Решение по дело №26/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Ф. М. от [населено място], [община], чрез пълномощник, срещу Решение № 12/ 21.11.2024 г., постановено по а.н.д. № 34/ 2024 г. по описа на Районен съд – Крумовград. Претендира се неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Посочва се, че събраните по делото доказателства неправилно са кредитирани от районния съд. Изразява се становище, че АУАН, въз основа на който е издаден НП, е съставен и подписан в отсъствието на нарушителя. Искането е да се отмени оспореното решение и потвърденото с него наказателното постановление, издадено от началник РУ – Крумовград към ОДМВР – Кърджали.

В съдебно заседание, касаторът, чрез пълномощника си, поддържа жалбата. Излагат се твърдения, че неправилно по делото били приети допълнително представените от АНО доказателства относно годността на АТСС. Изразява се и становище за погрешно посочване на модела на измервателното средство в АУАН и НП, довело до нарушавана на правата на защита на лицето.

Ответникът – Началник на РУ – Крумовград към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпила молба за даване ход на делото и становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар при евентуално уважаване на касационната жалба.

Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на оспореното решение.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 34/ 2024 г. по описа на РС – Крумовгард, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Крумовград е потвърдил наказателно постановление № 24-0289-000148/ 25.07.2024 г., издадено от началник РУ – Крумовград към ОДМВР- Кърджали, с което на С. Ф. М. с [ЕГН] от [населено място], [община], за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800.00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, са отнети 18 точки. Със същото решение лицето е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали.

За да потвърди оспореното пред него наказателно постановление РС – Крумовград е приел, че от събраните доказателства е установено, че на 21.05.2024 г., в *** часа, в [населено място], на [улица], до *** в посока [населено място], С. Ф. М. управлявал лек автомобил „[марка] [модел]“, с рег. № [рег. номер], собственост на М. А. А., със скорост 113 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч, с което от обективна и субективна страна е осъществено нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Последното е установено с техническо средство, като по делото е представен задължителния в случаите на използване на АТСС протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.20215 г., както и доказателства установяващи съответствието на измервателното средство от одобрен тип.

РС – Крумовград е изложил мотиви, че разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Тъй като било отчетено превишаване на допустимата скорост за движение в населено място с 67 км/ч, е приложена санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, предвиждаща за превишаване с над 50 км/ч -„глоба“ в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч, глобата се увеличава с 50 лв. Посочената в клип № [номер] скорост е намалена с 3 %, тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР вр. чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Правилно била ангажирана административно наказателната отговорност на С. М., тъй като от собственика на горния автомобил била представена декларация по чл. 188, ал. 5 от ЗДвП, че гореописаното МПС е предоставено за ползване именно на С. М..

РС – Крумовград не е констатирал при съставянето на АУАН и при издаването на НП наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя.

Решението е правилно. Не се установиха изложените касационни основания за неговата отмяна.

В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, които не се споделят от настоящия състав на АС-Кърджали.

В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства, акта за установяване на нарушението е съставен в РУ – Крумовград на 09.07.2024 г., след явяването на С. М. в районното управление за даване на сведения във връзка с управляването на лекия автомобил, собственост на ***, като на посочената дата съставения АУАН е връчен на нарушителя. Обратно на доводите в касационната жалбата, свидетелските показания на Г. Ф. М. и М. Л. К. не опровергават горното, тъй като според същите двама полицаи дошли пред дома на С. и му връчили писмо. Това посещение обаче, съгласно приложения по делото доклад с рег. №289р-8867 от 14.08.2024 г., е било свързано с връчването, не на АУАН, а на издаденото наказателно постановление на жалбоподателя, както и с изземването на СУМПС на лицето.

На следващо място, оплакването на касатора, че районния съд неправилно приел допълнително представените от АНО доказателства относно годността на АТСС, с което е установено нарушението, не представлява нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, в производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Предвид това в тежест на въззивния съд е служебно да установи и изясни всички относими факти и обстоятелства, съобразно принципа за разкриване на обективната истина, уреден в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НПК, според която, съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. Съгласно чл. 107, ал. 2 от НПК, съдът събира доказателства по направените от страните искания, а по свой почин – когато това се налага за разкриване на обективната истина. В случая, предоставяйки възможност наказващия орган да ангажира доказателства във връзка с административното обвинение, районния съд надлежно е изпълнил горепосочените си задължения, изяснил е делото от фактическа страна, събрал е целият необходим доказателствен материал, като е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и поотделно.

Не се споделят и доводите на касатора, че погрешно изписания в АУАН и НП модел на АТСС е съществено нарушение, обосноваващо отмяна на наказателното постановление. Действително, в акта и наказателното постановление е посочено, че нарушението е заснето с АТСС TRF1-M, докато в представения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е отразено, че е използвано АТСС TFR1-M. Несъмнено от събраните по делото доказателства се установява, че в случая се касае за едно и също автоматизирано техническо средство, тъй като същото е индивидуализирано с един и същ фабричен номер – [номер], както в процесния протокол, така и в АУАН и НП, а също така и в приложеното към административнонаказателната преписка статично изображение (клип № [номер]) за описаното в НП нарушение. Както правилно е преценил и районния съд, в конкретната хипотеза става въпрос за техническа грешка, а не за съществено процесуално нарушение, тъй като от това по никакъв начин не е ограничено правото на защита на наказаното лице.

Други касационни основания за неправилност на решението не са посочени в касационната жалба. При извършена проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационния състав на АС – Кърджали приема, че решението е валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

При този изход на делото и съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да се уважи, като се присъди такова в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

Оставя в сила Решение № 12/21.12.2024 г., постановено по а.н.д. № 34/ 2024 г. по описа на РС – Крумовград.

Осъжда С. Ф. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [адрес], [община], да заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

Решението е окончателно.