Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 184
Гр. Перник, 12.10.2022
година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Бисер Ковачки от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Мария
Христова КАНД № 175/2022 година по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Централно управление на Национална
агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез юрисконсулт М.
К., пълномощник на изпълнителния директор на НАП, срещу съдебно решение № 404
от 17.06.2022 г., постановено по АНД № 421/2022 по описа на Районен съд –
Перник.
С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 624179-F638723 от 09.02.2022
година, издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ (ДОД), ГД „Фискален контрол“ (ГДФК), Централно управление
на Националната агенция за приходите“ (ЦУ на НАП), с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „***“, ул. „***“ № 16А, с
управител Д.А.Д., на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за
извършено нарушение, съставляващо неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.)
във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложена имуществена
санкция в размер на по 500 лв. (петстотин лева).
Касаторът, по подробно изложени доводи твърди, че решението е
незаконосъобразно поради неправилни изводи на районния съд за допуснати в
производството по издаване на процесното наказателно постановление нарушения на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващи се в неточно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Пледира при изписване в
съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и в НП на сумата, представляваща
установената при проверката касова наличност във фискалното устройство, да е
допусната техническа грешка, поправена в НП по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
като в НП съответно е посочена коректно установената сума от 55 лв., а всички доказателства –
писмени и гласни, според процесуалният представител на касатора, в своята
съвкупност установяват разлика в размер на 10 лв. между отразените във ФУ суми
тези, намиращи се в касата, поради което и не е ограничено правото на защита на
наказаното дружество. Касаторът моли съда да отмени решението на районния съд и
да реши делото по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „***“ ЕООД, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал.
4 от АПК, не депозира отговор.
В
проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година касаторът, редовно призован,
представлява се от главен юрисконсулт М. К., която поддържа касационната жалба.
Моли съда да отмени решението на районния съд, като неправилно и
незаконосъобразно и да потвърди процесното наказателно постановление по
съображения подробно развити в касационнта жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
В проведеното съдебно заседание
ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. В постъпила молба с вх. № 2743/16.09.2022 година,
управителя на дружеството заявява, че оспорва касационната жалба. Моли съда да
остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно. Претендира направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание на
28.09.2022 година представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава
мотивирано заключение за основателност на касационнта жалба, поради което
предлага решението на районния съд да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218
от АПК, след съвещание, намери следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С
НП № 624179-F638723 от 09.02.2022 година, началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – София, ДОД, ГДФК, ЦУНАП, наложил на „***“ ЕООД,
гр. Бургас, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 на ЗДДС във вр. с чл.
83, ал. 1 от ЗАНН, имуществена санкция в размер на 500 лв., за това, че на 09.12.2021
г., в 11:46 часа, в търговски обект – магазин за парфюмерия, находящ се в гр.
Перник, на ул. „Шести май“ № 1, стопанисван от „***“
ЕООД, оборудван с монтирано и регистрирано в НАП (с потвърждение №
4282407/26.06.2019 г.) фискално устройство (ФУ) модел DAISY PERFECT S 01, с
индивидуален номер DY 501741 и номер на фискалната памет 36560853, при извършена проверка от
контролни органи на НАП и при засичане на касовата наличност е установена
положителна касова разлика от 10.00 лв., тъй като видно от дневен финансов
отчет (ДФО) № 012602/09.12.2021 г., е регистриран оборот от 55.00 лв.,
„служебно въведени“ суми – 10.00 лв., или общо налични 75.00 лв., при общо
налични 75.00 лв., съгласно опис на парите в касата към момента на започване на
проверката, изготвен от П. Борисова, продавач-консултант в обекта, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС –
извън случаите на продажби да се отбележи всяка промяна в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ посредством операцията
„служебно въведени“ суми.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението по АНД № 421/2022 г.,
предмет на настоящия касационен контрол, го е отменил като незаконосъобразно.
За
да постанови обжалвания съдебен акт районният съд, въз основа на извършената,
дължима служебно, цялостна проверка за законосъобразност на проведеното
производство по издаване на процесното наказателно постановление, приел от
правна страна, че в хода на проведеното административнонаказателно производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното дружество, тъй като съставеният за
процесните нарушения акт (АУАН) не съобразен с изискването на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, съответно издаденото НП не
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Мотивите в обжалваното решение са
основани в обстоятелствените части на АУАН, съдържащ описание, че при засичане
на касовата наличност е установена положителна касова разлика от 10.00 лв., която
констатация не е обоснована в изложените в нейна подкрепа фактически обстоятелства,
тъй като в АУАН е отразено също, че според отпечатания от ФУ ДФО към момента на
проверката е регистриран оборот от 65.00 лв., а чрез операцията „служебно
въведени“ суми, са регистрирани 10.00 лв., т.е. общо налични са 75.00 лв., но в
същото време е посочено, че фактическата наличност на парични средства в касата
е 75.00 лв., съгласно извършен опис, от което видно е, че не се извежда
приетата за налична положителна разлика от 10.00 лв., поради което и е неясно
коя наличност е приета за по-висока – тази по ДФО или наличната в касата, за да
се прецени дали е резултат от въвеждане или извеждане на пари във или извън
касата. Тази неяснота, прието е в решението, не е отстранена и в
обстоятелствената част на НП, въпреки означената коректно стойност на
регистрирания във ФУ оборот от 55.00 лв., тъй като отново е посочено, че общо
наличните парични средства, регистрирани във ФУ са 75.00 лв., при фактическа
наличност на средства в касата на същата стойност.
Приел,
че фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено са изложени противоречиво, нелогично и неясно, с което е засегнато
правото на защита на наказаното лице – възможността да разбере какво точно
нарушение е вменено да е извършено и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод, както и че така изложените в АУАН и НП обстоятелства
очертават несъставомерност на вмененото за неизпълнено задължение по чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, тъй
като такова нарушение може да се осъществи само при установена разлика в
наличността по ФУ и фактическата наличност, по причина неотразяване на промяна
в наличността, районният съд е отменил наказателното постановление.
Решението
е правилно.
Съгласно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема фактите, установени от Районен
съд – Перник в обжалваното решение, както и счита същите за изцяло кореспондиращи
с доказателствата по делото. Първоинстанционният съд правилно и въз основа на
събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Обжалваното
решение е постановено и след пълен, точен и обективен анализ на събраните
доказателства.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя и направените от районния съд правни
изводи.
Първоинстанционният
съдебен състав е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по
същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство от наказващия орган. Споделят се във
връзка с тази извършена проверка изцяло мотивите на районния съд за наличие на
основание за отмяна на НП поради допуснато в производството по издаване на същото
процесуално нарушение касателно изискванията към съдържанието на АУАН и НП,
регламентирани в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С оглед характера им,
допуснатата неяснота при формулиране на фактическото административнонаказателно
обвинение, засегнала както АУАН, така и НП, съответно противоречието на
обстоятелствените им части със събраните по преписката доказателства, в
процесния случай правилно са преценени за съществено опорочили производството. Допуснатото
несъответствие в случая се явява ограничаващо гарантираното право на защита на
лицето, срещу което административнонаказателното производство се води, свързано
главно със знание и яснота относно фактите, срещу които да организира защитата
си, поради което и с оглед конкретиката на казуса съставлява самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Споделят
се на следващо място изцяло и изводите в решението, че ако се възприеме така
очертаната в обстоятелствените части на АУАН и НП фактическа обстановка, същата
не обективира неизпълнено задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, наказуемо с имуществена
санкция на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. Каквото е приел и районният съд, от очертаните в АУАН и НП обстоятелства
не се извежда приетата за налична положителна разлика от 10.00 лв., поради
което и е неясно коя наличност е приета за по-висока – тази по ДФО или
наличната в касата на ФУ, съответно не може да се прецени дали тази разлика е
резултат от въвеждане или от извеждане на пари във или извън касата. Което също
обосновава извод, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Прецизното
формулиране на административнонаказателното обвинение, каквото в случая не е
налице, освен гаранция за реализиране на правото на защита на лицето, срещу
което производството се води, предпоставя извършването и на съдебната проверка
за законосъобразност на проведеното производство – освен процесуална, също и
материална.
Горното
обосновава извод за липса на основание за отмяна на решението на Районен съд –
Перник и в хипотезата на чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха
доводите в касационната жалба.
Предвид
изложеното решението на Районен съд – Перник, валидно и допустимо, постановено
в производство без допуснати съществени процесуални нарушения и съобразено с приложимия материален закон, ще
се остави в сила.
Предвид изхода на делото няма
основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото пълномощникът
на административнонаказващият орган претендира.
По отношение на предявената от
страна на ответника претенция за присъждане на разноски, настоящият съдебен
състав намира същата за основателна, но предвид липсата на доказателства за
направени съдебни разноски в настоящото производство, такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Перник, в
касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА съдебно решение № 404 от 17.06.2022 г., постановено по АНД № 421/2022
по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/