№ 9487
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110151106 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищците етажни собственици на сграда с адрес: гр. София, ул. „** ** I“ №**, твърдят,
че са сключили с ответника С. Я. К. договор за наем на 11.05.2021 г. с обект: стая на
партерния етаж в сградата, находяща се отляво на коридора, през който се стига до двора на
сградата, с приблизителна площ от 7,18 кв.м. и височина 2,31 кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ** по заповед за одобрение на КККР № **
г. на изп. директор на АГКК. От 06.10.2021 г. наемателят спрял да плаща наемната цена и по
силата на чл. 21 от договора след забава над 30 дни договорът автоматично бил развален.
Въпреки това наемателят не върнал вещта. На 05.01.2023 г. ищецът изпратил, а на същата
ответникът получил покана да освободи стаята. Ответникът и към датата на исковата молба
не освободил помещението. Ето защо ищците молят съда да осъди ответника да им върне
държанието върху наетото помещение. Претендират разноски.
Ответникът С. Я. К., чрез особения представител адв. Е. П., оспорва иска. Оспорва
да е възникнало наемно правоотношение. Оспорва договорът да е развален по право.
Оспорва да има преустановяване на плащанията от страна на ответника. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото по чл. 12
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
Не се спори, а и от писмения договор за наем на недвижим имот от 11.06.2021 г. се
установява, че страните по делото са сключили договор за наем на с обект следния
1
недвижим имот, а именно: стая на партерния етаж в сградата, находяща се отляво на
коридора, през който се стига до двора на сградата, с приблизителна площ от 7,18 кв.м. и
височина 2,31 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ** по
заповед за одобрение на КККР № ** г. на изпълнителния директор на АГКК, като
договорното предназначение на наетото помещение е за склад.
Наемното правоотношение е за неопределен срок (чл. 4), наемната цена е 120 лв. на
месец (чл. 2), като е предвидено, че след забава над 30 дни в плащането на ежемесечната
наемна цена договорът се разваля по право (чл. 21).
Ищецът поддържа, че договорът е прекратен по право поради неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника, изразяващо се в неплащане на уговорена
наемна цена над 30 дни. Твърдението за изпълнение на задължението за заплащане на
наемни вноски е за факт, който съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е в тежест на доказване на
ответника. Последният не е доказал в процеса валидното плащане на задължения по
договора.
При това положение договорът е развален по право съгласно договорната клауза на
чл. 21. В контекста на изложеното трябва да се посочи, че съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД
договорите се развалят след изрично волеизявление, отправено и получено до неизправната
страна с даден подходящ срок за изпълнение. Тази норма обаче е диспозитивна и не
съществува пречка равнопоставените гражданскоправни субекти да я дерогират с изрична
клауза в своите договори, както в случая.
Ето защо и при последици на доказателствена тежест съдът намира, че считано от
08.11.2021 г договорът е прекратен и полза на ищците се е породило право да искат връщане
на вещта. Задължението на ответника е не просто за опразване на наетия имот от негови
движими вещи и в изоставяне на имота, а в предаването на фактическата власт над вещта на
наемодателя. Следователно връщането е двустранен акт на наемателя и наемодателя, който
следва да се предприеме по инициатива на наемателя. По делото липсват каквито и да било
данни, че ответникът е върнал на ищците процесния имот, поради което и искът е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат ищците, на които следва да се
присъдят разноски от 57,60 лв. за държавна такса и 444 лв. депозит за особен представител,
общо 501,60 лв.
На адв. К., представлявала безплатно ищците, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът
дължи възнаграждение от 444 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Я. К., ЕГН **********, да опразни от свои движими вещи и върне на
2
етажните собственици на сграда с адрес: гр. София, ул. „**“ №**, на основание чл. 233,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД по прекратен договор за договор за наем на 11.05.2021 г. държането на
наетия обект: стая на партерния етаж в сградата, находяща се отляво на коридора, през
който се стига до двора на сградата, с приблизителна площ от 7,18 кв.м. и височина 2,31
кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ** по заповед за
одобрение на КККР № ** г. на изп. директор на АГКК, както и да им заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 501,60 лв., разноски, сторени в производството.
ОСЪЖДА С. Я. К., ЕГН **********, да заплати на адв. И. К. Б., САК, личен № **,
адрес: гр. София, бул. „**“, № **, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 444 лв.,
възнаграждение за безплатно представителство на ищците по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок, считано от 27.05.2024 г.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи от решението на страните (на
ответника – чрез особения представител).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3