и за да се произнесе взе предвид следното : Настоящият спор с правно основание чл.365, ал.1 от ГПК, се явява търговски по своя характер, и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по търговски спорове - Гл. Тридесет и втора от ГПК, в сила от 01.03.2008 г. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от Българска божия църква “Възкресение Христово”, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. “Пети декември” № 3, представлявана от пастор Хари Иванов Атанасов,искова молба. В същата като ответник по делото ищецът е посочил “Форум Ареа” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали,ул. “ Васил Априлов” № 2, бл.” ИТР “, ап.20, представлявано от Генади Христов Милев . В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба, материализиран в Нотариален акт № 63, том 2, рег. № 4500, н.д.№ 270/2000 г. на нотариус Елияна Калайджиева, с рег. № 280 на Нотариалната камара, е собственик на незастроено дворно място с площ 558 кв.м., представляващо УПИ V – 840, кв. 46 по плана на гр. Кърджали, сега с идентификационен № 40 909.104.262 по кадастралната карта на града, а по силата на строителство,извършено на основание одобрен архитектурен проект, ищецът претендира, че е собственик и на сграда с идентификационен № 409 09.104.262.1, представляваща едноетажна монолитна сграда със сутерен, съдържаща зала, офис, клуб, склад и сервизни помещения, със застроена площ 176 кв.м.,по предназначение култова,религиозна сграда,със съседи на целия имот имоти с №№ 40909.104.258; 40909.104.260, 40909.104.263, 40909.104.250 , 40909.104.261. Ищецът твърди,че по силата на постигната договореност, включваща оферта и проекто- договор за изработка -строителство, между него и ответника „Форум Ареа” ЕООД – гр. Кърджали, в качеството му на правоприемник на ЕТ ”ГЕНЪЛ – Генади Милев”,дружеството поело задължението да извърши СМР по утвърден архитектурен проект за строителство на тази едноетажна сграда – „Молитвен дом”, върху собствения му недвижим имот. Ищецът твърди,че на 13.06.2001 г. бил издаден протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа,и започнало извършването на строителството въз основа на договорените между страните оферта и договор за изработка- за строителство. Твърди, че договорената стойност на обекта била в размер на 136 078 лв., при посочени параметри на ценообразуване на СМР-допълнителни разходи 98%, часова ставка 1.20 лв./час и договорено времетраене на строителството -15 месеца и 15 дни.Твърди също, че при извършване на първоначално договорените СМР, се наложило извършване на допълнително проектиране, респективно извършване на СМР. Договореният срок за извършване на строежа- 28.09.2002 г., обаче не бил променен с нова договорка, нито писмено, нито устно. Допълнително извършените СМР не представлявали част от първоначално договорените такива на стойност 136 078 лв. Ищецът твърди, че неизвършените от изпълнителя – ответник ,а извършени от него- ищецът в обекта СМР -първоначално и допълнително договорени били следните: ОВ-част- отопление и вентилация; поставени били климатици вместо предвиденото парно отопление/ изпълнителят бил поставил само кабели и то в по-малко количество от това в представена от него справка /; довършителните работи в сутерена се изразявали в полагане на подова замазка и гранитогрес за стълбище-10 кв.метра; полагане на мазилка, фаянс, грундиране на стени и под на тоалетни-33.6 кв.метра, монтаж на цокли-15 м, монтаж на санитарен фаянс в двете тоалетни, частични кърпежи и замазване с хоросан на прозорци и възстановяване на паднала мазилка в помещение -5 кв.метра,шпакловка-стени и таван-три ръце по 100 кв.м, боядисване- 2 ръце по 100 кв.метра, подмяна на счупено и некачествено монтирано главно ел.табло, прозвъняване на ел.инсталация, поставяне на контактни ключове и плафони за осветление; инсталиране на гръмоотвод по първоначален проект; изпълнение на вертикалната планировка-изцяло; незавършена външна облицовка на фасадата на сградата; не била изпълнена ел. инсталация в сутерена; не било извършено поставяне на кабел за климатик-трифазен ток, СВТ 3 по 2.5мм/кв. ; не били извършени довършителни работи на двете стълбища-предно и задно на сградата. Ищецът също твърди, че след многобройни настоявания от негова страна ,ответникът му представил през м.07.2006 г., справка за извършени СМР в размер на 304 411 лв.,както и че той платил на същия авансово сумата в размер на 77 483 лв./оформена с фактура като авансово плащане /. Ищецът изтъква, че с писмено изявление уведомил ответника –строител, че прекратява договора между тях, считано от 22.11.2007 г. Ищецът изтъква, и че стойността на незавършените СМР възлиза на сумата 45 000 лв. Ищецът основава своята претенция на т.18 от съществуващия между тях проекто – договор : "Ако изпълнителят не успее да завърши СМР в срока, определен в настоящия договор, за всеки ден закъснение същият дължи неустойка в размер на 0.05% на ден от договорената цена, но не повече от дължимата сума на неизпълнените СМР за всеки календарен ден". Сам твърди, че тази стойност не може да бъде определена за всеки календарен ден поради липса на линеен график. Ищецът твърди също , че неустойката се дължи за периода от 28.09.2002 г. /договорената дата на приключване на строителството на обекта / до 22.11.2007 г. /датата на прекратяване на договора между страните /. Така предявеният си основен иск ищецът квалифицира като иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.С иска си, ищецът цели да му бъде заплатена неустойка в размер на 0.05 % на ден върху първоначално договорената цена с офертата и проекто- договора от 136 078 лв., /като размерът на тази нÕустойка не следва да бъде по-голям от дължимата сума на неизпълнените СМР за всеки календарен ден /, за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2005 г., а именно в търсения размер от 49 736.51 лв.,предявен като частичен иск от общата дължима неустойка в размер на 99 406.50 лв. за целия твърдян период 28.09.2002 г. до 22.11.2007 г. , ведно със законната лихва върху сумата от 49 736.51 лв., считано от 22.11.2007 година-датата на прекратяване на договора, до окончателното й изплащане.Ищецът претендира разноски. В дадения на ответника “ФОРУМ АРЕА” ЕООД, на основание чл. 367,ал.1 от ГПК, срок , същият не е подал писмен отговор,не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е посочил и не е представил писмени доказателства. В откритото съдено заседание, проведено по реда и при условията на чл.375, ал.1 от ГПК, ищецът поддържа исковата си претенция. В изложените по делото при условията на ал.2 на чл.375 от ГПК, писмени бележки, твърди, че предявеният иск, който като доказан по основание ,следвало да бъде уважен по размер по един от двата възможни начина,по преценка на решаващия съд, а именно като изчислен в размер на 0.05 % на ден от договорената цена от 136 078 лв.,която за целия период ,възлизала на 99 406.51 лв.,като за предявения по делото частичен период сумата възлизала на претендираните 94 736.51 лв. или до размера на неизвършените СМР, определен по реда на чл.162 от ГПК, на стойност определена по преценка на съда или по заключението на вещото лице. В откритото съдено заседание, проведено по реда и при условията на чл.375, ал.1 от ГПК, ответникът “ФОРУМ АРЕА” ЕООД, редовно призован по седалището на дружеството, не изпраща представител и не взема становище в производството. Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното : Правната квалификация на претендираното от ищеца, право намира своя израз в разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД . Съобразно цитираната разпоредба неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват,като кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. По своята правна природа неустойката е форма на договорна отговорност, тя е една установена по размер и условия клауза,договорена между страните . Съглашението за неустойка има акцесорен характер , тя е функция на главното задължение. Съглашението за неустойка може да бъде неформално, доколкото за главното задължение не се изисква форма за действителност . Разбира се в казуса доколкото договорът за изработка ,какъвто се твърди , че е сключен между страните може да бъде неформален, то й клаузата за неустойка също може да бъде установена между страните неформално,т.е. не в писмен вид, но в този случай задължение на твърдящия, че съществува е да докаже нейното съдържание и размер, с всички възможни по ГПК,средства. В този аспект в настоящото производство беше установено, че по силата на извършена на 11.12.2000 г. ,покупко-продажба,изповядана с нотариален акт № 63,т.ІІ, рег. № 4500, н..д. № 270, на Нотариус с рег. № 280 на НК, с район на действие РС, гр. Кърджали, ищецът - БЪЛГАРСКА БОЖИЯ ЦЪРКВА “ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО”, гр. Кърджали , е станал собственик на недвижим имот,представляващ незастроено дворно място с площ 558 кв.м.,представляващо парцел V -840,кв.46 по плана на гр. Кърджали, сега с идентификационен № 40 909.104.262 по кадастралната карта на града, при граници на имота - имоти с №№ 40909.104.258; 40909.104.260, 40909.104.263, 40909.104.250 , 40909.104.261. Установено е , и обстоятелството,че въз основа на представена и приета оферта от 21.03.2001 г. /л.10-11 от делото/, ищецът и ответникът “Форум Ареа” ЕООД, като универсален правоприемник на ЕТ “Генъл – Генади Милев” /правоприемството се установява въз основа на извършена служебна справка по партидата на търговеца-ответник с ЕИК ********* - л.116 от делото /, са влезли в договорни взаимоотношения за построяването по одобрени строителни книжа /разрешение за строеж № 60 /03.05.2001 г. на Община Кърджали- л. 252 и л.369 от делото/,върху незастроения недвижим имот с идент. № 40909.104.262, собственост на ищеца, на култова, религиозна сграда “Молитвен дом” . Строителството е започнато от ЕТ “Генъл – Генади Милев “, като в последствие по силата на продажба на предприятието на ЕТ / решение № 291/19.04.2006 г.,вписано по ф.д. № 788/96 г.на КОС /, правоприемник ,респ. строител на обекта е станало Едноличното дружество с ограничена отговорност “ФОРУМ АРЕА"-ответник в настоящото производство,с едноличен собственик на капитала Генади Милев . От представените ,изходящи от ЕТ „Генъл – Генади Милев” /л.12,л. 26 от делото/,писмени документи се установява ,че представител на строителя на обект „Молитвен дом” ,е Христо Милев. Не е спорно в производството , и че на 13.06.2001 г. е дадена строителна линия и ниво на строежа ,който акт определя началото на строителството /л. 369 от делото/.Видно от приложената по делото оферта стойността на обекта „Молитвен дом” при посочени параметри –допълнителни разходи и часова ставка за обща площ на обекта -244 кв.м., възлиза на 136 078 лв./без ДДС-изрично посочено на втора страница от офертата / , а времетраенето на обекта е 15 месеца и 15 дни,т.е. считано от 13.06.2001 г. ,е следвало строителството да приключи на 28.09.2002 г. В този аспект ищецът признава, че са били проектирани и разрешени допълнителни СМР на обекта, но доказателства за друг договорен с оглед на последните, срок на изпълнение по делото няма представени. Т.е. след така уговорения между страните срок ,доколкото представената оферта ,като изходяща от праводателя на ответника ,го обвързва ,а и ищецът не оспорва този факт и нейните клаузи, следва да се приеме , че последните обвързват страните като договорени между тях . В аспекта на изложеното до тук следва да бъде изрично посочено ,че представеният проекто-договор по делото /л.13 от същото/ доколкото не е подписан от страните по същия не обвързва страните с клаузите си. Действително чл.23 от така представения проекто-договор предписва , че същият влиза в сила след одобряването му от възложителя ,но факта на това одобряване се доказва с неговото чисто техническо подписване. Този извод обуславя и извода , че клаузата на чл.18 от представения неподписан проекто-договор за строителство, с това си съдържание не обвързва страните в производството. А друго сключено между страните макар и неформално съглашение за неустойка при неизпълнение на главното задължение за извършване на одобреното строителство на култовата сграда „Молитвен дом”, по делото не се доказа. В производството обаче се доказва факта, че строителството на обекта не е завършило в рамките на уговореното между страните времетраене,а именно до 28.09.2002 г. Доказателство в подкрепа на твърденията на ищеца за това, е приложената по делото ,изходяща от представляващия праводателя на ответника, адресирана до представляващия ищеца ,от 13.03.2008 г./л.30 от делото / , нотариална покана, от прочита на която се установява ,че към тази дата строителният обект- „Молитвен дом” представлява незавършен строителен обект. В смисъла на изложеното е и приложената к¯личествено-стойностна сметка /л.165 и сл./ за обект „Молитвен дом” ,изготвена от инж.Красимира Костадинова, представител на дружеството, осъществяващо строителен надзор на обекта. В същата е посочено,че е изготвена на база изчисления по одобрен работен проект, вкл. и по одобрена промяна по време на строителството, на изпълнените от строителя СМР,доколкото изрично е посочено ,че в справката не са включени, изпълнените по стопански начин, видове СМР от възложителя –ищец в това производство. Същата възлиза на сумата 132 086 лв. с включено ДДС. А че на обекта са извършвани СМР от възложителя по стопански начин се доказва и от приложени по делото от ищеца писмени доказателства, в частност- договор за поръчка от 27.09.2004 г. /л.262 от делото/, справка за разходи,направени на обекта от 25.09.2008 г., изходяща от „Родопастрой” ООД, гр.Момчилград./ л.262от делото/, договор от 27.12.2002 г. /л.253 от делото / . Доказателство в този аспект е и приложеното удостоверение № 94-А-191/1/ 07.07.08 г. на Община Кърджали, от прочита на което се установява, че обектът към датата на издаването му е изграден в груб строеж. По делото е прието и изготвеното по назначената съдебно-техническа експертиза, заключение, от прочита на което се установява, че са налице неизпълнени от ответника –строител , СМР ,чиято стойност възлиза на 85 563 лв. с ДДС. Представени са от ищеца по делото и Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа едва от 01.09.2008 г.,както и Удостоверение № 66 за въвеждане в експлоатация на обект „Молитвен дом” ,едва от дата 08.12.2008 г. Т.е. към датата на депозиране в съда на настоящата искова претенция неизпълнение на главното задължение за строителство,уговорено между страните е налице. В хода на тези констатации, настоящото съдебна инстанция , действаща в производството като първоинстанционна такава, изгради своето становище, а именно счита така предявеният от ищеца в настоящото производство, иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за неоснователен. Както беше посочено неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е разновидност на договорната отговорност , тя е една от възможните форми за нейното търсене. В този смисъл неустойка може да бъде търсена когато е установена по размер и условия , и съставлява конкретизирана, уговорена между страните,клауза. Безспорно съглашението за неустойка може да бъде неформално, доколкото за главното задължение също не се изисква форма за действителност,поради което факта на нейното уговаряне и нейното конкретно съдържание следва да бъде доказано от твърдящия я в производството ищец. Съглашението за неустойка има акцесорен характер , т.е. тя е функция на главното задължение ,т.е възможността тя да бъде търсена е в пряка зависимост от изпълнението, по-точно от неизпълнението на главното задължение, което тя обезпечава. В производството беше доказано, че е налице неточно изпълнение на сключения между страните неформален договор за изработка, в частност за строителство на обект „Молитвен дом”. Строителството не е приключило след изтичането на уговорения от страните срок – 15 месеца и 15 дни, течащ от 13.06.2001 г. Строителството е продължило и след този срок,като и към момента на предявяване на исковата претенция ,са останали неизпълнени одобрени с издаденото разрешение за строеж на обекта № 60 /30.05 2001 г., СМР, в посочен от вещото лице размер от 85 563 лв. с ДДС. Наличието на неизпълнение по един договор, обуславя и възможността да бъде търсена и договорна отговорност за това. Неустойката в този случай е най-лесно установимата форма на такава отговорност. Въпреки дадените на основание чл.146, ал.2 от ГПК, в съдебното заседание от 29.10.2008 г.,указания, ищецът не доказа своите твърдения . В производството не беше установено наличието на съглашение /формално или неформално/ за неустойка между страните, нито негово съдържание. Разбира се кредиторът не е ограничен от тази констатация, доколкото неустойката е само една от формите на договорната отговорност, той може да търси вреди от договорното неизпълнение по друг ред,напр. по реда на чл.79 от ЗЗД . Изложените до тук доводи обуславят обаче неоснователността на предявената в това производство искова претенция с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД. Този извод води и до извода за неоснователност и на предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, чийто изход определено зависи от изхода на основания иск. И при този изход на делото, при отсъствие на изрично искане за присъждане на разноски от страна на ответника,такива в производството не се следват. Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от БЪЛГАРСКА БОЖИЯ ЦЪРКВА “ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО”, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. “Пети декември” № 3, представлявана от пастор Хари Иванов Атанасов, против “ФОРУМ АРЕА” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. “ Васил Априлов” № 2, бл. ”ИТР", ап.20, представлявано от Генади Христов Милев , искове с правно основание чл.92,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД. Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Апелативен съд, гр. Пловдив, считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |