Р Е
Ш Е Н И Е № 4263
гр. Пловдив, 10.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на дванадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2569 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.109 ЗС, предявен от И.П.Т. против С.В.К. и Д.Г.К., за осъждане на
ответниците да премахнат построения в притежавания от ищеца ПИ с идентификатор
№ *******, част от навес с дървени подпори, заедно с поставените пред гаража на
ищеца метални колове и мрежа.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
собственик на ПИ с идентификатор № *******, с номер от предходен план № ******,
находящ се в гр. Пловдив, в който построил гараж до границата на съседния ПИ с
идентификатор № ******, собственост на ответниците, като оставил 10 см до
границата, за да положи изолация на гаража и да направи необходимата
водоизолационна мазилка. Посочва, че преди да довърши гаража ответниците
поставили колове пред неговия имот и опънали мрежа, поради което не успял да
довърши същия. Твърди, че през 2017 г. ответниците изградили навес, частично
попадащ в неговото дворно място, ползващ стените на гаража му и използващ за
подпора поставения по-рано метален кол. Въпреки настояванията на ищеца,
ответниците не премахнали навеса и коловете, поради което предявява настоящия
иск. Моли за уважаването му и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен
отговор от ответниците С.В.К. и Д.Г.К., със становище за неоснователност на
предявения иск. Възразяват ищецът да е собственик на ПИ с идентификатор № *******
по КК на гр. Пловдив, като твърдят, че договорът за делба, с който се
легитимирал като такъв бил нищожен на основание чл.75, ал.2 ЗН, тъй в него не
участвала ****** на съделителя С.К. и настояща ответница – Д.Г.К.. Поддържат,
че самите те притежавали идеални части от имота, поради което имали право да
разполагат строителни материални в него. Твърдят, че няма изпълнени строителни
елементи в границите на правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *******.
Изграденият от ищеца гараж бил по самата имотна граница, а леката мрежеста
ограда и металния кол били разположени изцяло в имота на ответниците. Посочва,
че гаражът на ответника не бил въведен в експлоатация, поради което е той не
следвало да се ползва от ищеца. Поддържа, че по отношение на навеса се били
снабдили с акт за узаконяване № */07.02.2007 г. на Община Пловдив, Район
Западен, а със заповед от 2017 г. бил нанесен и в КК и КР на гр. Пловдив. Молят
за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******, вписан в СВ
Пловдив под акт № ******. се установява, че М. С. К., Д. С. П. и С. С. К.
продават на И.П.Т. следния недвижим имот, а именно: 700/1763 идеални части от
нива, представляваща имот № *****, четвърта категория, местността „*****” в землището
на гр. Пловдив – запад, целият с площ от 1763 кв.м., образуван от имот № *****.
От нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *****, вписан в СВ Пловдив под акт № *****г.
се установява, че М. С. К., Д. С. П. и С. С. К. продават на Р. В.К. и С.В.К.
следния недвижим имот, а именно: 1063/1763 идеални части от нива,
представляваща имот № *****, четвърта категория, местността „*****” в землището
на гр. Пловдив – запад, целият с площ от 1763 кв.м., образуван от имот № *****,
при квоти – за Р. В.К. – 500/1763 идеални части, за С.В.К. – 392/1763 идеални
части и 171/1763 идеални части – общо за двамата.
С договор за доброволна делба № *******е
извършена делба на земеделска земя – имот № *****, целият с площ от 4018 кв.м.,
от който имот се образуват общо 3 нови имота, които се разпределят между
съсобствениците, както следва: в дял на Д. С. П. – имот № ***** с площ от 1117
кв.м., за М. С. К. – имот № *****с площ от 1138 кв.м. и в общ дял на Р. В.К., С.В.К.
и И.П.Т. – имот № ***** с площ от 1763 кв.м., при квоти за всеки от тримата
подробно описани в договора за делба.
Видно
от договор за делба на съсобствени недвижими имот № ***** е извършена
доброволна делба по отношение на имот № *****, от който се образуват общо
четири нови нова имота, като в дял на съделителя И.П.Т. се възлага имот № *****
с площ от 389 кв.м., както и имот № ****** с площ от 311 кв.м., в дял на С.В.К.
