Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия
Д.Станева адм.дело № 736/2019г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД,ЕИК *********,
представлявано от проф. д-р В.И.– Изпълнителен директор, чрез проф. д-р С. А.
срещу Заповед № 068/29.01.2019г. на Главния архитект на община Варна, с която е
разрешено изработването на проект за Подробен устрайствен план /ПУП/ за
изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІV-995 „за обществено обслужване“, представляващ ПИ
с идентификатор 10135.1507.995, кв. 67 по плана на 8 м.р. на гр. Варна, одобрен
със Заповед № Г-49/06.06.2001г. на кмета на община Варна, с административен адрес гр. Варна, бул. „П.“
№ 51. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна; твърди,
че при издаването ѝ органът не се е съобразил с режима за
културно-историческа защита, с който се ползват двете сгради със статут на
архитектурно-строителна недвижима културна ценност, находящи се в съседния УПИ
ІІІ-965 с идентификатор 10135.15007.965, представляващи „Възрожденска сграда в
комплекс с параклис“; твърди се също така, че заповедта е постановена без да е
установено налице ли са материално правните основания за издаването ѝ; с
издаване на процесната заповед се цели
заинтересованото лице „Юнион Тур“ ООД безвъзмездно да придобие част от имота на
УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД. Поради изложените съображения моли съда да отмени
обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане
на разноски по делото, съобразно представения списък.
Ответната страна, чрез
процесуалните си представители оспорва жалбата като неоснователна. В последното
съдебно заседание не се явява представител. В депозирана по делото молба,
изразява становище за недопустимост на жалбата, а в условията на
евентуалност за нейната неоснователност.
Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. В случай, че се претендира от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, същото да бъде присъдено в минимален
размер.
Заинтересованата страна „Юнион Тур“ ООД, чрез пълномощника си изразява становище за
недопустимост на жалбата, а в условията на евентуалност за нейната
неоснователност. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно
представения списък.
Заинтересованата страна Варненска и Великопреславска света
митрополия, редовно призовани не се явяват, не се
представляват. В депозирано по делото писмено становище заявяват, че жалбата е
основателна и следва да бъде уважена.
Заинтересованата страна Община
Варна, редовно призована не се явява представител.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд – Варна намира за установено от
фактическа страна следното:
Административното производство е
започнало по инициатива на заинтересованата страна „Юнион Тур“ ООД във връзка
със заявление рег. № АУ119154 ОД/ 05.12.2018г. /л.1 от адм. преписка/. С него заявителят е поискал
да се открие производство по реда на чл.135 от ЗУТ за допускане, проучване и
проектиране на изменение на ПУП за ПИ с идентификатор 10135.1507.995 по КК на
гр. Варна. За извършване на административната услуга е заплатена нужната такса.
Дружеството се легитимира като собственик на дворно място, цялото
с площ от 466кв. м., находящо се на административен адрес гр. Варна, бул. „П.“
№ 51, представляващ УПИ ІV-995 в кв.67 в 8 м.р. по КК на гр. Варна, като имотът е с идентификатор
10135.1507.995. Имотът е апортиран в капитала на търговското дружество като
непарична вноска и това не е спорно между страните в настоящото съдебно
производство. Това се установява и от приложеното към административната
преписка заверено копие на дружествения договор на „Юнион Тур“ ООД. Към
заявлението е приложена и скица с предложение за исканото изменение, съгласно
чл.135, ал.2 от ЗУТ. Видно от заданието за проектиране /л. 20 – 23 и от
административната преписка/ и от скицата-предложение /л.24/, целта на
разработката е да се промени градоустройствения статут на имота, който, съгласно
действащия за УПИ ІV-995 ЧИЗРП и ЧКЗСП, одобрени със Заповед № Г-49/
06.06.2001г. на Кмета на Община Варна, е „за обществено обслужване“ и допуска
малко и средноетажно застрояване“, като с изменението на действащия ПУ имотът
бъде отреден „за жилищно строителство“ като се допусне реализиране на
строителство в рамките на максимално допустимите устройствени показатели за
устройствена зона Ц2, в която попада
имотът съгласно ОУП на гр. Варна от 2012г., а именно: плътност на застрояване –
80 %; интензивност на застрояване 5,0; озеленяване 20% - 30%.
Заявлението на „Юнион Тур“ ООД, ведно с приложенията към него е
разгледано на заседание на Експертния съвет по устройство на територията /ЕСУТ/
при Община Варна под № 28 в дневния ред на заседанието, проведено на 18.12.2018г.
Резултатите от това заседание са обективирани в Протокол № 46 /л. 26 -29 от
адм. преписка/. Видно от съдържанието му, ЕСУТ е дал положително становище за
допускане на исканото изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІV-995 „за обществено
обслужване“. На компетентния орган е предложено да издаде заповед на основание
чл.135, ал.3 от ЗУТ.
На 29.01.2019г., след като се запознал с административната
преписка и като съобразил становището на ЕСУТ, съгласно Решение по т.28 от
Протокол № 46/18.12.2018г. Главният архитект на Община Варна издал оспорената в
настоящото производство Заповед № 068, с която разрешил да се изработи проект
за ПУП за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІV за „Обществено обслужване“ (ПИ
10135.1507.995) по плана на 8 м.р. на гр. Варна, бул.„П.“ № 51, одобрен със
Заповед Г-49/06.06.2001г. на Кмета на Община Варна.
От доказателствата по делото се установява също, че оспорващото
дружество УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД е собственик на УПИ ІІІ-965 „за жил.
строителство, хотел, ресторант и център за хидрометеорологични изследвания“ с
идентификатор 10135.1507.965 по Кадастралната карта на гр. Варна, в кв. 67 на 8
м.р. на гр.Варна, който граничи с УПИ ІV -995 „за обществено обслужване“,
собственост на заинтересованата страна „Юнион Тур“ ООД. Върху имота на УМБАЛ
„Св. Марина“ са изградени и съществуват към настоящия момент две сгради с
идентификатори 10135.1507.965.1 и 10135.1507.965.2. Сградите притежават статут
на архитектурно-строителна недвижима културна ценност – „Възрожденска сграда в
комплекс с параклис“. Това обстоятелство се потвърждава от приложеното към
жалбата Удостоверение изх. № 0401 – 1525/05.08.2014г. /л. 8 от делото/ на
Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНК/ при Министерство
на културата. Параклисът „Свети пророк Илия“ е собственост и се стопанисва от
Варненската и Великопреславска света Митрополия. Имотът - УПИ ІІІ-965, е внесен в капитала на
дружеството-жалбоподател като непарична вноска, видно от приложения на лист 11
от делото Протокол № РД-16-154 от 26.06.2003г. от Общо събрание на МБАЛ „Света
Марина“ ЕАД – Варна и това обстоятелство е вписано в Търговския регистър с
Решение от 07.08.2003г. на Окръжен съд – Варна. Двуетажната сграда в УПИ
ІІІ-965 с кадастрален идентификатор 10135.1507.965 е известна сред варненци като
първата дарителска болница в България и към настоящия момент е със статут на
паметник на културата с национално значение. Към настоящия момент в нея се
помещава експозицията на единствения на Балканския полуостров Музей по история
на медицината. Тези обстоятелства се подкрепят от информацията, съдържаща се на
официалната интернет-страница на музея http://medmuseum.bg/#history и досежно тях липсва формиран спор между страните в настоящото
производство. И двата имота попадат в обхвата на архитектурно-археологическия
резерват „Одесос – Варна“ и неговата охранителна зона, имат лице както към бул.
„П.“, така и към ул. „Параскева Николау“. УПИ ІV „за обществено обслужване“ (ПИ
10135.1507.995) е ъглов като същият е обособен и урегулиран за първи път като
самостоятелен имот със Заповед № Г -49/06.06.2001г. /л.14 от адм. преписка/ на
кмета на община Варна. Ноторно известно е на съда, че към настоящия момент
имотът на „Юнион Тур“ ООД се ползва като
обществен паркинг.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението по която се приема от
настоящата съдебна инстанция като дадено компетентно и безпристрастно.
Експертът потвърждава, че за УПИ ІІІ-965, собственост на УМБАЛ „Св. Марина“
ЕАД, и за УПИ ІV -995, собственост на заинтересованата страна „Юнион Тур“ ООД в
кв. 67 на 8 м.р. на гр. Варна, действа регулационният план, одобрен със Заповед
№ Г-49/06.06.2001г. на Кмета на гр.Варна /същият е приложен на стр.14 от адм.
