Присъда по дело №149/2022 на Районен съд - Генерал Тошево

НОХД №00149/2022г. МОТИВИ по присъда № 7 от 4.10.2022г на Районен
съд Г.Т. срещу подсъдимия Р. Р. ХР..
Обвинителният акт, внесен в съда от Районна прокуратура Г.Т.,
престъпление по чл.235, ал.4, предл. трето във вр. с ал.3,т.1 във вр. с ал.І от
НК.
В съдебно заседание представителят на РП подържа обвинението, като
предложи да се определи наказание лишаване от свобода ефективно малко
над минималния размер, като се приложи чл.55,ал.1.т.1 от НК.
От доказателствата по делото се установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият живее в с. С., общ. Г.Т.. На 1.01.2022г. подс. Х. бил на гости на
свид. Т.А. Т., срещу когото наказателното производство било прекратено
след одобрено от съда споразумение, с което е признат за виновен в
извършено престъпление по чл.235,ал.3,т.1 във вр. с ал.1 от НК.
При проведения разговор решили през късния следобед да отидат в един от
полезащитните горски пояси в близост до селото, за да се снабдят с дърва за
огрев, тъй като нямали такива. Подсъдимият се прибрал в къщи, впрегнал
коня в каруцата си, като малко по-късно пред дома му дошъл свид. Т., който
също бил със своята каруца конски впряг. С двете каруци двамата тръгнали в
посока с. В., като впоследствие се отклонили от пътя и през нива стигнали до
полезащитен пояс, горска територия, отдел 1676, подотдел „Г“, държавна
собственост“ в землището на с. С.. Горският пояс бил залесен с дървесен вид
„Планински ясен“, където предходната година там имало сечище. Подс. Х.
познавал тази горска територия, тъй като преди време работил като
дървосекач при собственик на фирма за дърводобив.
Отначало започнали да събират паднали дървета и т.н. „кастрак“. След това,
според обясненията на подсъдимия, намерили около 20-25 дървета, нарязани
с моторен трион. Натоварили ги в каруците си, като си ги поделили
приблизително поравно.
След това двамата тръгнали да се прибират по черен път, който минавал край
гробищния парк на с. С.. Там били срещнати от свид.К. Д. К., горски стражар
в ТП ДГС Г.Т., който охранявал за този горски участък. В показанията си
свидетелят заявява, че чул звук от режещ моторен трион, което предизвикало
вниманието му. Така установил подсъдимият и свид. Т.. Свид. К. извършил
проверка за превозен билет и контролна горска марка на извозваната от
двамата дървесина. След като не били представени документи за
дървесината, свид. К. поискал съдействие горски стражар Д.К., който дошъл
на мястото.
Двамата свидетели установили, че в каруцата на подсъдимия има 0.5
пространствени куб. метра дървесина от вида „Планински ясен“. Същото
количество и същия вид дървесина била установена и в каруцата на свид. Т..
Дървесината била измерена и оставена на съхранение в ДГС. Бил съставен
констативен протокол и актове за установяване на административно
нарушение.
1

Видно от извършения протокол за оглед и приложения фотоалбум, дърветата,
извозвани от подс. Х. и свид. Т., са отсечени с моторен трион с диаметър от
12см.-16 см.
При разследването било установено, че дърветата са нарязани от държавен
горски фонд, стопанисван от ТП на ДГС Г.Т. от полезащитен пояс в отдел
1676, подотдел „Г“, като за сечта и превозването не са били издавани
превозни билети съгласно чл.221 от Закона за горите и редовно писмено
позволително за сеч по чл.108 от с.з.
Видно от приложената по делото съдебно-оценъчна експертиза превозваните
от подсъдимият и свид. Т. дървета-по 0.5 пространствени куб. метра
дървесина, общо 1 пространствени куб. метра, е на стойност 63, 60 лв.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава и приложените по делото
писмени доказателства по досъдебно производство № 2/2022г. : протоколи
за оглед местопроизшествието с приложени фотоалбуми, оценъчна
експертиза, констативни протоколи и актове за установяване на
административно нарушение, протоколи и разписки за отговорно пазене.
Показанията на свидетелите К. Д. К., Д. Ив. К., Д. А., М. М. и Т. Т. са в
резултат на лични и непосредствени впечатления, показанията им се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства.
Защитата на подсъдимия не оспорва тази фактическа обстановка, по
същество пледира за оправдателна присъда, поради малозначителност на
извършеното деяние по смисъла на чл.9,ал.2 НК и налагане на
административно наказание по чл.266 от Закона за горите. Алтернативно се
иска преквалификация на деянието по чл. 235, ал.6 от НК, поради ниската
парична стойност на предмета на посегателството.
Тази теза не може да бъде споделена поради следното: Не може да се приеме,
че макар и формално да са осъществени признаците на предвиденото в закона
престъпление, по своята малозначителност то не е обществено опасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Обществената опасност
засягаща посегателствата против стопанството, в частност държавния горкси
фонд, е типична за този вид деяния, предпоставя тяхната криминализация и
дава основания на законодателя да ги обяви за престъпления. В случая
защитата от посегателство върху горския фонд е от важно значение за
преодоляване на незаконната сеч и извозване на дървета от горския фонд.
Само невисоката парична стойност на инкриминираните вещи не може да
квалифицира деянието по чл.9,ал.2 от НК, нито пък „маловажен случай“ по
смисъла на чл.235,ал.6 от НК. От извършеното деяние на подсъдимия са
настъпили вредни последици. От субективна страна не може да се приеме, че
личността на дееца е с по-ниска степен на обществна опасност, тъй като
подсъдимият е многократно осъждан за извършени престъпления от общ
характер, като инкриминираното деяние от подс. Х. е извършено при
условията на опасен рецидив в срока по чл.30 от НК.
Поради това съдът намира направените възражения от защитата за
2

