Определение по дело №652/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ... Хр. К., в качеството му на пълномощник на Х. Т. Н. от гр. В. Търново, срещу ОД на МВР – Стара Загора. Ищецът твърди, че срещу него за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 4 от с.з. е издаден електронен фиш серия К, №5666524 от ОД на МВР – Стара Загора, с което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 600 лв. и тази глоба е била заплатена от него. Твърди, че впоследствие електронният фиш е бил анулиран, като е издаден нов, с който е санкциониран друг нарушител. Заплатената сума, представляваща стойността на наложената глоба, обаче не му е възстановена. Това според него представлява имуществена вреда, за която следва да бъде обезщетен по реда на ЗОДОВ. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОДМВР – Ст. Загора да му заплати сумата от 600 лв., ведно със законната лихва върху нея от моментна на плащането на глобата, както и да му присъди разноски по производството.

Постъпил е отговор на исковата молба съгласно чл. 131 от ГПК, от пълномощник на ОДМВР – Ст. Загора. В отговора се оспорва подаденият иск като недопустим поради, кто насочен срещу ненадлежен ответник, като са изложени съображения и за неоснователност на исковата претенция.

Настоящият състав намира образуваното производство по подаденият иск за процесуално недопустимо за разглеждане по следните съображения:

 

Електронен фиш серия К, №5666524 е издаден от ОД на МВР – Ст. Загора, която според чл. 37, ал. 2 от ЗМВР е юридическо лице. По арг. от ал. 1 областната дирекция е част от структурата на МВР, което съгласно чл. 2, ал.2 от ЗМВР е юридическо лице на бюджетна издръжка. Следва също така да се има предвид, че съгласно §. 1, ал. 4 от ЗДвП/Нова – ДВ, бр.10/2011г./ е създаден Фонд за безопасност на движението, управляван от министъра на вътрешните работи, в който постъпват средствата от глоби за нарушения, установени с технически средства и системи и който не е самостоятелен правен субект. Именно в този фонд ищецът е внесъл наложената с ЕФ глоба. Статутът на този фонд е уреден в Наредбата за условията и реда за управление на средствата от Фонда за безопасност на движението. Според чл. 3, ал. 1, т. 1 от тази наредба приходите във фонда се набират от няколко източника, включавщи глоби за нарушения на правилата за движение по пътищата, установени с технически средства и системи, какъвто е процесният случай, а според чл. 10, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт организационното, административното и финансовото обслужване на фонда се извършва от съответните структури на Министерството на вътрешните работи. Министерството на вътрешните работи е юридическо лице и самостоятелен правен субект, различен от сочения ответник по настоящото дело – ОД на МВР – Ст. Загора /чл. 2, ал. 2 и чл. 37, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗМВР/. В случая, платената от ищеца сума не е постъпила в правната сфера на посочената дирекция като самостоятелно юридическо лице, а в правната сфера на МВР.

Поради това съдът намира, че по заявената претенция пасивно легитимиран да отговаря не е соченият ответник ОД на МВР – Ст. Загора. Посочването на този ответник не е нередовност на исковата молба, а недопустима претенция срещу посоченото лице.

Ето защо, предявеният иск срещу ненадлежен ответник, като недопустим следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Извън това съдът намира, че когато глобите по ЗДвП постъпват във Фонда за безопасност на движението, а съгласно чл. 7 от Наредбата за условията и реда за управление на средствата от ФБД този фонд се управлява от министъра на вътрешните работи, да него следва да се отправи искането за възстановяване на недължимо платените глоби. В тази връзка от МВР са приети и общодостъпни на Интернет страницата на министерството „Указания за реда за възстановяване на средства, внесени за погасяване на задължения по ЗДвП“, т. е. е предвиден специален начин за възстановяване на процесните недължимо платени глоби по ЗДвП. Поради това не може обосновано да се приеме, че наложеното наказание с електронен фиш, впоследствие отменен или анулиран, винаги като правна последица влече отговорността на държавата и нейните органи и длъжностни лица, като съответно е налице приложимост на ЗОДОВ. Ищецът разполага с възможността да потърси правата си, по посочения по-горе специален ред, относно репариране на претендираните имуществени вреди, вследствие на платена глоба, наложена с анулиран електронен фиш, което от своя страна изключва възможността за иск за обезщетение по реда на ЗОДОВ. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.

Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, вр. с чл. 204, ал. 5 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ разглеждане искова молба на Х. Т. Н. от гр. В. Търново срещу ОД на МВР – Стара Загора с посочено правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 203 и сл. от АПК и цента на иска от 600 лв. и връща исковата молба на подателя й.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД №652/2024г. по описа на Административен съд – В. Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.