№ 1561
гр. Русе, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20224520100545 по описа за 2022 година
Ищецът М. А. А. твърди, че сключил на 06.11.2020г. с „Изи Асет мениджмънт” АД
договор за паричен заем № 3972264, по силата на който му бил предоставен заем в размер
на 1 300.00 лева, при годишен лихвен процент по заема 41.00%, годишен процент на
разходите – 48.24%, договорна лихва в размер на 373.10 лева и срок за погасяване на заема
от 15 месеца, който следвало да върне на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на
162.00 лева, с включени в тях възнаграждение на поръчителя. На същата дата 06.11.2020г. и
във връзка с чл.4 от договора за паричен заем, ищецът сключил с „Файненшъл България”
ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 3972264, по силата на който възложил
на последното дружество да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет мениджмънт”
АД, по силата на който да отговоря солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя възникнали по договор за паричен заем № 3972264/06.11.2020г.,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по същия договор. В чл.3,
ал.1 от този договор било уговорено, че за поемане на задължението по договора за заем,
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 756.90 лева, платимо
разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 50.46 лева, като вноските са дължими на
падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи
Асет мениджмънт” АД. По този начин общото задължение по договора за заем и по
допълнително сключения във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство е в
размер на 2 430.00 лева. Счита, че договор за паричен заем № 3972264/06.11.2020г. сключен
с „Изи Асет мениджмънт” АД е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.11,
ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че
клаузата на чл.4 от договор за паричен заем № 3972264/06.11.2020г. сключен с „Изи Асет
1
мениджмънт” АД, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 от ЗПК и
чл.146 от ЗЗП. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да
съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. ГПР следва
да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването
на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и
общо дължимата сума по договора. В договора за паричен заем № 3972264 е посочена само
абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. Съобразно
разпоредбите на ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е., в посочената
величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото е предвидена
дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в
ГПР, изобщо потребителя няма никаква информация, какво точно е включено в процента на
ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, които е следвало да бъдат подробно
описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва
да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен
от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както е посочено по-горе,
остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От
изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при
формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е
формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, следва за разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в
тях. Именно поради това договорът за паричен заем № 3972264 е недействителен поради
неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Наред с това, посочената годишна лихва
в договора, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР.
По този начин ищецът е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и
2
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере
действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР
противоречи на изискването за яснота в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. На следващо място,
съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване
на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно пар.1, т.1 от ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на
сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия
разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за
потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото
сключването на договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на
договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Налице е
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута определена с ПМС № 426/2014г. При извършена справка в Търговския регистър
по партидата на ответниците се установява, че същите са свързани лица, а именно,
едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България” ЕООД е „Изи Асет
Мениджмънт” АД. Основен предмет на дейност на втория ответник е гаранционни сделки,
каквато е процесната. Печалбата на „Файненшъл България” ЕООД, от извършваната от него
търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Изи
Асет Мениджмънт” АД. С оглед на това обстоятелство може да се заключи, че със
сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговори възнаграждение, което след това ще
бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт” АД. С договора за
поръчителство не се цели реално обезпечение на договора за кредит, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет
Мениджмънт” АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на
договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, което
3
от своя страна води до недействителност на договора за заем и договора за поръчителство. В
тази насока е и съдебната практика на съдилищата в страната. Наред с това посочването в
кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2,
т.1 от ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването, в кредитния контракт на
действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе
преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от
ЗЗП. В тази насока е и последователната и непротиворечива съдебна практика на
съдилищата в страната. Ако съдът счете, че договорът за паричен заем № 3972264 сключен с
„Изи Асет Мениджмънт” АД е действителен, в условията на евентуалност ищецът твърди,
че клаузата на чл.4 от договор за паричен заем № 3972264 сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 от ЗЗП и
чл.146 от ЗЗП. Чл.4 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на ищеца е
необходимо да сключи договор за поръчителство и то с избрано от заемодателя дружество.
Т.е въз основа на чл.4 от договора, ищецът е длъжен да сключи договор за поръчителство, за
да му бъде отпуснат кредит. Сключването на договор за поръчителство е въздигнато в
условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществена, няма да бъде отпуснат
последния. Посочената клауза води до нееквивалентност на насрещните престации.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме, че е налице
нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквевалентност на
насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително
надвишава насрещната престация, като това несъотвествие цели обогатяване, а не само
възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед на тази конкретна преценка, се прави
извод, че клаузата на чл.4 от договора за заем е нищожна, доколкото с нея се задължава
ищецът да сключи договор за поръчителство и то с предварително избрано дружество, чието
възнаграждение е в размер на 80% от отпуснатата в заем сума. В тази връзка клаузата на
чл.4 от Договора противоречи на добрите нрави. Наред с това, клаузата на чл.4 от договор за
паричен заем е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във
вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на ищеца като
потребител /чл.143, ал.1 от ЗЗП/. Посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин /чл.147, ал.1 от ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора
за гаранция /поръчителство/ не позволяват на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора – чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. На следващо място,
клаузата на чл.4 от договор за паричен заем е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.
4
Съгласно последната законова разпоредба, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.4 от договора за
паричен заем не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Видно
от самия договор за паричен заем, клаузата на чл.4 е част от едни стандартни и бланкетни,
отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да
влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и
Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Твърди и че Договор за предоставяне на поръчителство №
3972264 е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1,
пр.2 във вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. В правната доктрина и съдебна практика
безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран
или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е и
практиката на ВКС. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна
за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение
– чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Поради накърняването
на принципа на „добрите нрави” по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига до
значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В
настоящия случай такава не еквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата,
която се претендира чрез него е в размер на 756.90 лева и представлява допълнителна сума,
която е в размер на над ½ от сумата на отпуснатия кредит от 1 300.00 лева. По този начин
безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Отделно от това това
възнаграждение се заплаща без ищецът да получава нещо насреща, напротив същият е
принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително
избрано от заемателя дружество „Файненшъл България” ЕООД, за да му бъде отпуснат заем.
Т.е. чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до
увеличаване на дължимата сума с над 50%, без каквото и да е насрещна престация. На
следващо място Договор за предоставяне на поръчителство № 3972264 е сключен с
„Файненшъл България” ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на
нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона, на основание чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД във вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК. В случая възнаграждението, което следва да се
заплати за поръчителството е следвало да бъде отразено в определения ГПР, тъй като то по
своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен. Със сключването на
договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
5
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, което
от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство. На последно място,
договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „Файненшъл България” ЕООД е
недействителен на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП. Същият е във вреда на
потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до
неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищеца като потребител
/чл.143, ал.1 от ЗПП/. Договорът за поръчителство не е разбираем и не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора – чл.143, ал.2,
т.19 от ЗЗП. Поради това съда да постанови решение, с което да прогласи по отношение на
„Изи Асет Мениджмънт” АД нищожността на договор за паричен заем №
3972264/06.11.2020г., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4
от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност да прогласи нищожността на
клаузата на чл.4 от договор за паричен заем № 3972264/06.11.2020г. сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП,
както и да прогласи по отношение на „Файненшъл България” ЕООД нищожността на
акцесорния договор за предоставяне на поръчителство № 3972264/06.11.2020г., на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и на основание чл.26, ал.1, пр.2 във вр.с чл.19, ал.4 от
ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира
правно предявените обективно и евентуално съединени искове - главен иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр.с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр.с
чл.22 от ЗПК – за прогласяване нищожността на договор за паричен заем №
3972264/06.11.2020г. поради противоречието му със закона; евентуален иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 от ЗПК и чл.146 от ЗЗП – за прогласяване
нищожността на договорната клауза, на чл.4 от договор за паричен заем №
3972264/06.11.2020г. поради противоречието й с добрите нрави и като неравноправна и иск
с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.2 във вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и
чл.143 от ЗЗП за прогласяване нищожността на акцесорен договор за предоставяне на
поръчителство № 3972264/06.11.2020г. поради противоречието му със закона и добрите
нрави.
Ответниците “Изи Асет мениджмънт” АД със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Люлин” № 7, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, ет.2, офис
40-46, представлявано от управителите Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров
и „Файненшъл България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
„Люлин” № 7, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, ет.2, офис 40-46,
представлявано от управителя Петър Благовестов Дамянов, оспорват изцяло предявените
искове. Твърдят, че липсват и нарушения на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК. ГПР не е по-
висок от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като последната е 10 процентни пункта.
6
ГПР представлява възнаграждението на кредитора под формата на договорна лихва и други
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно чл.19, ал.2 от ЗПК
ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Възнаграждението на
дружеството за поръчителството не е част от заемното правоотношение по договора за заем.
Същото е дължимо не към заемодателя, а за предоставената услуга от „Файненшъл
България” ЕООД, която е уговорено да възникне задължение по нея, само при неизпълнение
от страна на заемателя на задължението му да предостави едно от другите две обезпечения
по договора за заем. ГПР по процесния договор за паричен заем е фиксиран. Посочена е и
общата сума за плащане по договора. Механизмът за пресмятане на ГПР е по формула
съдържаща се в Приложение № 1 към ЗПК, като няма законово изискване механизмът да
бъде посочен в договора за паричен заем. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че при
посочване на ГПР следва да се посочат допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, следва да се тълкува в смисъл посочване на онези
допускания, които биха довели до промяна в ГПР. В конкретния случай договорът за кредит
не съдържа възможности за промяна в ГПР като резултат от липса на конкретни уговорки
или предвидени различни варианти за определяне на лихвата в различни периоди от
действие на договора, ГПР е изчислен на база първоначално уговорения размер на лихвата.
Т.е. в договора не е уговорена възможност за промяна на ГПР, поради което не са
предвидени и уговорени допълнителни допускания. Не е и налице нарушение поради
невключването на възнаграждение за поръчителство, дължимо по договора за предоставяне
на поръчителство в ГПР на договора за паричен заем. С подписването на договора за
предоставяне на поръчителство „Файненшъл България” ЕООД се е задължил, срещу
възнаграждение, да сключи със заемодателя договор за поръчителство, по силата на който да
отговаря солидарно с него пред дружеството, за изпълнението на всички негови задължения,
възникнали съгласно договора за паричен заем. В договора за предоставяне на
поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила, само и единствено в случай че
заемателят не изпълни задълженията си по сключения договор за паричен заем в указания 3-
дневен срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова
гаранция. Както ясно било посочено в чл.4, ал.1 от договора за заем, заемателят е разполагал
със срок до 3 дни след подписване на договора да предостави едно от трите обезпечения. Не
следва да се тълкува и че срокът за предоставяне на обезпечението е само 3 дни, тъй като
той започва много преди подписване на договора. Заемателят е разполагал с достатъчно
време преди да вземе решение да потърси паричен заем, да избере институция, от която
може да го получи, да се запознае с условията на финансовата услуга и да сключи договор за
кредит. Договорът за предоставяне на поръчителство е едно второ, акцесорно облигационно
правоотношение и не би могло дължимата по него такса за възнаграждение за поръчителя да
бъде включена в ГПР по договора за паричен заем. Задължението по договора за
предоставяне на поръчителство не е обвързано с договора за паричен заем. Това
възнаграждение към „Файненшъл България” ЕООД не представлява пряк разход, свързан с
кредита, доколкото същото се дължи независимо дали отговорността на поръчителя е
7
ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Ищецът смесвайки
възниквалите правоотношения, неправилно счита, че по договора, сключен с „Файненшъл
България” ЕООД не се дължи уговореното възнаграждение. Дори съдът да приеме, че
договорът за заем е нищожен, то „Файненшъл България” ЕООД, изпълнявайки
задължението си по договора със заемателя, има право да получи възнаграждение в пълния
уговорен размер. В правната теория няма спор, че промените в съдържанието на
правоотношението между кредитора и длъжника са непротивопоставими на поръчителя, тъй
като отговорността му е функция на отговорността на длъжника, но такава каквато е към
момента на сключването на договора за поръчителство.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът сключил на 06.11.2020г. с „Изи Асет мениджмънт” АД договор за паричен
заем № 3972264, по силата на който му бил предоставен заем в размер на 1 300.00 лева, при
годишен лихвен процент по заема 41.00%, годишен процент на разходите – 48.24%,
договорна лихва в размер на 373.10 лева и срок за погасяване на заема от 15 месеца, който
следвало да върне на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 162.00 лева, с
включени в тях и възнаграждение на поръчителя. На същата дата 06.11.2020г. и във връзка с
чл.4 от договора за паричен заем, ищецът сключил с „Файненшъл България” ЕООД договор
за предоставяне на поръчителство № 3972264, по силата на който възложил на последното
дружество да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет мениджмънт” АД, по силата на
който да отговоря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя възникнали по договор за паричен заем № 3972264/06.11.2020г., както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията по същия договор. В чл.3, ал.1 от
този договор било уговорено, че за поемане на задължението по договора за заем,
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 756.90 лева, платимо
разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 50.46 лева, като вноските са дължими на
падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи
Асет мениджмънт” АД. По този начин общото задължение по договора за заем и по
допълнително сключения във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство е
станало в размер на 2 430.00 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Изхождайки от предмета на договор за паричен заем № 3972264/06.11.2020г. и
страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън
рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът
приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит,
чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в
глава трета, чл.10 и чл.11.