– имот № *****с площ от 392 кв.м., в дял на Р. В.К. – имот № ***** с площ от
500 кв.м., а в общ дял на С.В.К. и Р. В.К. – имот № ***** с площ от 171 кв.м.
От
нотариален акт № ***** се установява, че С.В.К. и Д.Г.К. са признати за
собственици в режим на СИО на следния недвижим имот, а именно: УПИ № *****за
жилищно строителство, находящ се в гр. Пловдив, с площ от 391 кв.м.
От разрешение за строеж № *****г.,
издадено от Община Пловдив, район Западен се установява, че на И.П.Т. се
разрешава да извърши строителство – гараж, в УПИ ****** – за жил. строителство.
От удостоверение за граждански
брак № *****от ******** се установява, че С.В.К. и Д.Г. П. са сключили
граждански брак на ********. Видно от декларация с нотариална заверка на
подписа на ищеца И.П.Т. от 25.11.2003 г., последният дава съгласие ответникът С.В.К.,
собственик на имот № ******, находящ се от югоизточната страна на имот № ******,
да построи масивен гараж с височина 2,30 м. и дължина 6 метра, на границата на
двата имота.
С акт за узаконяване № ******г.
на Община Пловдив, район Западен е узаконена жилищна сграда на един етаж с
височина на стрехата 2,85 м. и РЗП 70,35 кв.м., I етап на двуетажна жилищна
сграда и допълващо застрояване на един етаж в УПИ № *****– за жил. строителство
по плана на землището на гр. Пловдив, на името на С.В.К.. Видно от
удостоверение № ******г., издадено от Община Пловдив, район Западен, е завършен
грубият строеж на жилищната сграда.
Със заповед № ******г. на ******на
СГКК – гр. Пловдив, в сила от 13.12.2017 г., се нанася нов обект в КК и КР на
гр. Пловдив, а именно: сграда с идентификатор № ****** с площ от 15 кв.м., с
предназначение: *****, ****. Посочената сграда е построена в ПИ с идентификатор
№ ****** в гр. Пловдив, с номер от предходен план – ****.
Видно от писмо изх. № **** от
30.05.2018 г. от Община Пловдив, район Западен, в архива на общината не са
открити удостоверения за въвеждане в експлоатация на сгради в ПИ с
идентификатор № ****** по КК и КР на гр. Пловдив.
От
приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ на вещото лице В.Р., която се
кредитира от съда на основание чл. 202 ГПК като обективно и компетентно дадена,
се установява, че стойността на разходите за премахване на частта от навеса и
металните тръби възлиза на 132,25 лв.
От
заключението на приетата по делото СТЕ на вещото лице В.Г. се установява, че
имоти № ****** и № *****по КВС на землището на гр. Пловдив – запад са създадени
във връзка с делба на имот № ***** по КВС. По границата между имот № ******
и имот № *****по КВС е реализирано
строителство на гаражи – по документи около 2006 г. – 2007 г., навес – 2016 г.
– 2017 г. и огради. През 2009 г. е одобрена кадастралната карта на гр. Пловдив.
Новите граници в кадастралната карта се различават несъществено от тези в КВС,
видно от показаното в комбинираната скица на вещото лице. Разликите в
местоположението на точки от границата са в границите до 20 см. и са в
границите на допустимите разлики между отделните планове, посочени в чл.18, ал.4,
т.1, б. „а” от Наредба № 02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържание, създаване и
поддържане на КК и КР. В откритото съдебно заседание при изслушването на вещото
лице, последното заявява, че няма разлика в отразяването на границите между
двата имота по КВС и КК, доколкото според нормативните изисквания, границите се
различават в рамките на допустимото.
По
делото са ангажирани гласни доказателствени средства. На ищеца е разпитана
свидетелката Г. И. Т. – негова *****. Нейните показания се ценят от съдя с
оглед разпоредбата на чл.172 ГПК съвкупно с всички останали събрани по делото
доказателства, като се имат предвид близките роднински отношения с ищеца, от
което може да следва евентуална заинтересованост от изхода на спора, но и като
се има предвид, че е била непосредствен свидетел на обстоятелствата, за които
свидетелства. Свидетелката изяснява, че гаражът в имота на **** й бил построен
през 2009 г. Посочва, че няколко дена след това ответникът сложил кол точно
пред гаража, който попадал в границите на техния имот и много им пречел.
Преченето се изразявало в това, че при изваждането на колата от гаража на ищеца
е имало случаи (свидетелката дава сведение за два случая), при които колата се
надрасквала на така поставения кол. Свидетелката изяснява, че ответникът през
2016-2017 г. изградил навес, като използвал стената на техния гараж, както и
кола пред него. Пояснява, че зимно време, когато валяло, се стичала вода по
стената на гаража и я мокрила. Посочва, че между двата съседни имота била
изградена нова ограда, която навлизала в 10 см. в техния имот.
На
ответника е разпитан свидетелят П. Д. Х., който изяснява, че има имот точно
срещу имотите на страните по делото. Посочва, че имотът на ищеца има един
гараж, а назад към дъното има ограда след гаража. В имота на ответниците бил
изграден навес, който бил изцяло в границите на имота им и се държал на
вертикални греди. Гредите спрямо зида на ищеца били плътно долепени до самия
зид. Конструкцията била хваната за къщата на К.; имало хоризонтални греди между
тяхната къща и тези колове и върху тях имало покрив. Покривът имал наклон,
който бил назад към двора, а не към гаража на ответника. От ръба на гаража към
улицата между двата имота имало мрежа; ответниците сложили един кол и мрежа,
като колът и мрежата не кривят, те продължават по зида. Процесният кол бил от
предишната ограда и той си бил там и преди.
В
последното съдебно заседание по искане на ищеца, обосновано от разпоредбата на
чл.147, т.1 ГПК, както и на ответника за провеждане на насрещно доказване, са
разпитани по един свидетел на всяка от страните по спора. Ищецът, с цел
допускане на искания свидетел излага твърдения, че след проведеното на
11.07.2018 г. открито съдебно заседание срещнал съседка, която не бил виждал
известно време и не знаел, че продължавала да живее в близост до неговия имот.
При провеждане на разпита на допуснатия свидетел обаче се установи, че
последната година са се виждали с ищеца пет-шест пъти, често говорили и по
телефона; много пъти ходила в имота му и той знаел това. Така изяснените
обстоятелства водят до извода, че допуснатото доказателствено средство всъщност
е било преклудирано, доколкото не е била налице хипотезата на чл.147, т.1 ГПК,
с която ищецът е обосновал искането си на този етап от производството. Затова и
показанията на свидетелката на ищеца, както и на този на ответника, допуснат за
провеждане на насрещно доказване, не следва да се обсъждат от съда и да се вземат
предвид при формиране на решаващите му изводи, доколкото доказателственото
искане на ищеца е било преклудирано.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
За да се уважи предявен иск с правно основание чл.109
ЗС, следва да се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), както следва: 1)да е налице
смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца; 2)действие
или бездействие (поддържане на неправомерно състояние) на ответника, за което
няма основание и 3)причинна връзка между първите две. Ищецът по предявения иск следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка една от
посочените предпоставки. Съгласно т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за
уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже
не само, че е собственик на имота и че спрямо този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му
имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС). В някои случаи извършеното от
ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в
исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът е осъществил
действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в
резултат на тези действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или
сервитут върху този имот. Затова и пасивно легитимирани да отговарят по предявения
иск с правно основание чл.109 ЗС са лицата, чиито действия противоправно
накърняват правата на ищците или чиито бездействия поддържат противоправното
състояние, накърняващо правата на ищците (в този смисъл решение № 27/26.02.2015
г. по гр.д. № 5427/2014 г. на ВКС).
На
първо място, предвид заявеното оспорване от страна на ответниците, ищецът да е
собственик на процесния имот, следва да се изясни въпросът с принадлежността на
правото на собствеността по отношение на имота. Ищецът извлича правата си по
отношение на ПИ с идентификатор № *******по КК и КР на гр. Пловдив от деривативно правно
основание – договор за покупко-продажба на 28.04.1999 г., по силата на който
придобива 700/1763 идеални части от имот № ***** в гр. Пловдив. Посоченият имот
е бил съсобствен между ищеца, ответникът С.В.К. и третото лице Р. В.К.. От своя
страна С.В.К. е придобил собствеността на идеалния част от имота с № ***** по
силата на договор за покупко-продажба от 28.04.1999 г. Към момента на
придобиване на имота от ответника К., последният е бил в граждански брак с
ответницата К., видно от удостоверение за сключен граждански брак от ********(л.29
от делото). Затова и придобитата от ответника идеална част от имота е била в
режим на съпружеска имуществена общност. Впоследствие с договор за доброволна
делба от 24.11.2000 г. съсобствениците на имота с № ***** извършват делба. При
сключването на договора обаче не участва ******на ответника – Д.К., доколкото и
тя е била съсобственик в режим на СИО на делбения имот. От тук и като се
позовават на разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗН ответниците намират сключения
договор за нищожен поради неучастие на един от съсобствениците при сключването
му. Това възражение се признава и от ищеца в първото открито по делото съдебно
заседание. Съдът намира същото за неоснователно по следните съображения: Въпросът
какви са последиците при извършване на доброволна делба без участието на единия
съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на
съпружеска имуществена общност е разрешен с ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВСК
(т.3). Съгласно приетото от върховните съдии, доброволна делба, извършена без участие
на единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим
на СИО, не е нищожна на основание
чл.75, ал.2 ЗН. Тя е непротивопоставима на неучаствалия съпруг и може да бъде
оспорена от него само по реда на
чл.24, ал.4 ЗК (чл.22, ал.3 СК – отм.), ако деленият имот не е получен в дял на
съпруга съделител. От изложеното следва, че процесният договор за делба от
24.11.2000 г., сключен без участието на ******на ответника К., не е нищожен,
той поражда права за съделителите така, както са уговорени. Неучаствалата
съпруга би могла да оспори делбата, но не инцидентно в настоящия процес, а чрез
завеждането на специалния иск по чл.24, ал.4 СК, при наличието на
предпоставките за това. Ето защо, ищецът е собственик на процесния имот с
идентификатор № *******. Неоснователни за възраженията на ответната страна за
липса на правото на собственост на ищеца, както и за наличие на съсобственост
между страните по спора по отношение на имот с идентификатор № *******.
Съсобствениците са прекратили съсобствеността на имота със сключения договор за
доброволна делба през 2000 г.
На следващо място, от значение за
разрешаване на правния спор при наведените от ищеца в исковата молба фактически
твърдения е дали процесният кол, както и част от навес и ограда навлизат в
имота на ищеца, респективно къде е границата между двата имота. Доколкото
ищецът е въвел като основание на иска си твърденията, че процесните кол, част
от навес и мрежа се намират в неговия имот, именно тези факти и обстоятелства подлежат
на установяване, а не подлежи на установяване дали те изначално пречат на ищеца
да упражнява правото си на собственост независимо от това къде се намират –
например в имота на ответника.
От приетата по делото СТЕ на вещото
лице Г. се установи, че имотните граници на двата съседни имота – този на ищеца
и този на ответника, са уредени от КВС, съгласни която всъщност се обособяват
като самостоятелни имоти. Впоследствие приетата кадастрална карта на гр.
Пловдив, не променя пространствените граници на правото на собственост. Това
следва от регламентираното в разпоредбата на чл.2 ЗКИР „информативно действие”
на кадастралната карта. Съгласно задължителната практика на ВКС (така решение
№33 от 29.07.2013 г. по гр.д. № 401 по описа за 2012 г. на ВКС, I г.о., решение
№ 53/24.0.2012 г. по гр.д. № 1448 по описа за 2010 г. на ВКС, I г.о.)
административния акт за одобряване на кадастрален план или кадастрална карта няма вещноправно действие. Отразяването
на даден имот в тях не рефлектира върху действително притежаваните вещни права
и не съставлява пречка за защитата им по съдебен ред. След влизане в сила на
ЗКИР се изработват кадастрални карти и кадастрален регистър, които съгласно
чл.2 от закона имат чисто информативно значение. При това положение следва, че
отразяването на даден имот в кадастралния план или кадастралната карта няма
пряко действие върху действителни притежаваните вещни права и това не води до
промени в имуществената сфера на заинтересованите лица.
Затова имотните граници между имотите
на страните по спора се уреждат от приетата КВС, а не от действащата към
момента Кадастрална карта, приета през 2009 г. Вещото лице е отразило в
заключението си, че разликата в местоположението на точки по границите са до 20
см., които представляват допустимите разлики между отделните планове, посочени
в чл.18, ал.4, т.1, б. „а” от Наредба № 02-20-5/15.12.2016 г. за съдържание,
създаване и поддържане на КК и КР. Така посоченото отклонение се приема от съда
за несъществено, доколкото се изясни и информативното значение на кадастралната
карта. Тя няма вещно-прехвърлително действие и не би могла да засегне
притежаваното от страните право на собственост.
Установи се, че процесните навес, мрежа
и метален кол са ситуирани в имота на ответниците и по никакъв начин не
навлизат в имота на ищеца. По отношение на металния кол следва да се отбележи,
че той продължава пространствено границите на имота на ответниците и не навлиза
в този на ищеца, нито пък е поставен непосредствено пред гаража на ищеца, за да
създаде обективна невъзможност за неговото използване по предназначение.
Следва да се отбележи, че съдът е
обвързан при своето произнасяне по правния спор от наведените от ищеца в
исковата молба фактически твърдения, както и от заявените от ответника
оспорвания в писмения отговор, без да има право да изследва въпроса дали процесните
кол, навес и мрежа общо и абстрактно пречат на упражняването в пълен обем на
правото на собственост на ищеца. Затова в случая, предвид заявеното от ищеца,
съдът дължи произнасяне дали процесните метален кол, мрежа и част от навес
навлизат в имота на ищеца. Установи се, че те са изпълнени в пространствените
граници на парцела на ответника, съгласно КВС, не навлизат в имота на ищеца,
макар и да са по границата между двата парцела. Ето защо, предявеният негаторен
иск при така наведените фактически твърдения е неоснователен и следва да се
отхвърли. При разглеждане на спора при фактически рамки, различни от тези,
изложени в исковата молба, а именно преценка дали колът пречи въпреки че по
делото се доказа, че се намира в имота на ответниците, би се достигнало до
излизане от рамките на диспозитивното начало в процеса, което е процесуално
недопустимо.
Само за пълнота на изложението следва
да се отбележи, че дори и съдът да можеше да изследва дали колът пречи, въпреки
че се намира в имота на ответниците, то искът отново би се оказал
неоснователен, доколкото ангажираните от ищеца гласни доказателства не
убеждават настоящия състав, че местонахождението на кола смущава правото му на собственост. Така св. Г. Т.
свидетелства, че за период от около 10 години, лекият автомобил на ищеца е бил
удрян в процесния кол само два пъти –
единия от неговата ***** непосредствено след снабдяване със свидетелство за
управление на МПС, а другият случай (и един-единствен установен) – от самия
ищец. Посочените два инцидента за период от десет години не са от естество да
докажат с интензитет достатъчен, за да оправдае намесата в правната сфера на
ответниците, че дори и да са създадени затруднения при изкарване на колата на
ищеца от гаража му, то тези затруднения се намират в пряка причинно следствена
връзка единствено с
местонахождението на кола, а не с причини от субективно естество. Посоченото е
допълнително основание за отхвърляне на предявения иск.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК право
на разноски имат ответниците, като те доказаха заплащането на следните разноски
– 300 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие от 26.04.2018 г. и 120 лв. – платен ****зит за СТЕ, или сумата от
общо 420 лв., за която следва да бъде задължен ищецът.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.П.Т., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, оф.* против С.В.К., ЕГН: **********
и Д.Г.К., ЕГН: **********,***, иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на
ответниците да премахнат изградените в притежавания от ищеца ПИ с идентификатор № *******
по КК и КР на гр. Пловдив, находящ се в гр. Пловдив, „*******”, местност *****,
част от навес с дървени подпори, заедно с поставените пред гаража на ищеца
метални колове и мрежа.
ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН: ********** да заплати на С.В.К., ЕГН: **********
и Д.Г.К., ЕГН: ********** сумата от 420
лв. (четиристотин и двадесет лева) – съдебно деловодни разноски в
производството.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна
жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.