Решение по дело №2262/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от А. М. Г., [ЕГН] от гр. Варна, подадена чрез адв. Г. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0819-001159 от 18.09.2023 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ Варна, към ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, липсват мотиви, издадена е в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че не е бил съгласен с резултатите от техническото средство, поради което е бил придружен до ВМА Варна и са му били взети биологични проби за изследване. Пояснява, че именно на резултатите от биологичните проби от ВМА е следвало да се установи употребата на наркотични вещества. Искането е да се отмени оспорваният акт. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание оспорващият чрез процесуалния си представител – адв. Д., поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания, като сочи и следното: не са налице материалноправните предпоставки за налагане на мярката по чл.171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Настоява, че не е установено по безспорен начин, че лицето е употребило наркотични вещества. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Г. Г., в съдебно заседание поддържа неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на оспорената заповед към момента на проверката. Сочи, че наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка е изпълнила целта, за която е била издадена. Искането е да се отхвърли жалбата.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата, подадена на 02.10.2023 г. (с оглед клеймото на пощенския плик – л. 18 от делото) е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 18.09.2023 г., предвид отбелязаното от оспорващия на самата оспорена заповед.

Производството по издаване на оспорената заповед е започнато служебно във връзка със съставен АУАН Серия GА № 1072859 на 18.09.2023 г. С акта контролните органи са констатирали, че на 18.09.2023 г., в 00:25 ч., в гр. Варна, [улица]посока [улица]на пътен възел с [улица]І, А. М. Г. управлява собствения си лек автомобил Л. В. с рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества. Посочено е, че водачът е изпробван с техническо средство Dreger Drug Test 5000 с фабричен номер ARJM-0053, който отчел наличие на опиати. В акта е отбелязано, че е издаден Талон за медицинско изследване № 0151974 от дата 18.09.2023 г. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП. Оспорващият е подписал съставения му на 23.02.2023 г. АУАН, като в графата за обяснения или възражения е вписал „нямам“.

Техническата годност на Drugtest 5000 с идент. № ARJM 0053 е удостоверена с Протокол от 23.08.2023 г. за сервизна проверка – л. 21 от адм. пр.

Извършването на проверката на оспорващия за употребата на наркотични или упойващи вещества е обективирано в Протокол с рег. № 819р-29285 от 18.09.2023 г., както и в докладна записка от 18.09.2023 г., съставена от мл. инспектор К. Д..

Издаден е Талон за медицинско изследване с № 0151974, връчен на оспорващия в 00:55 ч. на 18.09.2023 г. В талона Г. е посочил, че иска медицинско и химическо изследване, като същевременно е уведомен, че следва да бъде придружен за явяване във ВМА Варна.

От МБАЛ Варна към ВМА София е издаден лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 18.09.2023 г. в 02:05 ч. и напускане на същата дата в 02:25 ч. на А. Г., в който е отразено, че лицето е доведено от екип на полиция за тест за наркотици, като не е посочил за оплаквания, съгласен е бил да даде кръв и урина за проба. Посочено е, че отрича да е приемал наркотични вещества, в деня на проверката е приел таблетки Нурофен и таблетки Валидол.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 ЗАНН, с оспорената заповед – ЗППАМ № 23-0819-001159 от 18.09.2023 г. полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна, и на основание чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП налага на А. М. Г. ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца. Описанието на нарушението от АУАН (управлението на Г. на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, предвид извършената проверка с техническо средство, което е отчело наличие на опиати) е възпроизведено в заповедта, като е посочено цифрово, че същото представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП и е цитирано съдържанието на посочената за нарушена разпоредба.

Към жалбата до съда оспорващият представя негативни резултати за употреба на наркотици в проба от оспорващия от 21.09.2023 г., взета в Медико-диагностична лаборатория „К.“ и извършено изследване в Център за медицински грижи „Лаборатория д-р Л.“, Хайделберг. Съдът намира, че не следва да кредитира резултатите от това изследване, доколкото същото не е извършено по предвидения метод и в предвиденото лечебно заведение с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози установяваното на употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Според заключението на съдебно-химическата експертиза № Е-330/07.11.2023 г., извършена от химик в специализирана лаборатория за химико-токсилогични изследвания във ВМА на основание постановление от разследващ полицай, в биологичните проби (кръв и урина), иззети на 18.09.2023 г. в 02:05 ч., в кръвната проба се открива наличие на следи от Кодеин, а в пробата от урина се потвърждава наличието на Кодеин и се установява наличие на следи от Морфин, като крайното заключение е, че е налице доказано състояние след употреба на наркотични вещества от категорията „високорискови“, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина – Кодеин и Морфин. В заключението на експерта е посочено, че наличието на Морфин и Кодеин в биологичните проби от лица, употребявали кодеин, съдържащ се в аналгетични медикаменти, е нормално от токсикохимична гледна точка.

Според заключението по допълнително извършена съдебно-химическата експертиза № Е-047/06.03.2024 г., наличието на следи от Кодеин в кръвната проба, взета на 18.09.2023 г. в 02:05 ч. от оспорващия, с много голяма вероятност се държи на употребата на лекарството Паракофдал с терапевтична цел, като наличието на следи от Кодеин в биологични проби от лица, употребявали кодеинсъдържащи медикаменти (в т.ч. Паракофдал), е напълно нормално от токсикохимична гледна точка.

С Постановление от 25.03.2024 г. на прокурор – М. при Районна прокуратура Варна е прекратено наказателно производство по ДП № 394/2023 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, въз основа на заключенията по назначените две експертизи.

Така установяващото се от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

По отношение компетентността на издателя на акта:

По аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. ”б” ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед т. 1.8. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна (л. 18 от адм.пр.), издадена във връзка с т. 1.3. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2022 г. на Министъра на вътрешните работи и на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 43, ал. 4 ЗМВР, следва да се приеме, че Полицейският инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е постановил оспорената заповед в пределите на материалната си компетентност, респ. същата не е нищожна.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. ”б” ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН, фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма – чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози – опиати, установено с посоченото в ЗППАМ техническо средство. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която представлява административен акт) е издадена след като полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е взел предвид съставения от мл. автоконтрольор при ОД на МВР Варна АУАН GA № 1072859 на 18.09.2023 г., обстоятелствата във връзка с нарушението, както и самото извършено нарушение. Административният орган е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт на това основание.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки, визирани в нормата, се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ.

Една от хипотезите на чл. 171, т. 2а, б. ”б” ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца, е и случаят, в който е установен водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, за който е установено при проверка с техническо средство, че е употребил наркотични вещества. Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия – елементи от фактическия състав относно установяването.

Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, правилно към 18.09.2023 г. спрямо А. М. Г. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП за констатираното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП.

Процесната ПАМ се прилага при наличие на извършено административно нарушение, а неспазването на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП - водачите на ППС да управляват ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, законодателят е обявил за административно нарушение с нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Описаната фактическа обстановка в АУАН и в ЗППАМ се потвърждава от доказателствата по делото.

Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, е установяването на управление на МПС от собственик-водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Писмените доказателства, приложени към административната преписка (Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 18.09.2023 г.) по категоричен начин установяват, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Чрез тест, извършен с техническо средство, преминало периодична проверка, е установена употребата от оспорващия на опиати. В конкретния случай административният орган не само е разполагал с правото, но и е бил задължен да наложи процесната ПАМ, предвид на обстоятелството, че нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е императивна. Тоест органът е действал в условията на обвързана компетентност, тъй като в случая няма право на преценка дали да наложи предвидената от закона ПАМ, или не.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с Наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Според Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози установяваното на употребата на наркотични вещества или техните аналози става както чрез използване съответно на технически средства, тестове, така и с медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Законодателят обаче в ЗДвП по отношение на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП не посочва като определящи установените стойности от медицинското и химико-токсикологичното изследване. Конкретно разписаното от законодателя в посочената норма не сочи на извод, че следва да се игнорира и пренебрегва напълно положителният резултат от проведения полеви тест, установяващ употребата на наркотични вещества.

Определящи ще са стойностите от медицинското изследване, но едва когато те бъдат налице. Според разпоредбата на чл. 3а от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. От приобщения по делото АУАН се установява, че оспорващият няма възражения срещу резултатите от полевия тест. Ето защо, само фактът на даване на проба за медицинско и химико-токсикологичен анализ, не влече извод, че не са налице предпоставките за налагане на процесната ПАМ.