преписка/. С този план се предвижда обособяването на нов УПИ ІV „за обществено
обслужване с малко и средноетажно застрояване“, а за УПИ ІІІ- 965 отреждането е
за „жилищно строителство, хотел-ресторант и център за хидрометеорологични
изследвания". В плана изрично е упоменато, че за УПИ ІІІ не се предвижда
ново строителство. Съгласно ОУП на гр. Варна от 2012г. процесните имоти попадат
в устройствената зона на стария градски център /Ц2/ с показатели за устройство
и застрояване както следва: 1/ плътност на застрояване – 60 – 80 %; 2/ Кинт –
3,5 до 5; 3/ Озеленяване – 20 – 30%. В отговора на въпрос № 2 вещото лице е констатирало, че
с представената от „Юнион Тур“ ООД скица-предложение няма промяна в
регулационните граници между УПИ ІІІ - 965 „за жил. строителство, хотел,
ресторант и център за хидрометеорологични изследвания“ и УПИ ІV „за обществено
обслужване“. Установява се промяна в имотните граници на имот с планоснимачен
номер 8 /виж стр. 13 от адм. преписка/, но тя не се предвижда с представената в
административното производство скица-предложение, а е извършена преди това, към
какъвто извод навеждат представените към доказателствата скици от СГКК – Варна
за двата имота.
На въпрос № 3 вещото лице отговаря, че с допуснатото изменение не се променя
застрояването в ПИ 10135.1507.995, а е разрешено изработването на ПУП-ПРЗ за
изменение на действащия план за УПИ ІV „за обществено обслужване“ (ПИ
10135.1507.995) в кв. 67 по плана на 8 м.р. на гр. Варна. В скицата-предложение
и в обяснителната записка към нея е предложено застрояването в имота на „Юнион
Тур“ ООД да е свободно, а характерът му – високо, което съгласно предвижданията
на ОУП на гр. Варна и предвид факта, че имотите попадат в устройствената зона
на стария градски център /Ц2/ е допустимо като се уточнява, че при
изработването на ПУП същият следва да бъде съобразен с разпоредбите на Закона
за културното наследство. Експертът сочи също, че съгласно т.1, буква „г“ от
Приложение № 3 към чл.4, ал.2 от Специфичните правила и нормативи към ОУП на
Община Варна, се препоръчва застрояването върху територията на
архитектурно-археологическия резерват Одесос – Варна да е „ниско“ до „средно“ с
кота корниз до 15 м., но без да се ограничава, като височината на застрояването
се доказва с работен устройствен план /РУП/ и силуетни проучвания.
Като отбелязва изрично, че с обжалваната заповед не е одобрен
окончателен ПУП- ПРЗ за имота на заявителя „Юнион Тур“ ООД, а само е дадено
одобрение за изработване на такъв план, вещото лице сочи в отговорите си на
въпроси 4,5,6 и 7, че видно от приложената към заявлението скица-предложение,
посочените в нея параметри на застрояването в имота съответстват на
устройствените показатели за застрояване в градоустройствената зона Ц2 на гр.
Варна, в която той попада. В този смисъл сочи, че конкретните предвиждания на
плана ще бъдат ясни едва във фазата, когато се представи окончателния проект за
изменение на действащия ПУП-ПРЗ и същият бъде внесен за разглеждане в ЕСУТ.
В отговорите си на въпроси 8 и 9 експертът потвърждава, че УПИ ІV
„за обществено обслужване“ (ПИ 10135.1507.995) в кв. 67 по плана на 8 м.р. на
гр. Варна, макар и да попада в зоната на стария градски център, отразена в ОУП
с индекс Ц2, за него действа специален режим на културно-историческа защита,
отбелязана с индекс Ткин А1, доколкото той попада в обхвата на архитектурно-археологическия
резерват „Античен град Одесос – Варна“ съгласно чл.4, ал.2 от Специфичните
правила и нормативи към Общия устройствен план на гр. Варна, и в този смисъл за
него действат специфични правила на застрояване, т.е. това е подзона /зона в
зоната/ в градоустройствена зона Ц2 съгласно действащия ОУП. Сочи се в
експертизата, че към момента на изготвянето ѝ няма данни да има изготвен
план за опазване и управление на недвижимите културни ценности във връзка с
разработката по заявлението на „Юнион Тур“ ООД, но такъв следвало да се изработи по реда на чл.84 от
ЗКН преди одобряване на устройствения план по реда на чл.78 от ЗКН. На въпрос №
12 вещото лице отговаря, че с приложената към заявлението за откриване на
производство по реда на чл. 135 от ЗУТ скица-предложение се иска да се извърши
промяна във вида на отреждането на УПИ ІV-995 (ПИ 10135.1507.995) в кв. 67, в.8
м.р. на Варна като същият от „за обществено обслужване“ се промени в „за
жилищно строителство“, както и да се промени характерът на застрояването му,
като от приложените силуетни проучания се установява, че се иска то да се
промени от „ниско“ до „средно“ застрояване във „високо“ застрояване (до 24 м.).
В съдебно заседание вещото лице арх. И. Й. поддържа заключението
си. На въпрос на процесуалния представител на УМБАЛ „Св. Марина“ отговаря, че
СПН към ОУП на гр. Варна е посочено препоръчително каква е височината на
застрояване като отговаря, че ограничения в параметрите на застрояване биха
могли да възникнат евентуално след съгласуване на плана с Министерство на
културата по реда на чл.84 от Закона за културното наследство. Отговаря, че РУП
може да се изработи при наличието на влязъл в сила ПУП-ПРЗ или едновременно с
одобряването му. На въпрос на процесуалния представител на ответника отговаря,
че законът не поставя изисквания за съдържанието и обема на
скицата-предложение, придружаваща заявлението за откриване на производство по
реда на чл.135 от ЗУТ.
Предвид изложените по-горе факти, доказателствата и като се
запозна със становищата на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
За установяване допустимостта на жалбата следва да се съобрази
видът и характерът на измененията в действащия за имота ПУП 2001г., които са
поискани от заявителя. В конкретния случай, видно от скицата-предложение,
приложена към заявлението от 05.12.2018г., и заданието за проектиране /л. 20 –
24 от административната преписка/, заинтересованата страна „Юнион Тур“ ООД е
поискала от ответника да открие производство по реда на чл.135 от ЗУТ, целта на
което е да се измени действащият за УПИ ІV-995 (ПИ 10135.1507.995) „за
обществено обслужване“ в кв. 67, в.8 м.р. на Варна регулационен план, съгласно
Заповед № Г-49/ 06.06.2001г. на Кмета на община Варна. От съдържанието на т.
І., т.1 от заданието за проектиране е видно, че откриването на процедурата е
продиктувано от желанието на собственика да измени отреждането на имота от „за
обществено обслужване“ в такова за жилищно строителство. Иска се също с новия
ПУП-ПРЗ в имота се допусне застрояване в рамките на максимално допустимите
параметри за градоустройствена зона Ц2, в която попада имота, съгласно ОУП на
гр. Варна от 2012 г.
В чл.135, ал.1 законодателят е посочил кои са лицата, които имат
право да инициират производства за изменение на устройствени планове и това са
лицата по чл.131 от ЗУТ. Следователно същата норма определя и кръга от
заинтересовани лица в тези производства, които разполагат с право на жалба
срещу постановените актове. Това са собствениците, носителите на ограничени
вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото
въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са
непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В следващата ал.2 нормата
е доразвита като в точки от 1 до 5 (включително) е посочено кои недвижими
имоти, според закона, са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП: 1.
имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато се включват в
свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3.
съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени
разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота -
предмет на плана; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат
ограничения в режима на застрояване и ползване. Както се посочи по-горе в
изложението, УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД е собственик на УПИ ІІІ – 965 „за жил.
строителство, хотел, ресторант и център за хидрометеорологични изследвания“ /ПИ
10135.1507.965/, който е съседен на УПИ ІV – 995 „за обществено обслужване“
/10135.1507.995/, собственост на заинтересованата страна „Юнион Тур“ ООД. Това
обстоятелство не е спорно между страните в настоящия правен спор. Изложеното
определя УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД като заинтересована страна в производството
пред ответника по смисъла на чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ, следователно – разполага
с право на жалба. По делото не са представени доказателства за уведомяване на
оспорващото дружество за издаване на процесната Заповед № 068/29.01.2019г., а и твърдения такова да е извършвано не
са наведени от страна на ответника, поради което съдът приема, че жалбата е
подадена в срок. Актовете от рода на оспорената заповед не са сред тези,
посочени в чл. 124 и чл.124а от ЗУТ като необжалваеми, с оглед на което
подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. В същия смисъл е и
Определение № 9094/ 13.06.2019г. на ВАС, постановено по адм. дело №
5181/2019г., с което е отменено определение на настоящия съдебен състав за
прекратяване на производството на основание чл.159, т.1 от АПК и делото е
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Като съобрази и това
и че с обжалването е сезиран териториално и материално компетентен съд,
настоящият състав на Административен съд – Варна приема, че жалбата на УМБАЛ
„Света Марина“ ЕАД срещу Заповед № 068/29.01.2019г. на Главния архитект на Община Варна,
издадена на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ е процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл.135, ал.1 от ЗУТ, лицата по чл. 131 могат да правят
искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на
общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно до областния
управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Настоящият казус не попада в приложното поле на посочените изключения, предвид
което компетентен в тези производства е кметът на общината. Оспорената в
настоящото производство заповед е издадена от Главния архитект на Община Варна. За установяване
компетентността на издателя на административния акт към доказателствата по
делото е приложено заверено за вярност копие на Заповед № 4785/25.11.2015г. /л.5 от делото/. С нея на
основание пар.1, ал. 3 от ДР на ЗУТ във връзка
с чл.44, ал.1, т.13 и ал.2 от ЗМСМА кметът на община Варна е предоставил на
главния архитект на общината част от правомощията си по ЗУТ, между които и тези
по чл.135, ал.3 от същия закон /виж т.2.4. от Заповед № 4785/ 25.11.2015г./. От изложеното се налага
изводът, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при наличието на
разрешена от закона делегация. Не са налице основания за отмяна на акта по
смисъла на чл.146, т.1 от АПК.
Административният акт е издаден в предписаната от закона писмена
форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност. Като
правни основания за издаването му са
посочени разпоредбите на чл. 135, ал.3 и чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Разпоредбата
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да
съдържа не само правните, но и фактическите основания за неговото издаване, от
което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е
мотивиран. Приложението на ЗУТ не дерогира тази разпоредба на АПК. Мотивите на
административния акт представляват единство от фактическите и правни основания
за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на
административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при
осъществявания от него контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства
този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения
административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се
съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и
който се намира в административната преписка. В конкретния случай
административният орган не е изложил никакви мотиви относно материалноправното
основание за изменение на влезлия в сила през 2001г. ПУП-ПРЗ за УПИ ІV-995 „за
обществено обслужване“ /ПИ № 10135.1507 .995 по КК на гр. Варна/, собственост
на заинтересованата страна „Юнион Тур“. Не са изложени фактически основания.
Мотивите към акта – и фактически, и правни, са изложени в едно единствено
изречение. Липсват конкретни мотиви, от които да се установи въз основа на
какви обстоятелства органът е приел, че е налице основание за изменение на
предходния ПУП, одобрен със Заповед № Г- 49/06.06.2001г. Този извод на съда не се променя от
факта, че в единственото изречение в мотивите към акта формално се споменава,
че при издаването му са съобразени действащата нормативна уредба за устройство
на територията, Общия устройствен план на гр. Варна, както и Правилата и
нормативите за прилагането му и Специфичните правила и нормативи към
окончателния проект за ОУП на гр. Варна. Най-малкото както в заповедта, така и
в нито един от приложените към административната преписка документи, както и в
Протокол № 46/18.12.2018г., чието съдържание е общодостъпно на интернет-адрес http://agup.varna.bg/attachments/article/655/zprot_9462_918_12_18.pdf , не се установява да се съдържат
мотиви досежно наличието на материалните предпоставки за даване на
положително становище във връзка със заявлението на „Юнион Тур“ ООД от
05.12.2018 година. От протокола не става ясно дали по т.28 от дневния ред е
проведена дискусия или решението е прието без обсъждане и без да е съобразено
обстоятелството, че имотът на дружеството-заявител попада в територията на
архитектурно-археологическия резерват „Одесос – Варна“ и неговата охранителна
зона. Липсата на мотиви в подложения на съдебен контрол административен акт не
може да се санира с допълнително изложени такива едва във фазата на съдебното
оспорване. Изложеното навежда на извод за немотивираност на оспорената заповед,
което винаги е основание за отмяната ѝ като незаконосъобразна на
основание чл.146, т.2 от АПК.
Отделно от изложеното дотук съдът намира, че в производството пред
ответника е допуснато съществено нарушение на административното производство.
Нарушението се изразява в неуведомяване на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД и на
Варненската и Великопреславска Митрополия за откриване на процедурата по
изменение на ПУП-ПРЗ пред ответника. Както се коментира и по-горе в мотивите на
съдебното решение, предвид основанието за стартиране на процедура по чл.135 от ЗУТ – промяна отреждането на УПИ ІV-995 от такова „за обществено обслужване“ в
„за жилищно строителство“, дружеството-жалбоподател
е заинтересована страна по смисъла на чл. 131,
ал.2, т.4 от ЗУТ от началото на производството по изменение до приключването му
с издаване на окончателен административен акт, с който изменението се
приема. В този смисъл УМБАЛ „Св. Марина“
ЕАД, както и Варненската и Великопреславска Митрополия са заинтересовани страни на всеки етап от
административната процедура, в това число и във фазата по допускане
изработването на проект по реда на чл.135 от ЗУТ. Предвид горното, като не е
уведомил заинтересованите страни за откриване на производството по чл.135 от ЗУТ
ответникът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Оспорената заповед е постановена и в противоречие на приложимите
материални разпоредби. Видно от заключението на вещото лице, имотът на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД УПИ ІІІ-965, както и имотът на
заинтересованата страна „Юнион Тур“ ООД УПИ ІV–995, попадат в градоустройствена
зона Ц2. За нея с ОУП на гр. Варна, са установени следните градоустройвени
показатели: 1/ плътност на застрояване – 60 – 80 %; 2/ Кинт – 3,5 до 5; 3/ Озеленяване
– 20 – 30%. Това обаче не променя обстоятелството, че същите имоти попадат и
върху територията на архитектурно-археологическия резерват „Одесос – Варна“ и
неговата охранителна зона. Съгласно т.1, б. „а“ от Приложение №2 към чл.2, ал.2
от СПН към ОУП на гр. Варна, с която съдът се запозна служебно от
интернет-страницата на Община Варна https://agup.varna.bg/index.php/oup/textova-chast-oup-varna/102-specifichni-pravila-normativi-uop-varna, границите на тази защитена територия и на прилежащата ѝ
охранителна зона са: от изток – очертанията на морския бряг; от североизток –
ул. „Колони“; северната страна на пл. „Екзарх Йосиф“, ул. „27 юли“; от
северозапад – ул. „Марек“/идентифицирана като ул.“Воден” –ул. “Марек” никога не е
съществувала в този район/, ул. „Парчевич“, ул. „Драган Цанков“, пл.“9-ти септември“ 9 /днес пл.”Независимост”/; от запад-ул. „Котел“, ул.“Плевен“ /днес “Кап. Петко Войвода”/ , ул.“Васил Левски“ / днес “Д-р Людвиг Заменхоф”/ , ул. „Цариброд“, ул.“А.Ганчев“ / днес “ Цар Симеон”/ и от юг – гаровия площад, бул. „Червеноармейски“/ днес “П.”/, до морския бряг. Пак там
е посочено, че с разпореждане 76 на Министерския съвет от 21.05.1974г. е
отредена и охранителна зона на резервата с граници: бул.“Сливница“ бул.“Съборни“, ул. „Дякович“, северните граници
на железопътната гара и пристанището.
Върху тази територия действа специфичен режим на
културно-историческа защита и това е видно от чл.2, ал.1, б. „а“ от
специфичните правила и нормативи към ОУП на гр. Варна /СПН към ОУП/, които са
общодостъпни на същата интернет-страница на Община Варна https://agup.varna.bg/index.php/oup/textova-chast-oup-varna/102-specifichni-pravila-normativi-uop-varna. Специфичните изисквания към подробните устройствени планове за
тези територии, за които има наложен специфичен режим на културно-историческа
защита, са отразени в Приложение № 3.
Изложеното по-горе навежда на извода, че в обхвата на
градоустройствена зона Ц2 има формирана подзона /зона в зоната/, която обхваща
територията на архитектурно-археологическия резерват „Одесос – Варна“ и
неговата охранителна зона в посочените по-горе граници. В обхвата на
архитектурно-археологическия резерват „Одесос – Варна“ и неговата охранителна
зона действат разпоредбите не само на ЗУТ, но и на Закона за културното
наследство. По аргумент за противното, след като в рамките на градоустройствена
зона Ц2 има обособена „подзона“ /зона в зоната/ със специален режим на
културно-историческа защита, то за територията на резервата и на неговата
охранителна зона не действат същите градоустройствени правила, каквито действат
за останалата част от територията за зона Ц2, която остава извън обхвата на
резервата и охранителната му зона.