8
СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на
Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и
доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за паричен заем №
3972264/06.11.2020г. сключен с „Изи Асет мениджмънт” АД е нищожен на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК. Разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин. ГПР следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. В договора за паричен заем № 3972264 е посочена само абсолютна стойност на
ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита – кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същият. Съобразно разпоредбите на ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Т.е., в посочената величина /бидейки глобален израз
на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за
поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо потребителя няма
никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали
е лихва и други разходи, които е следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора
за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както е посочено по-горе, остават неизвестни,
при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или
бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се
направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че
същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва за разбираем
за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно поради това
договорът за паричен заем № 3972264 е недействителен поради неспазване изискването на
9
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Наред с това, посочената годишна лихва в договора, не е ясно как
точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин ищецът е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания
от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер
на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР,
да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за
яснота в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това
число тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно пар.1, т.1 от ЗПК „Общ разход
по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за
поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за
потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е
на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на договор за
поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без
когото последният не може да бъде сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за
поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС №
426/2014г. При извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответниците се
установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на
„Файненшъл България” ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт” АД. Основен предмет на дейност
на втория ответник е гаранционни сделки, каквато е процесната. Печалбата на „Файненшъл
България” ЕООД, от извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределя
в полза на едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт” АД. С оглед на това
обстоятелство може да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се цели
да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се
уговори възнаграждение, което след това ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет
Мениджмънт” АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечение на договора
10
за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, доколкото плащайки задължението на
потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД кредиторът плаща вземането си сам на
себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на
чл.19, ал.4 от ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за заем и
договора за поръчителство. В тази насока е и съдебната практика на съдилищата в страната.
Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10
е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването, в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на
договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП. В тази насока е и последователната и
непротиворечива съдебна практика на съдилищата в страната. Съдът счита и че клаузата на
чл.4 от договор за паричен заем № 3972264 сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, е
нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Чл.4 от
договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на ищеца е необходимо да сключи
договор за поръчителство и то с избрано от заемодателя дружество. Т.е въз основа на чл.4 от
договора, ищецът е длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат
кредит. Сключването на договор за поръчителство е въздигнато в условие за отпускането на
кредита, което ако не бъде осъществена, няма да бъде отпуснат последния. Посочената
клауза води до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави
по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който
може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и
на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка
на другата. За да се приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи
значителна липса на еквевалентност на насрещните престации или вземането на едната
страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това
несъотвествие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. С
оглед на тази конкретна преценка, се стига до извода, че клаузата на чл.4 от договора за заем
е нищожна, доколкото с нея се задължава ищецът да сключи договор за поръчителство и то с
предварително избрано дружество, чието възнаграждение е в размер на 80% от отпуснатата
в заем сума. В тази връзка клаузата на чл.4 от Договора противоречи на добрите нрави.
Наред с това, клаузата на чл.4 от договор за паричен заем е нищожна като неравноправна по
смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията
за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в
ущърб на ищеца като потребител /чл.143, ал.1 от ЗЗП/. Посочените по-горе клаузи не са
формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147, ал.1 от ЗЗП/ и разглеждани сами или в
11
съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора – чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. На
следващо място, клаузата на чл.4 от договор за паричен заем е нищожна на основание
чл.146, ал.1 от ЗЗП. Съгласно последната законова разпоредба, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.4 от
договора за паричен заем не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от
ЗЗП. Видно от самия договор за паричен заем, клаузата на чл.4 е част от едни стандартни и
бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат
възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В
този смисъл е и Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Съдът намира и че Договор за
предоставяне на поръчителство № 3972264 е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 във вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. В
правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен
принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни
други разпоредби. В този смисъл е и практиката на ВКС. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска
сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите
правила на ЗЗД също намират приложение – чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната
практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни
принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса
дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добрите нрави” по смисъла на
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. В настоящия случай такава не еквивалентност
между престациите е налице, тъй като сумата, която се претендира чрез него е в размер на
756.90 лева и представлява допълнителна сума, която е в размер на над ½ от сумата на
отпуснатия кредит от 1 300.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Отделно от това това възнаграждение се заплаща без
ищецът да получава нещо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за
предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество
„Файненшъл България” ЕООД, за да му бъде отпуснат заем. Т.е. чрез Договор за
предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата
сума с над 50%, без каквото и да е насрещна престация. На следващо място Договор за
предоставяне на поръчителство № 3972264 е сключен с „Файненшъл България” ЕООД е
нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР
и заобикаляне на закона, на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК. В
12
случая възнаграждението, което следва да се заплати за поръчителството е следвало да бъде
отразено в определения ГПР, тъй като то по своята същност представлява разход по
кредита, който е бил известен. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, което от своя страна води до недействителност на
договора за поръчителство. На последно място, договорът за предоставяне на
поръчителство, сключен с „Файненшъл България” ЕООД е недействителен на основание
чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на
изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на
страните, като по този начин е в ущърб на ищеца като потребител /чл.143, ал.1 от ЗПП/.
Договорът за поръчителство не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора – чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.
Поради гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени, като бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем №
3972264/06.11.2020г., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4
от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК, сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ищеца и да
бъде прогласена ищожността на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство №
3972264/06.11.2020г., на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и на основание чл.26, ал.1, пр.2
във вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, сключен между „Файненшъл България” ЕООД и
ищеца.
Съдът следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, „когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита“. По тази
причина ищецът М. А. А. дължи на „Изи Асет Мениджмънт” АД главницата по получения
заем в размер на 1 300.00 лева.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА и предвид уважаването на предявения иск, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д.а Любенова Филипова от АК – гр.София, с
адрес за упражняване на дейността: гр.София, ул.”Петър Парчевич” № 1, ет.5, ап.14,
адвокатско възнаграждение за оказаната от нея безплатна правна помощ на ищцата в размер
на 350.00 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД следва да бъде осъден да заплати по бюджетната
сметка на Районен съд – гр.Русе държавна такса за производството по делото в размер на
66.92 лева /определена по чл.69, ал.4 от ГПК 4% от стойността на договора за паричен заем –
1 673.10 лева/.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът „Файненшъл България” ЕООД следва да бъде осъден да заплати по бюджетната
сметка на Районен съд – гр.Русе държавна такса за производството по делото в размер на
50.00 лева /определена по чл.69, ал.4 от ГПК 4% от стойността на договора за поръчителство
13
– 756.90 лева/.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.11, ал.1,
т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК, Договор за паричен заем №
3972264/06.11.2020г., сключен между “Изи Асет мениджмънт” АД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „Люлин” № 7, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”,
ет.2, офис 40-46, ЕИК *********, представлявано от управителите Галин Тодоров Тодоров и
Ангел Василев Маджиров и М. А. А. от *********, с ЕГН: **********.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и на основание
чл.26, ал.1, пр.2 във вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, договор за предоставяне на
поръчителство № 3972264/06.11.2020г., сключен между „Файненшъл България” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин” № 7, бул.”Джавахарлал Неру” №
28, „Силвър център”, ет.2, офис 40-46, ЕИК *********, представлявано от управителя Петър
Благовестов Дамянов и М. А. А. от *********, с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА “Изи Асет мениджмънт” АД със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Люлин” № 7, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, ет.2, офис
40-46, ЕИК *********, представлявано от управителите Галин Тодоров Тодоров и Ангел
Василев Маджиров, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе сумата от
66.92 лева /шестдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/ - държавна такса за
производството по делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България” ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Люлин” № 7, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, ет.2, офис
40-46, ЕИК *********, представлявано от управителя Петър Благовестов Дамянов, да
заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе сумата от 50.00 /петдесет/ лева -
държавна такса за производството по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
14