РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 20.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10572 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 258 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД от Сдружение „Н.
на З.“ срещу Агенция по З. за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от общо 181 375 лв., представляваща възнаграждение за проведени от
Сдружение „Н. на З.“, по искане на Агенция по З., обучения по Приоритетни оси 1
и 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, по схеми за
безвъзмездна помощ „Развитие" и „Адаптивност“, съгласно сключеното между
тях на 09.02.2010 г. споразумение на основание чл. 7, ал. 7 от ПМС №
251/21.10.2009 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
(26.08.2016 г.) до окончателното заплащане на сумата, както и иск по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от 55 379,66 лв., представляваща мораторна лихва в размер
на законната лихва върху главницата, начислена за периода от 26.08.2013 г. до
25.08.2016 г.
Ищецът твърди, че на 09.02.2010 г. е сключил
споразумение на основание чл. 7, ал. 7 от ПМС № 251/21.10.2009 г. с Агенция по З.
с предмет възлагане от страна на ответника на Сдружение „Н. на З."
извършването на обучение срещу ваучери на представители на целеви групи по
процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани
по Приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2007-2013 г. Излага, че в изпълнение на споразумението през периода 2012-2013
г. са организирани, проведени и успешно приключени, с издаване на документи за
професионална квалификация, обучения, подробно описани в исковата молба, по
схеми за безвъзмездна помощ „Развитие" и
„Адаптивност“. Твърди, че в резултат на това за ответника се е породило
задължение да му изплати възнаграждение в общ размер на 181 375 лв., по
отправените от ищеца искания за плащане, както следва:
1. Искане за
плащане № 14 с вх.№ ESF-1103-214-976 от 24.08.2012 г., отправено до Дирекция
„Бюро по труда“ (ДБТ) Бургас ЮГ- за сума
в размер на 13 200 лв.;
2. Искане за плащане № 15 с вх.№ ESF-1103-214-977 от
24.08.2012 г., отправено до ДБТ Бургас ЮГ, за сума в размер на 5400 лв.;
3. Искане за плащане № 29 с вх.№ ESF-1103-205-5043
от 10.10.2012 г., отправено до ДБТ Карнобат, за сума в размер на 4000 лв.;
4. Искане за плащане № 16 с вх.№ ESF-2112-202-14091
от 10.09.2012 г., отправено до ДБТ
Бургас, за сума в размер на 11 400 лв.;
5. Искане за плащане № 17 с вх.№ ESF-2112-202-14211
от 18.09.2012 г., отправено до ДБТ Бургас, за сума в размер на 28 125 лв.;
6. Искане за плащане № 18 с вх.№ ESF-2112-202-14212
от 18.09.2012 г., отправено до ДБТ Бургас, за сума в размер на 19 125 лв.;
7. Искане за плащане № 19 с вх.№ ESF-2112-202-14213
от 18.09.2012 г., отправено до ДБТ
Бургас, за сума в размер на 24 750 лв.;
8. Искане за плащане № 20 с вх.№ ESF-2112-202-14214
от 18.09.2012 г., отправено до ДБТ Бургас, за сума в размер на 18 000 лв.;
9. Искане за плащане № 21 с вх.№ ESF-2112-202-14215
от дата 18.09.2012 г. до ДБТ Бургас, за сума в размер на 23 625 лв.;
10. Искане за плащане № 22 с вх.№ ESF-2112-202-14216
от дата 18.09.2012 г., отправено до ДБТ Бургас, за сума в размер на 22 500 лв.;
11. Искане за плащане № 23 с вх.№ ESF-2112-202-14275
от дата 20.09.2012 г., отправено до ДБТ Бургас, за сума в размер на 11 250 лв.;
Ищецът поддържа, че въпреки отправените искания за
плащания и опити за извънсъдебно уреждане на спора, ответникът не е погасил
горепосочените суми, поради което за него е налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск. Претендира и лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение в размер на законна лихва за периода 26.08.2013 г.
до 25.08.2016 г., както и след завеждането на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението.
Ответникът Агенция по З. оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че
обученията, по които Сдружение „Н. на З." претендира процесните вземания,
не са изпълнени в договорените обем и качество, тъй като са констатирани редица
нарушения от страна на ищеца при провеждането им, подробно описани в отговора
на исковата молба. Счита, че на основание чл. 6, т.1.1 от общите условия към сключеното
между тях на 09.02.2010 г. споразумение и на основание чл. 11, ал. 3 от ПМС
№251/2009 г. ищецът няма право да получи стойността на представените ваучери за
обучение, тъй като не е провел обучение в обем и качество, съобразно
действащото законодателство, договореното между страните и предвиденото в ПМС
№251/21.10.2009 г.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
С
доклада по делото като безспорно е отделено обстоятелството, че въз основа на
сключеното на 09.02.2010 г. споразумение на основание чл. 7, ал. 7 от ПМС №
251/21.10.2009 г. между Сдружение
„Н. на З.“ като доставчик на услуги и Агенция по З. като възложител, се е
породило валидно облигационно правоотношение между страните, по което
ответникът е възложил извършването на посочените от ищеца в исковата молба
обучения. В чл. 1 от Споразумението страните са уговорили, че обучението се
осъществява срещу ваучери на представители на целеви групи по процедури за
директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по
Приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2007-2013 г. Според чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Споразумението обучението се
провежда съгласно посочените професии/специалности и/или ключови
компетентности, вписани от Доставчика на услуги в заявлението за
кандидатстване, подадено до изпълнителния директор на Агенция по З., като
обучението срещу ваучери следва да бъде изцяло съобразено с приложимата за
целта законова и подзаконова нормативна уредба и в частност с ПМС
251/21.10.2009 г. В чл. 4, ал. 1 от Споразумението е предвидено, че ищецът има право да получи плащания от страна на
Агенцията по З. в срок от 30 работни дни от подаване на искането за плащане
(Приложение №4) за извършени срещу ваучери обучения по реда предвиден, в
споразумението. Конкретните изискуеми документи, които следва да се представят,
за да бъде осъществено плащането са посочени в чл. 5 от Общите условия,
неразделна част от Споразумението. Случаите, при които доставчикът на услугата
няма право да получи паричната стойност на номинала на ваучера са предвидени в
чл. 6 от ОУ, а именно: 1/. не е предоставил посоченото във ваучера обучение в
обем и качество съобразно действащото законодателство, по реда и условията на
настоящото споразумение и предвиденото в Постановление № 251 от 21.10.2009 г.
за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на
безработни и заети лица по Приоритетни оси 1 и 2 по Оперативна програма
"Развитие на човешките ресурси” 2007; 2/. ваучерът е с нарушена цялост или
не може да се докаже неговата автентичност; 3./ обучението е предоставено на лице, различно от посоченото в
него; 4./ не са представени всички отчетни документи по т. 5.1, и т. 5.2. от
Споразумението; 5./ при представяне на неверни по съдържание документи,
посочени в т. 5.1 и т. 5.2 от общите условия към Споразумението; 6./
лицето, приносител на ваучера е
отсъствало повече от 20 процента от часовете, предвидени като минимално
изискване за съответния вид обучение, съгласно чл. 5, ал. 2 от ПМС
251/21.10.2009 г. и това е видно от присъствените форми, задължително поддържани
от Доставчика на услуги.
С
оглед естеството на посочените по-горе права и задължения, сключеното между
страните по делото споразумение от 09.02.2010 г. по своята правна същност
представлява договор за изработка, като при породилото се от него материално
правоотношение за ищеца са възникнали две основни задължения – да извърши
дължимите фактически действия по договора точно и добросъвестно, както
предписва правната норма на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, и да предаде работата на
възложителя, а за ответника – да приеме (одобри) извършената работа и да
заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя – арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Видно
от приложената към исковата молба писмена кореспонденция по повод плащането на
процесните вземания, с писмо с изх. № 92/2258 от 17.12.2012 г. Агенция по З. е
уведомила Сдружение „Н. на З.“, че срокът от 60 календарни дни за заплащане на
дължими суми по Схема „Развитие" и по Схема „Адаптивност" по
Споразумението спира временно да тече съгласно чл. 91, т. 1б от Регламент
1083/2006 на Съвета до извършването на допълнителни проверки от компетентните
държавни органи, предвид съмнения за некачествено изпълнение на обученията. С
писмо вх.. №028/18.10.2013 г. при ищеца (л. 38), ответникът го е уведомил, че по повод постъпило писмо
във връзка с неизплатени ваучери по схема „Адаптивност“, проведени на
територията на Дирекция „Бюро по труда“ – Бургас, действията на Агенция по З.
по изплащането на средствата за обученията следва да бъде съобразено с воденото
досъдебно производство от Окръжна прокуратура – Бургас, за което не е имало
информация да е приключило.
Видно
от представеното постановление от 28.01.2015 г. от Окръжна прокуратура – Бургас
(л. 39), изпратено до Сдружение „Н. на З.“, е
прекратено ДП №43/2013 г. и ДП №159/2013 г., водени срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл. 254б от НК, поради липса на осъществен състав на
престъпление. Изрично в мотивите на постановлението е посочено, че не са налице
доказателства председателят на Сдружение „Н. на З.“ да е извършил престъпни
деяния по смисъла на НК във връзка с предоставени обучения по Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“.
Страните
не спорят, че ищецът е входирал при ответника описаните по-горе единадесет броя
искания за плащания на обща стойност 181 375 лв., както и че формално е
представил изискуемата документация, доказваща изпълнението на договореното
между страните обучение. Това обстоятелство се установява и от представените
към исковата молба писмени доказателства – искания за плащане по образец от
Доставчика на обучението; разписки, издадени от служител на ответника,
удостоверяваща броя ваучери, представени към всяко искане за плащане; справка
за предоставените услуги и списък с лицата, успешно завършили обученията.
Видно
от възраженията в отговора на исковата молба, ответникът не оспорва
обстоятелството, че ищецът е провел обученията, чието заплащане претендира, а и
това обстоятелство се установява от представените писмени доказателства по
делото. Отказът на възложителя да заплати извършената работа е мотивиран с
констатирани нарушения по провеждане на обученията след извършени проверки от
негови служители в периода 16.08.2012 г. – 17.08.2012 г. В тази връзка с
отговора на исковата молба са представени констативни протоколи № 45, 46, 47, 48
и 49 за извършени проверки на водени обучения от ищеца на 16.08.2012 г., както
и констативен протокол № 50 от 17.08.2012 г., подписани от представител на доставчика
на обучение и от контролиращия орган. Видно от съдържанието на протоколите,
обектът на контрол включва шест
показателя: 1. учебната дисциплина се провежда по график; 2/
материално-техническата база е подходяща за обучението; 3/ налице са материали,
обезпечаващи обучението; 4. осигурен ли е преподавател, съобразно учебния
график; 5/ учебният график е достъпен за обучаемите; 6/ присъствената форма се
води надлежно.
Съобразно
констативни протоколи (КП) № 46, 47, 49 и 50 при извършената проверка е
отбелязано, че не са били представени материали, обезпечаващи обучението, като
в КП №47 и 49 е отбелязано, че са представени химикалки и тетрадки, но не и
учебници, а в КП №50 е посочено, че учебните материали са недостатъчни. В КП №
48 като забележки са посочени, че обучението по теория се провежда в зала за
боулинг, която според контролиращия орган е неподходяща, както и че няма
материали, обезпечаващи обучението, тъй като са представени единствено тетрадки
и химикали. В КП № 45 са посочени следните коментари: обучаемите не познават
учебния график и темата за деня; обучението се провежда в ресторанта на хотела
и лицата работят; не са представени материали, обезпечаващи обучението;
преподавателят е служител на работодателя; присъствената форма е представена
след 60 минути.
Нормата
на чл. 265, ал. 1 ЗЗД предоставя на възложителя, когато възложената работа е
извършена с недостатъци, следните алтернативи възможности: 1/ отстраняване на
недостатъците; 2/ заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3/
намаляване на възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата на
възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху
годността на изработеното. Съобразно чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има право
да развали договора за изработка с едностранно волеизявление, само когато
недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното негодно за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение, като в този случай е
налице пълно неизпълнение.
В
конкретния случай, съдът намира, че не са налице доказателства, установяващи
неизпълнение на възложената от ответника работа от естество, обуславящо пълно
неизпълнение. При преценката за наличието на неизпълнение, следва да се отчита характера
на възложеното на ищеца, а именно обучение по различни теми в сферата на
озеленяването и ресторантьорството, като същественото е, че
провеждането му не е еднократно, а в
период от близо три месеца. Видно от приложените като писмени доказателства
учебни графици, обученията са се провеждали ежедневно по различни теми, поради
което не би могло да се приеме, че въз основа на констатирани в протоколите
нередности при само едно от посещенията през обучителния период, цялото
обучение е проведено в обем и качество, отклоняващи се от договореното и то в
степен, обуславяща пълно неизпълнение.
По
делото ответникът, чиято е и доказателствената тежест, не е ангажирал
доказателства, установяващи твърденията му, че след приключването на обучението
е провеждал телефонни разговори с участвали в обучението лица, които са
заявили, че не са избирали сами доставчик на обучение, не са им предоставяни учебни
материали, обучаващите се са работили на 8 часови смени, а не на непълно 4
часово работно време. Липсват и доказателства обучаващите се лица в хода на
обучението или след неговото приключване да са изразили недоволство от
предоставеното им обучение, което да обуславя извод за неточно или пълно
неизпълнение.
По
изложените съображения, съдът намира, че ищецът е доказал извършването на
възложените му обучения в качество и обем, съобразно договореното с ответника,
поради което последният дължи заплащането на изработеното, в случая,
представляващо стойността на предоставените ваучери за обучение.
Съгласно
приетата без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза общият размер
на неплатеното на ищеца възнаграждение по процесните единадесет броя искания,
входирани при ответника е в общ размер на 181 375 лв., като видно от
Таблица №1 към експертизата, посоченият в нея размер на неплатено
възнаграждение по всяко отделно искане е идентичен с претендирания в исковата
молба.
Ответникът
не твърди, а и не представя доказателства, да е погасил така възникналите
задължения по сключеното Споразумение, поради което ищцовата претенция по
главния иск се явява доказана по основание и размер и следва да бъде изцяло
уважена.
По
отношение на акцесорния иск за мораторна лихва върху дължимото възнаграждение
от 181 375 лв. за периода 26.08.2013 г. до 25.08.2016 г., съдът намира също за
основателен. Съобразно уговореното в чл. 4, ал. 1 от Споразумението, е
предвидено, че ищецът има право да получи плащания от страна на Агенцията по З.
в срок от 30 работни дни от подаване на искането за плащане (Приложение №4),
като най-късно подаденото искане е входирано при ответника на 20.09.2012 г. и
следователно към 26.08.2013 г. безспорно е бил изпаднал в забава. Видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза размерът на мораторната лихва
за процесния период е в размер на 55 379,66 лв., който съвпада със
претендираната от ищеца сума, поради което искът следва да се уважи изцяло.
Върху дължимото възнаграждение следва да бъде присъдена и законна лихва от дата
на исковата молба – 26.08.2016 г. до окончателното му изплащане.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, от които 9470,19 лв. – държавна такса и 400 лв. – депозит за
съдебно-счетоводна експертиза. Искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнграждение в размер на 4300 лв. е неоснователно, тъй като по делото не е
представен договор за правна помощ, от който да е видно размерът на
договореното възнаграждение, както и доказателства, че същото е заплатено от ищеца.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция по З. с Булстат *******, със съдебен адрес *** *******,
отдел „Правен“, да заплати на Сдружение „Н. на З.“ с Булстат *******, със
седалище и адрес на управление гр. *******със съдебен адрес ***, чрез адв. М.Д.,
по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 258 ЗЗД, във вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД сумата от общо 181 375
лв., формирана от сбора на всяко едно входирано от ищеца при ответника искане
за плащане, представляващо възнаграждение за проведено от Сдружение „Н. на З.“,
по искане на Агенция по З., обучение по Приоритетни
оси 1 и 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ - схеми за
безвъзмездна помощ „Развитие" и „Адаптивност“, съгласно сключеното между
тях на 09.02.2010 г. споразумение на основание чл. 7, ал. 7 от ПМС №
251/21.10.2009 г., както следва: 1. Искане за плащане № 14 с вх.№ 1103-214-976
от 24.08.2012 г., отправено до Дирекция „Бюро по труда“ Бургас Юг, за сумата от
13 200 лв. ;2. Искане за плащане № 15 с вх.№ 1103-214-977 от 24.08.2012 г., до
ДБТ Бургас Юг, за сумата от 5400 лв.; 3. Искане за плащане № 29 с вх.№
-1103-205-5043 от 10.10.2012 г., до ДБТ Карнобат, за сумата 4000 лв.; 4. Искане
за плащане № 16 с вх.№ 2112-202-14091 от 10.09.2012 г., до ДБТ Бургас, за сумата от 11 400 лв.; 5.
Искане за плащане № 17 с вх.№ 2112-202-14211 от 18.09.2012 г. до ДБТ Бургас, за
сумата от 28 125 лв.; 6. Искане за плащане № 18 с вх.№ 2112-202-14212 от
18.09.2012 г., до ДБТ Бургас, за сумата 19 125 лв.; 7. Искане за плащане № 19 с
вх.№ 2112-202-14213 от 18.09.2012 г., до
ДБТ Бургас, за сумата от 24 750 лв.; 8. Искане за плащане № 20 с вх.№
2112-202-14214 от 18.09.2012 г., до ДБТ Бургас, за сумата от 18 000 лв.; 9.
Искане за плащане № 21 с вх.№ 2112-202-14215 от 18.09.2012 г. до ДБТ Бургас, за
сумата от 23 625 лв.; 10. Искане за плащане № 22 с вх.№ 2112-202-14216 от дата
18.09.2012 г., до ДБТ Бургас, за сумата от 22 500 лв.; 11. Искане за плащане №
23 с вх.№ 2112-202-14275 от 20.09.2012 г., до ДБТ Бургас, за сумата от 11 250
лв.; ведно със законната лихва върху
общото дължимо възнаграждение от 181 375 лв., считано от датата на подаването
на исковата молба - 26.08.2016 г. до окончателното погасяване на задължението, както и ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца по иск с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 55 379,66 лв., представляваща законна лихва за забава за плащането
на главницата от 181 375 лв., начислена за периода от 26.08.2013 г. до
25.08.2016 г.
ОСЪЖДА Агенция по З. с Булстат *******, със съдебен адрес *** *******,
отдел „Правен“, да заплати на Сдружение „Н. на З.“ с Булстат *******, със
седалище и адрес на управление гр. *******със съдебен адрес ***, чрез адв. М.Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски
по делото, съставляващи държавна такса в размер на 9470,19 лв., и депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на
400 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: