№ 153
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20241001000856 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата
инстанция „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“-ООД /н/, представлявано от синдика адв.Д.
Г. против решение №106 от 01.08.2024 г. на ОС-Благоевград, постановено по т.д.№
81/2023 год., с което са отхвърлени като неоснователни предявените против
„Полидей-2“-ООД искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане
съответно на сумите 35 765,94 лева по фактура №1375 и фактура №1376, и двете
от 31.10.2018г. за извършена на ответника доставка на компресиран природен газ
през м.септември 2018г. и м. октомври 2018г. на извъндоговорно основание,
както и законна лихва върху главницата в размер на 16 184,09 лева за периода
10.11.2018г. – 26.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че правилно съдът е
приел, че спорен по делото е въпросът за реално доставяне на количества природен
газ по процесните фактури, което от своя страна поражда задължение за плащане
цената на този газ от ответника. Въпреки това твърди, че съдът не се е произнесъл
в мотивите си дали действително процесните количества природен газ са
доставени на ответното дружество от ищеца „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“-ООД /н/ и
1
ако не, кой е извършил доставката.Това водело до необоснованост на решението.
Твърди, че противно на приетото от съда, по делото било установено, че
количествата природен газ, доставени на ответника, са били собственост на
ищцовото дружество, което се установявало от представените с ИМ акцизни
документи, от представените Протокол от 31.10.2019г. и Ревизионен доклад на
Агенция „Митници“, които като официални документи имат материална
доказателствена сила, от разпита на св.В. Г. – бивш управител на дружеството-
ищец, от заключението на ВЛ по приетата ССЕ, което при отговор на въпрос 5
установява, че процесните фактури, в които са обективирани доставките на
природен газ са отразени счетоводно по надлежния ред в счетоводството на „СИ
ЕН ДЖИ МАРИЦА“-ООД /н/.
В жалбата са развити подробни и конкретни доводи за
незаконосъобразност на решението. Моли съда да го отмени и постанови друго, с
което уважи предявените искове като основателни и доказани по основание и
размер.
В срока по чл.263 ГПК ответникът „ПОЛИДЕЙ-2“-ООД чрез
пълномощника си адв.М. е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Твърди, че всички събрани писмени доказателства -
заключението на приетата и неоспорена ССЕ и разпита на св.В. Г., чийто отговори
следва да се разглеждат като дадени по реда на чл.176 ГПК, тъй като същият е
управител на ищцовото дружество – установявали, че за процесния период /м.09. и
м.10.2018г./ ответното дружество е закупило, получило и заприходило природен
газ единствено от „Карловогаз“-ООД. Твърди, че обосновано съдът, зачитайки
разпоредбата на чл.173,ал.1 ЗЕ е приел, че сделките с природен газ могат да се
извършват само с писмени договори при спазване разпоредбите на ЗЕ и на
правилата за търговия с природен газ, приети от КЕВР.След като ищецът не е бил в
договорни отношения с ответника за претендирания период /не е имал писмен
договор/, то той не е могъл да достави количества газ, макар и компресиран.
Въззиваемото дружество твърди, че заключението на ССЕ установявало,
че ищецът доставял природен газ на „Карловогаз“-ООД, а последното дружество
въз основа на уредени договорни отношения го препродавало /доставяло/ на
ответника „ПОЛИДЕЙ-2“-ООД. Твърди, че издадените от ищеца фактури,
отразени в счетоводството му, не доказвали реално предаване на предмета на
доставката от него на ответника. Липсвали придружаващи фактурата
2
документи – приемо-предавателни протоколи и др., доказващи реално предаване
Самите фактури не били подписани от представител на ответника, нито са
отразени в неговото счетоводство, нито пък били заприходени количествата
природен газ, отразени в тях. Начисленият по фактурите ДДС не е ползван от
ответника като данъчен кредит. Подробни доводи са изложени в отговора. Моли за
потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, като провери правилността на
решението във връзка с оплакванията в жалбата и събраните
доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради
следното:
Решението на първостепенния съд е недопустимо, тъй като съдът е
разгледал непредявен иск. Съображенията за това са следните:
С исковата молба ищецът „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“-ООД /н/ е
сезирало съда с искове по чл.79 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД, като е поискало ответника
„ПОЛИДЕЙ-2“-ООД да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 35 765,94
лева по фактура №1375 и фактура №1376, и двете от 31.10.2018г., за
извършена на ответника доставка на компресиран природен газ през
м.септември 2018г. и м. октомври 2018г., сумата 16 184,09 лева – законна
лихва върху главницата за периода 10.11.2018г. до 26.04.2023г., както и
законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане. В ИМ
ищецът е поддържал, че има издадени две лицензии от 2011г. за
„разпределение на природен газ“ и за „снабдяване с природен газ“ за
територията на Община Чепеларе и к.к.“Пампорово“ за срок от 35 години, до
2046г. по чл.39,ал.1,т.10 от Закона за енергетиката. В изпълнение на
лицензиите дружеството доставя природен газ на територията на Община
Чепеларе на крайни клиенти. Твърди, че е доставяло природен газ в обект на
ответното дружество „Полидей-2“-ЕООД в с.Домлян, за което са издадени
посочените по-горе фактури. До момента ответникът не е заплатило цената на
доставените количества природен газ.