Безспорно от тест № 22 се установява, че при извършената на 18.09.2023 год., около 00:25 ч. в гр. Варна, проверка на оспорващия за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Dreger Drug Test 5 000 с фабричен номер ARJM 0053 е установено наличие на опиати. Не са налице вписани възражения в съставения АУАН от страна на лицето, на което е вменено извършването на нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. За да направи проверка за материалната законосъобразност на един индивидуален административен акт, съгласно чл. 146, т. 3 АПК, съдът трябва да установи кои са твърдените в акта факти и обстоятелства, настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в хипотезата на сочената от органа правна норма. С оглед на това проверката е винаги a posteriori. От гореизложеното се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед, същата се явява в съответствие с материалния закон.

Разпоредбата обаче на чл. 142, ал. 2 АПК въвежда задължение за съда, към момента на приключване на устните състезания, да преценява и установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта.

Нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.

В конкретната хипотеза, до началото на устните състезания по делото, се констатира, че заключенията по двете СХЕ (от 07.11.2023 г. и от 06.03.2024 г.) на експерти, извършени в Специализирана лаборатория по химико-токсикологични изследвания към ВМА-МБАЛ Варна, оборват отразения в оспорената заповед факт на управление на МПС от оспорващия след употреба на наркотични вещества. В предоставените за изследване биологични проби, взети от оспорващия, експертите са установили наличие на наркотични вещества от категория „високорискови“, но експертите сочат, че тези вещества са намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина – кодеин и морфин. допълнително е посочено, че наличието на морфин и кодеин в биологични проби от лица, употребявали кодеинсъдържащи аналгетични медикаменти, е нормално от токсикохимична гледна точка. В заключението на СХЕ от 06.03.2024 г. на Н. на Специализираната ЛХТИ към ВМА-МБАЛ Варна е посочено, че наличието на следи от кодеин в кръвната проба от Г. с много голяма вероятност се дължи на употребата на лекарството Паракофдал с терапевтична цел. Посочено е също, че наличието на следи от кодеин в биологични проби от лица, употребявали кодеинсъдържащи медикаменти – в т.ч. Паракофдал, е напълно нормално от токсикохимична гледна точка. Изводът е, че установените стойности на следи от кодеин с много голяма вероятност се дължи на употребата на медикаменти, с терапевтична цел. Следва да се съобрази и фактът, че наказателното производство по ДП № 394/2023 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК е прекратено поради липса на доказателства, въз основа на които да се направи извод, че е извършено деяние по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК. Иначе казано, съдът намира, че не се установява оспорващият да е управлявал на 18.09.2023 г. МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, респ. да не е съобразил поведението си с нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 ЗДвП, каквото нарушение му е вменено с обжалваната заповед. Този факт следва да се съобрази, с оглед нормата на чл. 142, ал. 2 АПК.

Предвид така установения нов факт, независимо от законосъобразността на оспорената заповед към момента на издаването й, към настоящия момент следва да се приеме, че не са налице предпоставките за прилагане на процесната ПАМ - не се установява в случая оспорващият да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, което обуславя отмяната на обжалваната заповед като постановена в противоречие с материалноправните норми.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, искането на оспорващия за присъждане на направените разноски следва да се уважи, като ОД на МВР Варна се осъди да заплати на оспорващия сумата в размер на 510 лв. - 10 лв. заплатена държавна такса и 500 лв. за адвокатски хонорар.

Не са налице основания за възстановяване на оспорващия на претендираните 30 лв. разноски за платена държавна такса за подадената частна жалба срещу Определение № 2809/11.10.2023 г. по адм. д. № 2262/2023 г. на АдмС – Варна. С Определение № 12910/20.12.2023 г. по адм. д. 11892/2023 г. на Върховния административен съд е оставен в сила обжалваният съдебен акт на АдмС – Варна, с който е оставено без уважение искането на оспорващия за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената по настоящото производство ЗППАМ.

За претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. не са представени доказателства нито за договарянето на такъв размер на адвокатското възнаграждение, нито за заплащането му – липсва представен договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане за заплащането му по банков път или разписка за плащането му в брой.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-001159 от 18.09.2023 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с която се прекратява регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца.

ОСЪЖДА О. Д. на МВР Варна да заплати на А. М. Г., [ЕГН], сумата в размер на 510 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатски хонорар.

Решението не подлежи на обжалване.