Определение по дело №527/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 367
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия: Калин Трифонов Тодоров
Дело: 20211400500527
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 367
гр. Враца, 13.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова

Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно
гражданско дело № 20211400500527 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. Б. Б., ЕГН ********** от гр.София, чрез адв. Г.П.
от АК Враца, против определение № 859/12.11.2021 год. по гр. дело № 4051/2021 год. по
описа на РС-Враца, в частта, с която производството по делото е прекратено досежно
ответниците Н. М. М., ЕГН ********** от гр.Враца, К. В. Ц., ЕГН ********** от гр.Враца и
Л. В. М., ЕГН ********** от гр.Враца, поради недопустимост на исковете.
Жалбоподателят поддържа, че е предявил против ответниците установителен иск за
собственост, за признаване в отношенията им, че е собственик на процесния имот - 45/615
ид.ч. от имот с ид. № 12259.1023.107 по КККР на гр.Враца, която собственост се оспорва от
първата ответница и останалите двама ответници, заместили своя праводател В. М.. Твърди,
че правото му на собственост се оспорва от тримата ответници, които с нот. акт № 51, т.3,
н.д. № 293/2017г. на нотариус С. Б. са дарили процесния имот, негова собственост, на
последната ответница. Посочва, че с атакуваното определение първоинстанционният съд е
прекратил производството по отношение на първите трима ответници, като е приел, че той
няма правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост спрямо
продавачите на чуждия /неговия/ имот, тъй като права по сделката черпел само купувача -
последната ответница. Жалбоподателят намира изводите на първоинстанционния съд в тази
насока за неправилни - с фактическите и правни действия по прехвърляне на спорния имот
първите трима ответници оспорват правото му на собственост, конкретно правото му на
разпореждане с имота, и за него е налице правен интерес от предявяване установителен иск
за собственост против тях като продавачи, и установяване този факт със сила на пресъдено
нещо в отношенията им, което ще предотврати и бъдещи спорове между тях, в какъвто
смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, вкл. и в ТР
ОСГК № 4/2014г. - т.3 Б. Моли съда, след като се убеди в основателността на жалбата, да
отмени определението на PC - Враца в обжалваната му част и да върне делото на
първоинстанционния съд за продължаване съдопроизводствените действия по него, като му
присъди разноските в производството.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен
1
интерес в срока по чл.275, ал.1 от ГПК против подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Пред РС-Враца е подадена искова молба вх. № 8515/ 11.11.2021 г. от Я. Б. Б., ЕГН
********** от гр.София, чрез адв. Г.П. от АК Враца, против Н. М. М., ЕГН ********** от
гр.Враца, К. В. Ц., ЕГН ********** от гр.Враца, Л. В. М., ЕГН ********** от гр.Враца и М.
В. Ц., ЕГН ********** от гр.Враца, с която са предявени искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във връзка с чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищецът твърди, че като наследник на баща си Б. Т. Б., бивш жител на гр.Враца,
починал на 05.02.2020 г., и след отказ от наследство от другия наследник Т. Б. Б., бил
собственик на поземлен имот е идентификатор 12259.1023.107 по кадастралната карта на
гр.Враца от 2005 г., с административен адрес гр.***, с площ 630 кв.м. /стар номер - парцел 5
кв.213 пл. №3908 от 615 кв.м./, ведно с жилищна сграда. Поддържа, че наследодателят бил
станал собственик на основание спогодба по гр. дело № 1281/1994 г. на ВРС. Посочва, че с
нот. акт № 15, том 6, нот. дело № 1883/1994 г. на ВРС, наследодателят е продал на първата
ответница и на наследодателя на първите трима ответници В. П. М., бивш жител на
гр.Враца /съпруг на първата ответница и баща на втората и третия ответници/ 45/615 кв.м.
ид. части от парцела, като им бил отстъпил и право на строеж на мазе при определени
условия. Твърди също, че с решение от 19.02.2003 г. по гр. дело № 1854/2001 г. на ВРС,
договорът за продажба бил развален, решението на ВРС било вписано в Службата по
вписванията гр.Враца на 30.10.2003 г. Изтъква, че с нот. акт № 51, том 3, нот. дело №
293/2017 г. на нотариус с район на действие ВРС С. Б., първите трима ответници дарили на
четвъртата 45/630 кв.м. ид. части от имота, като се легитимирали /като собственици/ с вече
разваления договор. Исканията са да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на 45/630 кв.м. ид. части от имота, и да бъде отменен
нот. акт № 51, том 3, нот. дело № 293/2017 г. на нотариус с район на действие ВРС С. Б..
За да приеме, че искът е недопустим по отношение на първите трима
ответници, съдията докладчик по гр.дело № 4051/2021 год. на РС-Враца е
посочил, че ищецът няма интерес да ангажира първите трима ответници, като
продавачи по сделка, която го засяга, че права от сделката в ущърб на ищеца
черпи купувача - четвъртата ответница, и съответно искът за собственост
следва да бъде насочен само против нея. При тези съображения съдът е приел,
че по отношение на първите трима ответници производството по делото
следва да бъде прекратено.
Настоящия състав на Окръжен съд - Враца намира обжалваното
определение за неправилно в обжалваната част, тъй като съдът не е съобразил
задължителните постановки на т. 3Б. от Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, по въпроса за наличието,
респ. липсата на правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу
лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на
исковата молба. В същото е застъпено становището, че извършването на
2
прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждането с чужда вещ/ е
действие, с което се оспорва или смущава правото на собственост на ищеца,
тъй като с това правно действие несобственикът в най-сериозна степен
оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик, като
конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му
вещ. В тази хипотеза, ако собственикът предяви иск само против
приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е придобил
правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не
е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното
решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на нов
процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично.
Затова действителният собственик има правен интерес да установи правото си
на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия
/изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил
правото на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както
срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си
осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще
формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници,
които са засегнали правото му на собственост.
С оглед на изложеното, в настоящия случай въззивният съд намира, че ищецът Я. Б.
Б. има правен интерес да насочи иска си по чл.124, ал.1 от ГПК и срещу ответниците Н. М.
М., К. В. Ц. и Л. В. М. - дарители по договора за дарение на недвижим имот, обективиран в
нот. акт № 51, том ІІІ, нот. дело № 293/2017 г. на нотариус С. Б. с район на действие ВРС,
поради което предявеният срещу тях установителен иск за собственост е допустим. Като е
приел обратното и е прекратил производството по делото спрямо тези трима ответници,
поради недопустимост на исковете, съдът е постановил неправилно определение, което
следва да бъде отменено в обжалваната част и делото следва да се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед резултата от обжалването, жалбоподателят има право на разноски за
държавна такса по жалбата, но ответниците не следва да бъдат осъждани за разноски, тъй
като същите не са дали повод за обжалването.
Водим от горното, Окръжен съд- Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 859/12.11.2021 год. по гр. дело № 4051/2021 год. по описа
на РС-Враца, в частта, с която производството по делото е прекратено спрямо ответниците
3
Н. М. М., ЕГН ********** от гр.Враца, К. В. Ц., ЕГН ********** от гр.Враца и Л. В. М.,
ЕГН ********** от гр.Враца, поради недопустимост на исковете.
ВРЪЩА гр. дело № 4051/2021 год. на Районен съд-Враца за
продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4