В ДИМ /л.104/ ищецът е потвърдил твърдения в отговора на
ответника факт, че между страните е имало сключен договор за доставка на
природен газ, но същият е прекратен със споразумение от 31.12.2016г.,
поради което нямало как исковата претенция за доставките през
м.септември и октомври 2018г. по двете фактури да е дължима по договор,
който е бил прекратен две години преди това – в края на 2016г.
С определението по чл.140 ГПК /л.198/ съдът е квалифицирал
исковете по чл.79, ал.1 и по чл.86 ЗЗД, като е разпределил доказателствената
тежест в съответствие с квалификацията на претенциите.
С нарочна молба от 13.12.2023г. /л.204/ ищецът е поискал
3
изменение на основанието на главния иск по чл.59 ЗЗД във връзка с
твърдението в ДИМ, че двете доставки на компресиран природен газ са
извършени по време, когато страните не са били в договорни отношения
помежду си. В тази молба излага твърдения, че с доставеното количество
природен газ на ответника, за което са издадени двете фактури, последният се
е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като не е заплатил
доставките.
С Определение №83 от 16.02.2024 г. /л.247/ съдът е допуснал
изменение в основанието на иска, като вместо на договорно основание (по
реда на чл.79, ал.1 от ЗЗД), е приел, че исковата сума от 35 765,94 лева се
претендира на основание неоснователно обогатяване при условията на
чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Съдът е приел тази правна квалификация въз основа на
изложените фактически основания в исковата молба и допълнителната искова
молба, както и молбата за изменение на иска от 13.12.2023 г. /л.204/. На тази
база е извършил ново разпределение на доказателствената тежест между
страните, като върху ищеца е възложено задължението да докаже плащането
на съответната цена на ответника, а последният – основанието да я задържи,
т.е. наличието на съществуваща помежду им договорна връзка и изпълнение
на своята насрещна престация по нея, които представляват факти,
изключващи правото на ищеца да развали едностранно договора и да получи
връщане на даденото, съгласно чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД.
С обжалваното решение съдът се е произнесъл именно по иска по
чл.55,пр.3 ЗЗД, като го е отхвърлил като неоснователен.
Според разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
При служебно извършената проверка за валидността и
допустимостта на решението въззивният съд намира, че същото е валидно
постановено, от компетентен съд, но същото е недопустимо, тъй като съдът
е разгледал непредявен иск – такъв по чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, какъвто всъщност
не е предявен.
С оглед заявения петитум и изложените фактически обстоятелства,
въведени от ищеца в молбата за изменение на иска от 13.12.2023 г., както и в
допълнителната искова молба, на които са основани претендираните права,
сочат на претенция с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника
да възстанови на ищеца сумата, с която неоснователно се е обогатил за сметка
на ищеца, получавайки от него количества компресиран природен газ по две
фактури, като не е заплатил неговата цена.
Искът по чл.59 ЗЗД има субсидиарния характер, т.е. правото възниква,
когато ищецът не разполага с друг иск, с който да може да се защити. Така е и в
настоящият случай. С оглед твърденията на ищеца, изложени в допълнителната
искова молба и молбата за изменение на иска, двете доставки на природен газ са
извършени по време, в което страните не са били в облигационна обвързаност
4
помежду си. Между тях е имало сключен Договор за доставка на природен газ, но
същият е прекратен със Споразумение от 31.12.2016г., поради което няма как
исковата претенция за доставките през м.септември и октомври 2018г. по двете
фактури да е дължима по договор, който е бил прекратен две години преди това – в
края на 2016г. По делото са представени както споменатите фактури, така също и
договора от 19.11.2015г. между страните, както и Споразумение от 31.12.2016 г. за
прекратяване на договора, считано от 01.01.2017г.
Вземането, възникващо на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД предполага
наличието на разместване на блага, без в отношенията между страните да
съществува обвързаност от договор, гестия или деликт, както е в настоящия
случай, с оглед изложените твърдения и подкрепящите ги доказателства.
Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването
на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на
обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест
на ищеца по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е да докаже както своето
обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването.
Такива указания на ищеца не са дадени от съда, съответно такъв иск
не е бил разгледан.
Като е разгледал непредявен иск, съдът е постановил недопустимо
решение, което следва да бъде обезсилено и делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по действително предявения иск, като се изготви доклад с правилна правна
квалификация на претендираните права и правилно се разпредели
доказателствената тежест между страните.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение №106 от 01.08.2024 г. на
ОС-Благоевград, постановено по т.д.№ 81/2023 год.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за разглеждане на
предявения иск по чл.59 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6