Решение по дело №2454/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 юли 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Христо Стефанов Томов
Дело: 20194430102454
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. П. , 19. 07. 2019 год.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П. ският районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на девети юли през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2454 по описа за 2019 година, и Н. основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от С.Л.Х. *** против О.Д.Н. Министерството на вътрешните работи гр. П. . Твърди се, че ищецът е работил на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ- ***при ОД на МВР гр. П. . Твърди се, че през периода от                            27. 03. 2016 год. до 27. 03. 2019 год. ищецът е давал предимно нощни дежурства. Твърди се, че разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Твърди се, че работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период- за служителите, работещи на смени-             чл. 187 ал. 5 от ЗМВР. Твърди се, че редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, за режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди се, че в началото на процесния период е действала Наредба № 8121з- 592 от 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585/ 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. дело № 5450/ 2016 год. Твърди се, че от 02. 08. 2016 год. до настоящия момент действа Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. /обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от същата дата/. Твърди се, че текстовете Н. чл. 3 ал. 3 и в двете наредби са идентични като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Твърди се, че преди посочените наредби е била в сила Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год., като съгласно чл. 31 ал. 2 от същата при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0. 143. Твърди се, че в следващите две наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди се, че доколкото в последните две наредби не е посочен алгоритъм за преизчисляване е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, който гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. 143. Твърди се, че в процесния случай, за периода от 27. 03. 2016 год. до 27. 03. 2019 год. положеният от ищеца нощен труд общо в размер на 540 часа следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и следва да бъде заплатен на ищеца допълнително. В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3 240, 00 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 27. 03. 2016 год. до                  27. 03. 2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

С определение от 09. 07. 2019 год. на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск по чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР като същият е намален от 3 240, 00 лв. на 2 331, 04 лв. за периода от 25. 04. 2016 год. до                        27. 03. 2019 год.  

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Между страните не е налице спор, че през процесния период от                           25. 04. 2016 год. до 27. 03. 2019 год. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника на длъжността „младши автоконтрольор“.

Следователно в конкретния случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187                ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

От съществено значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира приложение  нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Хронологията на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от                          01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба               № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от              11. 07. 2016 год. Н. ВАС Н. РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от             29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. понастоящем действа Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.). Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между                      22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно  8 часа за всеки 24- часов период. Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба                        № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/                       25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният служител в МВР би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че за периода от 25. 04. 2016 год. до                         27. 03. 2019 год. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент  1. 143 за превръщането му в дневен труд възлиза общо на 358, 07 часа, като дължимото незаплатено от ответника възнаграждение е в размер на 2 331, 04 лв. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда- 17. 04. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер Н. 300 лв.

На основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважения иск в размер на 93, 24 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 150 лв.

По тези съображения П. ският районен съд

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА О.Д.Н. М.Н.В.Р.гр. П. , БУЛСТАТ ***, с адрес на управление ***,                ***, представлявана от ***, да заплати на С.Л.Х. ***, ЕГН **********, следните суми:

-сумата от 2 331, 04 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25. 04. 2016 год. до            27. 03. 2019 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 17. 04. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата, и

-сумата от 300, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.

ОСЪЖДА О.Д.Н. М.Н.В.Р.гр. П. , БУЛСТАТ ***, с адрес на управление ***,                 ***, представлявана от ***, да заплати по сметка на П. ския районен съд държавна такса върху уважения иск в размер на 93, 24 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 150, 00 лв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: