РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300503135 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Районна прокуратура – Пловдив
против решение № 3540 от 31.10.2022г., постановено по гр. дело №
8439/2022г. на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с-в, в частта му, с която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. И. П.
сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, както и сумата от 500 лв. обезщетение за имуществени
вреди вследствие на поддържане на незаконно обвинение за престъпление по
чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК по прокурорска преписка № 711/2021г. на
Районна прокуратура – Казанлък, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 12.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
С въззивната жалба се поддържа, че в тези му части решението е неправилно,
като се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество,
с което исковете да се отхвърлят и в тези им части.
Въззиваемият Н. И. П. оспорва жалбата като неоснователна и моли за
потвърждаване на решението в обжалваните части. Претендира разноски за
производството.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
заканоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд извършва
служебно проверка на валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В изпълнение на правомощията си, визирани в горепосочената правна
норма, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е нищожно.
Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е
дефиниран в закона. Съдържанието на понятието се извлича по тълкувателен
път, основаващ се на характера на съдебното решение като едностранно
властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се
разрешава правният спор.
Валидността на съдебния акт предполага произнасяне от надлежния
съд според изискванията за родовата и местната подсъдност, в пределите на
правораздавателната власт на съответната инстанция, да е изготвено в
писмена форма и да е подписано от съдебния състав, а в мотивите и
диспозитива на решението да е изразена ясно волята на съда.
В настоящият случай първоинстанционният съд не е спазил
изискванията за форма на съдебното решение.
Нормата на чл. 235 от ГПК изисква съдебното решение да бъде
изготвено в писмена форма. В случая това изискване не е спазено.
Първоинстанционното решение е изготвено в електронна форма, подписан с
електронен подпис и е изпратен на въззивната инстанция на хартиен носител,
но без мастилен подпис на изготвилия го съдия.
Съгласно чл. 102а от ГПК съдът издава актовете и извършва всички
други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при
условията на ЗСВ, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по
силата на закон е предвидено извършването им по друг начин.
В случая, наред с електронната форма за извършваните процесуални
действия и издаване на актове, ГПК е запазил изискването крайните актове на
съда /решения, определения, разпореждания/, да се създават и в писмена
форма /чл. 235, ал. 4 от ГПК/, като чл. 236, ал.3 от ГПК изисква решението да
бъзе подписано от всички съдии, които са участвали в постановяването му.
Разграничението между елекронната форма на актовете и писмената
форма по смисъла на процесуалния закон като форма за валидност се извежда
и от изискването на чл. 406, ал. 3 от ГПК за извършването на надлежна
бележка върху акта, въз основа на който се издава изпълнителен лист. За
2
издаване на изпълнителен лист се изисква писмена форма /чл. 408, ал. 1 от
ГПК/. Писмена форма се изисква по силата на чл. 412, т. 12 от ГПК и за
заповедите за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 от ГПК, което се потвърждава
от изискването на чл. 418, ал. 2 от ГПК /норма, идентична с тази на чл. 406,
ал. 3 от ГПК/.
Ето защо, поради липса на изискуемата от закона форма обжалваното
решение следва да се прогласи за нищожно и делото да се върне на друг
състав на Пловдивския районен съд за постановяване на ново решение.
По изложените съображения и на основание чл. 270 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 3540 от 31.10.2022г.,
постановено по гр. дело № 8439/2022г. на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. С-в.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Пловдив за
постановяване на ново решение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3