъдата в частта, касаеща нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК, като не се отнема в
полза на държавата процесното МПС.
В проведеното пред настоящия съд съдебно заседание подсъдимият М. М. и
защитникът по адв. Б. поддържат жалбата. По съществото на делото адв. Б.
претендира за липса на мотиви, поради това че в първоинстанционния съдебен акт не
бил даден отговор за явното противоречие на законодателното решение в нормата на
чл. 343б, ал. 5 от НК с цитираната както пред настоящата инстанция, така и пред
първия съд съдебна практика. В пледоарията пространно развива тезата си за
несъразмерност на предвиденото отнемане на превозното средство на тежестта на
деянието, позовавайки се на решения на СЕС по дела С-707/17, С-393/19, С-686/18, С-
255/14, както и на съдебен акт на Районен съд - Севлиево. Претендира въззивния съд
да отмени атакуваната присъда и ако не върне делото на първата инстанция, да отмени
съдебния акт в частта за прилагането на нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК като пряко
противоречащ на правото на Европейския съюз и в частност на залегналите принципи
на пропорционалност, визирани в цитираната съдебна практика на СЕС. Поддържа се
и искането за редуциране на размера на наказанието лишаване от свобода на шест
месеца.
В съдебно заседание подсъдимият М. изразява съгласие с изразената от
2
защитника му позиция. В последната си дума обръща внимание, че автомобилът му
струвал 60 хиляди, а човек със същото нарушение бил глобяван с две хиляди. Не
смятал за нормално да се налага такава глоба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата. По
съществото на делото пледира за потвърждаване на присъдата, като правилна и
законосъобразна, включително в частта за приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК.
Въззивният съд разгледа жалбата на подсъдимия и като обсъди становищата на
страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на
основание чл. 314 от НПК, приема следното:
Жалбата е допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е
легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за
обжалването му. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Подсъдимият М. М. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК.
Съдебното разглеждане пред първата инстанция е проведено при условията на
чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие подсъдимият
М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се е съгласил да не се събират доказателства за същите факти. С определение по
реда на чл. 372, ал. 2 от НПК първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че те
ще бъдат ползвани, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Районният съд е възприел изцяло
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка по всички основни моменти,
свързани с предмета на делото, както следва:
Подсъдимият М. М. М. е роден на ***********. в гр. *** и живее в същото
населено място. Същият е български гражданин, със средно образование, неосъждан и
работи.
Около 22:55 ч. на 16.08.2024 г. автопатрулен екип от РУ на МВР – Габрово, в
състава на който влизал и свидетелят Т.К. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Габрово, спрял движещ се по ул. „Николаевска” в гр.
Габрово лек автомобил марка „***” с рег. № ***, управляван от подсъдимия. Поради
установен мирис на алкохол, свидетелят Т.К. подложил М. М. на проба с техническо
средство – Алкотест Дрегер 7510 с инв. номер 0151, което отчело концентрация на
алкохол в издишания въздух от 1,57 на хиляда. Това обстоятелство било отразено в
изготвени на място АУАН серия GA, № 1405506 и Талон за изследване № 259432, като
в последния документ подсъдимият вписал, че приема показанията на техническото
средство. Непосредствено след това М. М. бил транспортиран до МБАЛ „Д-р Тота
3
Венкова” – Габрово, където пред надлежно медицинско лице потвърдил отказа си да
бъде подложен на кръвна проба за употреба на алкохол, което било документално
закрепено в надлежен протокол.
С произнасянето на определението си по чл. 372, ал. 4 от НПК районният съд е
изразил становището си, че самопризнанието на подсъдимия съответства на всички
годни доказателства, събрани в досъдебното производство, което е обусловило
приемането за установени на посочените в обвинителния акт факти.
След самостоятелен анализ на всички относими обстоятелства, въззивният съд
намира, че процедурата по съкратено съдебно следствие е проведена законосъобразно.
На подсъдимия са били разяснени правата в наказателното производство. Искането за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК изхожда от него с
подкрепата на защитника му. Съдът е разяснил на М. последиците от самопризнанието
му и същият доброволно е приел и се е съгласил с тези последици и изрично е заявил,
че не желае да се събират доказателства относно фактите, изложени в обвинителния
акт. В жалбата не се сочат и доводи, които да насочват, че подсъдимият не е направил
свободно и информирано волеизявление.
Въззивният съд извърши проверка и на определението на районния съд по чл.
372, ал. 4 от НПК. В контекста на събраните по делото материали, настоящият състав
намира, че то е обосновано и законосъобразно. Самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят напълно от събраните годни доказателствени материали в досъдебното
производство - показанията на свидетеля К., констатациите в съставения на
подсъдимия акт за установяване на административно нарушение, талона за
изследване, протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол. Доказателствените източници установяват по несъмнен начин
фактите на осъществяване на деянието и участието на подсъдимия М.. С оглед
изложеното въззивният съд счита, че преценката на първоинстанционния съд по чл.
372, ал. 4 от НПК е законосъобразна.
При така установената фактическа обстановка контролираният съд
законосъобразно и обосновано е заключил от правна страна, че подсъдимият М. М. е
осъществил от обективна и от субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като около 22:55 ч. на 16.08.2024 г., по ул.
„Николаевска” в гр. Габрово, управлявал МПС – лек автомобил „***” с рег. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно – 1,57 на хиляда,
установено по надлежния ред. Несъмнено така посоченият автомобил по естеството си
е моторно превозно средство по смисъла § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, тъй като е снабден с
двигател за придвижване, а действията на подсъдимия по привеждане в движение и
направляване придвижването на автомобила в пространството, чрез определяне
скоростта и посоката на движение представляват управление на моторно превозно
4
средство по смисъла на НК. Това, че управлението на процесното МПС се е
извършвало след употреба на алкохол с концентрация от 1,57 на хиляда е установено
по надлежния ред, при спазване на разпоредбите на Наредба № 1/2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози – подсъдимият е проверен с техническо средство за
употреба на алкохол; съставен е съответен АУАН и талон за изследване, които са му
връчени; придружен е до МБАЛ – Габрово, където, пред медицински специалист е
отказал да даде кръв за химически анализ. Отказът му е вписан по съответния начин в
съставения за целта Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол. Следователно в случая за нуждите на наказателното
производство определящо е показанието на техническото средство.
От субективна страна престъплението е осъществено при пряк умисъл. При
извършване на деянието в съзнанието на подсъдимия несъмнено са съществували ясни
представи относно всички съставомерни признаци на престъплението - че предприема
управление на МПС след употреба на алкохол и при наличието на забрана за такова
поведение, т.е. М. е съзнавал общественопасния характер на деянието и е предвиждал
общественоопасните му последици, като искал настъпването им.
Едно от оплакванията на въззивния жалбоподател е по размера на наложеното
наказание лишаване от свобода, като се претендира същото да се намали на шест
месеца. Настоящият съд намира, че искането е изцяло неоснователно.
За престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК (към датата на извършване на
инкриминираното деяние) законът е предвиждал наказание лишаване от свобода от
една до три години и глоба от двеста до хиляда лева, както и лишаване от права по
реда на чл. 343г от НК. В случая първоинстанционният съд е счел, че са налице
основанията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК за определяне на наказанието лишаване
от свобода под най-ниския предел и неналагане на кумулативното наказание глоба.
Отчетени са смекчаващи обстоятелства - чисто съдебно минало на подсъдимото лице,
добри характеристични данни, направени самопризнания и декларирано съжаление за
извършеното, като същите са оценени като многобройни, при което така предвиденото
наказание със специален минимум от една година лишаване от свобода се явява
несъразмерно тежко. Прилагайки по този начин закона, районният съд е наложил на
подсъдимия М. наказание от осем месеца лишаване от свобода, не му е наложил
кумулативното наказание глоба и на основание чл. 343г от НК го е лишил от право да
управлява МПС за срок от осем година.
Становището на въззивният съд е, че не са били налице основанията за
приложение на чл. 55 от НК. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК
предполага кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото,
5
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В
разглеждания случай не може да се приеме, че е налице кумулативност на двете
условия. Въззивният съд не установи неотчетени смекчаващи обстоятелства.
Посочените от районния съд като такива обаче не са нито изключителни, нито
многобройни. Констатацията в мотивите към присъдата за „изначално и цялостно
самопризнание“ се конфронтира с данните по делото, тъй като е видно, че
подсъдимият се е ползвал от правото си да не дава обяснения в течение на цялото
наказателно производство. Само чистото съдебно минало и формалното позоваване на
добри характеристични данни не изпълват първия критерий по чл. 55 от НК.
Съображенията за неналагане на кумулативното наказание глоба са изцяло формални.
Настоящият състав няма процесуалната възможност да измени присъдата в частта, в
която е приложената разпоредба на чл. 55 от НК, тъй като въззивното производство е
образувано само по жалба на подсъдимия, а това е пречка да се преодолее забраната
reformatio in peius.
Правилно и обосновано районният съд е приел, че по отношение на М. М. са
налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК. Изпълнени са формалните изисквания на
закона, като за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не е необходимо да бъде изолиран от обществото чрез ефективно
изпълнение на наказанието. Правилно първоинстанционният съд е определил на М.
тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.
Законосъобразно, на основание чл. 343г, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК,
подсъдимият М. М. е лишен от право да управлява моторно превозно средство,
считано от влизане на присъдата в сила. Спазен е регламентът на материалния закон
продължителността на наказанието, свързано с лишаване от права, да не е по-кратка от
тази на наказанието лишаване от свобода.
Въззивният съд счита, че правилно и законосъобразно е приложена
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, като собственият на подсъдимия М. М. лек
автомобил „***” с рег. № *** е отнет в полза на държавата. Неоснователна е
претенцията на адв. Б. за липса на мотиви по тази част от контролирания съдебен акт.
Районният съд недвусмислено е посочил, че прилага действаща императивна норма от
българското законодателство, текстът на която е достатъчно ясен и не подлежи на
никакво самоволно тълкуване, а дали същата е противоконституционна или
противоречи на правото на ЕС, следва да отговорят други органи.
В течение на въззивното производство, с Решение № 8 от 17.07.2025 г. по
конст. дело № 15/2024 г. на Конституционния съд е отхвърлено искане за обявяване на
противоконституционност на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК. В акта си
Конституционният съд подробно обсъжда въпроса за принципа на законоустановеност
на престъплението и наказанието, като обръща внимание, че той има еднакво
6
съдържание и тълкуване както по Конституцията на Република България (чл. 5, ал. 3),
така и по КЗПЧОС (чл. 7) и по Хартата на основните права на ЕС (чл. 49, § 1). Посочен
е като тълкувателен източник и практиката на Европейския съд по правата на човека и
на Съда на Европейския съюз, които изясняват както самия принцип, така и
изискванията, които той поставя пред националните законодателства. Настоящият
състав не намира за необходимо да цитира пасажите от решението (тъй като същото е
общодостъпно), които на практика дават точни отговори, включително и чрез
позоваване на конкретни решения на ЕСПЧ и СЕС, на настоятелно поддържаните
възражения от страна на адв. Б. за несъразмерност на тежестта на деянието на
отнемането на автомобила на подсъдимия, както и че законодателното разрешение по
чл. 343б, ал. 5 от НК противоречи на правото на ЕС.
На следващо място, както съдът вече посочи в съобразителната част на
определението си, с което остави без уважение искането на адв. Б. за отправяне на
преюдициално запитване до СЕС, в случая не се конкретизира коя норма от съюзното
право е приложима и се нуждае от тълкуване. Формалното позоваване в течение на
съдебното заседание на чл. 5, § 4 от Договора за Европейския съюз не запълва тази
празнота, още повече че въпросният текст от ДЕС прогласява принципа на
пропорционалност във връзка със съдържанието и формата на дейност на Съюза и не
става ясно каква е връзката му с конкретиката на обсъждания по настоящото дело
казус.
По-насетне, решенията на СЕС по дела С-707/17, С-393/19, С-686/18, С-255/14
не са относими към предмета на настоящото наказателно производство. В решенията
по дела С-707/17 и С-255/14 се тълкуват разпоредби от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на
ЕП и на Съвета относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността. В тях се обсъжда не „предмета“ на престъплението, каквато е правната
природа на отнетия автомобил, а „средството“ и „облагата“ от престъпната дейност. В
решението по дело С-393/19 се тълкува общностното право, свързано с конфискация
на облаги, средства или имущество от престъпления, които са собственост на трето,
неучаствало в производството лице, а по разглежданото дело подсъдимият е
собственик на отнетия лек автомобил. Решение по дело С-686/18 подлага на тълкуване
норми от съюзното право в областта на дружественото право, което също няма връзка
с предмета на настоящото производство. Що се отнася до съдебния акт от 14.06.2024 г.
по НОХД № 210/2024 г. по описа на Районен съд – Севлиево, в частта, в която съдът е
отказал да присъди в тежест на подсъдимия равностойността на превозното средство,
послужило за извършване на престъплението, настоящият състав намира, че
определението на районния съд е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила – първо, защото въпросът по приложението на чл. 53 от НК не
може да бъде част от съдържанието на споразумението; второ, като не се е произнесъл
по въпроса за отнемането на автомобила в отделно производство по реда на чл. 306,
7
ал. 1, т. 1 от НПК така, както го задължава императива на чл. 383, ал. 2 от НПК, съдът
съществено е накърнил правата на страна в процеса – на представителя на
обвинението, включително като не е указал правото за иницииране на инстанционен
контрол върху съдебния акт в тази част.
Правилно и законосъобразно съдът е приложил правилото на чл. 189, ал. 3 от
НПК, като е осъдил подсъдимия М. да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово
сумата от 195,93 лева – разноски от досъдебното производство, както и да заплати по
сметка на съда държавна такса от 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
При извършената служебна проверка съдът не констатира присъдата да е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяната й.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да се потвърди.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжен съд – Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 4 от 27.01.2025 г. по НОХД № 807/2024 г.
по описа на Районен съд – Габрово.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8