неоснователни.
Обсъдени в тяхната съвкупност и последователност събраните по делото
доказателства сочат по несъмнен начин, че престъплението е извършено
подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на
извършеното, предвиждал е обществено опасните последици и с поведението
си се стремил към настъпването им.
На лице е квалифициращото обстоятелство по чл.235,ал.3,т.1 от НК, тъй като
подсъдимият и свид. Т. са обмисляли и планирали деянието- извършили са
предварителна подготовка: снабдяване с каруци конски впряг за осигуряване
на превоз.
Подс. Х. е осъждан няколко пъти, като с последната присъда-одобрено от
съда споразумение по НОХД№399/2017г. на РС Г.Т., в сила от 15.03.2018г.
му е наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода при първоначален
„строг режим“. Подсъдимият е бил освободен условно предсрочно от затвора
в П. на 9.07.2018г. от изтърпяването на остатъка от наказанието лишаване от
свобода в размер на два месеца и седемнадесет дни.
Процесното деяние е извършено в петгодшния срок по чл.30,ал.1 от НК и се
квалифицира като опасен рецидив по смисъла на чл.29,ал.1,б..“б“ от НК тъй
като е бил осъждан и с Присъда по НОХД 1156/2017г. на РС Добрич, в
законна сила от 17.11.2017г., за извършено престъпление по чл.195,ал.1, т.3
от НК, на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим.

С оглед на изложеното съдът приема за установено, че от обективна и
субективна страна подсъдимият Х. е осъществил наказателния състав на
чл.235, ал.4, предл. трето във вр. с ал.3,т.1 във вр. ал.І от НК като на
1.01.2022г. в землището на с. С., общ. Г.Т., при условията на опасен рецидив
и след предварителен сговор с Т.А. Т. от с. С., като извършител, без редовно
писмено позволително, взел и извозил чрез каруца конски впряг от Държавен
горски фонд - полезащитен пояс, горска територия, държавна собственост
отдел №1676, подотдел “Г“, стопанисван от Териториално поделение
„Държавно горско стопанство Г.Т.“ един пространствен кубически метър
дърва от дървесен вид „Планински ясен“ на стойност 63,60 лв.
Смекчаващо вината обстоятелство за подсъдимия е липсата висящи
наказателни производства за извършени престъпления от общ характер.
Утежняващи вината на подсъдимия обстоятелства са миналите му осъждания
и недобрите характеристични данни.
В наказателния състав на посочената разпоредба е предвидено наказание
лишаване от свобода от три до десет години и глоба в размер от десет хиляди
до сто хиляди лева.
Предметът на посегателство е на изключителна ниска парична стойност.
3

С оглед на това съдът намира че е налице изключително обстоятелство, тъй
като предвиденото в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Поради
което съдът определи наказанието лишаване от свобода малко над
минималния размер - пет месеца лишаване от совоба при условията на
чл.55,ал.1,т.1 от НК, като на осн.чл.57,ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС следва да бъде
изтърпяно при първоначален „строг режим“.
По същите съображения и на осн. чл.55,ал.3 от НК съдът не налага на
подсъдимия по леко предвиденото наказание глоба.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4

Номер на акта:	7
Дата:	4 октомври 2022 г. (в сила от 8 март 2023 г.)
Съдия:	Динко Минчев Динков

Дело:	20223220200149
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 юли 2022 г.

Присъда по дело №149/2022 на Районен съд - Генерал Тошево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите