Решение по дело №995/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2182
Дата: 1 декември 2023 г.
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20237180700995
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 април 2023 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ

 

  2182

 

гр. Пловдив,  01.12.2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                   

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 995 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

2. Образувано е по жалба на В.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. с изх. № 01-6500/1106/09.03.2023 г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска неговата отмяна. Твърди се, че посочените оспорваното уведомително писмо обстоятелства не отговарят на действителната фактическа обстановка.

3. Ответникът – зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ по изложени в писмено становище съображения и чрез процесуалните си представители, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5.  В.В.К. е регистрирана като земеделски производител по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители  с уникален регистрационен номер (УРН) 536066.

На 13.05.2022г. К. подала заявление с УИН 16/190522/33767 за подпомагане по директни плащания за кампания 2022, с което заявила участие по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Опазване от застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. За подпомагане по мярката били заявени 3 (три) парцела с № по ИСАК 11845-91-17-2; 11845-385-17-1 и 11845-122-14-1, находящи се в землището на с.Войводиново, с обща площ в размер на 1,9 ха.

Към заявлението си кандидатъ представил фактура № ********** от 08.06.2021г. с издател – Институт по зеленчукови култури – Пловдив, ЕИК *** за закупени 10 бр. „Пакетче 100г. Зеле Кьосе 17“ на стойност 58,33 лв. и начислен ДДС в размер на 11.67 лв. или обща сума за плащане – 70 лв. (л.33).

Според съставен от служител на ДФ „Земеделие“ – В. Д. на длъжност „старши експерт“ ОПСМП, Протокол № 1 от 03.10.2022г. /л. 112/, на същата дата В.В.К. е била потърсена на посочения в заявлението ѝ за кандидатстване телефонен номер, за да бъде информирана за пропуски в предоставените от нейна страна документи за кандидатстване по мярката. Видно от съдържанието на протокола, на повикването се отзовал мъж, представил се за съпруга на В. К. като същият бил уведомен от служителят на ДФ „Земеделие“, че жалбоподателката е предоставила фактура за предходната година, поради което не отговаря на изискванията на Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Опазване от застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г.  

6. В представената по делото административна преписка се съдържат резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане на кандидата, като същият собственоръчно е декларирал, че е запознат с констатациите от извършените проверки за наличните към 13.05.2022г. грешки и предупреждения относно въведените от него данни в заявлението му за подпомагане.

7. За удостоверяване компетентността си да издава актове от категорията на процесния, ответникът представя заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /л. 91/, с която на основание чл. 20, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5 предл. първо във вр. с ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е упълномощен да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни и пчелни семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 10 „Агроекология и климат“.

IV. От правна страна:

8. Правилата на чл. 20, т. 2 и 3 вр. чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5 от ЗПЗП предвиждат компетентност за изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ да организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция, като в отношенията между фонда и получателите на кредити, държавни помощи, безвъзмездна финансова помощ, гаранции и субсидии може да сключва административни договори и да издава административни актове. Тези правомощия изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ може да делегира със заповед на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Според чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ, бр. 22 от 24.03.2009 г.), заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане.

Съгласно чл. 8, ал 1 вр. ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., обн., ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г. (Наредба № 7), агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години, който започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на „Заявлението за подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане“. През всяка следваща година до изтичане на срока кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане“.

Правилото на чл. 25, ал. 3 от Наредба № 7 поставя изискване, за подпомагане по направлението по ал. 2, земеделският стопанин да представи копие от фактура, че посевният и/или посадъчният материал за заявения местен сорт, застрашен от генетична ерозия, е закупен от лице, имащо право да сортоподдържа съответния сорт. Това правило, според ал. 4, т. 1, не се прилага за лицата, които извършват сортоподдържане на местен сорт, застрашен от генетична ерозия, определен от Изпълнителната агенция по селекция, апробация и семеконтрол, или 2. за вече съществуващи трайни насаждения и многогодишни култури, като земеделските стопани трябва да представят документ, издаден от ИАСАС, с който се потвърждава, че заявеният сорт е застрашен от генетична ерозия и е съществуващ.

Според нормата на чл. 46, т. 5, б. „а“ от Наредба № 7, със заявленията по чл. 8, ал. 2 се представя копие от фактурата за използвания посевен/посадъчен материал за площите, заети от едногодишни земеделски култури или новосъздадени трайни насаждения, за съответната година на подаване на заявлението за плащане/подпомагане, издадена от лицето, имащо право да сортоподдържа съответния сорт.

Според чл. 53, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г.,  в случай на непълнота на заявените данни или при липса на някой от документите ДФ „Земеделие“ уведомява съответния земеделски стопанин да отстрани допуснатите непълноти в срока и при условията по чл. 12 от Наредба № 5 от 2009 г.

Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7, Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, изпраща на земеделските стопани уведомително писмо за одобрените и неодобрените за участие на площи животни по мярка 10 "Агроекология и климат" в срок до края на годината на подаване на "Заявление за подпомагане". В случай на изискване на допълнителна информация или извършване на допълнителни проверки по съответното заявление писмата по ал. 1 се изпращат своевременно след приключване на проверките.

При тази фактическа и правна установеност съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган в предвидената от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. 

Не е налице спор, между страните, че В.В.К. е била уведомена за неизпълнението на изискването по чл. 46, т. 5, б. „а“ от Наредба № 7. Не са налице доказателства такъв документ да е представен от кандидата нито към момента на подаване на заявлението, нито в срока за отстраняване на нередовността, установен с Протокол № 1 от 03.10.2022г., нито към датата на издаване на процесното уведомително писмо - 09.03.2023 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. Прочие оспорващият дори не твърди подобен документ да му е издаван в процесния период.

Предмет на настоящия съдебен контрол е отказ за издаване на административен акт, поради което по правилото на чл. 170, ал. 2 АПК тежестта за доказване на условията за издаването му се поставя изцяло върху оспорващия. За това обстоятелство съдът изрично е указал на жалбоподателя, както и последиците от непредставяне на доказателства в подкрепа на факти и обстоятелства, поставени в негова доказателствена тежест. 

По същество въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да реши делото по същество. Изпълнението на това задължение от страна на съда означава при недоказване да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

Към подаденото от К. заявление за кандидатстване за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ е представена фактурата от 08.06.2021г. на л. 33 по делото. Според съдържанието ѝ и по конкретно датата ѝ на издаване, същата не изпълнява изискванията на чл. 46, т. 5 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за конкретното направление, по което е кандидатствал земеделския производител, а именно „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“.  Разпоредбата на чл. 46, т. 5, б. „а“ от Наредба № 7 изисква копието от фактурата за използвания посевен/посадъчен материал за площите, заети с земеделски култури или новосъздадени трайни насаждения, да е за съответната година на подаване на заявлението за подпомагане, издадена от лице, имащо право да сортоподдържа съответния сорт – със заявленията по чл. 8, ал. 2.

Съдът намира за неправилно изразеното в жалбата възражение, че съдържанието на оспорваното уведомително писмо не отговаря на действителната фактическа обстановка. Напротив, видно е от съдържанието му, че административният орган е посочил в достатъчна степен и обосновано фактическите и правни основания за издаването на акта. В същия са посочени обстойно и изчерпателно фактическите обстоятелства, правилно квалифицирани като материалноправно основание за упражняване на регламентирано в закона административно правомощие при прилагането на съответната нормативна разпоредба.

При издаване на оспорваното уведомително писмо не са допуснати съществени нарушения на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото са налице изчерпателни и с предвиденото законово съдържание мотиви. Описани са онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на законово регламентираните материалноправна предпоставки за издаване на акта.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна

V. По съдебните разноски:

9. Предвид изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. с изх. № 01-6500/1106/09.03.2023 г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА В.В.К. *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, сумата от 100 (сто) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: