Присъда по НОХД №501/2025 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 78
Дата: 14 октомври 2025 г. (в сила от 29 октомври 2025 г.)
Съдия: Биляна Динева Ортакчиева
Дело: 20255510200501
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 април 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 78
гр. ********, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА
и прокурора ХРИСТО Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Наказателно дело
от общ характер № 20255510200501 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. И. - роден на **.**.****г. в гр. *******,
обл. *******, българин, български гражданин, със средно образование, работи
като мотокарист в „Е** **** *****“ ЕООД, разведен, неосъждан, с постоянен
адрес : гр.*******, ул.„***** ***“ №43, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в
това, че на 30.09.2024г. в с.********, общ.Казанлък, обл.Стара Загора, ул.
„*****“ срещу дом №**, в съучастие, като извършител с А. Я. Ч. /извършител/
и Е. С. А. /извършител/ е повредил противозаконно чужда движима вещ - лек
автомобил марка „******** *****“ с peг. № ** **** **, собственост на Л. К.
Б. от гр.*******, ползван от П. А. Б. от гр.*******, на стойност 17 250.00 лв.
/седемнадесет хиляди двеста и петдесет лева/, като е причинил щета в размер
на 4751.00 лв. /четири хиляди седемстотин петдесет и един лева/, и унищожил
противозаконно чужда движима вещ - мобилен телефон марка „******* ***“
на стойност 480.00 лв., ведно с поставена в него сим карта на „А1“ на стойност
10.00лв., протектор за гръб на мобилен телефон на стойност 10.00лв. и
протектор за дисплей на мобилен телефон на стойност 8.00 лева, на обща
стойност 508.00 лв. /петстотин и осем лева/, собственост на П. А. Б. от
гр.*******, всичко на обща стойност 5259.00 лева /пет хиляди двеста петдесет
и девет лева/, поради което и на основание чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1
от НК, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
1
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. С. А. – роден на **.**.****г. в гр.********,
обл.Стара Загора, български гражданин, с основно образование, безработен,
женен, неосъждан, с постоянен адрес : с.********, ул.„********“ №**, с ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 30.09.2024г. в с.********,
общ.Казанлък, обл.Стара Загора, ул.„*****“ срещу дом №**, в съучастие, като
извършител с А. Я. Ч. /извършител/ и А. А. И. /извършител/ е повредил
противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „******** *****“
с peг. № ** **** **, собственост на Л. К. Б. от гр.*******, ползван от П. А. Б.
от гр.*******, на стойност 17 250.00 лв. /седемнадесет хиляди двеста и
петдесет лева/, като е причинил щета в размер на 4751.00 лв. /четири хиляди
седемстотин петдесет и един лева/, и унищожил противозаконно чужда
движима вещ - мобилен телефон марка „******* ***“ на стойност 480.00 лв.,
ведно с поставена в него сим карта на „А1“ на стойност 10.00лв., протектор за
гръб на мобилен телефон на стойност 10.00лв. и протектор за дисплей на
мобилен телефон на стойност 8.00 лева, на обща стойност 508.00 лв.
/петстотин и осем лева/, собственост на П. А. Б. от гр.*******, всичко на обща
стойност 5259.00 лева /пет хиляди двеста петдесет и девет лева/, поради което
и на основание чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК го
ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Я. Ч. – роден на 25.05.2001г. в гр.*******,
обл.*******, български гражданин, с основно образование, работи в
„***“ЕАД гр.*****, неженен, неосъждан, с постоянен адрес : с.******,
общ.*******, ул.„***** ******“ №*, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това,
че на 30.09.2024г. в с.********, общ.Казанлък, обл.Стара Загора, ул.„*****“
срещу дом №**, в съучастие, като извършител с А. А. И. /извършител/ и Е. С.
А. /извършител/ е повредил противозаконно чужда движима вещ - лек
автомобил марка „******** *****“ с peг. № ** **** **, собственост на Л. К.
Б. от гр.*******, ползван от П. А. Б. от гр.*******, на стойност 17 250.00 лв.
/седемнадесет хиляди двеста и петдесет лева/, като е причинил щета в размер
на 4751.00 лв. /четири хиляди седемстотин петдесет и един лева/, и унищожил
противозаконно чужда движима вещ - мобилен телефон марка „******* ***“
на стойност 480.00 лв., ведно с поставена в него сим карта на „А1“ на стойност
10.00лв., протектор за гръб на мобилен телефон на стойност 10.00лв. и
протектор за дисплей на мобилен телефон на стойност 8.00 лева, на обща
стойност 508.00 лв. /петстотин и осем лева/, собственост на П. А. Б. от
гр.*******, всичко на обща стойност 5259.00 лева /пет хиляди двеста петдесет
и девет лева/, поради което и на основание чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1
от НК, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимите А. А. И., Е. С. А. и
А. Я. Ч. солидарно да заплатят на гражданския ищец П. А. Б. с ЕГН
2
********** сумата от 508,00 /петстотин и осем/ лева, представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от
извършеното престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2024г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимите А. А. И., Е. С. А. и
А. Я. Ч. солидарно да заплатят на гражданския ищец Л. К. Б. с ЕГН
********** сумата от сумата 4 751,00 /четири хиляди седемстотин петдесет и
един/ лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени
вреди от извършеното престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от
НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2024г., до
окончателното изплащане на сумата.

ОТНЕМА на основание чл.53, ал.1, б."а" от НК в полза на държавата
веществените доказателства по делото – 1 бр. метална бухалка, 1 бр. нож с
надпис „ALPINA SPORT“, поставен в пластмасов кобур и 1 бр. дървен сап,
които в 6 - месечен срок след влизане в сила на присъдата да бъдат
УНИЩОЖЕНИ, като вещи без стойност.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства:
– пистолет марка „********“ с № ***********, ведно с 9 бр. патрони
в пълнителя му - предаден в служба КОС в РУ – Казанлък – да се върне на
собственика му А. А. И., в случай, че не подлежи на изземване по
административен ред от служба КОС при РУ – Казанлък;
- пистолет марка „*********“ с. № *********, ведно с 6 бр. патрони в
пълнителя му - предаден в служба КОС в РУ - Казанлък - да се върне на
собственика му П. А. Б.;
- 1 бр. мобилен телефон марка „******* ***“ /силно деформиран/ - на
съхранение при домакин на РУ – Казанлък да се върне на собственика му П.
А. Б..

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 брой диск CD-R
марка „HP“, находящ се на л.95 от досъдебното производство, да ОСТАНЕ по
делото до изтичане на срока му за съхранение.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите А. А. И., Е.
С. А. и А. Я. Ч. да заплатят съразмерно в полза на Държавата по сметка на
Районен съд - Казанлък сумата от 50,00 (петдесет) лева, представляваща
следващата се върху уважения граждански иск държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите А. А. И., Е.
С. А. и А. Я. Ч. да заплатят съразмерно в полза на Бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Казанлък сумата от 190,04 (сто и деветдесет лева и
четири стотинки) лева, представляваща следващата се върху уважения
граждански иск държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите А. А. И., Е.
3
С. А. и А. Я. Ч. да заплатят съразмерно по сметка на ОД на МВР гр. Стара
Загора сума в размер на общо 420,56 лв. (четиристотин и двадесет лева и
петдесет и шест стотинки) лева, представляваща направените в досъдебното
производство деловодни разноски, и в полза на Бюджета на съдебната власт
по сметка на РС – Казанлък направените разноски на съдебното производство
в размер на 200 /двеста / лева, както и по 5 лева държавна такса за служебното
издаване на всеки изпълнителен лист по сметка на Районен съд - Казанлък за
всеки подсъдим.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите А. А. И., Е.
С. А. и А. Я. Ч. да заплатят съразмерно на П. А. Б. с ЕГН ********** сумата в
размер на 650 лева /шестстотин и петдесет лева/, представляваща направени
от последния разноски по делото за процесуален представител.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите А. А. И., Е.
С. А. и А. Я. Ч. да заплатят съразмерно на Л. К. Б. с ЕГН ********** сумата в
размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща направени от последната
разноски по делото за процесуален представител.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес
пред ОС – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда с рег.№78 от 14.10.2025г. по НОХД №501/25г.

Съдебното производство е проведено по реда на глава XX от НПК.

Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК - по внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура-Стара Загора, ТО – ******** срещу:
- А. А. И. с ЕГН **********, за това, че на 30.09.2024г. в с.********,
общ.********, обл.Стара Загора, ул.„*****“ срещу дом №**, в съучастие, като
извършител с А. Я. Ч. /извършител/ и Е. С. А. /извършител/ е повредил
противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „******** *****“
с peг. № ** **** **, собственост на Л. К. Б. от гр.*******, ползван от П. А. Б.
от гр.*******, на стойност 17 250.00 лв. /седемнадесет хиляди двеста и
петдесет лева/, като е причинил щета в размер на 4751.00 лв. /четири хиляди
седемстотин петдесет и един лева/, и унищожил противозаконно чужда
движима вещ - мобилен телефон марка „******* ***“ на стойност 480.00 лв.,
ведно с поставена в него сим карта на „А1“ на стойност 10.00лв., протектор за
гръб на мобилен телефон на стойност 10.00лв. и протектор за дисплей на
мобилен телефон на стойност 8.00 лева, на обща стойност 508.00 лв.
/петстотин и осем лева/, собственост на П. А. Б. от гр.*******, всичко на обща
стойност 5259.00 лева /пет хиляди двеста петдесет и девет лева/ -
престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК;
- Е. С. А. с ЕГН **********, за това, че на 30.09.2024г. в с.********,
общ.********, обл.Стара Загора, ул.„*****“ срещу дом №**, в съучастие, като
извършител с А. Я. Ч. /извършител/ и А. А. И. /извършител/ е повредил
противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „******** *****“
с peг. № ** **** **, собственост на Л. К. Б. от гр.*******, ползван от П. А. Б.
от гр.*******, на стойност 17 250.00 лв. /седемнадесет хиляди двеста и
петдесет лева/, като е причинил щета в размер на 4751.00 лв. /четири хиляди
седемстотин петдесет и един лева/, и унищожил противозаконно чужда
движима вещ - мобилен телефон марка „******* ***“ на стойност 480.00 лв.,
ведно с поставена в него сим карта на „А1“ на стойност 10.00лв., протектор за
гръб на мобилен телефон на стойност 10.00лв. и протектор за дисплей на
мобилен телефон на стойност 8.00 лева, на обща стойност 508.00 лв.
/петстотин и осем лева/, собственост на П. А. Б. от гр.*******, всичко на обща
стойност 5259.00 лева /пет хиляди двеста петдесет и девет лева/ -
престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК;
- А. Я. Ч. с ЕГН **********, за това, че на 30.09.2024г. в с.********,
общ.********, обл.Стара Загора, ул.„*****“ срещу дом №**, в съучастие, като
извършител с А. А. И. /извършител/ и Е. С. А. /извършител/ е повредил
противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „******** *****“
с peг. № ** **** **, собственост на Л. К. Б. от гр.*******, ползван от П. А. Б.
от гр.*******, на стойност 17 250.00 лв. /седемнадесет хиляди двеста и
1
петдесет лева/, като е причинил щета в размер на 4751.00 лв. /четири хиляди
седемстотин петдесет и един лева/, и унищожил противозаконно чужда
движима вещ - мобилен телефон марка „******* ***“ на стойност 480.00 лв.,
ведно с поставена в него сим карта на „А1“ на стойност 10.00лв., протектор за
гръб на мобилен телефон на стойност 10.00лв. и протектор за дисплей на
мобилен телефон на стойност 8.00 лева, на обща стойност 508.00 лв.
/петстотин и осем лева/, собственост на П. А. Б. от гр.*******, всичко на обща
стойност 5259.00 лева /пет хиляди двеста петдесет и девет лева/ -
престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В съдебната фаза на производството пострадалото лице П. А. Б., е
конституиран като частен обвинител и граждански ищец, като за съвместно
разглеждане е приет предявения чрез неговия процесуален представител –
адв. С. Х. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 508,00
лв. за причинените му от деянието по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от
НК имуществени вреди солидарно срещу подсъдимите Е. С. А., А. А. И. и А.
Я. Ч., ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
погасяване на задължението. Не е приет за съвместно разглеждане предявения
от П. А. Б. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 3000
лв. за причинените му неимуществени вреди от деянието.
Конституирано е като частен обвинител и граждански ищец и другото
пострадало лице Л. К. Б., като за съвместно разглеждане е приет предявения
чрез нейния процесуален представител – адв. С. Х. граждански иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 4751,00 лв., за причинените й от
престъплението по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК имуществени
вреди солидарно срещу подсъдимите Е. С. А., А. А. И. и А. Я. Ч., ведно със
законната лихва от датата на деянието до окончателното погасяване на
задължението.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество,
представителят на прокуратурата поддържа внесените обвинения срещу
тримата подсъдими А. А. И., Е. С. А., и А. Я. Ч., като намира за доказани по
безспорен и несъмнен начин авторството на деянията по чл. 216, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка. Счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена като от
събраните от досъдебното производство и в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказа извършеното от
тримата подсъдими престъпления. В заключение държавният обвинител
намира за доказани по несъмнен начин вината, авторството и останалите
елементи на процесните деяния, в съответствие с което моли съда да
постанови осъдителна присъда за извършените от подсъдимите престъпления,
като счита, че на всеки един от подсъдимите следва да се наложи наказание от
1 година „Лишаване от свобода“, като предвид чистото им съдебно минало и
направените самопризнания и изразеното съжаление за извършеното от тях,
счита, че не следва да се изтърпи ефекивно и на основание чл. 66 от НК
следва да се отложи за срок от 3 години. Моли да се възложат на подсъдимите
2
съразмерно направените по делото разноски, и съда да се произнесе по
приобщените веществени, като на основание чл.53 от НК да се отнеме в полза
на държавата 1 бр. метална бухалка, 1 бр. нож с надпис „ALPINA SPORT“,
поставен в пластмасов кобур и 1 бр. дървен сап, както и пистолет марка
„********“, собственост на подсъдимият А. И., тъй като е използван при
мястото, където е извършено деянието, закупен е същия ден за тази цел, да
бъде използван при евентуален конфликт с пострадалият, който подсъдимите
са търсели.
Частният обвинител и граждански ищец – Л. К. Б., редовно
уведомена, не се явява, но се представлява от упълномощения си повереник –
адв. – адв. С. Х.. Частният обвинител и граждански ищец – П. А. Б., редовно
уведомен, се явява се лично и с повереника си – адв. – адв. С. Х., който
подкрепя позицията на държавното обвинение. Заявява, че деянията са
доказани по безспорен начин и са резултат на подробен анализ на събраните
по делото доказателства. Солидализира се и по отношение на параметрите
нанаказанията, предложени от РП. В тази връзка моли да бъдат уважени
предявените в рамките на наказателното производство граждански искове, в
размера, в който са предявени - 508 лв. за унищожаване на мобилния телефон
на П. Б. и вреди от 4751 лв., причинени на Л. Б. за повреждане на превозно
средство - автомобил Мерцедес, както и да бъдат осъдени подсъдимите да
заплатят на частните обвинители, сторените от тях разноски за процесуално
представителство в производството.
Подсъдимият А. А. И., редовно уведомен, се явява лично и се
възползва от правото си да даде обяснения. В тях той споделя, че се съмнявал,
че съпругата му имала връзка, и за да се увери е направил всичко, поксочено в
обвинителния акт. Разбрал, че вечерта дадения човек ще бъде в селото,
същият ден си купил и пистолет. Заедно с братовчед си А. Ч. и Е. А. тръгнали
към махалата, видяли ги и спряли. Със спирането, Б. насочил пистолет към
него, използвал, след което пистолета засякъл и той го изпуснал на земята.
Той носил в себе си бухалка, опитал да го удари, но не успял. Б. посегнал да го
удари, но ударил Сибил и побягнал. Те тръгнали след него, но не успяли да го
намерят и се върнали при микробуса, като започнали да го повреждат, защото
искали, ако се върне да не може да си тръгне, и да избяга. Той лично се
обадил на тел.112, че са насочили пистолет срещу тях и те са изпотрошили
колата, взели са пистолета му и са го оставили в колата на задната седалка.
Когато дошли полицаите, го попитали дали има оръжие, той им казал, че има
и посочил къде е, и те го взели. Купил си пистолет, защото съпругата му С.
му казала, че и Б. има пистолет. Не бил използвал пистолета на самото място,
въобще не го бил вадил. Признава, че потрошили колата, за да не се върне Б.
и да ги прегази или да избяга. Е. срязал гумите. П. Б. носил пистолет, нож и
полицейска палка, черна. Ножа също бил паднал на земята, когато избягал – с
него срязали гумите.
ПОДСЪДИМИЯТ Е. С. А., редовно уведомен, се явява лично и се
възползва от правото си да даде обяснения. Започва с това, че е брат на С..
3
Същия ден бил на работа, прибрал се към 5-5,30 часа. А. му звъннал, че има
информация, че П. Б. ще бъде в ******** и, че мисли да отиде и го повикал да
отиде с него, за да не бъде сам. Той се съгласил, защото сестра му С. щяла да е
там, за да не стане проблем и да й се случи нещо. Отишли в ******** и
видяли буса на П. Б., който в това време излизал от махалата, тръгнали да
карат след него, като А. му пресветнал да спре, за да поговорят. Той не спрял
веднага. На една отбивка спрял вдясно и още при слизането си в лявата ръка
държал полицейска палка, а в дясната пистолет. Насочил пистолета срещу А..
Чул се изстрел, после се опитал повторно да стреля, но пистолета засякъл. Той
се опитал да удари Алекс, но С. застанала между тях и отнесла удара. Когато
видял, че сестра му е лошо ударена, посегнал с желязо към Б. и му нанесъл
удар, той побягнал и при тичането от него паднал нож и телефона му. Успял да
избяга. Върнали се при микробуса и ножа на Б., спукали гумите, за да не
избяга. Искали само да поговорят, а не да нападат някой. След като П. ударил
сестра му, го ударил и той. Не отрича, че е нанесъл удари по колата. Излага
още, че в момента сестра му съжителства с А. И. в една къща. С пистолета,
който държал Б. не видял какво се е случило. Не отрича, че и тримата са
нанасяли удари по колата, за да го блокират, да не може да избяга. Съжалява
за постъпката си.
ПОДСЪДИМИЯТ А. Я. Ч., редовно уведомен, се явява лично и се
възползва от правото си да даде обяснения. Излага пред съда, че на
30.09.2024г. се прибрал от чужбина. С А. са първи братовчеди и се чули, при
което той му споделил, че Сибел има връзка, но не бил сигурен и искал да се
увери с очите си и да се разделят веднъж завинаги. Ч. го попитал с какво да
помогне и той го попитал дали ще отиде с него да не е сам, за да се увери.
Подс.Ч. се съгласил и тръгнали към ********, заедно с тях бил и Е.. Видяли
П. Б. с буса, пресветнали му с фаровете и той отбил и спрял. Още при
слизането си Б. стрелял с пистолет по А., после пистолета засякъл, и той
тръгнал да бяга. Видял, че телефона му също е поднал на земята и той лично
го ударил. Б. избягал, а те тримата се върнали при микробуса и започнали да
го удрят. А. звъннал на полицията, полицаите дошли и ги задържали.
Подсъдимия също изразява съжаление за случилото се.
Упълномощеният защитник на подсъдимите – адвокат Р. К., споделя
съображенията си, за това, че самопризнанията на подсъдимите не са
направени днес, а още при обаждането на тел. 112, когато са заявили, че срещу
тях е бил насочен пистолет и са счупили една кола. Според защитата
обвинението е доказано с експертизи, чиито становища те приемат. Пледира
се за налагане наказание „Лишаване от свобода“, което да бъде отложено по
чл. 66 от НК, тъй като и тримата желаели да работят в чужбина. Адв. К.
набляга, че в обвинителния акт подробно са описани мотивите, които са
принудили и тримата да постъпят по този начин, ясен е мотива им за това
поведение, но пострадалият Б. също е спестил определена част от истината, в
показанията си като сивидетел. На следващо място, защитата излага, че
следва да присъдят солидарно да се заплатят на пострадалата Б. сумата от
4
4751 лв. за нанесените щети по автомобила, а на пострадалият П. Б. - 508 лв.
за унищаване и повреда на лични вещи. Пистолет марка „********“,
собственост на подсъдимият А. И., описан в списъка на веществените
доказателства, и който е на съхранение в служба КОС при РУ-********,
адв.К. счита, че следва да се върне на подсъдимия, тъй като няма никакво
участие в събитията и не е доказателство в характера на обвинението,
подсъдимия го е предал доброволно, след като от МВР са го попитали дали
има оръжие.
В правото си на последна дума подсъдимите поотделно изразяват
съжаление за служилото се.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимия А. А. И. е роден на **.**.****г. в гр. *******, обл.
*******, българин, български гражданин, със средно образование, работи
като мотокарист в „Е** **** *****“ ЕООД, разведен, неосъждан, с постоянен
адрес : гр.*******, ул.„***** ***“ №43, с ЕГН **********.
Подсъдимия Е. С. А. е роден на **.**.****г. в гр.********, обл.Стара
Загора, български гражданин, с основно образование, безработен, женен,
неосъждан, с постоянен адрес : с.********, ул.„********“ №**, с ЕГН
*********.
Подсъдимия А. Я. Ч. е роден на 25.05.2001г. в гр.*******,
обл.*******, български гражданин, с основно образование, работи в
„***“ЕАД гр.*****, неженен, неосъждан, с постоянен адрес : с.******,
общ.*******, ул.„***** ******“ №*, с ЕГН **********.
Подсъдимият А. А. И. живеел в гр. *******. Същият имал връзка със
свидетелката С. С. И. от 2015г., като двамата имали сключен граждански брак
от 2018г. През лятото на 2024г. отношението на св. И. към подс. И. се
променило. Двамата започнали често да се карат без причина и подс. И.
предположил, че зад промяната на поведението на св. И. стои друг мъж.
Действително на 27.04.2024г. в гр. ******* св. И. се запознала с пострадалия
П. А. Б. и от тогава двамата имали отношения помежду си, като в началото
започнали да си пишат по „Вайбър“, а и се срещали в гр. *******, където св.
И. живеела. След това св. И. и св. Б. започнали по-често да се виждат,
първоначално като приятели, но с течение на времето нещата между тях се
задълбочили. Постоянно си пишели и говорили по телефона. Именно заради
връзката си със св. И. св. Б. се разделил със съпругата си. Св. И. казвала на св.
Б., че не иска повече да живее със своя съпруг - подс. И., тъй като не го
понасяла и искала двамата да се разделят. През лятото на 2024г. св. И.
оставила подс. И. и отишла при сестра си - св. Г. С. А. в с. ********. Св. И.
останала при св. А. няколко дни, като подс. И. настоявал тя да се върне при
него в гр. *******, което св. И. направила. След като св. И. се върнала в гр.
******* при подс. И., св. Б. спрял да й пише и звъни и я блокирал отвсякъде.
5
Докато била в гр. ******* св. И. се обадила на св. Б. от друг номер, започнала
да плаче и искала от него още един шанс. Свидетелите И. и Б. отново
започнали да си пишат и да се чуват, като през това време св. И. живеела в гр.
*******. Св. И. все повтаряла, че не може да продължава да живее при подс.
И. и искала да го напусне. На 27.09.2024г. св. Б. отишъл при св. И. в гр.
*******, а след това двамата отишли на ресторант в гр. Калофер. Тогава св. И.
казала на св. Б., че повече няма да се върне при подс. И.. Св. И. оставила своя
автомобил марка „******“ в гр. *******, заедно със свои вещи вътре и
двамата със св. Б. тръгнали за гр. *******, където нощували в един хотел.
Отседнали в този хотел за една нощ, като докато били там св. И. писала на
подс. И., за да го уведоми, че е оставила автомобила си в гр. ******* и че
повече няма да се върне при него. Подс. И. се обадил на св. И. и я попитал
къде се намира, за да дойде да я вземе и настоявал тя да се върне при него.
Подс. И. я попитал дали има връзка с друг мъж и тогава св. И. признала за
това и му казала, че в момента е със св. Б.. На 28.09.2024г. св. Б. завел св. И. в
с. ******** при св. А.. Св. Б. останал в с. ******** до около 17.00ч., след
което си тръгнал. Докато св. И. била при сестра си в с. ******** подс. И.
продължавал да я търси и да настоява тя да се върне при него. Същата вечер
подс. И. отишъл заедно с брата на св. И. - подс. Е. С. А. в с. ********, за да
разговарят. Подс. И. отново искал от св. И. тя да се върне при него, на което
св. И. многократно отказвала. Опитите на подс. И. да убеди св. И. да се върне
при него продължили и на 29-ти и 30-ти септември 2024г., на което тя отново
отказвала. На 30.09.2024г. около 10.00 ч. подс. И. отново отишъл до с.
********, за да говори със св. И., но този път бил сам. Двамата излезли на
кафе в центъра на селото, като с тях били и свидетелите А. и С. Й. Й.. Св. И. и
подс. И. отново разговаряли по същата тема, след което подс. И. закарал св. И.
до къщата на св. А.. Св. И. заявила на подс. И., че последното й решение било
да го остави. Подс. И. си тръгнал. Св. А. тръгнала да изпраща подс. И.. Докато
го изпращала св. А. чула как подс. И. казва на някого по телефона „Брат,
приготви се, довечера ще ликвидираме един“. Подс. И. казал на св. А., че ако
св. Б. отиде в с. ******** да се вижда със св. И., тя да му се обади. По пътя,
докато подс. И. се прибирал позвънил отново на св. И. и й заявил: „Виж,
последно те питам, или ще се прибереш или утре ще плачеш.“ Св. И. му казала
да прави каквото реши. След известно време подс. И. изпратил снимка по
„Месинджър“ на св. И., че си е купил пистолет. Св. И. не му отговорила.
После подс. И. изпратил съобщение на св. И., в което пишело, че щял да се
съобрази с нея и да я остави да помисли, за което св. И. му благодарила.
На 30.09.2024г„ около 18.30ч. св. И. се приготвяла да излиза заедно
със св. Б., който се прибирал от гр. ******* в с. ********. Св. Б. се прибрал с
лек автомобил марка „******** *****“ с per. № ** **** **. Този автомобил се
използвал от св. Б., но бил собственост на майка му - св. Л. К. Б.. Преди да
излезе на св. И. по телефона й се обадил брат й - подс. А.. Подс. А. попитал св.
И. с кого е св. И. отговорила, че си е вкъщи заедно със св. Й.. Св. И. попитала
подс. А. защо й задава такъв въпрос и чула, че той пътува нанякъде с
6
автомобил. Св. И. попитала подс. А. да не би да е заедно с подс. И. и да отиват
при нея, което подс. А. отрекъл. В това време св. Б. отишъл в с. ******** и
взел св. И. и св. Й. с автомобила си. Св. Й. седнал отпред до св. Б., а св. И.
седнала на задната седалка. Тримата тръгнали към кафенето в центъра на с.
********. Докато шофирал, около 200 метра след тръгването св. Б. видял на
огледалото за задно виждане, че някакъв автомобил зад него му свети и
примигва с фаровете. Св. Б. отбил вдясно и спрял на аварийни светлини.
Автомобилът, който се движел зад този на св. Б. бил лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е220“ с per. № РВ 4500 ХР, управляван от подс. И., който
също спрял. Св. И. първа слязла от автомобила на св. Б.. След това от
автомобила на подс. И. слязъл подс. А., след това подс. А. Я. Ч., който стоял
до подс. И. отпред, а накрая и водачът — подс. И.. След като видял, че от
другия автомобил слизат няколко души, св. Б. взел газовия си пистолет марка
„*********“ и го сложил отзад на кръста си. В това време св. И. отишла към
подс. И. и искала да го спре да не се саморазправя. подсъдимите И. и А.
отишли до шофьорското място, където бил св. Б. и започнали да удрят по
автомобила. Започнали да чупят първоначално шофьорското стъкло и парчета
стъкло започнали да падат по св. Б., който успял да излезе от автомобила си.
Казал на подсъдимите да спрат и да поговорят, но те изобщо не го послушали.
В момента, в който св. Б. си вдигнал ръката, за да направи знак на
обвиняемите да спрат подс. И. го ударил по ръката в областта на пръстите с
бухалка. След това св. Б. успял да избяга, а пистолетът му паднал. След като
св. Б. избягал подс. А. взел една синя метална бухалка, която се намирала в
автомобила на подс. И. и първо той счупил панорамното стъкло и двете
странични стъкла от лявата страна на автомобила. След това подс. А. оставил
бухалката. След това подс. И. взел същата и с нея счупил другите странични
два прозореца на автомобила и страничните огледала за задно виждане. След
това подс. Ч. взел бухалката и с нея счупил задното стъкло и двата стопа на
автомобила на св. Б.. В автомобила на подс. И. се намирал и дървен сап, който
не бил използван от обвиняемите. С намерен на място нож, подс. А. нарязал
двете десни гуми на автомобила на св. Б.. Подс. И. подал сигнал на тел. 112 и
казал, че един човек им извадил пистолет и започнал да стреля по тях, както и
че тримата обвиняеми са му счупили автомобила. След счупването на
прозорците на автомобила на св. Б., подс. И. видял, че в него се намирал и
мобилния му телефон. Подс. И. взел мобилния телефон на св. Б. и го хвърлил
на земята, след което подс. А. ударил мобилния телефон с бухалката.
Впоследствие мястото на инцидента е било посетено от служители на РУ -
******** и на основание чл.212, ал.2 от НПК било образувано досъдебно
производство.
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие (л. 17-18); фотоалбум (л. 19-25); протоколи за разпити на
свидетелите П. А. Б. (л. 38-40), С. С. И. (л. 47-48), Г. С. А. (л. 49), С. Й. Й. (л.
50) и Л. К. Б. (л. 51); протоколи за очни ставки (л. 52-59); автотехническа
7
оценителна експертиза (л. 60-65); съдебно-оценителна експертиза (л. 68-71);
протокол за разпит на обвиняемите А. А. И. (л. 37), Е. С. А. (л. 29) и А. Я. Ч.
(л. 33); справки за съдимост (л. 102-104); декларации за семейно и материално
положение и имотно състояние (л. 105-107); докладни записки (л. 11- 12 и л.
101); сведение (л. 13); заповеди за задържане на лице (л. 14- 16); пълномощни
(л. 26, л. 30 и л. 34); фотокопия на документи за лек автомобил (л. 74-76);
фотокопия на документи за оръжие (л. 77-80); справка от РУ - ******* (л. 83);
справка от 04 РУ - ******* (л. 84- 91); справка от РЦ - 112 с диск (л. 94-95);
справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Стара Загора (л. 96-99);
характеристични справки (л. 108-115); заявление с пълномощно (л. 124-125);
призовки, ведно с писма и докладни записки (л. 128-163); протоколи за
уведомяване по телефона (л. 164-167); протоколи за предявяване на
разследване (л. 178-181); показанията на С. Й. Й. приобщени на основание
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК (л. 60 от съдебното производство),
показанията на П. А. Б., С. С. И. и Л. К. Б., дадени на съдебното производство,
обясненията на подсъдимия А. А. И., Е. С. А. и А. Я. Ч. от съдебното
производство.
Събраната доказателствена съвкупност е еднопосочна в съдържателен
план и по безспорен начин установява времевите и пространствени рамки на
проявените деяния от всеки един от подсъдимите, механизмът на тяхното
реализиране, естеството на унищожителните действия и техният адресат,
авторите на престъпните посегателства и последиците в имуществения
патримониум на пострадалите лица, намиращи стойностен израз в паричните
суми, необходими за възстановяването целостта на увредения автомобила и
унищожен телефон. В тази последователност надлежна информация за
посочените факти се открива в показанията на разпитаните свидетели,
подкрепящи се от приложените писмени доказателства и доказателствени
средства и разгръщащи се в изготвените експертни заключения.
Съдът кредитира показанията на разпитаната в производството
свидетелка С. С. И., която ясно си спомня случая. Същата споделя, че П.
дошъл да я вземе от ********, да пият кафе. Докато шофирал видял в
огледалото, че някаква кола му примигва с фарове и спрял. Другата кола била
на А., като тримата излезнали от колата - А., Е. и А.. Тя слезла първа от колата
и застанала пред вратата на П.. А. тръгнал да ударя П., но тя застанала между
тях, така китката й била ударена. Помислила, че е от А., но било от П., без да
иска да я ударил. Петър тръгнал да тича и от него паднал пистолет, който
гръмнал. Тя се затичала след него, брат й Е. също. Тогава А. й ударил шамар и
спряла. Тримата се качили в колата и тръгнали да търсят П., но тъй като не го
открили, се върнали и потрошили колата – прозорци, гуми, фарове, счупили
всичко. След това дошла полицията. В автомобила била тя, С. /Самет/ -
съпруга на сестра й, /който бил пиян/, и П.. Свидетелката е категорична, че Е.
е държал бухалка, А. - желязо, а в на А. ръката не помни какво е имало, но и
той държал нещо.
Посоченото от същата е хронологично и последователно, като
8
съставлява проекцията на непосредствено възприетите от нея обстоятелства
на място.
Съдът кредитира показанията и на ЧО и ГИ П. А. Б., чието
процесуално положение по никакъв начин не компрометира неговата
безпристрастност и свидетелската надеждност. Същия потвърждава, че докато
е бил със С. и мъжът на сестра й, е бил принуден да спре от намиращ се зад
него автомобил, в който е бил мъжа на С. и другите двама подсъдими. Когато
спрял, видял, че те слезнали от другата кола с бухалки. А. започнал да удря
стъклото от неговата страна, още преди да слезне от колата. Били трима срещу
него, Е. имал дървен кол, А. бил с бухалка. Решил да избяга, но получил удар с
дървена бухалка от Е. и му паднал пистолета, който бил отзад. Избягал по
една странична уличка, като чувал как се троши колата му и влязъл в една
счупена къща. По – късно видял да минават деца и помолил за телефон, за да
се обади. Едно от децата отишло да види какво става и му казало, че вече е
дошла полиция. Разбрал, че и тримата са удряли, по колата, а гумите са
нарязали с нож. Били с тръби и бухалки и тримата, А. имал желязна тръба,
друг имал дървена, всички имали.
От показазанията на ЧО и ГИ Л. К. Б. става ясно, че същата е разбрала
за случилото се по-късно, тъй като синът й П. А. Б., за да й спести
притеснения, не й казал веднага. Тъй като колата била нейна, едва когато
получила призовка, той й казал какво е станало с колата. Забелязала, че имал
синини по дясна ръка, но той не й обяснил защо.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетелят С. Й. Йорданов. Той
също е възприел действията на тримата подсъдими, кой какво е носил в ръцете
си и как са започнали да чупят колата, управлявана от П. Б.. Важно е да се
отчете, че в своята основна компонентна част показанията на посоченото лице
са единни и непротиворечиви, като също допълват събитийната подреденост.
Отсъствието на отделни спомени по някои от значимите за предмета на
производството обстоятелства бяха преодолени посредством валидно
приложения процесуален способ по приобщаване на неговите показания,
дадени в хода на досъдебното производство, на основание чл.281, ал.4, вр.
ал.1, т.2 от НПК, който подход позволява точното и прецизно извличане на
преките му впечатления от действията на подсъдимите, които той е
наблюдавал директно на мястото на инцидента.
На последно място, на аналитична преценка бяха подложени още и
обясненията на всеки един от подсъдимите, при което беше съобразена
двойствената им процесуална природа, които освен като защитна позиция са и
доказателствено средство.
Съдът кредитира и изготвените експертни заключения на
Автотехническата експертиза и Съдебно-оценителната експертиза.
Вещите лица са дали отговор на поставените им въпроси, съдът не
намира причина да се съмнява в заключението им, поради което ги кредитира.
9
От същите се приема за установена стойността на нанесените
вследствие проявата на подсъдимите имуществени щети. Видно от
заключението на извършената автотехническа оценителна експертиза
стойността на материалните щети, нанесени на лек автомобил марка
„******** *****“ с per. № ** **** ** към дата 30.09.2024г. е възлизала на
4751.00 лв. (четири хиляди седемстотин петдесет и един лева). Моментната
пазарна стойност на лек автомобил марка „******** *****“ с per. № ** ****
** към дата 30.09.2024г. с номер на рама WDF63981313459198 производство
2008г. с дизелов двигател, възлиза на 17 250.00 лв. (седемнадесет хиляди
двеста и петдесет лева). Според заключението на извършената съдебно-
оценителна експертиза общата пазарна стойност на процесните вещи
(мобилен телефон „******* ***“, СИМ карта на А1, протектор за гръб на
мобилен телефон марка „******* ***“ и протектор за дисплей на мобилен
телефонмарка „******* ***“), както и стойността на нанесените материални
щети върху тях към 30.09.2024г. възлиза на 508.00 лв. (петстотин и осем лева).
От свидетелствата за съдимости на подсъдимите Е. С. А., А. А. И. и А.
Я. Ч., съдът извлече данни за съдебното им минало, разкриващи факта, че и
тримата са неосъждани.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства и
доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Унищожаването и повреждането е престъпление, което засяга
обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на
собственост върху движими или недвижими вещи и по-конкретно тези, които
осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на техните качества
така, че те да служат по предназначението им.
За съставомерността на деянието по чл.216, ал.1 от НК е нужно
повреждането да е довело до негодност на повредената вещ, свързана с
временна или частична невъзможност тя да се ползва съобразно с
предназначението й.
Така събраната доказателствена съвкупност по категоричен начин
доказва, че:
Подсъдимият А. А. И. с деянието си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, като на 30.09.2024г. в с.********, общ.********, обл.Стара
Загора, ул.„*****“ срещу дом №**, в съучастие, като извършител с А. Я. Ч.
/извършител/ и Е. С. А. /извършител/ е повредил противозаконно чужда
движима вещ - лек автомобил марка „******** *****“ с peг. № ** **** **,
собственост на Л. К. Б. от гр.*******, ползван от П. А. Б. от гр.*******, на
стойност 17 250.00 лв. /седемнадесет хиляди двеста и петдесет лева/, като е
причинил щета в размер на 4751.00 лв. /четири хиляди седемстотин петдесет и
един лева/, и унищожил противозаконно чужда движима вещ - мобилен
10
телефон марка „******* ***“ на стойност 480.00 лв., ведно с поставена в него
сим карта на „А1“ на стойност 10.00лв., протектор за гръб на мобилен телефон
на стойност 10.00лв. и протектор за дисплей на мобилен телефон на стойност
8.00 лева, на обща стойност 508.00 лв. /петстотин и осем лева/, собственост на
П. А. Б. от гр.*******, всичко на обща стойност 5259.00 лева /пет хиляди
двеста петдесет и девет лева/;
Подсъдимият Е. С. А. с деянието си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, като на 30.09.2024г. в с.********, общ.********, обл.Стара
Загора, ул.„*****“ срещу дом №**, в съучастие, като извършител с А. Я. Ч.
/извършител/ и А. А. И. /извършител/ е повредил противозаконно чужда
движима вещ - лек автомобил марка „******** *****“ с peг. № ** **** **,
собственост на Л. К. Б. от гр.*******, ползван от П. А. Б. от гр.*******, на
стойност 17 250.00 лв. /седемнадесет хиляди двеста и петдесет лева/, като е
причинил щета в размер на 4751.00 лв. /четири хиляди седемстотин петдесет и
един лева/, и унищожил противозаконно чужда движима вещ - мобилен
телефон марка „******* ***“ на стойност 480.00 лв., ведно с поставена в него
сим карта на „А1“ на стойност 10.00лв., протектор за гръб на мобилен телефон
на стойност 10.00лв. и протектор за дисплей на мобилен телефон на стойност
8.00 лева, на обща стойност 508.00 лв. /петстотин и осем лева/, собственост на
П. А. Б. от гр.*******, всичко на обща стойност 5259.00 лева /пет хиляди
двеста петдесет и девет лева/;
Подсъдимият А. Я. Ч. с деянието си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, като на 30.09.2024г. в с.********, общ.********, обл.Стара
Загора, ул.„*****“ срещу дом №**, в съучастие, като извършител с А. А. И.
/извършител/ и Е. С. А. /извършител/ е повредил противозаконно чужда
движима вещ - лек автомобил марка „******** *****“ с peг. № ** **** **,
собственост на Л. К. Б. от гр.*******, ползван от П. А. Б. от гр.*******, на
стойност 17 250.00 лв. /седемнадесет хиляди двеста и петдесет лева/, като е
причинил щета в размер на 4751.00 лв. /четири хиляди седемстотин петдесет и
един лева/, и унищожил противозаконно чужда движима вещ - мобилен
телефон марка „******* ***“ на стойност 480.00 лв., ведно с поставена в него
сим карта на „А1“ на стойност 10.00лв., протектор за гръб на мобилен телефон
на стойност 10.00лв. и протектор за дисплей на мобилен телефон на стойност
8.00 лева, на обща стойност 508.00 лв. /петстотин и осем лева/, собственост на
П. А. Б. от гр.*******, всичко на обща стойност 5259.00 лева /пет хиляди
двеста петдесет и девет лева/.
Деянието е осъществено от тримата подсъдими съучастие под
формата на съизвършителство, съгласно чл. 20, ал. 2 от НК. И тримата са
извършители, тъй като са участвали в самото изпълнение на престъплението -
повредили са противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка
„******** *****“ с per. № ** **** **, собственост на Л. К. Б. от гр. *******,
ползван от П. А. Б. от гр. ******* на стойност 17 250.00 лв. /седемнадесет
11
хиляди двеста и петдесет лева/, като са причинили щета в размер на 4751.00
лв. /четири хиляди седемстотин петдесет и един лева/, и унищожили
противозаконно чужда движима вещ - мобилен телефон марка „******* ***“
на стойност 480.00 лв., ведно с поставена в него сим карта на „А1“ на стойност
10.00лв., протектор за гръб на мобилен телефон на стойност 10.00лв. и
протектор за дисплей на мобилен телефон на стойност 8.00 лева, на обща
стойност 508.00 лв. /петстотин и осем лева/ собственост на П. А. Б. от гр.
*******, всичко на обща стойност 5259.00 лева /пет хиляди двеста петдесет и
девет лева/.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, проявено чрез
множество последователни удари върху нарушените повърхности, от всеки
един от подсъдимите, за което всеки един от дейците си е послужил с метална
бухалка, дървен сап, с които предварително са се снабдили, както
впоследствие и с нож, с който са срязали гумите.
Деянието на подсъдимите А. А. И., Е. С. А. и А. Я. Ч. е осъществено с
пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния му характер,
предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици
на същото. Подсъдимите са съзнавали, че оказват въздействие върху чужди
вещи, които са годни да им причини сериозна щета, като последиците от
извършените от тях действия са пряко целени от подсъдимите и се изразяват в
разрушаване на целостта и функционалността на лекия автомобил и мобилния
телефон, ограничаваща служенето с тях по предназначението им.
При извършване на деянието е налице общност на умисъла. И тримата
подсъдими са формирали представа за участието на другите при
осъществяването му.
По наказанието:
Реализирането на наказателната отговорност на подсъдимите, в
хипотеза при която същите са признати за виновни, предполага налагане на
съответно на наказание за всеки един от тях поотделно. Наказанието като
мярка на държавна принуда всякога засяга определени права и интереси на
осъденото лице. Същото следва да бъде законосъобразна проекция на
допустимото ограничение, без да се явява репресия спрямо осъдения.
С оглед особеностите на конкретния случай, съдът намира, че
отговорността на подсъдимия А. А. И. следва да бъде индивидуализирана
съгласно чл.54 от НК, доколкото не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността му обстоятелства.
С оглед на това съдът определи наказанието на подсъдимия А. А. И. за
извършеното от него престъпление, като съобрази чистото му съдебно
минало, трудовата му ангажираност, младата му възраст, изказаното от него
съжаление за случилото се. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът
отчете начина на осъществяване на инкриминираната проява против
собствеността – с използване на средства със сравнително голяма поразителна
сила, както и наблюдаваната в поведението му упоритост в преследването на
12
престъпните цели. Така при индивидуализацията на наказанието съдът прие,
че същото следва да се определи в такъв размер, че да е способен да окаже
своето поправително и възпитателно въздействие върху поведението на И.,
без да се явява несъразмерно тежка репресия върху него, за да бъде
справедливо.
Приложимата норма на престъпния състав по чл.216, ал.1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал.1 от НК въвежда наказание "лишаване от свобода" без специален
минимум и максимум до 5 (пет) години. Така за тази проява, ръководейки се
от вече описаните предпоставки, касаещи смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, и съобразявайки целите на наказанието, съдът
определи наказанието на подсъдимия И. за това деяние като "лишаване от
свобода" за срок от една година. Същото съдът счете, че не следва да бъде
изтърпявано ефективно, доколкото по отношение на него са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК – не е осъждан на наказание лишаване
от свобода за умишлени престъпления, определеното му от съда наказание за
извършеното деяние е под три години, като целите на наказанието могат да
бъдат постигнати и без да се изтърпява ефективно определеното му
наказание. За това съдът отложи изтърпяването на така определеното
наказание за срок от три години.
Отговорността на подсъдимия Е. С. А. следва да бъде
индивидуализирана съгласно чл.54 от НК, доколкото не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства.
С оглед на това съдът определи наказанието и на подсъдимия Е. С. А.
за извършеното от него престъпление, като съобрази чистото му съдебно
минало, младата му възраст, изказаното от него съжаление за случилото се.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете начина на осъществяване
на инкриминираната проява против собствеността – с използване на средства
със сравнително голяма поразителна сила, както и наблюдаваната в
поведението му упоритост в преследването на престъпните цели. Така при
индивидуализацията на наказанието съдът прие, че същото следва да се
определи в такъв размер, че да е способен да окаже своето поправително и
възпитателно въздействие върху поведението на А., без да се явява
несъразмерно тежка репресия върху него, за да бъде справедливо.
Приложимата норма на престъпния състав по чл.216, ал.1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал.1 от НК въвежда наказание "лишаване от свобода" без специален
минимум и максимум до 5 (пет) години. Така за тази проява, ръководейки се
от вече описаните предпоставки, касаещи смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, и съобразявайки целите на наказанието, съдът
определи наказанието на подсъдимия А. за това деяние като "лишаване от
свобода" за срок от една година. Същото съдът счете, че не следва да бъде
изтърпявано ефективно, доколкото по отношение на него са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК – не е осъждан на наказание лишаване
от свобода за умишлени престъпления, определеното му от съда наказание за
13
извършеното деяние е под три години, като целите на наказанието могат да
бъдат постигнати и без да се изтърпява ефективно определеното му
наказание. За това съдът отложи изтърпяването на така определеното
наказание за срок от три години.
По отношение на отговорността на подсъдимия А. Я. Ч. следва да
бъде индивидуализирана съгласно чл.54 от НК, доколкото не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства.
С оглед на това съдът определи наказанието и на подсъдимия А. Я. Ч.
за извършеното от него престъпление, като съобрази чистото му съдебно
минало, трудовата му ангажираност, младата му възраст, изказаното от него
съжаление за случилото се. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът
отчете начина на осъществяване на инкриминираната проява против
собствеността – с използване на средства със сравнително голяма поразителна
сила, както и наблюдаваната в поведението му упоритост в преследването на
престъпните цели. Така при индивидуализацията на наказанието съдът прие,
че същото следва да се определи в такъв размер, че да е способен да окаже
своето поправително и възпитателно въздействие върху поведението на Ч.,
без да се явява несъразмерно тежка репресия върху него, за да бъде
справедливо.
Приложимата норма на престъпния състав по чл.216, ал.1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал.1 от НК въвежда наказание "лишаване от свобода" без специален
минимум и максимум до 5 (пет) години. Така за тази проява, ръководейки се
от вече описаните предпоставки, касаещи смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, и съобразявайки целите на наказанието, съдът
определи наказанието на подсъдимия Ч. за това деяние като "лишаване от
свобода" за срок от една година. Същото съдът счете, че не следва да бъде
изтърпявано ефективно, доколкото по отношение на него са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК – не е осъждан на наказание лишаване
от свобода за умишлени престъпления, определеното му от съда наказание за
извършеното деяние е под три години, като целите на наказанието могат да
бъдат постигнати и без да се изтърпява ефективно определеното му
наказание. За това съдът отложи изтърпяването на така определеното
наказание за срок от три години.
По гражданските искове:
Съдбата на предявения граждански иск за претърпени неимуществени
вреди е функционално обвързана с изводите, касаещи извършеното деяние,
авторството на същото и вината на подсъдимите, респективно доказаността на
размера на предявената искова претенция. Налице е причинно-следствена
връзка между деянието на подсъдимите и вредоносния резултат,
следователно, елементите, касаещи обективната страна на състава на
непозволено увреждане, са изпълнени. Съдът прие, че от доказателствата по
делото се установява причиняването на претендираните имуществени вреди,
вследствие извършването на престъплението по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
14
вр. ал.1 от НК от подсъдимите А. А. И., Е. С. А. и А. Я. Ч., които са
осъществили фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от
ЗЗД, като виновно са причинили на гражданските ищци Л. К. Б. и П. А. Б.
имуществени вреди. Този извод е обусловен и от функционалната зависимост
на установеното престъпно посегателство, изразяващо се в причиняването на
парично оценими имуществени вреди по автомобила на пострадалата Л. К. Б.,
както и по телефона на пострадалия П. А. Б.. В това се разкриват законовите
предпоставки, налагащи ангажирането на солидарната гражданска
отговорност на дейците за причинените от тях имуществени вреди.
Съществува причинно-следствена връзка между действията на подсъдимите
А. А. И., Е. С. А. и А. Я. Ч. по повреждането противозаконно на чужда
движима вещ - лек автомобил марка „******** *****“ с per. № ** **** **,
собственост на Л. К. Б. от гр. *******, ползван от П. А. Б. от гр. ******* на
стойност 17 250.00 лв. /седемнадесет хиляди двеста и петдесет лева/, и
настъпването на щета в размер на 4751.00 лв. /четири хиляди седемстотин
петдесет и един лева/, както и по унищожаването противозаконно на чужда
движима вещ - мобилен телефон марка „******* ***“ на стойност 480.00 лв.,
собственост на П. А. Б. от гр. ******* ведно с поставена в него сим карта на
„А1“ на стойност 10.00лв., протектор за гръб на мобилен телефон на стойност
10.00лв. и протектор за дисплей на мобилен телефон на стойност 8.00 лева, и
настъпването на вреда на стойност 508.00 лв. /петстотин и осем лева/.
Заявените претенции по отношение на горепосочените суми са безспорно
доказани по основание и размер, и доколкото до настоящия момент
гражданските ищци не са били обезщетени и не са предявявали иска си по
алтернативен процесуален ред, съдът счете за нужно да осъди подсъдимите
подсъдимите А. А. И., Е. С. А. и А. Я. Ч. солидарно да заплатят на
гражданския ищец П. А. Б. с ЕГН ********** сумата от 508,00 /петстотин и
осем/ лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди в резултат от извършеното престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.09.2024г., до окончателното изплащане на сумата, както и да осъди
подсъдимите А. А. И., Е. С. А. и А. Я. Ч. солидарно да заплатят на
гражданския ищец Л. К. Б. с ЕГН ********** сумата от сумата 4 751,00
/четири хиляди седемстотин петдесет и един/ лева, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди от извършеното
престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2024г., до окончателното
изплащане на сумата.

Съдът постанови веществените доказателства :
Не се явяват предмет или средство на престъплението, нито дори
носят следи от такова, поради което и подлежат на връщане:
– пистолет марка „********“ с № ***********, ведно с 9 бр. патрони
15
в пълнителя му - предаден в служба КОС в РУ – ******** – да се върне на
собственика му А. А. И., в случай, че не подлежи на изземване по
административен ред от служба КОС при РУ – ********;
- пистолет марка „*********“ с. № *********, ведно с 6 бр. патрони в
пълнителя му - предаден в служба КОС в РУ - ******** - да се върне на
собственика му П. А. Б.;
- 1 бр. мобилен телефон марка „******* ***“ /силно деформиран/ - на
съхранение при домакин на РУ – ******** да се върне на собственика му П.
А. Б..
– 1 брой диск CD-R марка „HP“, находящ се на л.95 от досъдебното
производство, съдът постанови да ОСТАНЕ по делото до изтичане на срока
му за съхранение.

На основание чл.53, ал.1, б."а" от НК съдът отне в полза на държавата
веществените доказателства по делото – 1 бр. метална бухалка, 1 бр. нож с
надпис „ALPINA SPORT“, поставен в пластмасов кобур и 1 бр. дървен сап,
които в 6 - месечен срок след влизане в сила на присъдата да бъдат
УНИЩОЖЕНИ, като вещи без стойност, тъй като са послужили за
извършване на престъплението.
Съдът се произнесе и по направените в хода на наказателното
производство съдебноделоводни разноски в следния смисъл:
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди А. А. И., Е. С. А. и А.
Я. Ч. да заплатят съразмерно в полза на Държавата по сметка на Районен съд -
******** сумата от 50,00 (петдесет) лева, представляваща следващата се
върху уважения граждански иск държавна такса.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимите А. А. И., Е. С.
А. и А. Я. Ч. да заплатят съразмерно в полза на Бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - ******** сумата от 190,04 (сто и деветдесет лева и
четири стотинки) лева, представляваща следващата се върху уважения
граждански иск държавна такса.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимите А. А. И., Е. С.
А. и А. Я. Ч. да заплатят съразмерно по сметка на ОД на МВР гр. Стара Загора
сума в размер на общо 420,56 лв. (четиристотин и двадесет лева и петдесет и
шест стотинки) лева, представляваща направените в досъдебното
производство деловодни разноски, и в полза на Бюджета на съдебната власт
по сметка на РС – ******** направените разноски на съдебното производство
в размер на 200 /двеста / лева, както и по 5 лева държавна такса за служебното
издаване на всеки изпълнителен лист по сметка на Районен съд - ******** за
всеки подсъдим.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимите А. А. И., Е. С.
А. и А. Я. Ч. да заплатят съразмерно на П. А. Б. с ЕГН ********** сумата в
размер на 650 лева /шестстотин и петдесет лева/, представляваща направени
16
от последния разноски по делото за процесуален представител.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимите А. А. И., Е. С.
А. и А. Я. Ч. да заплатят съразмерно на Л. К. Б. с ЕГН ********** сумата в
размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща направени от последната
разноски по делото за процесуален представител.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
17
Съобщи за изтекли лични данни