Страните не спорят досежно обстоятелството, че към настоящия
момент Община Варна не е изготвила план за опазване и управление на териториите
с режим на културно-историческа защита по чл.78, т.4 във връзка с чл.81 от ЗКН,
каквото изискване е закрепено в чл.1 на Приложение №3 към чл.4, ал.2 от СПН на
ОУП. Това обаче не дерогира необходимостта от спазване на правилата, разписани
подробно в 10 точки /от А до Й/ в същата
разпоредба. Съгласно б. „В“ при изработване на ПУП за тези територии,
респективно – в производства по тяхното изменение, следва да се държи сметка за
опазване на исторически установения
характер (мащаб) на застрояване, а съгласно б. „Г“ за териториите по чл.2,
ал.1, т.1, б.”а”; б.”б”, б.”в” и б.”д” в териториалния обхват на недвижимите
културни ценности при отсъствие на други ограничения се препоръчва (без да се
ограничава) „ниско” до „средно застрояване” с кота корниз 15,00м. Височината на
застрояването се доказва с работен устройствен план и силуетни проучвания
(РУП).
В настоящия случай е видно още от приложената към заявлението от
05.12.2018г. скица-предложение и заданието за проектиране към нея, че в
конкретния казус е поискана промяна на действащия за УПИ ІV – 995 ПУП от 2001г.
с промяна на отреждането му /предназначението му/ от „за обществено обслужване“
в „за жилищно строителство“, като се цели постигане на максимално допустимите
градоустройствени показатели на градоустройствена зона Ц2 на ОУП, които поради
специфичния режим на културно-историческа защита (Ткин А1)
са
неприложими за територията, попадаща в обхвата на архитектурно-археологическия
резерват „Одесос – Варна“ и неговата охранителна зона. Изложеното сочи, че
заповедта е и материално незаконосъобразна. По делото няма данни и не се
оспорва нито от ответника, нито от заинтересованата страна „Юнион Тур“ ООД, че
представената от последния скица – предложение, както и приложеното към нея
задание да проектиране за нов ПУП- ПРЗ за УПИ ІV-995, не са съгласувани по реда
на чл.84, ал.1, т.2 вр. с чл.83, ал.1, т.3 от ЗКН, което е следвало да се
извърши преди издаване на заповедта по чл.135, ал.3 от ЗУТ по аргумент от
чл.80, ал.3 от ЗКН.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че релевираните
от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД доводи за неправомерна промяна на имотните или
кадастралните граници между УПИ ІІІ-965 и УПИ І.-995 е индиция за наличие на
спор за материално право /спор за имотна граница/, който не може да бъде решен
по административен ред в рамките на развилото се пред ответника производство по
ччл.135 от ЗУТ нито в рамките на настоящото съдебно производство, а е от
компетентността на общите съдилища. Предвид това мотиви във връзка с тези
възражения на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД не следва да се излагат.
В заключение се налага изводът, че оспорената в настоящото
производство Заповед №
068/29.01.2019г., издадена по реда на чл.135, ал.3 от ЗУТ е постановена от
компетентен орган по силата на изрична делегация, но същата е незаконосъобразна
като постановена в нарушение на законовите изисквания за форма и съдържание,
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон – основания за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.2, 3 и
4 от АПК. Всяко едно от посочените три порока на административния акт е
самостоятелно и само по себе си достатъчно основание заповедта да бъде отменена
като незаконосъобразна. Наличието на всички тези пороци навежда на извод, че
обжалваната заповед не съответства и на целта на закона – аргумент от чл.146,
т. 5 от АПК.
Предвид изхода на спора
искането на жалбоподателя за разноски следва да бъде уважено като ответната
страна бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски, доказани в
размер на 1050лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ЕИК *********,
гр.Варна, бул.“***“ № 1, представлявано от проф. д-р В.И.– Изпълнителен директор, чрез проф. д-р С. А. Заповед № 068/29.01.2019г. на Главния
архитект на община Варна, с която е разрешено изработването на проект за
Подробен устрайствен план /ПУП/ за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІV «за обществено
обслужване», представляващ ПИ с идентификатор 10135.1507.995, кв. 67 по плана
на 8 м.р. на гр. Варна, одобрен със Заповед № Г-49/06.06.2001г. на кмета на
община Варна, с административен адрес гр. Варна, бул. „П.“ № 51.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ЕИК *********,
гр.Варна, бул.“***“ № 1, представлявано от проф. д-р В.И.– Изпълнителен директор, чрез проф. Д-р С. А. сумата от
1050лв./ хиляда и петдесет/, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: